Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 10.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си
заседание на 07 януари, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия
Вельовски
АНД.№ 39/2020г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе, взе предвид следното:
„Л.Л.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Л.Ж.- Управител, е обжалвал НП № 42-0000608/10.06.2019
год. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация” гр.С., определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, с което му е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.96, ал.1, т.8,
предл.2 от ЗАвП, за нарушение на същата разпоредба.
Първоначално жалбата е била
внесена в Софийски районен съд, откъдето с определение на районен съдия, делото
е било изпратено на РС Б.С., с оглед териториалната компетентност по
местоизвършване на нарушението.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в с.з.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и
не ангажира становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото
доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна
служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за
форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е
видно, че на 22.02.2019 год. свидетелите Л.С.М. и Г.Г.Д., и двамата работещи на
длъжности „Инспектор“ към ОО „АА“ С., във връзка с постъпил сигнал и писмо с рег.№
50-00-1119/3/12.02.2019г., извършили в ОО „АА“ С. проверка на превозвача „Л.Л.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, притежаващ лиценз за превоз на пътници на
територията на Република България
№ 03761, валиден до 19.12.2028г. При проверката служителите констатирали, че превозвачът е допуснал превоз по автобусна линия гр.С.-гр.В.-гр.Б.С.-гр.К.,
за което не притежава валидно маршрутно разписание, видно от пътен лист №
795838 от 28.11.2018г. и копие от билет за пътуване от 28.11.2018г., като
водачът притежава маршрутно разписание
№ 22201 с маршрут на движение гр.С.-гр.К., без в него да има междинни спирки.
За това нарушение бил съставен АУАН на
22.02.2019г., в присъствие на М.Л.Ж.- Управител на дружеството жалбоподател, който
го е подписал без да отрази възражения и е получил екземпляр от акта. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, било
издадено и обжалваното НП. С НП на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3000.00 лева на основание чл.96 ал.1 т.8 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните писмени
доказателства – АУАН № 260771/22.02.2019 год., НП № 42-0000608/10.06.2019 год.,
Заповед с рег.№ РД-08-249/15.05.2015г. на Министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, пътен лист № 795838, маршрутно
разписание с № 22201 по автобусна линия С. - К., фискален бон, жалба от
30.12.2018г., писмо с рег.№ 50-00-1119/3/12.02.2019г., както и от гласните
доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л.С.М. – актосъставител и Г.Г.Д. – свидетел при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, и двамата служители на ОО ”АА” С..
Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически
последователни и изцяло подкрепящи се от доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
НП е издадено от
компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед №
РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата
на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвП, предвид заеманото от него длъжностно
качество.
Административно наказващият орган е наложил имуществена санкция на
превозвача „Л.Л.” ООД, в размер на 3000.00 лв. на основание чл.96 ал.1 т.8 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, сочеща, че се наказва с глоба или с
имуществена санкция 3000 лв., който разпореди или допусне извършването на
превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за
която не притежава валидно маршрутно разписание.
Извършвайки
служебна проверка на законосъобразността на НП, както и на АУАН, въз основа на
който е издадено, съобразно правомощията си в това производство, съдът констатира,
че в хода на АНП са допуснати нарушения на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съобразно
цитираните две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението.
В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че в конкретния случай, както в
АУАН, така и в НП е визирана единствено датата на установяване на нарушение – 22.02.2019г., но
и в двата акта не е визирана датата, на която се приема, че е извършено нарушението, както
и мястото му на
извършване.
На второ
място нито в АУАН нито в НП е посочено „мястото”, където е извършено
нарушението от жалбоподателя - превозвач, като такова не би могло да бъде
ул.„Витиня” № 1 в гр.С., където е извършена проверка, при която е констатирано
нарушението.
На следващо място Наказващият орган в
случая не е ангажирал никакви доказателства, от които да става ясно по какъв
начин жалбоподателят е разпоредил или е допуснал извършването на превози по
автобусната линия. Според съда, за да се ангажира наказателната отговорност за
това нарушение, трябва по безспорен и категоричен начин първо да се докаже
извършването на превози и след това кой е разпоредил или е допуснал
извършването на тези превози, без да притежава валидно маршрутно разписание. В
случая имаме само едно твърдение, непотвърдено с никакви доказателства, че
жалбоподателят е извършил нарушението. Не е доказано дали въобще са извършвани
превози, а камо ли кой ги е допуснал и кой ги е разпоредил и кой следва да носи
отговорност заради това. Не е изследвано, че приложеният билет/в копие/ е
издаден от ДЗЗД “Консорциум Либърти – НТК“, представлявано от Мартин Желев –
управител, състоящо се от фирми „Л.Л.“ ООД, „Елина“-3“ ЕООД, ЕТ „Костадин
Данев“ и „Либърти Пропъртис“ ЕООД, както е посочено в цитираното в НП писмо с рег.№ 50-00-1119/3/12.02.2019г. Не е ясно, след като билетът е издаден от ДЗЗД “Консорциум
Либърти – НТК“, кое точно от сочените дружества и едноличен търговец е извършил
административно нарушение. Приложеният пътен лист също е издаден от ДЗЗД
“Консорциум Либърти – НТК“. Все в тази връзка по този начин не става ясно какво
точно се приема, че е извършено, че е извършен превоз, че е допуснато
извършване на превоз или че е разрешено извършване, както и от кого е извършено,
дали от дружеството жалбоподател като участник в консорциума. Това нарушение
само по себе си е основание, водещо до отмяна на наказателното постановление.
Всички тези процесуални нарушения
извършени в хода на административното производство, водят до невъзможността
жалбоподателят да реализира в пълна степен своето право на защита.
Административно наказателното производство
е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
В този
смисъл, освен че липсват датата
и място на описаното
нарушение, липсва и пълно, точно и ясно описание на същото, като не са
визирани и обстоятелствата, при които е извършено. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, както и датата и мястото на извършването му, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като
такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят
да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните
процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършени нарушения, правилно ли са
квалифицирани същите и правилно ли е приложена санкционната норма.
В
конкретния случай допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да
бъдат санирани, тъй като същите касаят установяване по безспорен начин на
визираното административно нарушение и по този начин са гаранция за разкриване
на обективната истина в АП. Вместо да отстрани допуснатите нарушения,
административно наказващият орган е постановил НП, с което е санкционирал
жалбоподателя, като същото макар и от компетентен орган и в кръга на
правомощията му и да е облечено в законова форма се явява
незаконосъобразно.
Всички изложени съображения налагат
извода, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото съдът намира, че следва да
осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.С. да заплати по сметка на Районен съд – Б.С.,
направените по делото разноски за свидетели в размер на 125.13 лева.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 42-0000608/10.06.2019
год. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация” гр.С., определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92,
ал.2 от Закона за автомобилните превози,
с което на „Л.Л.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Л.Ж.– Управител, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева, на
основание чл.96, ал.1, т.8, предл.2 от ЗАвП, за нарушение на същата разпоредба,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.С. да заплати по сметка на Районен съд
– Б.С., направените по делото разноски за свидетели в размер на 125.13 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в
14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: