Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157
гр.
Велико Търново, 31.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10147/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба от В.Н.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и посочен адрес за призоваване ***, *** В.Н., срещу Решение № 2081/ 24.04.2023
г. по АНД № 20224110200692/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
обжалваното решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3963585, издаден от
ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на В.Н.Н. за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при
неизяснена в цялост фактическа обстановка и съотвенто недоказаност на
санкционираното нарушение. Счита, че в нарушение на процесуалните правила, към
изготвенния протокол за използване на техническото средство за контрол на
скоростта, първоначално е липсвал снимков материал на разположението на уреда
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР, като представянето на по-касен етап на такива снимки не санира въпросното
нарушение. Намира, от наличните в делото доказателства не е установено дали
евентуалното нарушение е действително е извършено в границите на населеното място
с. Вонеща вода или посоченото ограничение на
скоростта е нарочно въведено с пътен знак. Счита за неизяснено точното място на
извършване на деянието, а от там и неговата съставомерност, обусловена от
въведено ограничение на скорост, като по този начин не са изпълнени и дадените
задължителни указания при връщане на делото, е решението по КНАХД № 10098/ 2022
г. на АСВТ. Изложените в касационната жалба оплаквания настоящият
съдебен състав квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени решението
на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени и потвърдения с него
електронен фиш. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата с направените
искания, по доводите, изложени в нея и в хода на устните състезания.
Допълнително навежда аргумент, че на снимката към ЕФ, освен неговия, е заснет и
още един автомобил, като не става ясно на кое от двете МПС е измерена скоростта
чрез АТСС.
Не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по касационна жалба – ОД
на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, по мотивите изложени в становището на прокурора при
разглеждането на КНАХД № 10098/ 2022 г. по описа на АСВТ. Предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. Според представената преписка, на 01.08.2020 г., в
11,33 часа, в община Велико Търново, с. Вонеща вода, на път II-55, при
километър 22+630, в посока град Гурково, чрез мобилна видео – радарна система
„ARH CAM S1” с № 11743CB е заснет лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***,
със скорост от 77 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място. Извършен е
преглед на нарушението на 14.09.2020 г., с изготвени снимков материал и справка
за собствеността на автомобила. Констатирано, че същият е собственост на В.Н.Н..
За нарушението е съставен електронен фиш серия К № 3963585, връчен на 06.01.2022
година. Не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Недоволен от
наложеното с ЕФ административно наказание, Н. го е обжалвал в законовия срок
пред териториално компетентния районнен съд. При първоначалното разглеждане на
жалбата, с Решение № 113/ 10.03.2022 г. по АНД № 20224110200134/ 2022 г. на
ВТРС, елеят фиш е бил отменен. С Решение № 89/ 31.05.2022 г. по КНАХД № 10098/
2022 г. на АСВТ, решението на районния съд е отменено и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени указания по тълкуването
и прилагането на закона. За повторлоното разглеждане на жалбата е образувано
АНД № 20224110200692/ 2022 г. по описа на ВТРС, по което е постановено
обжалваното решение. При първоначалното и повторното разглеждане на делото в
производствата пред ВТРС са приобщени документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, както и допълнително приложен от
ответника снимков материал за местоположението на АТСС при установяване на
нарушението, въз основа на които е установена горната фактическа обстановка. Съобразно нея, районният
съд е преценил подадената пред него жалба за неоснователна, като е намерил
оспорения електронен фиш за формално, процесуално и материално законосъобразен.
Преценено е, че ЕФ съдържа изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, в
т.ч. дата, точно и конкретно място на извършване на нарушението. Съдът е
намерил, че нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол, одобрен тип средство за измерване и преминало
последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението.
Формиран е извод, че пропускът да бъде приложено заснемането на разположението
на уреда за измерване на скоростта не представлява съществено нарушение на
административнопрозводствените правила, водещи до незаконосъобразност на ЕФ,
доколкото такива снимки са представени допълнително от администрацията. Прието
е, че от описанието на нарушението по несъмнен начин се установява, че
мобилната система за видеоконтрол е била разположена в населено място и предвид
липсата на пътен знак, установяващ друго, е била приложима определената в ЗДвП
допустима скорост. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и е констатирано, че по безспорен начин се установява неговото
извършване, като при налагане на наказанието е приложена съответната санкционна
разпоредба.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно по изложените в него мотиви,
които в пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е
неоснователна.
В
производството пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд,
като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е
присъствал, не е имал доказателствени искания и не представял доказателства,
към делото са приобщени административно-наказателната преписка и останалите
доказателства от първоначалното разглеждане на делото, както допълнително
представения от ответника снимков материал. Делото пред въззивната инстанция е
било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите
на вменената му компетентност. В мотивите на съдебното решение са посочени
фактите, както и доказателствата, подкрепящи изводите на съда доказателства. Не
се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието. Правните изводите са формирани въз основа на правилно
изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по
делото, установяващи се от събраните доказателства. Това, че при преценката им
решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция
възражения са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря,
а препраща към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението.
За пълнота следва да се отбележи, че след
измененията на ЗДвП с бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г., издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система.
Настоящият касационен състав намира, че от формална страна
електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в електронния
фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението, са неверни
и неясни като същият се явява редовно съставен. Обратно на поддържаното от
касатора /и възприето от въззиния съд/, в електронния фиш изрично е посочено,
че нарушението е извършено в населено място, както и в кой участък, от кой път
се е движил касатора и каква е била посоката му на движение. За място на
извършване на нарушението е посочено с. Вонеща вода, община Велико Търново,
главен път II-55, км. 22+630, посока Велико Търново, а в приложения снимков
материал са отразени конкретните координати на мястото на извършване на
нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано
местоизвършването на нарушението и не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. В ЕФ е отбелязано и обстоятелството, че въведеното
ограничение на скоростта касае движение по път в населено място, видно от
посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при управление на автомобил
категория „В“, какъвто е процесния. Или иначе казано, от съдържанието на ЕФ по
несъмнен начин е видно, че е приложена установената в ЗДвП обща забрана за
превишаване на скоростта в населено място, тъй като в този участък е нямало
пътен знак, който да указва стойност на скоростта, различна от посочената в чл.
21, ал. 1 от закона. Съответно, санкционираното лице не е било в невъзможност
да разбере признаците на административното нарушение от обективна страна. Както
е отбелязал и районният съд, обстоятелството, че пътния участък в който е
извършено нарушението попада в населено място се доказва от приобщената
при първоначалното разглеждане на делото схема на хоризонталната маркировка и
вертикалната сигнализация на пътния участък, представена от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
От съдържащите се в административната преписка
документи се установява още, че на датата на заснемане/извършване на
нарушението /01.08.2020 г./, в с. Вонеща вода, община Велико Търново, на главен
път II–55, км 22+630, от контролните
органи е използвано именно автоматизирано техническо средство или система тип
„ARH CAM S1” с № 11743CB, което съставлява одобрен тип средство за измерване
със срок на валидност до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение № 17.09.5126,
издадено от Български институт по метрология. Използваната мобилна система за
видеоконтрол на скоростта е преминала последваща проверка за годност според
представения Протокол за проверка № 68-С-ИСИС/ 22.10.2019 г. на БИМ.
Използването на мобилната АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г./, съставен
от обслужващия полицейски служител. В протокола изчерпателно са посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната
смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 50 км/ч. По делото допълнително са представени
снимки на разположението на уреда, но дори при тяхната липса, положението на
уреда се установява от приложения протокол като същото е било разположено извън
полицейския автомобил, монтирано върху статив, в режим на измерване
стационарен, измерване скорост на приближаващи се автомобили.
Съставомерността на деяние правилно е била
възприета от районния съд като доказана от обективна и субективна страна.
Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва
автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство
- снимков материал, което има висока
доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В конкретният
случай безспорно се установява превишаване на разрешената максимална скорост от
50 км/ч в населено място, като вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 77
км/ч е след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Както сочи касаторът, съглесно
снимковия материал към него момент в участъка на измерване са се намирали два
автомобила, но видно от пресечната точка на маркерите на изображението,
измерената скорост е именно на автомобила на касатора. Правилно е посочена
нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкционната
такава по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а наложеното наказание е в предвидения
от закона абсолютен размер. Правилно е ангажирана отговорността на касатора
като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, след като от последния
не е инициирана процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 208 от 24.04.2023 г. по АНД № 20224110200692/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.