Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря
Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1581 по описа за 2018г. и взе
предвид следното:
Производството е по предявени от О.А.обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
солидарното осъждане на „И.“ ЕООД и „П.“ ООД да заплатят на ищеца сумата
36 530,00 лв. – платено възнаграждение, което подлежи на връщане съгласно
чл. 5, ал. 1 от договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11 от 05.09.2014г., както и сумата 7 625,64 лв. – обезщетение за
забава за неизпълнение на главното вземане в периода от 01.07.2016г. до
20.07.2018г.
Ответниците оспорват исковете с възражения за нищожност на клаузата на чл.
5, ал. 1 от процесния договор и възражения за пълно изпълнение на задълженията
им по договора.
Безспорно е между страните, но се и установява от приетите писмени
доказателства, че:
Процесният договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г. е сключен между О.А.като възложител и консорциум „И.Р.“
като изпълнител за изработване на интегриран план за градско възстановяване и
развитие на гр. Асеновград за периода 2014 – 2020г. срещу възнаграждение в общ
размер 438 360,00 лв. с включен ДДС, дължимо съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора на четири плащания (авансово плащане в размер на 30%, две междинни
плащания в размери от по 25% и окончателно плащане след представяне на
приемо-предавателен протокол и влязло в сила решение на Общински съвет
Асеновград за приемане на интегрирания
план за градско възстановяване и развитие).
В договора от 05.09.2014г. и в документацията за участие в процедурата за
възлагане на обществена поръчка, въз основа на която е сключен, изрично е
посочено, че разходите на О.А.за осъществяване на предмета на договора са
финансирани с договор №№*******от 20.12.2013г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007-2013), а с
клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора от 05.09.2014г. е предвидено, че в случай,
че управляващият орган не сертифицира платени от възложителя разходи,
констатирани като неправомерно изплатени суми, изпълнителят се задължава да
възстанови съответните дължими суми в срок от 5 работни дни от получаване на
искане за това.
Консорциум „И.Р.“ представлява гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, в което
към датата на сключване на договора от 05.09.2014г. съдружници са „Ю.К.“ ЕООД
(с универсален правоприемник ответникът „И.“ ЕООД) и ответникът „П.“ ООД.
*** е приела извършената работа по договора от 05.09.2014г. и е платила на
консорциума пълния размер на уговореното възнаграждение.
С писмо изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. управляващият орган на Оперативна
програма „Регионално развитие“ (2007-2013) уведомява Община Асеновград, че
отказва за верификация сума в размер на 36 530,00 лв. по договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11 от 05.09.2014г. с изпълнител консорциум „И.Р.“, тъй
като бенефициентът не е представил доказателства за изработване/актуализиране
на ПУП за зоните за въздействие и за изготвено предпроектно проучване за проект
за интегриран градски транспорт съгласно т. 12 от предмета на договора от
05.09.2014г. и съгласно т. 5.12 от документацията за участие в процедурата за
обществена поръчка, а освен това бенефициентът не е представил разбивка на
ценовата оферта, в която сумата е оферирана общо.
При изложените фактически обстоятелства, които както се посочи по-горе са и
безспорни между страните, спорът по делото се концентрира върху въпроса
представлява ли отказът за верификация на разходи в цитираното писмо изх.
№99-00-6-354/17.12.2015г. основание за възникване на задължение на ответниците
по чл. 5, ал. 1 от договора от 05.09.2014г. за връщане на част от полученото
възнаграждение в размер на непризнатите от управляващия орган разходи на
възложителя за изпълнението на договора.
Отговорът на този въпрос се предпоставя на първо място от изясняване на
съдържанието на правилото, предвидено с клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора от
05.09.2014г.
Възраженията на ответниците, че клаузата е нищожна поради противоречие със
закона, биха се явили основателни, но само при буквално тълкуване на клаузата,
според което при всеки отказ на управляващия орган да верифицира разходи на
възложителя изпълнителят ще дължи връщане на полученото възнаграждение за
извършената работа по договора (клауза с подобно съдържание очевидно е лишена
от легитимно основание, тъй като не обусловя предвиденото с нея парично
задължение на страна по облигационното правоотношение от изпълнението на
задълженията й по това правоотношение, а освен това дава възможност за
възникване на парично вземане на насрещната страна по правоотношението като
последица от неизпълнение на задължения именно на тази страна и то по правоотношения
с трето лице, в които длъжникът по предвиденото с клаузата вземане не участва).
Клаузата на чл. 5, ал. 1 от процесния договор обаче следва да се тълкува по
правилата на чл. 20 ЗЗД, тоест при съобразяване на връзката й с останалите
клаузи от договора, целта на самия договор и принципа за добросъвестно
изпълнение на договорите, което в случая означава, че предвидената с клаузата
договорна отговорност на изпълнителя за възстановяване на получени суми по
договора не може да има различно основание освен неизпълнение на задължения на
изпълнителя по договора, респективно недостатъци в извършената работа по
договора, а регулативният потенциал на самата клауза се изчерпва до това в
отклонение от общите правила на чл. 264 и 265 ЗЗД да предвиди възможност за
ангажиране на отговорността на изпълнителя и след приемане на работата от
възложителя, но при установяване на неизпълнение или недостатъци в изпълнението
на възложената работа от управляващия орган на програмата, чрез която са
финансирани разходите на възложителя за изпълнение на договора (в противовес на
възраженията на ответниците разпоредбите на чл. 264 и 265 ЗЗД не представляват
императивни правила от публичен ред и могат да бъдат дерогирани или изменени по
съгласие на страните съгласно принципа на договорна автономия по чл. 9 ЗЗД).
Изложеното предпоставя, че основателността на предявените осъдителни
искове, освен от отказ за верифициране на разходи на ищеца за изпълнението на
процесния договор (какъвто несъмнено е налице в случая), е обусловена и от
квалифициране на основанията за отказа като неизпълнение на задълженията на
ответниците по договора с ищеца.
Изявленията в писмото от управляващия орган на Оперативна програма
„Регионално развитие“ (2007-2013) с изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. за отказ за
верифициране на разходи на ищеца поначало касаят неизпълнение на задължения на
бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тоест
неизпълнение на задължения на самия ищец, но следва да се посочи, че реферират
и към неизпълнение на задължения на изпълнителя по финансирания договор за изработване/актуализиране
на ПУП за зоните за въздействие и за изготвено предпроектно проучване за проект
за интегриран градски транспорт.
Безспорно е по делото, че изпълнителят по процесния договор не е изготвил
проект за изменение на ПУП, но изготвянето на такъв проект е предвидено с
техническата спецификация към документацията за участие в обществената поръчка
и в техническата оферта на изпълнителя, които съгласно чл. 28, т. 1 и 2 от
процесния договор са неразделна част от него, като задължение на изпълнителя
към възложителя само в хипотезите, при които изработения интегриран план за
градско възстановяване и развитие на гр. Асеновград налага промяна в действащия
ПУП.
В производството не са ангажирани доказателства, но и твърдения за такава
необходимост, поради което липсата на изготвен проект за изменение на ПУП не
може да се приеме за неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора за изработване на интегриран план за градско
възстановяване и развитие, което да представлява основание за възникване на
договорна отговорност на изпълнителя към възложителя, включително в хипотезата
на чл. 5, ал. 1 от процесния договор.
Изготвянето на предпроектно проучване за проект за интегриран градски
транспорт не е предвидено с техническата спецификация към документацията за
участие в обществената поръчка и в техническата оферта като задължение на
изпълнителя за съставяне на самостоятелен проект, а именно като част от
изискванията към интегрирания план за градско възстановяване и развитие и
съобразяването на този план с възможни проекти за интегриран градски транспорт.
Изявлението от името на ищеца за приемане на изработения от консорциума на
ответниците интегриран план за градско възстановяване и развитие (което също е
безспорно по делото, но се и установява от представения с отговорите на
ответниците приемо-предавателен протокол) представлява извънсъдебно признание
на ищеца, че планът отговоря и на посочените изисквания за съобразяване с
възможните бъдещи проекти за интегриран градски транспорт, поради което и при
липса на доказателства, от които да се установява обратното (диспозитивното
изявление на управляващия орган в писмото с изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. не
представлява такова доказателство), съдът в приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК приема, че и втората група
обстоятелства, изложени от управляващия орган като основание за отказа за
верифициране на разходи на ищеца, не представляват основание за възникване на
вземане на ищеца срещу ответниците за връщане на част от платеното
възнаграждение по процесния договор.
Третата група обстоятелства, изложени в отказа за верифициране на разходи
(а именно липса на разбивка на цените в ценовата оферта, подадена от
консорциума на ответниците), поначало не касае въпроси от значение за
изпълнение на задълженията на консорциума, поети с процесния договор, поради
което и по гореизложените съображения също не може да представлява основание за
ангажиране на договорната отговорност на ответниците за връщане на суми,
платени за възнаграждение за извършената работа по договора, включително
основание за вземане на ищеца по чл. 5, ал. 1 от договора.
По изложените съображения предявените осъдителни искове се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които
ответниците са направили за защита срещу исковете.
Доказателства за разходвани парични суми за съдебни разноски по делото са
представени само по отношение на ответника „И.“ ЕООД, поради което и право на
присъждане на разноски по реда на цитираната разпоредба има само посочения
ответник.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.А.с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, пл. Акад. *******срещу „И.“ ЕООД с ЕИК *******със седалище и адрес
на управление *** и „П.“ ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 36 530,00
лв. – платено възнаграждение, което подлежи на връщане съгласно чл. 5, ал. 1 от
договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11 от 05.09.2014г., и осъдителни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 625,64 лв. – обезщетение за забава
за неизпълнение на главното вземане в периода от 01.07.2016г. до 20.07.2018г.
ОСЪЖДА О.А.с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, пл. Акад. *******да заплати
на „И.“ ЕООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1880,00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: