Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.06.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание
на десети юни, през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря П. К.……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 3651 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Граф Игнатиев „ №******, представлявано от изпълнителния директор и
председател на УС БИМ , със съдебен адрес ***, адв. дружество „Марински и
Николова „ против П.Л.К. ЕГН ********** ***
.
Ищецът, чрез своят законен и процесуален представител твърди, че
на основание чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за застраховането,
изплатил по щета № 110234/ 30.03.2009 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 820,00 лв. за увредения при ПТП настъпило на 02.03.2009 г. лек автомобил собственост на
ИВДот гр. Пазарджик . Твърди се, че виновен
за катастрофата бил ответникът , който
управлявайки л.а. „ Ауди 80 „ с ДК № ****
, собственост на Ф* И. Л* при извършване
на маневра „заден ход“ удря паркирано МПС 2 и така причинява процесното ПТП. В
нарушение на чл. 259 КЗ , ответникът е управлявал автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност„ . С регресна покана № 445/ 10.05.2010 г. поканили ответника да
възстанови платеното от ГФ , но това
задължение не било изпълнено. Затова се моли съда да постанови решение , с
което ответника да бъде осъден на
основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 288
ал.12 КЗ да заплати на ищеца посочената по –горе сума в размер на 820,00
лв. включваща изплатено обезщетение от ГФ, ведно със законната лихва върху
главницата и сторените по делото съдебно –деловодни разноски. Сочат се
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който
чрез назначения му от съда особен представител
оспорва основателността на предявения иск. Оспорва се доказателствената
сила на представените от ищеца писмени доказателства и се предявяват доказателтвени искания.
В съдебно
заседание ищецът чрез своят пълномощник в представено писмено становище - поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Оспорва се
основателността на наведените от защитата на ответника възражения.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На
02.03.2009 г., в гр. Пазарджик , ул. „ Цар С. „ № ** ответникът П.Л.К. управлявайки лек автомобил
„ Ауди 80 „ с рег. № *** , собственост на Ф* И. Л** , реализирал
ПТП, причинявайки материални щети на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РА 79-33 АИ
собственост на ИВД .
За
събитието е съставен Протокол за ПТП № 1110996/ 02.03.2009 г. от представител
на ПИ при РУ на МВР гр.Пазарджик , в който е отразено, че вина за настъпилото
произшествие носи ответникът по делото, на който е съставен акт за
административно нарушение № 623 / 02.03.202009 г. и акт № 624 / 02.03.2009 г.,
както и наказателни постановления от
18.03.2009 г. В протокола за ПТП е отразено, че при
извършване на маневра на пътя на заден ход, управляваният от ответника
автомобил блъска паркиран на място лек автомобил, на който са причинени материални щети , след
което виновният водач е напуснал произшествието. Отразено е още, че автомобилът
управляван от ответника не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Протоколът е подписан от
неговият съставител и от собственика на увредения автомобил , а по отношение на
връчването на виновния водач е отбелязано „отказва“. С представеното по делото
писмо изх. № 13211/ 29.06.2009 г., ищецът ГФ е бил уведомен от РУ на МВР гр.
Пазарджик , че срещу виновния водач П.Л.К.
за настъпилото ПТП са издадени
две НП , които към този момент не са връчени и не са влезли в сила. В тази
връзка са изискани от РУ на МВР гр. Пазарджик и приети по делото двете наказателни
постановления № № 623и 624 / 18.03.2009 г., като в същите е официално удостоверено , че са
влезли в законна сила на 01.12.2009 г.
Не
е спорно, а и от двете наказателни постановления се установява, че на
ответника е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. ,
затова че притежава МПС , което е регистрирано
на територията на Р.България и не
е спряно от движение , но не е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ на автомобилистите във връзка с чл. 249 ал.1 КЗ , което
представлява нарушение по чл. 259 ал.1
КЗ.
По
делото като доказателство е приета
справка от базата данни на ИЦ към
ГФ , видно от която за МПС с рег. № РА ***** няма данни за застраховка „Гражданска
отговорност „към дата 02.03.2009 г.
Представено
е уведомление вх. № 07-15-9/ 30.03.2009 г. , адресирано до ГО от собственика на
увредения автомобил ИВД със заявление за получаване на обезщетение от
04.03.2009 г. В тази връзка е
представена и неоспорена от ответната страна Заключителна техническа експертиза
по щета № 11-0234/ 30.03.2009 г. , от която се установяват вида и експертната
оценка на всяко едно от уврежданията на автомобила , като общата им стойност
възлиза на 820,00 лв.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно- автотехническа експертиза
безспорно се установява, че щетите нанесени на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
РА **** собственост на ИВД са на обща стойност от 820,00 лв. , включително
стойност на труд , боя и консумативи.
С
представеното по делото преводно нареждане за обезщетение по щета № 11-0234/
30.03.2009 г. в полза на собственика на увредения автомобил е заплатена от ГФ
сумата в размер на 820,00 лв.
С регресна покана № 445/ 10.05.2010 г. ответникът
е бил поканен да възстанови платеното от ГФ, но по настоящото дело не се твърди
и не се установява това задължение да е било изпълнено.Поканата е доставена на
адресата на 18.05.2010 г.
При
така установената по делото фактическа обстановка , съдът от правна страна
приема следното :
Предявените
искове са с правно основание чл. 288 ал.12 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По смисъла на
чл.287 ал.1 и чл.288 ал.1 от КЗ Гаранционният фонд е юридическо лице със
седалище София, дължащо плащания по обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при хипотезите,
визирани в т.1 и т.2. Съгласно чл.288 ал.1 т.2, б.А от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди на чуждо имущество
, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – какъвто безспорно е настоящият случай.
Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.288
ал.12 от КЗ, съгласно която - след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Целта на
предвидената в чл.
288 ал.12 КЗ суброгация е да се даде възможност на Гаранционния фонд,
платил обезщетение по чл.288
ал.1 от КЗ на увреденото лице, да реализира след това регресното си право
по чл.
288 ал.12 от КЗ срещу прекия причинител на вредите. Налице са
предпоставките за законово преминаване на правата на увреденото лице върху
Гаранционния фонд, тъй като с плащането на обезщетението последният придобива регресно право за връщането му срещу самия
деликвент, който е увредил третото лице. Налице са и предпоставките на регресната
отговорност, намиращи израз в елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: причинена е
вреда; тази вреда е резултат от виновно противоправното поведение на ответника,
налице е и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
От протокола за ПТП се установява противоправно и виновно поведение на ответника, който е нарушил чл. 40
ал.2 пр.1 от ЗДвП, чл. 123 ал.1 т.1 и чл. 100 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП, от което
са настъпили вреди по автомобила на трето лице, в причинна връзка с
деянието.
В протокола за
ПТП и в издадените наказателни
постановления е отразено, че след извършване
на ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието.Освен това е отразено, че
увредения автомобил е имал валидно сключена застраховка ГО. Възражението на защитата на ответника, че протокола за ПТП не
отговаря на законовите изисквания е
неоснователно, тъй като този протокол има всички изискуеми реквизити и е официален свидетелстващ документ, който
до доказване на противното, се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в
документа. Допуснатата и поправена в оспореното уведомление за имуществени вреди грешка досежно датата на
настъпване на ПТП, сама по себе си не обосновава извод за недоказаност,
доколкото тази дата се установява от представения протокол за ПТП и е отразена
вярно в издадените наказателни постановления, които след влизането си в сила
също се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
От неоспорената като писмено доказателство
техническа експертиза по щетата се
установяват вредите по автомобила на
третото лице, както и техния размер,
който е приет от ГФ в размер на 820,00
лв. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика
на увредения автомобил в размер на 820,00 лв.
От заключението на допусната по делото съдебно- техническа
експертиза съдът намира за безспорно установено, че действително са причинени
на увредения автомобил щети , за чието репариране обезщетението следва да бъде в
размер на 820,00 лв., поради което претенцията в този размер следва да бъде
уважена. Ще се следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК – 350,00 лв., както и да заплати сторени разноски за вещо лице по
сметка на ПРС в размер на 80,00 лв.
Водим
от гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА П.Л.К. ЕГН ********** *** представляван
от адв.Д. от ПАК по реда на чл. 47 ал.6 ГПК да заплати на „ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ул. „Граф Игнатиев „ № ***** , представлявано от
изпълнителния директор и председател на УС бим, със съдебен адрес *** сумата в размер на 820,00 лв.
включваща изплатено обезщетение по щета № 110234/
30.03.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 27.11.2014 г. до
окончателното изплащане и сторените
съдебно –деловодни разноски в размер на 350,00 лв.
ОСЪЖДА П.Л.К.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на
ПРС сторените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на ВЛ в
размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: