Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на шестнадесети януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 984 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1828
от 1.10.2019 г по гр. Дело № 3166/2019 г по описа на РС – Плевен състав на
същия съд е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, чл. 9, ал. 2 от НС и чл. 86 от ЗЗД от
Н. А. Я., ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. С. , бл. **, вх. *, ап. **, чрез адвокат В.В., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр. С. , ул. П. № 171 А с цена на иска
2050,20 лв.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от Н.А.Я. чрез процесуалния му представител адв. В.В.,
в която се възразява ,че изложените мотиви от съда в по –голямата си част не са
по същество на спора. Възразява се ,че ищецът пред първата инстанция е помагал
труд в рамките на установения график, но след превръщане на нощния към дневен
труд следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ. Възразява се, че неправилно
съдът е приел, че тази наредба не е относима към спора и не се прилага за
процесния случай. Възразява се, че е неправилен изводът на РС, че чл. 187 ал.3
от ЗМВР допуска полагането на 8 часа нощен труд. Въ зразява се, че на практика
съдът е постановил решение без мотиви, което следва да се приравни на липса на
съдебно решение. Претендира се отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС
следва да се потвърди. Пред въззивния съд се твърди, че РС правилно е приел, че
не следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две
наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното
време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители
в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен
към дневен труд с определен коефициент. Възразява се, че не е налице празнота в
нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на
служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е
изчерпателен като противното е лишено от
законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства,
че служителят е работил над рамките на установеното работно време по
график.Възразява се ,че е налице
противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на
нощните часове в дневни.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на
превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел ,че в исковата си молба ищецът посочва каква е
нормалната продължителност на дневния труд, но не случайно пропуска да посочи и
да анализира съдържанието на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, която установява 8 - часова продължителност на нощния труд,
полаган от работещите на смени държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от специалния ЗМВР. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според РС, не следва да се прилага за служители на МВР,
както твърди ищецът, тъй като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация
на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Приложена е ,
според РС, като доказателство по делото
докладна записка, придружавала проекта на Наредба №
8181з – 592 / 25. 05. 2015 г. От нея са видни мотивите, възприети от
министъра на вътрешните работи при издаването на тази наредба.
Действително, за период от 11 месеца при
действието на Наредба № 8121 з - 407 / 11. 08. 2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР,
който обаче предхожда процесния период.
Ищецът не обосновава и не доказва претенцията си за
заплащане на извънреден труд според РС. За да се твърди, че е налице положен извънреден
труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил
извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час
труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. По
делото няма доказателства, според РС, от
които да следва изводът, че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Дори и съдът да приеме, че преизчисляването
на положения нощен труд с коефициент 1,143 е допустимо, то това превръщане на
нощните часове положен труд, установено за служителите работещи по КТ, е с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд. Целта е на служителите по КТ, за
които е установена максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да
се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха
работили през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са работили
само седем часа през нощта. В потвърждение на тези изводи на РС е доказателство съгласно т. 3 от отговора на исковата
молба Писмо изх. № 94 – НН - 198 от 29. 08.2 011 г. на МТСП. Съгласно това
писмо, което е задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по
спазването на трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч.П ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, според
РС, в тези случаи работникът или
служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените
часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. “
Следователно, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод
от писмото.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава за да обоснове претенцията си,според РС, е недопустимо преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
За работещите по трудово правоотношение
разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2,
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№
405/2011 г., ГК., IV г.о. на ВКС).
Видно от приложените като доказателство платежни
бележки, според РС, ответникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд.
Служителите по ЗМВР, работещи на смени, какъвто е и
ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното
време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с
нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни
за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на
ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25
ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата,
часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации
като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни,според РС, при които се налага допълнителна мобилизация
на човешки ресурси, се полага труд по заповед. Това е класическа форма на
извънреден труд и той се отчита и заплаща като такъв. Част от този труд може и
да пред нощта и за тези часове се заплаща и дължимото допълнително
възнаграждение за нощен труд.
За втория и третия вид е изплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд и това е видно от приложените от ответника
като доказателство платежни бележки.
Горепосоченото,
според РС, позволява да се обобщи, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Решението на
РС – Плевен е частично незаконосъобразно и при различни мотиви от изложените
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Не са
основателни оплакванията ,че липсват мотиви на решението, което се приравнява
на липса на решение. Мотиви са налице и те не противоречат на постановения
диспозитив на решението като волята на съда е ясна. Отделен е въпросът доколко
те обхващат изцяло всички възражения и
доказателства по делото и доколко се споделят от страните или от въззивния съд.
През процесния исков период са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на
труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов
период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов
нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./
и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново
се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, следва да се приеме, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
По делото пред
въззивния съд е приета съдебно икономическа експертиза, която съдът възприема
почти изцяло като обективна и непротиворечива освен за първите две тримесечия
на 2018 г съобразно изложените по – горе съображения. Дължимата сума на
въззивника съобразно възприетата от съда експертиза е в размер на 1667,30 лв,
но от тази сума следва да се извадят сумите за първото и второ тримесечие на
2018 г съобразно изложените по – горе съображения, поради което дължимата сума
е в размер на 1373,64 лв. В този размер следва да се уважи предявения иск и до
този размер да се отмени атакуваното решение като вместо това се постанови
уважаване на иска в посочения размер.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме ,че положените съгласно приетата по делото
съдебна експертиза часове нощен труд за периода 1.01.2018 до 30.06.2018 г не
следва да се превръщат в дневен такъв.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение и в частите относно
разноските като вместо това се осъди ГД
„ПБЗН“ да заплати държавна такса по сметка на Пл ОС в размер на 54,94 лв както
и разноски за ВЛ в размер на 100,50лв за двете инстанции съобразно уважената част
на иска. Представен е списък за разноски на ищеца пред първата инстанция в
размер на 600 лв адвокатски хонорар при
наличие на възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
вънаграждения размерът на адвокатското възнаграждение е 373,50 лв до който размер следва да се
редуцира с оглед целия предявен размер на иска. С оглед обаче уважената част на
иска на въззивника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
249,91 лв за първата инстанция. Не е
претендирано юрк. възнаграждение от
другата страна за въззивната инстанция. Представител на страната не се е явил,
постъпило е само писмено становище. Такова е претендирано пред
първоинстанционния съд и с оглед уважената част на иска след частична отмяна на
атакуваното решение следва да се приеме, че се дължи юрк. възнаграждение в
размер на 33 лв в съответствие с
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК и ЗПП
при приет размер на същото 100 лв с оглед фактическата и правна сложност
на делото. При съобразяване на материалния интерес искът общо е
уважен в размер на 67 %. След компенсация следва да се осъди ГД „ПБЗН“ да заплати разноски на другата
страна в размер на 216,91 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №
1828 от 1.10.2019 г по гр. Дело № 3166/2019 г по описа на РС
– Плевен В ЧАСТТА , В КОЯТО Е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, чл. 9, ал. 2 от НС и чл. 86 от ЗЗД от
Н. А. Я., ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. С. , бл. 94, вх. Б, ап. 22, чрез адвокат В.В., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр. С. , ул. П. № 171 А в размер на 2050,20 лв ЗА РАЗМЕРА до
1373,64 лв КАТО НЕ ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр. С. , ул. П. № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 178, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР на Н. А. Я.,
ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. С. , бл. **, вх. *, ап. ** сума в размер на
1373,64 лв представляваща неизплатено възнаграждение след превръщането на нощните
часове към дневни извънреден труд през периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото 20.05.2019 г д окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1828 от 1.10.2019 г
по гр. Дело № 3166/2019 г по описа на РС – Плевен
В ЧАСТТА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАКСА И РАЗНОСКИТЕ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр. С. , ул. П. № 171 А ДА ЗАПЛАТИ НА Н. А. Я.,
ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. С. , бл. **, вх. *, ап. ** деловодни разноски за
първата инстанция след компенсация в размер на 216,91 лв
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр. С. , ул. П. № *** А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 54,94 лв и разноски за ВЛ в размер на 100,50 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :