Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. С., 15.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С. районен съд, трети състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
при участието на секретаря Екатерина
Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 417 по описа на С.ския
районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е
образувано по жалбата на Б.З.Й. ***, ЕГН **********, с която е обжалвано наказателно
постановление №
20-0338-000730, изд. на 30.07.2020 г. от Х. Х. Й. на длъжност ВПД Началник
Група към ОДМВР С., РУ С. упълномощен с Заповед № 8121 З-515/14.05.2018г. на
МВР. С наказателното постановление на
жалбоподателя за извършени от него нарушения са наложени административни
наказания на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца.
В жалбата се
излагат доводи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебно
заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител заявява становище за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Ответника по
жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява
становище.
С. районен съд,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП, че на 13.05.2020 г. около 19,34
часа в гр.С., свидетелите В.Н. и А.Н. *** били в служебен автомобил, който бил
спрял на светофара на бул. „И.“ и ул. „М.“ в посока към к.к. Б.. Възприели, че в
този момент на кръстовището на бул. „И.“
и ул. „М.“, жалбоподателят управлявал посочения автомобил и завивал от ул. ул.
„М.“ към бул. „И.“. В момента на преминаване на кръстовището и докато завивал,
управлявания от жалбоподателя автомобил на самия завой се завъртял, като задницата
на автомобила един път се поднесла наляво, след това един път надясно, след
което изправил движението и продължил по булеварда. Възприемайки това, свидетелите
с патрулния автомобил го последвали с включени звуков и светлинен сигнал и го
спрели за проверка. Разяснили за какво нарушение го спират и на място му
съставили акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения
са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП -
Глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
на които настоящият състав дава вяра. Фактическата обстановка се установи и по
реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП, доколкото обстоятелствата по съставения акт не са
опровергани от събраните доказателства, а напротив – същите са потвърдени от
събраните доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на
обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
В хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН.
Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална и териториална
компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на
защита на административно-наказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в
акта или в наказателното постановление, описаното съставлява административно
нарушение по посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на
нарушението и в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е
релевантната нарушена административна разпоредба.
По същество се
доказа, че жалбоподателят при управление на МПС, при предприемане на маневра за
завиване за кратко е загубил контрол върху управлявания от него автомобил,
който поднесъл наляво, след това един път надясно, след което изправил движението
и продължил по булеварда.
За да осъществи
състава на вмененото нарушение по чл. 175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП, деянието,
което е вменено в отговорност на жалбоподателя следва да е осъществено виновно.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно
чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В настоящият
случай в отговорност на жалбоподателя е вменено извършването на деяние по чл.
175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП, изразяващо се в ползване на пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Именно поради специфичната цел,
която е съставомерна за осъществяване на нарушение, то се осъществява само и
единствено с пряк умисъл – деецът следва да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, да е предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици и да е искал настъпването на тези последици, като деянието е подчинено
на специфична цел.
В случая се
установява едно извършено от жалбоподателя непредпазливо деяние – поради
неумело шофиране, същият е допуснал пропуск в задължението непрекъснато да
контролира управляваното МПС – чл. 20, ал. 1 ЗДП. Това непредпазливо деяние
обаче не е съставомерно за нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя.
От доказателствата по делото не се установиха от обективна страна признаци,
поради които да се намери за установено че жалбоподателя умишлено и
целенасочено е осъществил ползване на пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Не се установи продължително по
време и разстояние използване на МПС по забранения от визирания текст начин. Загубата
на сцепление на автомобила с настилката е станала на завой на кръстовище и е
довела до поднасяне на задницата на автомобила един път наляво, след това един
път надясно, след което автомобила е изправил движението и продължил по
булеварда. Във възприетите факти не се разкриват признаци на целенасочено и
умишлено ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Ето
защо настоящият състав намира, че вмененото нарушение не е осъществено от
субективна страна, при предвидената в чл. 175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП форма на
вина – пряк умисъл, която не се установява от доказателствата по делото.
Ето защо съдът
следва да отмени наказателното постановление като неправилно.
Мотивиран от
изложеното С.ски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН наказателно
постановление № 20-0338-000730, изд. на
30.07.2020 г. от Х. Х. Й. на длъжност ВПД Началник Група към ОДМВР С., РУ С.
упълномощен с Заповед № 8121 З-515/14.05.2018г. на МВР.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд С. - Област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :