Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 111 21.07.2021 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 105 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63, ал. 1 изречение 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Ю. И. Д. от гр. Ш., чрез пълномощник адв. Д. Д. от АК - Разград, срещу Решение № 61 от 11.03.2021 год., постановено по АНД № 22/2021 год. по описа на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 38-0002191 ат 04.12.2020 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 500 лв. на основание чл. 93в, ал.11 от ЗАвт.П за нарушение на чл. 34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е необосновано, а съдът не е приложил принципа на служебното начало да изясни, обстоятелството дали представеното от жалбоподателя удостоверение е изготвено за целите на обжалването, както е приел съда. На следващо място се твърди, че решението противоречи на материалния закон като се позовава на разпоредбата на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. Жалбоподателят иска съдът да отмени въззивното решение и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация” - Русе не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
Съдът намира за необходимо да посочи, че необосноваността на въззивните решения на районните съдилища по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН не е сред касационните основания за оспорването им, посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК, съгласно препращането по чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН.
За да постанови
решението си Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че обжалваното пред него НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №280651/30.10.2020г.,
съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В акта и НП е посочено, че на 30.10.2020 г., около 14.25
ч., в Община Разград на път І -2, км.61,
Русе –Варна, КП Стария Кладенец, контролните органи спрели за проверка
жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил Скания П270 ЛБ МНА
с рег. № * **** ** от категория N3, извършващ превоз за
собствена сметка на опасни товари ADR, със заповед №403/01.10.2020 г. от гр.
Русе за гр. Шумен, като превозът попада в изискванията на Регламент /ЕО/
№561/2006г. Товарният автомобил бил оборудван с дигитален тахограф Stonebridge
Electronics SE5000 е50002 със сер. № **********. При проверката на картата на
водача /снемане на записите от същата/ се установило, че водачът не е въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта на водача за
дигитален тахограф, за периода, когато не е бил в състояние да използва
тахографа. За периода от 15.56 ч. на 09.10.2020 г. до 09.16 ч. на 19.10.2020
г.. фактически липсвали данни в картата на водача.
В акта
касационният жалбоподател посочил, че няма възражения. Впоследствие подал
възражение, прилагайки удостоверение за дейности, в което се сочи, че точно в
процесния период е бил в отпуск. Същото удостоверение не било представено на контролните органи при
самата проверка, а ако такъв документ е съществувал тогава, то той е следвало
задължително да бъде наличен при жалбоподателя по време на превоза. Районният
съд приел, че този документ всъщност има за цел обслужване на позицията на
касатора.
При така
установените факти районният съд приел от правна страна, че НП е съставено от компетентен орган и при спазване на
нормативните изисквания. Не са допуснати нарушения при административно
наказателното производство. Съдът счел, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Той е
извършвал превоз на товари, като не е изпълнил изискването на чл.34,§.3, буква
„б” от Регламент 165/2014 г., съгласно който
когато в резултат на отсъствие от ППС водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, б. "б", подточки ii, iii и iv, се вписват в картата на водача, като се
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа,
ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Според районния съд
от събраните доказателства по делото е установено по несъмнен начин, че
касационният жалбоподател, като водач на превозното средство, не е изпълнил
вмененото му с тази норма задължение. Така водачът е допуснал нарушението, за
което е наказан поради небрежност, но това не го оневинявало. Правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал.11 от
ЗАвП, като наложеното му наказание е в абсолютно определения законов размер.
Разградският административен съд намира въззивното
решение за валидно и правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател за допуснато от районния съд нарушение на принципа на служебното начало. В настоящия случай удостоверението за дейност, на което се позовава касатора, е без значение за правния спор. Той не е санкциониран на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., в чиято хипотеза това удостоверение би имало значение, а е наказан за нарушение на чл.34,§.3, буква „б” от Регламент 165/2014 г., в която хипотеза това удостоверение няма никакво значение. Ето защо обстоятелството, че въззивният съд е приел, че процесното удостоверение за дейност е изготвено за целите на процеса, без да изследва начина на неговото издаване, не може да се приеме, като съществено процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че съществените процесуални нарушения, като касационни основания, са посочени в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК, а настоящият касационнен състав счита, че такива не са допуснати от районния съд.
Решението
съответства и на материалния закон. Съгласно
чл.34,§.3, буква „б” от Регламент 165/2014 г., когато в резултат на отсъствие
от ППС водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, б. "б",
подточки ii, iii и iv, се вписват в
картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф. В случая касаторът не е
изпълнил това свое задължение, когато на
19.10.2020 год. в 09 16 часа е поставил картата си на водач в тахографа при
започване на работа, поради което е нарушил тази разпоредба. Ако тогава той беше изпълнил това свое
задължение, т.е. чрез приспособлението
за ръчно въвеждане на данни да впише в картата си на водач, че е бил в отпуск
през съответния период преди започване на работа, т.е. данните по чл. 34, § 5,
б. iv от Регламент
165/2014 г., за него не би възникнала необходимост да се
снабди с удостоверението по чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. Когато водачът изпълни задълженията си по чл. 34, §
3 б. „а” и „б” от Регламент № 165/2014 г. , тогава съгласно в чл.34,§.3, изречение последно от същия регламент държавите-членки не налагат на водачите
изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето,
когато не са били в превозното средство.
В настоящият
случай както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е описано именно
нарушението на чл.34,§.3, буква „б” от Регламент 165/2014 г., поради което
правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП.
Достигайки до същия извод районният съд е постановил решението си в съответствие
с материалния закон, поради което
твърдението на касатора в противната насока е неоснователно и
недоказано..
По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 61 от 11.03.2021 год., постановено по АНД № 22/2021 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/