РЕШЕНИЕ
№ 260061 16.04.2021г. гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕНСЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №350 по описа за 2018
година
Производството
е по реда на чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл663 ал.3 от ТЗ.
В депозираната искова молба от „БУЛГАРМИН
ИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул."Гаврил Кръстевич" №2 представлявано от изпълнителния директор Г.С.С.,
със съдебен адрес ***,чрез юрк.Д.К. срещу
И.Л.К. с адрес ***,със съдебен адрес ***, адв.К.А., се твърди, че И.Л.К. бил назначен за постоянен синдик на „Булгар
минерали - С. АД/н/ с определение №843/23.11.2016г. на съда по
несъстоятелността по т.д. №66/2010г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик и встъпил в длъжност на 28.11.2016г.
Ищецът сочи, че „Булгармин
инженеринг"АД заедно с друго, дружество- „Ватия Холдинг"АД, съвместно
извършвали производствена дейност по преработка на пегматит в трошачно-пресевна
инсталация в преработвателна фабрика, находящи се в гр.С..Двете дружества
заедно като възложител, сключили на 15.04.2016г. договор с изпълнителя „Минерал
груп България" ЕООД, на когото възложили „Да разработи и внедри технология
за нов продукт - млян/пресят пегматит за нуждите на керамичната индустрия на
съществуващата трошачно-пресевна инсталация в гр.С.".Сочи се,че с
допълнително споразумение по договора, подписано между страните на
18.05.2017г., на изпълнителя било възложено допълнителна работа: „Да разработи
и внедри ноу- хау технология за използване на отпадния продукт от производството
на пегматит за стъкларската индустрия и внедряването на отпадъка в новия
продукт за керамичната индустрия млян (пресят) пегматит". Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл.2 от договора, с изменението от 18.05.2018г., за
изпълнение на възложеното, възложителят се задължавал да осигури на изпълнителя
ежедневен и безпрепятствен достъп до трошачно-пресевната инсталация,
производствената сграда за преработка на пегматит и силозите, находящи се на
промишлената площадка на „Булгармин инженеринг"АД в гр.С., както и
съгласно чл.9 да предостави преработвателната фабрика, заедно с работниците за
осъществяване на пробно производство. Твърди ищецът, че като възложител не
изпълнил задължението си, като на 07.07.2017г., 17.08.2017г. и 18.09.2017г. не
успял да осигури на изпълнителя безпрепятствен достъп до производствената
сграда - преработвателна фабрика за пегматит, вследствие на което заплатили на
изпълнителя неустойка в размер на 26 400 лева.
Вредата,
която претърпели, под формата на заплатена от тях неустойка за неизпълнението
на тези задължения на посочени дати била пряка и непосредствена последица от
неправомерните действия и злоупотреба със служебно положение от страна на И.К.,
в качеството му на синдик на „Булгар минерали-С."АД/н/. Изложени са
следните обстоятелства за действията на синдика К.:
Представляваните
от Г.С. две дружества "Булгармин инженеринг"АД и „Ватия
холдинг"АД били част от кредиторите на несъстоятелното дружество „Булгар
минерали-С." АД/н/. Производството по несъстоятелност е открито през
2011г. и към настоящия момент съществували тежки и усложнени отношения както между
кредиторите и несъстоятелното дружество, така и между кредиторите с
противоположни интереси.Синдикът И.К. направил множество опити да влезе
насилствено в имота на „Булгармин инженеринг" АД в гр.С., включително в
производственото помещение - фабрика за преработка на пегматит с намерение да
описва, оценява и разглобява машини, въпреки,че те не били собственост на
несъстоятелното дружество. В тази сграда ,за която представят удостоверение за
въвеждане в експлоатация №3/21.03.2017г. и била собственост на „Булгармин
инженеринг"АД не се намирали машини, които да са собственост на
несъстоятелното дружество. Въпреки това, злоупотребявайки с правомощията си,
синдикът К. извършил самоуправни действия и ангажирал сили и средства на
полицията за спорове от гражданскоправен характер, които следвало да бъдат отнесени към съда. До настоящия
момент синдикът К. не представил нито пред съда, нито пред полицейски или
прокурорски органи доказателства, че претендираните машини са собственост на
несъстоятелното дружество. Сочи се,че в края на месец юни 2017г. началникът на
РУ-П. гл.инспектор Ш. е изискал от синдика К. относно претендираните от него
машини да представи - техническа документация, фактури и /или други документи,
свързани със собствеността на машините и съоръженията и характеристики, които
да ги индивидуализират по безспорен начин, но до този момент такива документи
не били представени.
За
да предотвратят незаконосъобразното нахлуване на И.К. в собствения имот и да
предотвратят причиняването на имуществени вреди, както и стресиране на
работниците на обекта и нарушение на производствения процес, със сигнал вх.№
914/04.07.2017г. уведомили Районна прокуратура П. за извършените от И.Л.К., в
качеството му на синдик на „Булгар
минерали-С."АД/н/ незаконосъобразни действия по отношение на имущество на
„Булгармин инженеринг" АД и „Ватия Холдинг" АД, находящо се в
поземлен имот, собственост на „Булгармин инженеринг"АД в гр.С.. По повод
на този сигнал районният прокурор разпоредил на РУ на МВР П. с писмо
№914/05.07.2017г. да приложат спрямо И.К. чл.65 ал.2 от ЗМВР. В тази връзка на
синдика К. бил връчен на 07.07.2017г. предупредителен протокол с който на
основание чл.65,ал.1 и 2 от ЗМВР същият бил предупреден - „Да не извършва самоуправни
действия от всякакъв характер и естество, в качеството му на синдик на „Булгар
минерали - С." АД/н/ по т.д.№66/2010г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд или на лица, действащи от негово име по отношение на лица и имущество на
„Булгармин инженеринг "АД и „Ватия Холдинг" АД, находящи се в гр.С.,
ул."Рудник Фелдшпати" №1“.
Сочи се, че въпреки това на
07.07.2017г. синдикът К. се опитал да влезе в
имота, който е собственост на „Булгармин инженеринг“ АД, с цел да демонтира пет
машини - магнитен сепаратор, валцова мелница, вибро сито, сушилен барабан и
челюстна трошачка. За целта той поискал съдействието на полицията. По време на
продължилите с часове спорове целият производствен процес бил силно разстроен и
бил възпрепятстван достъпът на всякакви външни лица - клиенти, товарни
автомобили, включително и на изпълнителя „Минералгруп България" ЕООД.
Полицията изрично отказала съдействие на синдика, което било отразено в
констативен протокол от 07.07.2017 година.
Твърди ищецът, че на
17.08.2017г. синдикът К. отново направил следващ
опит да влезе в производствената сграда, собственост на „Булгармин
инженеринг"АД, като отново поискал съдействието на полицията и след неколкочасови спорове не получил
съдействие и бил съставен констативен протокол от 17.08.2017г. Ищецът твърди,
че в този ден по вина на синдика К. производствения процес бил разстроен и
достъпът на изпълнителя „Минералгруп България" ЕООД и всякакви други лица
бил възпрепятстван. За тези негови действия уведомили Районна прокуратура П. с
допълнителен сигнал вх.№ 1077/28.08.2017г.
Сочи ищецът, че на
18.09.2017г., синдикът К. отново възпрепятствал
производствената дейност и достъпа на изпълнителя „Минерал груп България"
ЕООД, като същият пристигнал на обекта заедно с воден от него ключар и
оценител. По изрично искане на синдика на обекта пристигнали и над 30 въоръжени
полицаи. В резултат на искането на синдика да му бъде осигурен достъп до
собствената им сграда, полицаите упражнили физическа сила върху намиращите се
на обекта - Л.К. /председател на съвета на директорите на „Ватия
Холдинг"АД/ и юриск. Д.К.. Воденият от И.К. ключар отключил собствената им
производствена сграда без тяхно съгласие и въпреки изразено несъгласие. За тези
действия на синдика и полицията били подали сигнал вх. № 1191/27.09.2017г. и в
Районна прокуратура П. и образувана прок. преписка №1191/2017г., в която се
съдържат данни за това ,че полицейската акция е проведена по искане на синдика И.К.,
както и снимков материал, показващ насилствените действия над двете служителки.
Сочи
се, че с писмо изх. №1-6/15.09.2017г., били уведомени от изпълнителя „Минерал
груп България" ЕООД за започване на ежедневно пробно производство по
разработената от него технология, считано от 18.09.2017г. Но на тази дата,
поради описаните по-горе действия на И.К., не изпълнили задълженията по
договора, като не осигурили на изпълнителя достъп до производствената сграда и
съответно не осигурили работници и специалисти за пробното производство. Противоправните
действията на И.К. на посочените три дати създали силно напрежение и тревога
сред работниците на обекта и присъстващите външни лица, които трябвало на
напуснат района, а производствения процес бил разстроен. Тези действия довели и
до невъзможност да изпълнят договорните си задължения и да осигурят достъп до
производствената сграда на „Минерал груп България" ЕООД.
Твърди
се,че на 04.10.2017г. с
приемо-предавателен протокол приели от „Минерал груп България“ ЕООД извършената
работа без възражение по отношение нейното качество, но между страните останали
висящи спорове по отношение заплащане на неустойки за неизпълнение и по пътя на
преговорите, постигнали споразумение за неизпълнение на договорните задължения
възложителят да заплати на изпълнителя неустойка в размер на 26 400 лева в срок
до 30.11.2018г., което било отразено в споразумителен протокол от 01.11.2018
година.
Ищецът
твърди,че причинената им имуществена вреда в размер на 26 400 лева,
представлявала заплатена от тях - неустойка по договор и била изцяло по вина на
И.Л.К. поради неговото неправомерно поведение, действащ в качеството на синдик
на „Булгар минерали С." АД/н/.
Във
връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
осъди И.Л.К., да заплати на „Булгармин инженеринг"АД, сумата от 26 400 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството-ищец неустойка, за
неизпълнение на договорни задължения, което се дължало на неправомерни действия
на ответника-синдик, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД мораторна лихва в
размер на 315.33 лева за периода от
15.11.2018 година до 27.12.2018 година и законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба - 27.12.2018 година.
В срока по
чл.372 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска,като неоснователен.Оспорва изложените факти в исковата молба.
Твърди,че не
бил осъществил противоправно виновно действие, от което да е налице вреда и
тази вреда да е в причинно-следствена връзка с тези му действия. Нищо подобно
не било налице. Напротив всички негови действия били в рамките на дадените му
от съда по несъстоятелността и от закона правомощия, като синдик - длъжностно
лице, задължено да съхранява имуществото,включено в масата на несъстоятелността
и да го осребрява. Сочи,че ищецът със собственото си незаконосъобразно
поведение изразяващо се във възпрепятстване по всякакъв начин на служебните му
задължения бил станал причина за твърдения вредоносен резултат… - „ако такъв
действително е настъпил“. Счита,че описаният „вредоносен резултат" е
несъществуващ,тъй като били създадени документи с невярно съдържание и
антидатирани, за нуждите на настоящото производство и доказване на
вредата.Неверни били твърденията в исковата молба, напротив той добросъвестно
изпълнявал задълженията си, като синдик и съобразно взетото решение на СКр от
16.05.2016г. и възложени му действия по опис на машини и съоръжения включени в
масата на несъстоятелността.Сочи,че ищецът голословно твърдял,че бил собственик
на част от поз.имот №000680 в м.“Радин дол“ землището на гр.С. и на незаконно построената
сграда, именно той поискал съдействие от органите на РПУ П..Сочи се, че на
посочените дати нито за миг не бил възпрепятствал работата на ищеца, нито бил
спрял производственият процес.
Оспорва
се достоверността на представеният договор, споразумение и приемо-предавателен
протокол, съдържанието им и датите, като се счита,че били съставени за нуждите
на настоящото производство.Твърди се,че от изпълнителя по приложеният договор
не било изпълнено нищо – внедряване на технология за
използване на отпадния продукт от производството на пегматит за
стъкларската индустрия и внедряването на отпадъка в новия продукт за
керамичната индустрия млян пегматит.Твърди се,че „Минерал груп България"
ЕООД, нямал трудови договори с работници за периода 2016-2017 година.
Оспорва
се договорената неустойка между търговци, поради противоречие с добрите нрави.
Оспорват
се извършените плащания между страните.Твърди се,че в процесният период ищецът
с „Минерал груп България“ ЕООД и други свързани лица, съществували договорни
отношения по договор за заем и посочените плащания ,касаели други договорни
отношения, за което се представя декларация от Симеон Георгиев за покупката на
имот за сумата от 440 000 лева по ЗМИП, а през този период „Минерал груп
България“ ЕООД участвало в проведен от синдика търг на „БМС“ АД/н/ и заплатил
възложеният му недвижим имот –„мелница“ със заемни средства, а не със средства
получени от „оспорения договор“.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпила и допълнителна искова молба в която се
оспорват твърденията на ответника. Сочи се,че сградата, в която И.К. извършил
противоправни действия била законно построена от „Булгармин инженеринг"АД
и не била собственост на „Сайлест“ ЕООД, което било известно на ответника,
който като синдик участвал в производството по адм.дело №414/2017г. по описа на
Административен съд Пазарджик. Сочи се влязло в сила на 11.07.2018г. решение №
686/28.12.2017г., с което била отменена Заповед № ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г.,
издадена от началника на РДНСК -ЮЦР , и с която била прогласена нищожността на
разрешение за строеж №39/22.11.2016год. на гл.архитект на община С..Решението
на Административен съд Пазарджик било потвърдено от ВАС с Решение №
9540/11.07.2018г. по адм.дело № 3428/2018г.
Твърди се, че
ответникът нахлул незаконосъобразно на 18.09.2017г. в сградата им и му било
известно решение № 28/28.02.2019г., постановено от ПзОС по т.д. № 212/2017г., в
което съдът бил посочил ,че „Сайлест"ЕООД е следвало да установи
собствеността си по отношение промишлената сграда на основание чл.92 от ЗС с
влязло в сила решение, за да има право да търси обезщетение за ползването й.
Видно било и
от представеното от ответника постановление за възлагане на основание чл.717з
от ТЗ от 13.07.2016г., че купувачът „Сайлест"ЕООД е станал собственик на
възложената му - Обособена част, включваща производствен терен с площ 35 000
кв.м. и няколко сгради, всички построени през 1965г. ,а на И.К. било добре известно, че между „Сайлест"ЕООД и „Булгармин
инженеринг"АД се водело дело за делба на съсобствен имот № 000680 , целият
с площ 39 733кв.м. в м.Радин дол , гр.С. -гр.дело № 11/2017г. на PC П..
Поддържа се, че злоупотребявайки с
правомощията си, синдикът К. извършил самоуправни действия и ангажирал сили и
средства на полицията за спорове от гражданско правен характер, които следвало
да бъдат отнесени към съда.
Твърдението
им в исковата молба, че в края на месец юни 2017г. началникът на РУ-П.
гл.инспектор Ш. бил изискал от синдика К.
относно претендираните от него машини да представи - техническа документация,
фактури и /или други документи, свързани със собствеността на машините и
съоръженията и характеристики, които да ги индивидуализират по безспорен начин
се подкрепяло и от представените с отговора на исковата молба писма от
гл.инспектор Ш. до синдика К. - № 310000-5361 /27.06.2017г. и №
310000-5530/03.07.2017г., но до този момент такива документи, които да
индивидуализират по безспорен начин претендираните машини ответникът не бил
представил.
Твърдението на ответника, че с определение на съдия Ив.Илинова „му било
указано…….. по отношение всички италиански машини - магнитен
сепаратор, сушилен барабан, вибросито, валцова мелница, газова горелка, метален
детектор /всички тези машини били доставени и имало италиански фактури за тях
което е отразено и в CP по т.д.№63/2012г. на ПзОС.
" било
невярно,тъй като с Решение № 188/13.06.2016г., постановено от Апелативен съд
Пловдив по т.д. № 195/2016г. било отменено решението на ПзОС по т.д.№ 63/2012г.
и с него е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността продажбата обективирана във ф-ра № 37/29.01.2010г.,с която
„Булгар минерали С. АД /н/ е продало на „Булгармин инженеринг"АД - сушилен
барабан, валцова мелница и вибросито.
Сочи се, че решението на Апелативен
съд Пловдив е влязло в сила на 09.02.2017г. , но то не създавало незабавен
реституционен ефект спрямо процесните машини. До момента синдикът не бил завел
осъдителен иск на основание чл.649,ал.2 от ТЗ за връщане на машините, предмет
на това дело, в масата на несъстоятелността.
Сочи се,че с разпореждане №
264/01.03.2019г., съдът по несъстоятелността се произнесъл по молба вх.№
1767/26.02.2019г. на синдика И.К. да му бъде разрешено да пристъпи към продажба
на обособена част „Всички машини и съоръжения внос от Италия, както и
електронната везно“. С това разпореждане съдът за пореден път указвал на
синдика К. ,че е необходимо да индивидуализира вещите, които има намерение да
продава , да посочи в чие държане се намират, да посочи налице ли е спор за
собствеността на всяка от вещите , както и да обоснове предложената цена.
Ищецът твърди,че Съдът по
несъстоятелността неколкократно със свои актове бил давал на синдика указания в
тази насока, например - Определение №20/10.01.2018г.,Определение
№229/26.03.2018г., Разпореждане № 378/20.04.2018г., всички постановени по т.д.№66/2010г.
Невярно било
твърдението на ответника, че на посочените в исковата молба дати не е извършил
действия, които да препятстват нормалната работа на предприятието. Напротив,
въпреки съставения му и връчен на 07.07.2017г. предупредителен протокол, с
който на основание чл.65 ал.1 и 2 от ЗМВР
е бил предупреден ,той бил извършел действия с което причинил
посочените в исковата молба щети.
В допълнителния отговор ответника К., оспорва твърденията на ищцовата
страна.Поддържа тезата застъпена в писменият отговор.
След възобновяване на производството с
определение №447/23.07.2020 г. и оставяне на исковата молба „без движение“
относно собствеността на терена и сградата в която се твърди, да са извършени
противоправни действия е постъпило становище молба вх.№260745/21.09.2020 година
от ищеца, с която се поддържа изцяло исковата молба и изложеното в нея, сочи
се, че описаните противоправни действия от синдика били извършени на посочените
дати в сграда собственост на ищеца, построена от него, за което било
представено разрешение за строеж и влязло в сила решение на АС.Твърди се,че
влязлото в сила решение по в.гр.д.№33/19г. по описа на ПОС, не формирало сила
на пресъдено нещо, по въпроса че „Сайлест“ ЕООД е собственик на недв.имот с площ
от 4733 кв.м./част от ПИ №000680 в м.“Радин дол“ землището на гр.С..Сочи се,че
завели отрицателен установителен иск, че „Сайлест“ ЕООД не е собственик на 4733
кв.м./част от ПИ №000680 в м.“Радин дол“/, за което било образувано гр.д.
№322/2020 година по описа на Районен съд П..
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор
и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.663 ал.3 от ТЗ,
синдикът дължи на длъжника и кредиторите обезщетение за виновно причинените
вреди при осъществяване на правомощията си. Отговорността по чл. 663, ал. 3 от ТЗ на синдика е особен деликт, чийто фактически състав включва следните
елементи: причинена вреда на длъжника или кредитор, възникнала като пряка и
непосредствена последица от определени действия/бездействия на синдика по повод
осъществяване на неговите правомощия, упражнени неправомерно и виновно от него.
По делото е представен договор от 15.04.2016 година
сключен между „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД и ищецът „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“- в качеството
им на възложители „Минерал груп
България" ЕООД като - изпълнител,
на когото възложили, според чл.1 -„Да разработи и внедри технология за нов
продукт - млян/пресят пегматит за нуждите на керамичната индустрия на
съществуващата трошачно-пресевна инсталация в гр.С.", а в чл.2 страните уговорили, че възложителят се задължава да осигури на изпълнителя
ежедневен и безпрепятствен достъп до трошачно-пресевната инсталация, находяща
се на промишлената площадка на „Булгармин инженеринг“ АД в гр.С.. В чл.17 страните са уговорили санкция, че при неизпълнение от страна на
възложителя на задълженията му по чл.2 и чл.9, ще дължи неустойка в размер на 3
% от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 30% от
стойността на договора. На
18.05.2017г., страните са
подписали допълнително споразумение, с което на
изпълнителя е било
възложено допълнителна работа: „Да разработи и внедри ноу- хау технология за
използване на отпадния продукт от производството
на пегматит за стъкларската индустрия и внедряването на отпадъка в новия
продукт за керамичната индустрия млян (пресят) пегматит".
Във връзка със
собствеността на собствената сграда – производствена база е представено от
ищеца удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №3/21.03.2017г. на
община С..
Разрешенята за
строеж са били ревизирани от РДНСК, като е било прогласена нищожността на
разрешение за строеж №39/22.11.2016г. издадено от гл.архитект на община С. за
строеж на „производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея“ в
поземлен имот 000680 м.“Радин дол“ землището на гр.С..С решение №686/28.12.2017
г. на Административен съд Пазарджик, тази заповед е била отменена, това решение
е било потвърдено с ршение на ВАС №9540/11.07.2018 година.
Безспорни между
страните са обстоятелствата, че ответникът е синдик на несъстоятелното
дружество „Булгар минерали - С.“/н/, видно от представеното определние
843/21.03.2016г. по т.д.66/10г. по описа на ПОС/ и на посочените дати, е извършвал опити за действия
по опис на машини.
Спорно е каква е
продължителността на тези действия, представляват ли те виновно и противоправно
поведение и настъпили ли са сочените от ищеца вреди/заплатената доброволно
неустойка по договора/, респ. налаго ли се е прекъсване за голям период от
време на производствената дейност.
От съставеният писмен констативен протокол, подписан от
синдика, представител на ищеца, св.Л.К. и св.Ш./***/, наприл изявление в края
на протокола, че отказва съдействие, се установява, че страните са се събрали в
11.оо часа на производственият терен в
имот №000680 в м.“Радин дол“ в землището на гр.С., а синдика е поискал
предварително съдействие от полицията за демонтирането и оценката на пет броя
машини, които са собственост на „БМС-С.“ /н/.В 13.10 минути, страните са
приключили и подписали протокола, като с оглед възраженията на ищеца св.Ш. е
отказал съдействие на синдика по отношение демонтажа на цитираните машини
по-горе в протокола, а именно:магнитен сепаратор, валцова мелница, вибросито,
сушилен барабан, челюстна трошачка.
От съставеният протокол на 17.08.2017 година, се
установява ,че отново в 11.оо часа, в процесният имот в който ищецът „Булгармин
инженеринг“ АД има производствена сграда/за която е издадено удостоверение,узаконеномрез
решение на Административен съд/, синдика
К., гл.инспектор Ш., Л.А.К. / като председател на Съвета на директорите на
„Ватия холдинг“ АД и Д.К. главен юрисконсулт на „Булгармин инженеринг“ АД,
както и Ю.К. оценител, в изпълнение на решение на събрание на кредиторите е
направен опит да бъде извършен оглед и оценка на машини собственост на
несъстоятелното дружество.Отново оценка не е била извършена и протоколът, както
и съдействието е приключило в 12.10 часа.
Разпитаните по делото свидетели, не установиха,
времетраенето на опита за демонтиране на машините, да е продължил повече от два
часа на датата 7.07. и 17.08.2017г.
От изпратеното писмо от трето неучастващо в
производството зружество- „Минерал груп България“ ЕООД, се установява,че на
датите 7.07.2017г. и 17.08.2017 година, не по вина на дружеството, работата им
била възпрепятствана и нямяли подсигурен достъп до фабриката за пегматити.От
писмото се установява, че дружеството има готовност да започне ежедневно пробно
произовдство по разработена от тях технология на отпадния продуктот
производството на пегматит за стъкларската индустрияи внедряването на отпадъка,
в новият продукт,считано от 18.09.2017 година.Това писмо носи изходящ №14 от
дата -15.09.2017 година.От приемо-предавателен протокол съставен на 4.10.2017
година, сключен между „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД
и ищецът „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“- в качеството им на възложители „Минерал
груп България" ЕООД, се установява, че изпълнителят предава, а възложителят приема без
възражения техническата документация, предоставена на изпълнителя.В т.3 е
уговорено, че страните имат взаимно претенции за заплащане на неустойки, за
неизпълнение на задълженията си по чл.2 и чл.9 от договора.Не се установява коя
страна какъв размер неустойка дължи.
От
споразумителен протокол от 1.11.2018 година се установява, че поради
обстоятелството, че възложителят е приел без възражение извършената работа по
отношение на нейното качество и невъзможността на изпълнителя, да спази
сроковете, уговорени в чл.9 и чл.15, поради обстоятелството, че възложителят не
бил изпълнил задължението си и не осигурил достъп до фабриката за пегматити в
гр.С. на 7.07.2017г.,17.08.2017г. и на 18.09.2017г., затова ищецът се съгласил
да изплати на това трето на процеса дружество - „Минерал
груп България" ЕООД, неустойка в размер на 26 400 лева.
От представеното
по делото финансово известие е видно, че сумата е изплатена.От допуснатат СИЕ
също се установява, че ищецът е заплатил тази неустойка.
Противоречиви
са показанията на св.К. и св.Д. с тези
събрани от св.К..
Съдът не може да ги цени, тъй като и тримата свидетели са
заинтересовани от взаимоотношения с кредитори в производството по
несъстоятелност „БМС-С.“ /н/ и от изхода
на процеса, в настоящото производство..
На две от датите на място е бил оценителят вещо лице К.,разпитан
като свидетел, който установява, че на 17.08.2017 година производственият
процес изобщо не е спирал и са били пред площадката не повече от 2 часа.
На дата 18.09.2017 година, всичко приключило за 10 минути
допуснали само него и той снимал машините и напуснал сградата.
„Там
бяхме минимум два часа/на 17.08.2017г./. Не съм засичал времето, през деня
бяхме на обекта, беше много горещо. Като отидохме на место цехът си работеше,
самосвалите вървяха, зареждаха предните
бункерите със суровина. Цехът си работеше. Ние не можехме да влезем в цеха. Не
бяхме допуснати в цеха. Първо отидохме на този обект, на който не ни допуснаха.
Тези, които го експлоатират в момента, не ни допуснаха. Две госпожи бяха тези,
които не ни допуснаха. Госпожата с коженото палто беше там /сочи св. К./. Юрк. К.
не си спомням дали беше там.“
Самата св.Л.К., чиито св.покозания
съдът счита за заинтересовани, не установи пред съда да се е налагало на
процесните дати, престой на трети лица за повече от 2 часа. Недоумение буди,
защо ищецът сам е създал затруднение на контрахента си, насрочвайки
технологични проби / на 18.09.2017г./, за дата за която от месец август е знаел,
че ще се извършва опис на машини, тъй като безспорно приема показанията на св.К.,
че на 17.08.2017 година технологичният процес, изобщо не е спирал, имало е
работници, влизалиса транспортни средства и камиони.
При съвккупната преценка на
представените писмени доказателства и разпита на свидетелите, като цени
дадените показания на св.К., съдът приема, че не се установиха елементите на фактическия
състав на специалната норма на чл.663 ал.3 от ТЗ. Ищецът
не доказа, на посочените дати, да е имало продължили с часове спорове, което да
е довело до спиране, разстройване и възпрепятстване на достъпа на третото лице
- „Минерал
груп България“ ЕООД, което от своя страна да е довело до причинената
имуществена санкция, която самият ищец доброволно е заплатил. Не се доказа,
нито от обсъдените и приети доказателства, нито от неоспорената СИЕ, как е
формиран размера на неустойката, респ. какъв е размера на вредите.
Съдът приема, че ищецът е следвало да положи усилия и да
организира поетите задължения по договора, както и да осигури достъп на
синдика, още на първата дата, за която са получили уведомление за опис.
Както главният иск, така и искът за мораторни
лихви, следва да се отхвърлят, като неоснователни.
При това
положение на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се полагат разноски,
които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, са в размер на 1330
лева/представляващи заплатено адв.възнаграждение/.
Воден от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БУЛГАРМИН
ИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул."Гаврил Кръстевич" №2 представлявано от изпълнителния директор Г.С.С.,
със съдебен адрес ***,чрез юрк.Д.К. срещу
И.Л.К. с адрес ***,със съдебен адрес ***, адв.К.А., с който се иска на основание чл.45
от ЗЗД във вр. с чл.663 ал.3 от ТЗ, да бъде осъден И.Л.К., да заплати на „БУЛГАРМИН
ИНЖЕНЕРИНГ" АД, обезщетение в размер на 26 400 лева,
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от дружеството-ищец
неустойка, за неизпълнение на договорни задължения, което се дължало на
неправомерни действия на ответника-синдик, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 315.33
лева за периода от 15.11.2018 година до 27.12.2018 година и законна лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 27.12.2018 година, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „БУЛГАРМИН
ИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул."Гаврил Кръстевич" №2 представлявано от изпълнителния директор Г.С.С.,
със съдебен адрес ***,чрез юрк.Д.К. да заплати на И.Л.К. с адрес ***,със
съдебен адрес ***, адв.К. А., разноски в производството в размер на 1330 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: