РЕШЕНИЕ
№ 382
гр.Бургас, 11.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 30 март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ : 1. Веселин Белев
2. Стоян Колев
при участието на секретаря Г. С.,
в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Белев КАНД № 325 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е М.А.Ю.,***, със съдебен адрес ***, кант.109. Ответникът по касация
участва в касационното производство чрез пълномощник – адвокат И. ***.
Ответник по касация е началникът на отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр.Бургас към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с адрес гр.Бургас, бул.Княз Александър
Батенберг 1. В производството касаторът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Ч..
Касационната жалба е насочена срещу решение № 1104/30.11.2022г. по АНД № 1300/2022г.
на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 02-35/24.03.2022г. на началник отдел „Рибарство и контрол -
Черно море“ при ИАРА. С наказателното постановление на Ю. е наложена глоба 1 500лв.
за извършено административно нарушение по чл.70 ал.1, вр. с чл.30 ал.3 т.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите. В обстоятелствената част на
наказателното постановление АНО е приел за установено, че Ю. е извършвал
риболов във водностопански обект, за който е установена забрана за такава
дейност със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел
за правилно установена фактическата обстановка от обективна страна, посочена от
АНО в обстоятелствената част на наказателното постановление. Приел, че при
издаването на акта и постановлението не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а материалния закон е приложен правилно. С решението съдът е
присъдил разноски в полза на ответника.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения
пи неправилно приложение на материалния закон. Иска се касационната инстанция
да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се
сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено по делото
писмено становище. Излага подробни доводи за неоснователност на направените от
касатора оплаквания и липсата на касационни основания за отмяна или изменение
на първоинстанционното решение. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение и иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да се остави в сила. Не
сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която обжалваната част от решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на решението настоящата инстанция преценя в рамките на
направените от касатора оплаквания, а относно приложението на материалния закон
– и служебно, съгласно изискванията на чл.218 от АПК.
За да се произнесе по жалбата първоинстанционният съд е установил фактите
по делото така, както са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Именно, че на 17.10.2021г. около 12 часа в защитена местност
Узунгерен, езеро Узунгерен, община Бургас, при посочени географски координати, М.Ю.
извършвал любителски риболов по време на забрана, наложена със заповед №
РД-09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, като
ползвал два броя въдици с по една кука, в работно положение, без установен
улов. Установено е издаването на посочената заповед на министъра, с чиято
т.4.1, за периода 2019 – 2021г., на основание чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА, е забранен
риболова в местност Узунгерен, езеро Узунгерен, община Бургас. Няма спор, че на
посоченото в НП място не е имало указателни табели във връзка със забраната за
риболов. Фактическите констатации са правилни и се обосновават от събраните по
делото доказателства. Страните не спорят по тези факти. Фактите са установени
правилно от първоинстанционния съд въз основа на преценка на събраните доказателства.
Неоснователни са направените оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Несъстоятелно е оплакването на касатора за липса на единство между правната
квалификация на деянието, дадена в акта и постановлението. Същественото в
случая е това, че такова единство е налице относно приетите за установени
обстоятелства. По този начин за привлеченото към отговорност лице е било ясно в
какво е обвинено и е могло да осъществи в пълнота защитата си. Корекцията на
правната квалификация, направена от АНО при издаването на НП не може да се
разглежда като съществено процесуално нарушение, доколкото това е извършено при
запазване на установената с акта фактическа обстановка. Доводите на касатора за
изменена фактическа обстановка при издаването на НП са неоснователни, което се
установява при съпоставяне на съответните текстове в акта и постановлението.
АНО не е установил различна фактическа обстановка, поради което не е имало процесуална
необходимост от съставяне на нов АУАН, независимо от посочената в последния
неточна правна квалификация.
Оплакването на привлеченото към
отговорност лице за непълна и неясна фактическа обстановка е неоснователно. В
текста на наказателното постановление ясно е посочено, че при извършената
проверка Ю. е поставил във водоема две въдици в работно положение, което е
риболов по смисъла на §1 т.26 от ДР на ЗРА, независимо от това дали има или не
реализиран улов.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, свързани с описание на нарушения
и съставомерност на осъществен риболов във връзка със заповеди на министъра,
налагащи ограничения и забрани за риболов, които заповеди не са посочени в
наказателното постановление. В процесния случай от значение за търсената
отговорност е единствено забраната, произтичаща от посочената в НП със заповед
№ РД-09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Правилно АНО е приел за приложима в
случая разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗРА, съгласно който се наказва с глоба от
1500 до 3000лв. лице, което извършва риболов в период на забрана, установена
със заповед на министъра по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В случая такава забрана е
налице за мястото, където е констатиран риболова, установена надлежно с
цитираната в наказателното постановление заповед на министъра №
РД-09-69/01.02.2019г. Наказателното постановление е законосъобразно и правилно
е било потвърдено от първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното в срок искане и на основание чл.63д от ЗАНН ответникът
по касация следва да заплати разноски на касатора, а именно юрисконсултско
възнаграждение 80лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1104/30.11.2022г. по АНД № 1300/2022г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М.А.Ю.,***, със съдебен адрес ***, кант.109, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури 80лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :