№ 906
гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ****
против Електронен фиш серия К № 4709669 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26 на процесния пътен участък е незаконосъобразно
и че не са спазени нормативните изисквания за поставяне на пътния знак.
Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. В
допълнително становище с вх. № 1285/10.01.2022 г. на лист 46-47 от делото
от адв. К.У., с пълномощно по делото, се излагат подробни съображения в
подкрепа на възражението за незаконосъобразно въведено ограничение на
скоростта на процесния пътен участък. Твърди се, че макар физически да има
поставен пътен знак с ограничение на скоростта от 60 км/ч, то той да е
разположен там от нелегитимиран субект. Поддържа се да липсва проведена
съгласувателна процедура с АПИ. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б.,
приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
1
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д. В. В., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
02.11.2021 г., установено от справка от АИС АНД на лист 33 от делото, а
жалбата е подадена на 16.11.2021 г. чрез административнонаказващия орган,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 08.04.2021 г. в 14:25 часа на републикански път II-64, км 49+800 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят Д. В. В. управлявал
собствения си лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *** със скорост на
движение от 82 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен приблизително на
км 49+860. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя В. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
№ 4709669, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 36-37 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери върху
средството за измерване. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-10765/12.04.2021 г. се установява, че на дата
08.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+800, с
посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В26.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено
на 08.04.2021 г. в 14:25 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Д. В. В..
От писмо с вх. № 80615/23.12.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 40 от делото) и извадка от Географска-
информационна система (ГИС) на АПИ (лист 41 от делото) се изяснява, че
пътният участък на км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който
е сигнализирано ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че
знакът е поставен на км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до
км 49+736, където започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на
нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 12843/16.02.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 56 от делото) се установява, че пътният знак В26
(60 км/ч), находящ се на км 49+860 от път II-64 „Карлово – Пловдив“
фигурира в екзекутивния проект за организация на движението, който се
изготвя от проектант и се заверява от него и от представител на ОПУ –
Пловдив. За крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика Рефан“ е
проведена процедура по реда на Наредба за специално ползване на пътищата,
3
като от ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, неразделна част от
който е „Проект за организация на движението“. Установява се още, че
организацията на движението в района на пътната връзка е изпълнена по
одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64, км 49+800 в посока с. Труд; датата – 08.04.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 14:25 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Д. В. В.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена
скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба –
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвеното статично
изображение, заснето от техническото средство. От протокола за използване
на АТСС се установява, че работата с него е започнала на 08.04.2021 г. в 12:30
часа и е приключила в 23:30 часа на същата дата, като контролът е
осъществяван на републикански път II-64, км 49+800 в посока от юг към
север, а посоката за задействане на АТСС е при приближаване спрямо
техническото средство. В този времеви интервал и на посоченото място е
заснето и процесното статично изображение от техническото средство тип
4
Cordon-M2 с № MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 08.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят В. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 08.04.2021 г. в 14:25 часа на републикански път II-64 км
49+800 в посока с. Труд жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 82
км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен
знак В26.
Така направеното описание на нарушението и на мястото на извършване
на деянието еднозначно определят част от земната повърхност, която попада
на територията на страната. Това позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение.
В тази връзка в електронния фиш мястото на деянието е индивидуализирано
чрез посочването на конкретния пътен участък – републикански път II-64, км
49+800, което според съда категорично отговаря на изискванията за
конкретика във фактическото описание на нарушението, позволява на
жалбоподателя да узнае фактическата рамка на обвинението и да се защитава
адекватно в процеса. По тези съображения не е допуснат твърденият дефицит
при описанието на мястото на извършване на нарушението, а възражението на
жалбоподателя е неоснователно. Несподелимо е и твърдението да липсват
или да са неясни данните за въведеното ограничение на скоростта в
процесния пътен участък, тъй като в електронния фиш ясно и
непротиворечиво е посочено, че действащото ограничение на скоростта е от
60 км/ч и че то е сигнализирано с поставен пътен знак В26.
В тази връзка доказа се от обективна страна, че в процесния пътен
участък към датата на деянието максимално разрешената скорост за движение
за водачите на МПС е била 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно
пътно управление – Пловдив се установява, че на км 49+860 от
републиканския път (Карлово – Пловдив) е поставен пътен знак В26, както и
че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на МПС е 60 км/ч.
Действието на пътния знак се изчерпва до началото на следващото
кръстовище, за което се установява да се намира на км 49+736 от същия път.
5
Тъй като посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив към с. Труд,
то той се е движил по намаляването на километража на пътя. Следователно
мястото на деянието, представляващо км 49+800 от републикански път II-64 в
посока от юг към север, попада в обхвата на пътния знак В26 (60 км/ч),
находящ се на км 49+860 от същия път. Разположението един спрямо друг на
интересуващите делото обекти е нагледно изобразено на схемата, приложена
на лист 41 от делото.
Възражението на жалбоподателя пътният знак В26 (60 км/ч) „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената“, находящ се на км 49+860
от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, да е
незаконосъобразно поставен, от нелегитимиран субект и в нарушение на
съгласувателната процедура е неоснователно. Събраните по делото и
неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства, изходящи от стопанина
на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, категорично оборват
достоверността на твърденията и изключват основателността на възражението
на жалбоподателя. От събраните и проверени писмени доказателства съдът
приема за доказано, че интересуващият делото пътен знак В26 (60 км/ч) при
км 49+860 /ляво/ от републикански път II-64 „Карлово-Пловдив“ е поставен
във връзка с крайпътен обект „Фабрика за парфюми и козметика Рефан“, за
който обект е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на
пътищата, т.е. по изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти
и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони.
Установява се, че от ОПУ – Пловдив е съгласуван технически проект,
неразделна част от който е „Проект за организация на движението“. За
организацията на движение в района на пътната връзка е доказано да е
изпълнена по одобрен проект и в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 4,
т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Пътният знак В26 при
км 49+860 от път II-64 фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението. Доказано е, че екзекутивният проект е изготвен от проектант и е
заверен от представител на ОПУ – Пловдив. По тези съображение съдът
приема, че коментираният пътен знак е валидно и законосъобразно поставен,
а възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Възражения със същото съдържание и касаещи същия пътен знак са били
предмет на изследване и в съдебната практика на касационната инстанция,
където те последователно са оценявани като неоснователни, а доводите по тях
като несъответстващи на обективната действителност и неправилно
подведени под приложимата нормативна уредба. В този смисъл са Решение №
351 от 25.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3136/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 410 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д.
№ 3303/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Аргументите, изложени от жалбоподателя, биха били относими, ако
административно обвинение беше за нарушаване предписанията на пътен
знак, поставен на територията на фабриката или на пътната връзка между нея
и републиканския път. Не такава обаче е процесната хипотеза, като по делото
6
по категоричен и несъмнен начин е доказано, че жалбоподателят В. е
санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушаване на предписанията на пътен
знак, поставен на главния републикански път. Фактите по делото определят,
че приложимата правна уредба в случая е Наредба № 1/17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът
на пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 12,
ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредбата подлежащият на одобрение проект за
организация на движението включва и организацията на скоростните режими,
което според чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане посредством поставяне
на съответната пътна маркировка и пътни знаци. Същевременно в чл. 17, т. 1
до т. 3 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява от съответния орган в зависимост от вида на пътя.
Предвид изложеното съдът приема, че за законосъобразното поставяне на
пътния знак на републиканския път от втори клас е необходимо и достатъчно
да бъде проведена съгласувателна процедура със съответното Областно пътно
управление (в случая ОПУ-Пловдив). От събраните по делото писмени
доказателства този факт е доказан по категоричен начин.
Неоснователно е позоваването на чл. 26 от Закона за пътищата,
доколкото тази разпоредба касае съвсем различна хипотеза на инцидентно
поставяне на пътни знаци във връзка с дейности по специално използване на
пътищата или дейности извън специалното ползване на пътищата. В случая се
касае за знак, поставен при спазване на общия ред за регулиране на
скоростния режим по пътищата и чрез одобряване на проект за организация
на движението и включване на знака в екзекутивния проект за организация на
движението след провеждане на изискваните съгласувателни процедури както
с ОДМВР, така и с компетентното териториално поделение на АПИ, а именно
ОПУ-Пловдив.
Съдът приема за неотносимо и неправилно позоваването и на чл. 5 от
Наредбата за специално ползване на пътищата, доколкото тя урежда
организацията на движението и поставянето на знаци на самата територия на
крайпътния търговски обект, но е изцяло неотносима към режима на
поставяне на знаците по републиканските пътища, каквато е процесната
хипотеза.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема за
неоснователно разгледаното възражение на жалбоподателя.
Досежно авторството на деянието съдът приема, че наказанието правилно
е наложено на жалбоподателя В., тъй като той е санкциониран в качеството си
на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който
не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му
от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
7
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори
презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в
случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм,
по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за
чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява
жалбоподателят В. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с
данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно
законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на
превозното средство. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на
писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира
около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на
деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка
със субективната страна следва да се посочи, че протоколът за използване на
АТСС с рег. № 1030р-10765/12.04.2021 г. служи като доказателство за това,
че преди началото и след край на осъществявания контрол с
автоматизираното техническо средство е извършена проверка за наличието
към конкретната дата на пътните знаци. Следователно водачът е могъл да
възприеме сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя, а именно 82 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3
км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
8
измерената скорост, за която в случая се изясни да е 85 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 82 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 22 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и е индивидуализирано в единствения
му възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските: С оглед изхода на делото и неоснователността на
жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна. В
полза на юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят Д. В. В..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4709669 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
9
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д. В. В., ЕГН: **********,
адрес: **** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10