Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 24

гр. Разград, 01.03.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 10 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Сити кеш“ ООД – гр. София против Решение № 327 от 27.10.2020 г., постановено по АНД № 20203330200582/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено НП № В-0050515 от 14.07.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 32, ал. 4 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по касационната жалба.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят осъществява дейност по отпускане на потребителски кредити. С договор за паричен заем № 379103/11.12.2019 г., сключен в гр. Разград, дружеството отпуснало потребителски кредит в размер на 700 лв. на Г. Х. С., със срок за погасяване 8 месеца. Договорът бил предсрочно прекратен, като с ПКО № 1579628 от 31.12.2019 г. С. заплатила сума в размер на 1456 лв. По повод постъпила от нея потребителска жалба на 05.02.2020 г. била извършена проверка в офиса на кредитора в гр. Разград, след която на 17.02.2020 г. на потребителката била възстановена като надвнесена сумата 646 лв. На жалбоподателя е съставен Акт № К-0050515 от 28.02.2020 г. за установяване на административно нарушение по чл. 32, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ поради това, че при предсрочното погасяване на кредита е получил обезщетение в размер на 110 лв., който размер надхвърля допустимия от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 50, ал. 1 ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че актът и НП не страдат от процесуални пороци, вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано и правилно е санкциониран по чл. 50, ал. 1 ЗПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не е налице соченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗПК при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

В разглеждания случай кредитът е бил предсрочно погасен и оставащият период на договора е по-малък от една година, при което обезщетението на кредитора може да е до 0,5 на сто от задължението, или 3,50 лв. Жалбоподателят е получил 110 лв., която сума надвишава допустимия размер на обезщетението и по този начин е нарушил изискването по чл. 32, ал. 4 ЗПК. А съгласно чл. 50, ал. 1 ЗПК за това нарушение се предвижда имуществена санкция от 5000 лв до 10 000 лв.

С оглед на горното наказващият орган правилно е квалифицирал и санкционирал констатираното нарушение, съответно въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че сумата от 110 лв. включвала възнаградителна лихва, на каквато имал право съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК. Съгласно погасителния план лихвата до 13.01.2020 г. е 23,36 лв., а за целия срок на договора е 130,74 лв., следователно от датата на усвояване на кредита – 11.12.2019 г. до датата на предсрочното погасяване – 31.12.2019 г. е обективно невъзможно лихвата да е 110 лв. С оглед на това основателно районният съд не е допуснал поисканата съдебно-счетоводна експертиза и отказът му да уважи това искане не представлява процесуално нарушение.

Касационната инстанция не споделя и довода за липса на мотиви. Въззивният съд правилно е установил фактите по делото, подложил ги е на задълбочен анализ и е формирал обосновани правни изводи. В този смисъл не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 327 от 27.10.2020 г., постановено по АНД № 20203330200582/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/       

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1./п/  

                                                                                      2./п/