Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14224 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.Д.Г., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 721,71 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги в периода от 09.12.2011 г. до
12.04.2018 г. за обект с клиентски № ***, находящ се в
гр. Варна, ***, които услуги са отчетени по партида с абонатен № ***, сумата от 92,83 лв., представляваща
главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК
услуги в периода от 29.02.2012 г. до 12.04.2018 г. за същия обект с клиентски №
***, отчетени по партида с абонатен № ***, ведно
със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.05.2018 г., до окончателното изплащане
на задълженията, сумата от 95,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 13.12.2015 г. до
28.04.2018 г. върху главницата от 721,71 лв., както и сумата от 15,16 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 30.09.2013 г. до 28.04.2018 г. върху главницата от
92,83 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6278/2018 г. по описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, уточнени
с последваща молба на л. 57 от делото, ответникът, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в
гр. Варна, ***, за който е разкрита партида с клиентски № ***, включващ два
абонатни номера - № *** и ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не
е заплатил. Ищецът поддържа, че за периода от 09.12.2011 г. до 12.04.2018 г.
ответникът дължи сума общ размер на 721,71 лв. за предоставените му ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен № ***, ведно с
обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 95,03 лв.,
начислено за периода от 13.12.2015 г. до 28.04.2018 г., както и за периода от
29.02.2012 г. до 12.04.2018 г. - сума общ размер на 92,83 лв. за предоставените
му ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен № ***,
ведно с обезщетение за забава в размер на 15,16 лв., начислено за периода от
30.09.2013 г. до 28.04.2018 г. Излага, че главниците са формирани като сбор от
стойността на издадените от ищцовото дружество
фактури, подробно описани в уточнителната молба на л. 57 от делото, а
обезщетенията за забава са изчислени като сбор от дължимите мораторни
лихви по всяка фактура от датата на нейния падеж до 28.04.2018 г. Твърди, че за
посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е подал възражение.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания и претендира сторените
в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че
липсват конкретни данни за измерена и индивидуално потребена вода за процесния
обект, както и такива за начина на изчисление на претендираните суми. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията и възражение за
погасяване на задълженията поради извършени плащания.
По изложените
аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
К.С., поддържа формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото
като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение между ищцовото дружество
и ответника И.Д.Г., по силата на което последната се явява потребител на ВиК услуги за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
***, за който е разкрита партида с клиентски № ***, включващ два абонатни
номера - № *** и ***.
От приобщените
справки за недобора на частен абонат с клиентски № *** (л. 49-51) с титуляр И.Д.Г.
за обект на потребление в гр. Варна, ***, се установява, че общите неизплатени задължения
на абоната по партида с абонатен № *** по издадени фактури в периода 13.11.2015
г. – 17.04.2018 г. за консумирана вода за отчетен период от 09.12.2011 г. до 12.04.2018
г. възлиза в размер на 721,71 лв., като начислената лихва върху съответните
главници към 28.04.2018 г. е в размер на 95,03 лв. Установява се също, че
неизплатените задължения на същия абонат, отчетени по партида с абонатен № ***,
по издадени фактури в периода 30.08.2013 г. – 17.04.2018 г. за консумирана вода
в периода от 29.02.2012 г. до 12.04.2018 г. са в размер на общо 92,83 лв., а
лихвата за забава към 28.04.2018 г. - в общ размер на 15,16 лв. За процесния
период в справките липсва отразяване на стойности за стар и нов отчет.
Ищцовото дружество е представило
карнети по партида с абонатен № *** (л. 96-98), за
извършени отчитания за периода от м. 12.2011 г. до 14.06.2018 г. При отчета за
м. 12.2011 г. е отразено показание на водомера „365“ и са начислени 5 куб.м
консумирана вода, като е удостоверено „временно спиране“ и забележка „живеят“,
но в графата за „подпис на потребителя“ липсва положен такъв. Следващият отчет
е извършен на 12.11.2015 г. и от тогава до края на исковия период - 12.04.2018
г. в графата за показания на водомера е посочено „служебно
количество“, като за периода от 12.11.2015 г. до 10.03.2016 г., вкл., са
начислявани ежемесечно по 20 куб.м вода, за периода от 14.04.2016 г. до
13.06.2016 г., вкл. – по 10 куб.м вода, а за останалия период от
11.08.2016 г. до 12.04.2018 г. – по 5 куб.м вода месечно, с изключение на м.
02.2017 г., когато служебно начисленото количество вода е 124 куб.м. За целия
период в графата за забележка е отразено „няма достъп“ и липсва положен подпис
на потребител.
От приложените писма от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД (л. 135) и „Енерго-Про Продажби“ АД (л.
148) се изяснява, че в периода 2015 г. – 2018 г. в процесния обект – ап. № 46,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 106, вх. 8, е налице потребление на
топла вода и електрическа енергия.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5-14), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник,
както и решения на ДКЕВР за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД.
От приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 89 и сл.) се
установява, че общият размер на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № *** е в размер на 721,71
лв., а дължимата лихва върху тази сума за периода до 28.04.2018 г. – 95,03 лв.,
както и че неизплатената главница по партида с абонатен № *** е в размер на 92,83
лв., а дължимата лихва до 28.04.2018 г. – 15,16 лв. От експертното заключение
се изяснява още, че отразеният документално титуляр на партидата е ответницата И.Д.Г..
По делото е
допуснато провеждането и на втора съдебно-счетоводна експертиза (л. 150 и сл.).
От приетото заключение и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л.
155) се изяснява, че за отчетния период от 09.12.2011 г. до 12.11.2015 г. ищцовото дружество е издало само една фактура на 13.11.2015
г., която е на стойност 31,39 лв. За целия период е начислявано служебно
количество вода, като за абонатен № *** по водомер № 009348 общо са начислени 418,22 куб. м вода на обща
стойност 721,71 лв., а за абонатен № *** по водомер № 58260602 - общо 34,928
куб. м вода на стойност 92,83 лв. При извършения оглед на място експертът е
установил, че в обекта са налични индивидуални водомери с посочените номера и
техните показания са следните: на водомер № 009348 за студена вода – 0701, а на
водомер № 58260602 за топла вода – 35,40 куб.м.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6278/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 02.05.2018
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
И.Д.Г. е
издадена заповед № 2965/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за процесните суми за главници и лихви, ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението, както и разноски в общ размер на 75 лв., от
които 25 лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 01.08.2018 г. и на 08.08.2018 г. същият е подал възражение. Установителните
искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на
заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главници за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и начислени лихви за забава
върху тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
Безспорно по делото е, че между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги за процесния обект на потребление с клиентски № ***,
включващ два абонатни номера - № *** и ***.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като на отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От събраните по
делото доказателства, вкл. карнети и експертно
заключение на втората съдебно-счетоводна експертиза, се изяснява, че в целия процесен период отчетът и по двата индивидуални водомера,
за които са разкрити отделни абонатни номера, е извършван служебно, тъй като не
е имало достъп до обекта.
Хипотезата на
неосигурен от потребителя достъп на легитимираните длъжностни лица на В и К
оператора за извършване на отчет на индивидуалния водомер е регламентирана в
разпоредбата на чл. 24 от ОУ. Същата предвижда, че при невъзможност за осигуряване
на достъп поради отсъствие на потребителя или на негов представител, същият е
длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Неизпълнението на посоченото задължение от страна на потребителя се тълкува
като отказ за осигуряване на достъп. Последният се удостоверява с протокол,
съставен от длъжностното лице на В и К оператора и подписан от него и от поне
един свидетел. На основание чл. 24, ал. 4 във вр. чл.
49 от ОУ след съставяне на протокола В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен реален отчет, но не
по-дълъг от шест месеца. Аналогична уредба се съдържа и в нормите на чл. 35,
ал. 4-6 от Наредба № 4.
За установяване предпоставките
за приложението на горепосочената методиката от страна на ищеца, който носи
тежестта да установи правнорелевантните факти, не са
ангажирани надлежни доказателства. В представените карнети
е отбелязано, че „няма достъп“, но липсва съставен констативен протокол с
предвидената в ОУ и Наредба № 4 форма и съдържание, удостоверяващ отказа на
потребителя на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера. Не са ангажирани също и
доказателства за определяне на разходената
вода
по
регламентирания начин, от които да може да се направи извод, че служебните
количества са начислени правилно.
Разпоредбата на чл.
39, ал. 5 от Наредба № 4, на която се позовава процесуалният представител на
ищеца в хода на устните състезания по делото (л. 157 – гръб), предвиждаща
възможност за начисляване на 5 куб.м месечно за всеки обитател при нетоплофицирано
жилище, е неприложима в случая, доколкото същата касае потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
какъвто настоящият не е.
С оглед
на гореизложеното, предявеният иск за главници се явява недоказан, респ. неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. При този извод съдът не дължи
произнасяне по релевираното от ответната страна възражение за погасителна
давност.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за начислени мораторни лихви, предявеният иск за
които също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. Такива не следва
да се присъждат и в полза на ответната страна, тъй като същата не е направила
искане за това.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
И.Д.Г., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 721,71 лв. (седемстотин
двадесет и един лева и седемдесет и една стотинки), представляваща главница за
стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги в
периода от 09.12.2011 г. до 12.04.2018 г. за обект с клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ***, които услуги са отчетени по
партида с абонатен № ***, сумата от
92,83 лв. (деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги в периода от 29.02.2012 г. до 12.04.2018 г. за
същия обект с клиентски № ***, отчетени по партида с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху всяка
от посочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.05.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 95,03 лв. (деветдесет и пет лева и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 13.12.2015 г. до
28.04.2018 г. върху главницата от 721,71 лв., както и сумата от 15,16 лв. (петнадесет лева и шестнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
30.09.2013 г. до 28.04.2018 г. върху главницата от 92,83 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6278/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: