Присъда по дело №1446/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 75
Дата: 25 септември 2015 г. (в сила от 24 април 2018 г.)
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20145300201446
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

№ 75

 

гр. Пловдив, 25.09.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИЙКА ДОНКОВА

АТАНАС ТАВКОВ

 

при участието на секретаря К.С. и в присъствието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, след като разгледа докладваното от Председателя НОХД №  1446 по описа на Пловдивски окръжен съд за  2014 г. и след съвещание

                            

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.Й. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че  на 27.09.2014 г. в гр. Пловдив е обещал подкуп - парична сума в размер на 600 (шестстотин) лева, предложил и дал подкуп - парична сума в размер на 105 (сто и пет) лева  на полицейски органи - С. Ю.Х. - старши полицай в група „***" на сектор „***" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, С.А.К. - старши полицай в група „***" на сектор „***" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив и И.К.С. - командир на отделение в група „***" на сектор „***" към ***РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, изпълняващи функции по охрана на обществения ред на територията на *** РУП гр. Пловдив, за да не извършат действия по служба, свързани с изпълнение на функциите им по чл.165, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата и по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно да не бъде подведен под отговорност за управление на МПС – лек автомобил „Инфинити ФХ35” с рег. № РВ 4141 МА, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство  Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, валиден до 2015/02 и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение № ***/27.09.2014 г. по Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 304а, пр. 1, 2 и 3, алт. 2, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  и ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., като признава подсъдимия П.Г.Й. за НЕВИНЕН в това на посочената дата да е обещал, предложил и дал подкуп на полицейските органи, за да не извършат действия, свързани с изпълнение на функциите им по чл. 165, ал. 2, т. 1 от и по чл. 30, ал. 2 от ЗМВР, като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  П.Г.Й. /със снета по делото самоличност/  за ВИНОВЕН  в това, че на 27.09.2014 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Инфинити ФХ 35” с рег. № РВ 4141 МА след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, валиден до 2015/02, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия П.Г.Й. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия П.Г.Й. едно общо най-тежко наказание измежду определените му по-горе, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

 

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на  подсъдимия П.Г.Й. общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  с изпитателен срок от ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.     

На основание чл. 23, ал. 2  от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо най-тежко наказание и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на подсъдимия П.Г.Й. за престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 3000 лв. наложена на подсъдимия П.Г.Й. за престъплението по чл. 304а  от НК.

 

        На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата  5 банкноти с номинал 20 лв. със серийни номера: ***; ***;  ***; ***; *** и 1 брой банкнота с номинал 5 лв. със сериен номер: ***, представляващи предмет на престъплението по чл. 304а от НК.

 

        ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО –  полеви тест Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, валиден до 2015/02, приложено по делото ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.

 

        На основание чл. 189, ал. 3 от НПК  ОСЪЖДА подсъдимия П.Г.Й. - със снета самоличност по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 500 лв., представляващи разноски в съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Пловдив. 

       

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                      

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:     1.

 

                                                                              2.                                                           

Съдържание на мотивите

      

         МОТИВИ към Присъда № 75/25.09.2015г. по НОХД 1446/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

Срещу подс. П.Г.Й. са повдигнати обвинения :

 по чл.304а пр.1,2 и 3, алт.2 вр. чл. 304 ал.1 пр.2 алт.2 от НК за това, че на 27.09.2014 г. в гр. Пловдив е обещал подкуп – парична сума в размер на 600/шестотин/ лева, предложил и дал подкуп – парична сума в размер на 105/сто и пет/ лева на полицейски органи – С. Ю.Х., старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ***РУП гр.Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, С.А.К. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към *** РУП гр.Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив и И.К.С., командир на отделение в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ***РУП гр.Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив – изпълняващи функции по охрана на обществения ред на територията на *** РУП гр. Пловдив – за да не извършат действие по служба свързани с изпълнение на функциите им по Закона за движение по пътищата – чл. 165 ал.2 т.1 и т. 6 („При изпълнение на функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните работи служби:1. имат право да спрат пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз; …6. имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния част на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство”) и Закона за Министерството на вътрешните работи – чл. 30 ал.1 т.5 и ал.2 (Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез: 5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;…(2) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал.1, т.3 и 5 се определят с инструкции на Министъра на вътрешните работи.), а именно да не бъде подведен под отговорност за управление на МПС – лек автомобил „Инфинити ФХ35” с рег. № РВ 4141 МА, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Check 1200 STK с референтен номер REF ****, валиден до 2015/02 и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение  № **** г. по Закона за движение по пътищата

          и по чл. 343б, ал.3 от НК за това, че на 27.09. 2014 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Инфинити ФХ35” с рег. № РВ 4141 МА, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Check 1200 STK с референтен номер REF ****, валиден до 2015/02.

 

  Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвиненията от фактическа  и правна страна, които счита, че са доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на наказания при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че за постигане целите на чл.36 от НК и за двете престъпления, следва да се определи наказание „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 от НК предлага да се определи общо най-тежко наказание измежду наложените за отделните престъпления, като изпълнението на това наказание, предлага да се отложи при условията на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.   И за двете престъпления счита, че следва да се наложат  кумулативните наказания -„глоба”, предвидено за престъплението по чл.304а от НК и „лишаване от право да управлява МПС”, предвидено за второто престъпление-по чл.343б, ал.3 от НК, които според него също следва да се присъединят към определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода”, съгласно чл.23, ал.2 и ал.3 от НК.  Изразява становище, че лишаването от право да управлява МПС, следва да бъде определено в по-висок размер, предвид множеството допуснати от подс.Й. нарушения на ЗДвП.

 Защитникът на подсъдимия- адв.К. оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, като счита, че същите не са доказани по несъмнен и категоричен начин. Първото обвинение намира за недоказано, поради това, че са налице противоречивия между писмените и гласни доказателства, като се твърди, че са налице пропуски при извършване на процесуалните действия по оглед на местопроизшествие. По отношение на  престъплението по чл.343б, ал.3 от НК твърди, че не са събрани несъмнени доказателства за това подс.Й. да е употребил наркотично вещество –кокаин, както и че не е спазен от полицейските служители реда за извършването на теста, което е довело до опорочаване на резултатите, а оттам и до разколебаване на обвинението за употреба на наркотично вещество, както от обективна, така и от субективна страна. Поради това счита, че подс.П.Й. следва да бъде признат за невинен и оправдан изцяло и по двете повдигнати му обвинения.

Подсъдимият П.Г.Й. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е употребявал наркотици преди управлението на превозното средство, а е приемал хранителни добавки в този период, както и че не е предлагал подкуп на полицейските служители, а е бил принуден да извади на масата съдържащите се в него вещи, включително и пари, които в последствие са били описани в протокол за оглед. В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

     ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

        Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установена следната фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият П.Г.Й. е роден на *** ***. Българин, български гражданин е, със средно специално образование.  Работи, като има собствена фирма ****. Женен и към момента на извършване на деянието е неосъждан-реабилитиран, видно от приложената по делото справка за съдимост на л.43 от д.п.

На 27.09.2014 г. свидетелите С.К. и С.Х. - на длъжност старши полицаи в група „Охрана на обществения ред" при Сектор Охранителна полиция при *** РУП гр. Пловдив, били на работа в изпълнение на служебните си функции. Малко след 17,00 часа същите спрели за проверка лек автомобил „Инфинити ФХ 35" с per. № РВ 4141 МА, в близост до хотел „***" на бул. „***" в гр. Пловдив, тъй като  МПС било със затъмнени стъкла. При проверката на място, двамата свидетели констатирали, че автомобила се управлява от подс. П.Г.Й. ***. Същият обаче не представил на контролните органи документи на автомобила за проверка, а освен това те забелязали, че поведението му е неадекватно - походката му била несигурна, завалял думите, което събудило съмнение у свидетелите за употреба на упойващи вещества. За изясняване на обстоятелствата подс. Й. ***, където при проверка на самоличността му било установено наличие на издадено и невръчено наказателно постановление за предходни нарушения по ЗДвП и му било обяснено, че и за констатираните на инкриминираната дата нарушения, също ще му бъде изготвено наказателно постановление.  Наред с това полицейските служител казали на подсъдимия, че ще бъде извършена и проверка за наличието на упойващи вещества в организма, при което подс.Й. станал доста нервен и напрегнат.

 Това станало в стаята на патрула в сградата на *** РУП- гр. Пловдив, където към свидетелите С.К. и С.Х., се присъединил и св. И.С. - командир на отделение при *** РУПолиция” -гр. Пловдив. Св.Х., който и преди това работил с полеви тестове за проверка употреба на наркотични вещества, започнал подготовка за извършването на такъв, като разпечатал плика, съдържащ необходимите атрибути за това. В този момент, за да не бъде подложен на теста за наркотични вещества и за да не му бъде извършвана такава проверка от полицейските служители, подс. Й. заявил на глас и обещал на тримата свидетели -Х., К. и С. да им даде сумата от 600 лв., която да си разделят -по 200 лв. на човек, след което от предния ляв джоб на панталона си изкарал 5 банкноти от 20 лв. и 1 банкнота от 5 лв. или общо сумата от 105 лв., които предоставил на тримата полицейски служители, като ги оставил на маса в стаята, където те се намирали. Заявявил освен това, че останалата част от обещаната сума, ще донесе след малко, тъй като трябвало да отиде до игрална зала.  Изрично подсъдимият Й. заявил пред свидетелите, че дава парите, за да не му бъде извършена проба с полевия тест за наркотици, като намекнал „…не може ли да измислим друг вариант, да се почерпите..”.  След като не приели дадената като подкуп сума и ясно заявили на подсъдимия, че върши престъпление, за което бил уведомен и дежурния разследващ полицай, полицейските служители изпробвали  Й. за наркотични вещества с полеви тест Drug Check 1200 STK с референтен номер REF ***, валиден до 2015/02, като пробата се оказала положителна. Самият тест бил извършен от св.С.Х.. Двата пакета на теста били разпечатани в присъствието на подсъдимия и тестването се извършило пред него, чрез изземване на проба от слюнката на езика. След направената проба се появили червени тестови черти на опиати и амфетамин, като пробата за тези вещества се оказала отрицателна, а не се появила тестова черта за кокаин, което указвало, че пробата за кокаин била положителна. В тази връзка, с оглед установеното нарушение му бил съставен акт за административно нарушение № *** г., за това, че на същата дата около 17,10 часа на мястото, където бил спрян за проверка - гр. Пловдив на бул. „***", до входа на хотел „***", е управлявал МПС - лек автомобил „Инфинити ФХ 35" с per. № РВ 4141 МА, след употреба на наркотични вещества.

Междувременно бил сформиран разследващ екип, който за времето от 18,00 до 18,20 часа извършил оглед на местопроизшествие-стаята на първи етаж в ** РУП-Пловдив, където се намирали подсъдимият и свидетелите. Разследващите в присъствие и на поемни лица констатирали намиращи се върху чина банкноти, сгънати на две, с номинал от 20 лева-5 бр. банкноти описани със сериен номер и 1 бр. банкнота с номинал от 5 лева, също описана в огледния протокол/ на л.3-4 от д.п./. Констатирано  е при огледа и наличие на прозрачен полиетилено плик вътре с листа, както и черна текстилна чанта в единия край на чина. След приключване на тези действия подсъдимият П.Й. бил задържан по ЗМВР за 24 часа. Иззетите като веществени доказателства при извършения оглед банкноти, предмет на подкупа – 5 бр. банкноти по 20 лв. и 1 банкнота от 5 лв. с номера, както следва:**; **; **; **; **; **, били описани и предадени на съхранение при домакина на ОД на МВР-Пловдив.

Видно от приложена по делото в заверено копие Заповед № *** на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, на  тримата свидетели –полицейските служители К., Х. и С. са възложени функции по изпълнение на законови разпоредби по ЗДвП -да издават фишове и съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Същите имат и съответното длъжностно качество като полицейски органи, видно от изготвената справка на Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР-Пловдив/ на л.32 от д.п./.  

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели С.Х./ на л.91-93 и тези в последно съдебно заседание по НОХД/, И.С./ на л.94/, С.К./ на л.128-130 от делот/ и Д.Д./ на л.131 от НОХД/, частично от обясненията на подс.П.Й./ на л.131 гръб-133 от НОХД/, от приложените писмени  доказателства-  протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ на л.3-6 от д.п./,   талон за медицинско изследване/ на л.24 от д.п./, АУАН и НП / на л.25 и л.39 от д.п./, справка за нарушител/ на л.34-37 от д.п и на л.85-88 от НОХД/, ежедневна ведомост, Заповед и справка от ОД на МВР/ л.28, л.30 и л.32 от д.п./, характеристична справка, справка  съдимост/ на л43 и л.45 от д.п./, 2 бр. Заповеди на Министъра на вътрешните работи за определяне на техническите средства за проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества/ на л.82 и л.83 от делото/, писмо от ТД на НАП-Пловдив/ на л.84 от делото/, ръководство за работа с Drug Check 1200 STK/ на л.142-150 от НОХД/, а така  също и от приложените по делото веществени доказателства.

По повод неколкократните неявявания на подсъдимия Й. в съдебни заседания по причини удостоверени в болнични листове, приложени по делото, съдът е назначил и по делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза/ на л.61-68 от НОХД/, която даде заключение относно здравословното състояние на подс.Й., характера на неговото заболяване и начина на протичане и съответно лечение. Изслушана и приета в с.з., експертизата с вещи лица проф.д-р И.Д. и д-р Г.Б. дава заключение, че при подс.П.Й. е установена дискова херния на нива Л4 и Л5 от 2007г., като в издадените болнични листове/приложени по делото/ диагнозите отразяват обострено състояние на хронично протичащите болестни процеси в поясната област. Кризата според вещите лица се изразява в две оплаквания-сериозни болки в кръста и болки в краката, като обострянията не могат да се предвидят във времето, при спазване на режим и лечение  може да се облекчи състоянието, но не и да премине напълно, тъй като заболяването е хронично.

Съдът кредитира с доверие така изготвената комплексна СМЕ-за като обективна, пълна и обоснована. Вещите лица са изследвали състоянието на подсъдимия въз основа на всички приложени по делото писмени доказателства във връзка с неговите оплаквания и в този смисъл са дали едно обстойно и пълно заключение.

Съдът кредитира отчасти обясненията на подс.П.Г.Й., а именно в тази част, в която същият заявява, че е бил спрян на инкриминираната дата за проверка от служители на ** РУП-Пловдив и поради нередовност на документите, касаещи управлението на автомобила, е бил отведен в полицейското управление, където му е бил изготвен АУАН и връчено друго НП, издадено за предходно нарушение по ЗДвП, а така също и в частта, в която заявява, че му е извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Всъщност, по делото няма спор, че на 27.09.2014г. подс.Й. е бил обект на полицейска проверка по повод негова неизрядност като водач на МПС, което обстоятелство се установява, както от събраните по делото гласни доказателства, така и от писмените такива-приложеното по делото НП от 20.06.2014г., връчено му на 27.09.2014г., с което е санкциониран с глоби и с лишаване от правоуправление за нарушения по ЗДвП. Настоящият състав обаче не възприема с доверие, тези обяснения на подс. Й., в които обяснява начина на извършване на проверката за употреба на наркотични вещества и опиати, като отрича да е употребявал такива вещества, а така също и да е предлагал подкуп на полицейските служители, за да не извършат този тест, както и обясненията, с които обяснява причината за изваждане на банкнотите, намерени и описани в последствие от разследващите.

За посочените обстоятелства, обясненията на подс.Й. не кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, а също и с приложените писмени доказателства. На първо място, подсъдимият твърди, че един от полицаите  „вади нещо” и започва да му търка венеца, а след това се отказва и оставя самият подсъдим, т.е проверяваното лице, сам да си търка венеца, за да се вземе секрет за пробата, след което му заявява, че теста е положителен. Така заявеното от подсъдимия, относно начина на извършване на полевия тест за наркотици, изцяло противоречи на показанията на свидетелите Х., К. и С., които през цялото време твърдят, че са присъствали в стаята на патрула, където се е намирал и подс.Й. и категорично заявяват, че полевия тест за наркотични вещества е извършен от св.С.Х., след като последният е отворил пред подсъдимия плика, поставил е ръкавици/ видно от показанията в допълнителния разпит на св.Х./ и по този начин е взел секрет от слюнката. Напълно нелогични и изолирани са обясненията на подс.Й., че е оставен сам да извършва описаните действия, при положение, че от една страна той е лицето, което следва да бъде изследвано, а от друга- поради това, че начина на извършване на въпросния полеви тест, е изключително стриктно регламентиран в приложени към теста указания. И на последно място, нито едни от свидетелите не сочи подсъдимият да е имал достъп до теста нито преди отварянето, нито след отварянето на плика. Ето защо, така заявеното от подсъдимият настоящият състав намира за изцяло защитна теза, целяща до компрометира действията на полицейските служители и резултатите от извършения тест, която обаче е изцяло изолирана от останалите доказателства. В тази връзка следва да бъдат обсъдени и възраженията на защитника на подсъдимия, за това, че точно определения ред за извършване на теста, съгласно ръководството за работа не е спазен, тъй като не са използвани ръкавици, намиращи се в плика, а други, за които нямало гаранция за стерилност и съответно за чистота на самото изследване. В противоречие с този довод и с твърденията на подс.Й., че полицейският служител е действал без ръкавици, са показанията на самия св.С.Х., който в допълнителните си показания, в последното съдебно заседание по делото, ясно заяви, че теста за наркотици спрямо Й. е извършен с ръкавици, като нямаше спомен, предвид изминалото време дали това са били ръкавици вътре в самия плик или хирургични, с каквито по принцип са снабдени, предвид естеството на задълженията им. Освен това, от указанията в самото ръководство, приложено по делото/ на л.144 от НОХД/ е видно, че поставянето на ръкавици не е посочено изрично в нито една от последователно следващите  стъпки за осъществяване на Drug Check 1200 STK. Тези указания изцяло съвпадат с указанията, посочени на гърба на плика на теста, приложен като веществено доказателство по делото/ на л.44 от д.п./, които свидетелят Х. твърди, че е спазвал. Отделно от това в графата „забележка” в ръководството за работа/ на л.146 от делото/, използването на ръкавици при работа с Drug Check 1200 STK е предвидено с оглед спазване на хигиена, което изискване св.Х. установи, че е съобразил и спазил. Никъде обаче в това ръководство, ползването на ръкавици не е предвидено като задължително условие за чистотата на изследването и неговите резултати, а още по-малко е предвидено изискване на използване само на ръкавиците, намиращи се в плика. Така че, направените  възражения от страна на защитата за неспазване на определения ред, съдът намира за неоснователни, тъй като от доказателства по делото се установи, че е бил спазен не само реда на извършване на теста спрямо подс.П.Й., но и изискванията за хигиена, предвид употребата на ръкавици от лицето, което е работило с този тест.

По-нататък,  противоречия между обясненията на подсъдимия Й. и свидетелските показания, са налице относно заявената от Й. причина за изваждане на банкноти пари и извършването на оглед. Противно на свидетелските показания, в обясненията си Й. твърди, че след установения положителен резултат от теста за употреба на наркотици, същият е бил арестуван, поставени са му белезници и  съответно е бил накаран да извади съдържанието на джобовете си върху масата, намираща се в стаята, като сред вещите е имало пари, документи, ключове и т.н. За да се видят и опишат тези вещи, според неговите обяснения, са били извикани две поемни лица. И в тази част обясненията на подс.Й. изцяло противоречат на показанията на свидетелите К., Х. и С. относно това –кога са били поставени белезници на лицето и каква е причината за това, както и по отношение повода за сигнализиране на дежурен разследващ и оперативна група за извършване на оглед на местопроизшествие. И тримата свидетели в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие заявяват, че още при подготовката за извършване на теста, а и след вземането на секрет от слюнката, подс.Й. е заявил не само нежелание да се прави този тест, но и е предложил на полицейските служители да им даде „ по някой лев”, като е извадил и оставил на масата намиращите се в него 105 лева, а е обещал сумата от общо 600 лева, която да достави след известно време. Това, според свидетелските показания, е провокирало сигнализиране на дежурен разследващ за извършване на оглед, предвид данните за извършено според тях престъпление, а поставянето на белезници е последващо действие, което е целяло да предотврати опитите на подсъдимия Й. да прибере обратно, предложените от него пари на полицейските служители .

Като изцяло последователни и непротиворечиви съдът възприема показанията на тримата полицейски служители, разпитани като свидетели по делото- С. Х., И.С. и С.К.. Същите са последователни, както относно повода за извършване на проверката спрямо подс.Й., така и по отношение неговото поведение и действия в сградата на полицейското управление. Още при спирането на управляваното от подсъдимия МПС за проверка, според показанията на свидетелите Х. и К., които са имали пряк досег с него, същият е имал неадекватно/съгласно показанията и на двата свидетелите/поведение, изразяващо се в несигурна, поклащаща се походка и заваляне на думите, според Х. и в пресъхване на устата и даване на неясни отговори, според св.К.. Именно поради това, а и предвид констатираните други нередности, подс.Й. *** за проверка. Там, според показанията на свидетелите К. и Х., след като е бил уведомен за това, че ще му бъде извършен тест за наркотици, подс.Й. е станал нервен.  Категорично, както свидетелите К. и Х., така и св. И.С., който вече се е намирал в стаята на дежурните, заявяват, че подсъдимият в момента, когато е започнала подготовката за извършване на теста за употреба на наркотици и разпечатването на плика, е помолил да не се прави този тест, като е предложил да измислят друг начин „да се почерпят”. За да обективира намерението си подс.Й., според показанията на тримата полицейски служители, е извадил намиращите се в панталона му 105 лева, които е оставил на масата в стаята и е предложил на полицаите да ги вземат, а е обещал ще им донесе общо 600 лева, за да си разделят по 200 лева. Идентични са показанията на свидетелите, както относно момента, в който това е станало-преди извършването на самия тест, така и относно действията и думите на подсъдимия-всеки един от тримата свидетели описва, че същият е извадил от панталоните си намиращите се в него 105 лева, оставил ги е на масата и е обещал, ако не се извършат предприетите действия, да отиде до казино или игрална зала, за да вземе още пари, за да могат тримата свидетели да си разделят по 200 лева. И причината, според показанията на разпитаните свидетели, е била именно неизвършването от тяхна страна на теста за  проверка употребата на наркотични вещества и евентуалното му санкциониране и подвеждане под отговорност за това. Според показанията на тези свидетели, подс.Й. в нито един момент не е възразил за съставянето на АУАН за това, че не носи необходимите документи при управление на автомобила си, нито е възразил за връчването на НП за предходно негово нарушение по ЗДвП, като единственото му възражение и несъгласие, изразено при предлагането на подкупа, е било именно за това, да не бъде извършван тест за проверка наличието на наркотични вещества. За това и не могат да бъдат възприети като недостоверни показанията на свидетелите К., Х. и С., както се иска от защитата на подсъдимия, тъй като същите изцяло си кореспондират и се допълват относно поведението на подсъдимия и конкретните негови думи и действия.

  Показанията на тези свидетели са последователни и относно обстоятелството какви са били резултатите от извършения тест за наркотици, като е безспорно установено, че същият е реагирал на кокаин. Това обстоятелство, освен от показанията на св.К., е видно и от показанията на св. Х., който е извършил теста. В допълнителния си разпит в последно съдебно заседание, този свидетел подробно обясни и при предявяване на вещественото доказателство  Drug Check 1200 STK, какъв е принципа на работа и въз основа на какви данни в конкретния случай е установено наличие на кокаин, а именно липсата на розово червена линия срещу наименованието за кокаин в скалата, намираща се в плика. Същото е видно и към момента от приложения по делото като веществено доказателство Drug Check 1200 STK. Така че, отразеното в акта за установяване на административно нарушение и в докладната записка, изготвена от св.К. за положителна проба на амфетамини и опиати, по –скоро следва да се възприеме като техническа грешка допусната от свидетелите при по-общото отразяване на нарушението в двата документа, но не може да опровергае изводите за установената употреба на кокаин.  Последното обстоятелство е установено от извършения тест, приложен по делото като веществено доказателство и съответства на показанията на свидетелите К. и Х. за установено наличие на кокаин. В този смисъл, показанията на двамата свидетели в съдебно заседание, така и в досъдебното производство, са непроменени относно установената положителна проба именно за кокаин. В крайна сметка за наличието на такава се съди от извършения тест, а не от отразеното в докладната записка по случая.

Не може да се приеме, че е налице противоречие между показанията на свидетелите К., Х. и С., от една страна и протокола за оглед и фотоалбума към него-от друга, относно вещите, които са били предмет на тези процесуални действия. Така, в показанията си свидетелите твърдят, че в момента, когато подс.Й. е извадил пари от панталона си и е предложил същите на полицейските служители, като ги е оставил на една от масите в дежурната стая, там не е имало никакви други предмети и тримата свидетели ясно са възприели не само думите на подсъдимия, но и това каква сума пари същият е извадил. Категорични са, че в този момент други предмети не е имало на масата, а в показанията си К. и Х. ясно заявяват, че поставянето на белезници на подсъдимият се е наложило, поради опитите на същият да вземе обратно парите, след неодобрителната реакция от тяхна страна за неговите действия.  Именно дадените от подс. Й. банкноти, като подкуп на полицейските служители, са били обект на огледа, извършен в последствие от разследващ полицай в присъствие на поемни лица, като са описани и фотографирани. Вярно е, че в протокола за оглед на местопроизшествие освен банкнотите, са констатирани и други вещи върху чина-сгънат прозрачен полиетиленов плик с листи вътре, както и черна текстилна чанта в единия край на чина, до стената, които вещи не фигурират в изготвения фотоалбум. Същите обаче са описани в протокола и липсата на снимки на тези вещи към приложения фотоалбум, не опорочава извършения оглед, още повече, че причината за извършването на това процесуално действие, както беше споменато по-горе, е именно предложения на полицейските служители паричен подкуп, затова и действията са били фокусирани върху заснемане и описване на банкнотите. Тезата на подсъдимия, че  е бил накаран с поставени белезници да извади съдържащото се в джобовете на панталона му и затова описаните вещи са били на масата, беше обсъдено по –горе в мотивите като несъстоятелна. Първо, защото няма логика с протокол за оглед на местопроизшествие, да бъде описано съдържанието на намиращото се в джобовете му, тъй като това може да бъде извършено с протокол за обиск на лицето. На следващо място, твърдението на подсъдимия, не опровергава свидетелските показания за това, каква е последователността на действията и за това, кога е били извадени и с каква цел парите, описани в протокола.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката Д.Д./ на л.131 от НОХД/, разпитана в хода на съдебното следствие, която е присъствала като поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие. Вниманието на свидетелката, видно от показанията й също е било насочено към намиращите се на масата банкноти в български лева, както самата тя твърди. Относно изготвянето на самия протокол, твърди че името й е било сгрешено и е обърнала внимание за този факт, но няма спомен дали е поправян или е изготвен друг протокол. Така или иначе, св.Д. е подписала именно приложения по делото протокол/ на л.3-4 от д.п./, в който името й е правилно отразено. Неоснователни са възраженията на защитата, че липсата на поправки, прави протокола за оглед негоден, тъй като самата свидетелка няма ясен спомен за това дали е правена поправка, но в показанията си е категорична, че подписа под № 1 за поемни лица е неин и не е имало възражения по протокола.

Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка  и  въпреки наличието на коментираните по-горе противоречия, най-вече между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, то същите не са от естество, че да разколебаят описаните факти.

 

  ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 С гореописаното подсъдимият П.Г.Й. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 304а, пр. 1, 2 и 3, алт. 2, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, за това, че  на 27.09.2014 г. в гр. Пловдив е обещал подкуп - парична сума в размер на 600 (шестстотин) лева, предложил и дал подкуп - парична сума в размер на 105 (сто и пет) лева  на полицейски органи - С. Ю. Х. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, С.А.К. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив и И.К.С. - командир на отделение в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, изпълняващи функции по охрана на обществения ред на територията на *** РУП гр. Пловдив, за да не извършат действия по служба, свързани с изпълнение на функциите им по чл.165, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата и по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно да не бъде подведен под отговорност за управление на МПС – лек автомобил „Инфинити ФХ35” с рег. № РВ 4141 МА, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство  Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF ***, валиден до 2015/02 и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение № ***/*** г. по Закона за движение по пътищата.

  От обективна страна е безспорно установено, че на инкриминираната дата -27.09.2014г.в гр.Пловдив, подсъдимият Й. е предложил и дал паричната сума от 105 лева на свидетелите К., Х. и С., за да не извършат последните действия по служба, свързани с установяване на престъпление-управление на МПС след употреба на наркотични вещества и за да не бъде подвеждан подсъдимият Й. под наказателна отговорност за това деяние. Тези действия са последица от предходни, когато полицейските служители от ** РУП-гр.Пловдив са упражнили правомощията си и са спрели за проверка подсъдимият, поради допуснати от него други нарушения по ЗДвП и са установили неадекватното негово поведение, което е провокирало извършване на тест за употреба на наркотични вещества. От събраните гласни доказателства е безспорно установено, че предлагането и даването на паричната облага, е предхождало извършването на въпросния тест за установяване употреба на наркотици. В този смисъл са показанията на св.С. Х., който твърди, че подс.Й. е казал „..да не правим теста, не може ли да измислим друг вариант да се почерпите…”. А според показанията на св.С., подсъдимият е заявил „..Момчета, дайте да не се занимаваме с глупости, ще ви дам по 200 лева и да приключим въпроса..”. В този смисъл и св.К. твърди, че Й. е заявил „.. Момчета дайте да се разберем по някакъв начин.” След тези изявления, следват действията, които са описани и от тримата полицейски служители- изразената готовност на подсъдимия да плати определена сума, изваждане на намиращите се в джоба му 105 лева, оставянето им на маса и изявената готовност и увереност, че при желаното от него поведение на полицейските служители, ще им даде 600 лева, за да си разделят тримата по 200 лева. В случая, изявената от подсъдимия готовност да плати сумата от 105 лева, намираща се у него, изваждането на банкнотите  и оставянето им на масата, на разположение на свидетелите, са конкретни фактически действия за предлагане на подкуп и предоставянето му в чужда фактическа власт. Ирелевантно за отговорността на подсъдимия е, дали свидетелите са взели или не банкнотите. От правно значение е обстоятелството, че подс.Й. е преустановил своята фактическа власт върху 6 бр. банкноти от 105 лева и то след като е предупреден, че ще извърши престъпление, като ги е поставил във фактическа власт на тримата полицейски служители.  Нещо повече, същият е обещал и подкуп- паричната сума от 600 лева на тримата полицейски служители, като е дал увереност, че в случай, че не бъдат предприети действия спрямо него, ще донесе допълнителна сума пари, която е заявил, че ще вземе от игрална зала, с каквато дейност е установено по делото, че се занимава подс.Й.. С тези си действия, подсъдимият е осъществил  трите форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.304А от НК, като е предложил и дал подкуп на полицейски органи в размер на 105 лева и е обещал подкуп на същите в размер на 600 лева.

Няма спор, че по същото време свидетелите Х., К. и С. са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред - С.Х. като старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, С.К. като старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив и И.С. като командир на отделение в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към ***РУП гр. Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив/ виж справка на л. 32 от д.п./. Като полицейски органи, тримата служители на ** РУП-Пловдив са разполагали и с правомощия по чл.165, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата и по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, регламентиращи правото да използват технически средства за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата, както и контролни функции при проверка за спазване правилата за движение по пътищата, включваща и проверка за изправност на водачите. От приложената по делото Заповед на Началника на ОД на МВР-Пловдив  се установява, че и тримата полицейски служители са имали правомощието да издават фишове и да съставят АУАН по ЗДвП. Следователно, те са били компетентни не само да осъществят контрол върху безопасността на движение по пътищата, но и да извършат началните действия по образуване на административно –наказателно производство, включително и проверка за изправност на водачите на МПС.

Именно за неизпълнение на посочените задължения, подс.П.Й. е предложил, дал и обещал подкуп на полицейските служители -да не бъде подведен под отговорност за управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и да не му съставят акт за установяване на това административно нарушение. Употребата на наркотични вещества, безспорно би могла да бъде установена по надлежен начин с техническото средство  Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, валиден до 2015/02, което е одобрено със Заповед от 06.02.2012 г. на Министъра на вътрешните работи/ на л.83 от делото/ като отговарящо на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. За изготвянето на такъв тест, преди самото му извършване е бил предупреден подсъдимият, като следващите му действия са били насочени именно към осуетяване на неговата наказателна отговорност-както за проверката, касаеща употреба на наркотици, така и последващо съставяне на АУАН. Всъщност от момента на спирането му за проверка по ЗДвП и съставянето на АУАН за това, че не носи необходимите, съпътсващи управлението на автомобила документи, подсъдимият Й. не е имал възражения за предприетите действия от страна на полицейските служители. Единственото му противопоставяне за извършване на действия, включени в техните служебни правомощия, е именно за това, да не бъде извършвана проверка за употреба на наркотични вещества.

Безспорно е, че на полицейските служители, изпълняващи функции по контрол на правилата за движение, са били вменени и функциите визирани в чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП, регламентиращи правото да спират пътни превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелство за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз. Именно, действията във връзка с изпълнение на тези функции, свидетелите С.Х. и С.К. са предприели и извършили в случая, още с първоначалното спиране на подс.П.Й. за проверка и непосредствено след отвеждането му в сграда на ** РУП на МВР-Пловдив- спрели са за проверка управляваното от подсъдимия МПС, установили са нередовност, както на неговите документи, така и на документите, свързани с управлението на превозното средство, поради което са предприели необходимите действия в тази насока. Така описаните действия, предхождат подготовката за извършване на теста за употреба на наркотици, поради което и последващите действия на подсъдимия, изразяващи е в предлагане и даване на подкуп, пряко не ги препятстват и не целят тяхното осуетяване.  На практика, част от действията, визирани в нормата на чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП са извършени още при спирането на подс.Й. за проверка, поради което не може да се приеме, че същият е целял тяхното осуетяване с предлагането и обещаването на подкуп на полицейските служители, поради което и съдът намира, че следва да бъде оправдан по обвинението в тази част. Наред с това съдът прие, че вменената от обвинението разпоредба на чл.30, ал.2 от ЗМВР, предвиждаща, че „Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал.1, т.3 и т.5, се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи”, има изцяло организационен характер. Поради което и тази разпоредба, не е относима към действията на подсъдимия в случая, още повече, че тя не вменява конкретни задължения на полицейските служители, поради което неизпълнението й не е свързано с някакви последствия.  С оглед на горното, съдът прие подсъдимия П.Г.Й. за НЕВИНЕН в това на посочената дата да е обещал, предложил и дал подкупа, за да не извършат полицейските служители действия, свързани с изпълнение на функциите им по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 30, ал. 2 от ЗМВР и го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

От субективна страна това престъпление е извършено от подсъдимия с пряк умисъл-същият е съзнавал, че цели постигане на съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на полицейските служители. С предлагането на парична сума от 105 лева и обещанието за даване на облага в по-голям размер от 600 лева, той е искал да склони полицаите към бездействие,  изразено в осуетяване на неговата административно наказателна отговорност чрез съставянето на АУАН за шофиране след употреба на наркотични вещества  и за да не бъде подведен под отговорност за управление на МПС в такова състояние. Полицейските служители освен констатиране на такова нарушение и отразяването му в АУАН, са могли и да сигнализират за установено от тях деяние. И именно, съзнавайки възможността чрез извършване на полевия тест да бъде установено едно такова деяние, подсъдимият е действал за осуетяване извършването на проверката за наличие на наркотични вещества в организма му. За това и свидетелите описват поведението на подсъдимия като по- напрегнато и неспокойно от момента, в който са му заявили, че ще бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Същият по никакъв начин не е заявил употреба на други вещества, като хранителни добавки, за каквито сам твърди и опасения, че това ще повлияе на резултата от теста, а директно е предложил подкуп на полицейските служители, за да не извършват теста за наркотици.И това е сторил съзнавайки, че този тест може да бъде положителен и да установи употребата на наркотични вещества. Ето защо, неоснователни са доводите на защитника, че подсъдимият е употребявал хранителна добавка „***”, която съдържа съставка със сходна структура като кокаина и поради това не е знаел за възможната реакция при извършване на теста. Тази защитна теза, застъпена в хода на съдебното следствие, не може да опровергае отчетените резултати и доказателствата относно поведението и действията на подс.Й., от една страна. От друга, няма никакви доказателства, освен твърденията на подсъдимия, че той е употребявал посочената хранителна добавка, още повече, че същата, както твърди и защитникът му в съдебно заседание, от 2008г./ в с.з. на 25.09.2015г./ е изтеглена от търговската мрежа. Така че, посочените по-горе твърдения, съдът намира за изцяло защитни и изолирани.  

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че  подсъдимият  П.Г.Й. е осъществил и състава на  престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 27.09.2014 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Инфинити ФХ 35” с рег. № РВ 4141 МА след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, валиден до 2015/02.

От обсъдените гласни доказателства е безспорно установено от обективна страна, че именно подс.П.Й. е управлявал спряното за проверка на 27.09.2014г. в гр.Пловдив моторно превозно средство-лек автомобил „Инфинити ФХ 35”  с рег. № РВ 4141 МА. От приетите по делото гласни и писмени доказателства, а също и от приложеното веществено доказателство –полеви тест Drug Check 1200 STK с референтен номер  REF  ***, несъмнено установява употребата на наркотични вещества и техния вид. Всички изложени по-горе аргументи, касаещи начина на извършване на теста и установяващи употребата на кокаин от подс.Й., са валидни и към това обвинение. Самото техническо средство Drug Check 1200 STK , както беше посочено е годно за извършване на проверката и съответства на изискванията на Наредба №30/27.06.2011г., видно от приложените 2 бр.заповеди/ на л.82 и л.83 от НОХД/.

От субективна страна и това престъпление е извършено от подс.Й. с пряк умисъл, със съзнавана противоправност на действията и целени и настъпили общественоопасни последици.  Потвърждение на това са действията на подсъдимия, целящи осуетяване на проверка за употреба на наркотични вещества от полицейските служители. 

 

  ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 За престъплението по чл.304а от НК, законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” до десет години, както и кумулативно наказание глоба до 15000 лева. За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, в редакцията от ДВ бр.21 от 2000 г., действаща към инкриминираната дата, е предвидено по –леко наказание, а именно лишаване от свобода до две години. В случая, съдът следва да определи наказание, прилагайки закона, който е в сила към момента на извършване на деянието, съгласно чл.2, ал.1 от НК, който се явява и по –благоприятен за дееца.  Определяйки наказанията и за двете престъпления по отношение на подс.П.Й., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства -чистото съдебно минало/ видно е от приложената справка за съдимост, че същият е реабилитиран към момента и  предходното му осъждане е с много голяма давност/, семейното положение, трудовата му ангажираност, както и влошеното здравословно състояние, което е установено от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза. Наред с това обаче, съдът отчете наличие и на отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.Й., като упоритост при извършване на престъплението по чл.304а от НК и наличието на множество наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП/ виж справка на л.85-88 от делото/, които са довели и до отнемане на свидетелството му за управление без да изиграят възпиращо въздействие спрямо него, тъй като и след отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред, подс.Й. е продължил да не се съобразява със законовите разпоредби.  Демонстрираното поведение пред полицейските служители, въпреки явните нарушения на ЗДвП, с които подсъдимият се е съгласил още с привеждането в движение на автомобила си, го определят като личност с по – висока степен на обществена опасност.

Ето защо, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия П.Й., следва да се определят наказания  при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода” което за престъплението по чл.304а от НК, предвид по-значителната степен на степента на обществената на опасност на извършеното, следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, определено при превес на отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства.

Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание ГЛОБА предвидено за това престъпление, което според настоящата инстанция, следва да бъде определено  в размер на 3000/ три хиляди/ лева. Съдът отчете обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и семейното и материално състояние на подсъдимия, като прие, че в посочения размер глобата ще изпълни функциите на наказанието по чл.36 от НК.  

 

По отношение на второто престъпление -по чл.343б, ал.3 от НК, с оглед по-ниската обществена опасност на деянието, съдебният състав прие, че следва да бъде определено също при условията на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което в този размер ще изиграе своята поправителна роля, отчитайки превеса на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства за отговорността на подс.Й..

Наред с това, съдът наложи на подсъдимия и наказанието по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне срока на това наказание, надвишаващ съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК срока на наказанието „лишаване от свобода”, настоящата инстанция отчете обстоятелството, че подсъдимият П.Й. е многократно санкциониран за нарушения по пътищата, определящи го като изключително недисциплиниран шофьор, а в конкретния случай въпреки отнетото му по административен ред свидетелство за правоуправление на МПС и след употреба на наркотични вещества, отново е предприел управление, като с поведението си е създал опасност за околните. С оглед на това, срокът на това кумулативно наказание според съда, следва да бъде в размер, надвишаващ наказанието лишаване от свобода, за да има поправително въздействия спрямо подс.Й..

 

Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като посочените престъпления са извършени от подсъдимия П.Й. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът наложи едно общо НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му с присъдата, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Налице са предпоставките на  чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното на подс.Й. общо най-тежка наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият към момента не е осъждан, същият развива бизнес и е трудово ангажиран, като съдът прие, че за поправянето му не е необходимо същият да изтърпява наложеното му наказание ефективно. Същевременно според съда, следва да бъде отложено изпълнението на това наказание с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. При определянето на изпитателния срок над минималния предвиден в закона, настоящият състав отчете обстоятелството, че се касае в случая за извършени две престъпления, засягащи чувствителни за обществото в момента обществени отношения. Поради това и наказанието, в рамките на по-дълъг изпитателен срок следва да изиграе дисциплиниращо въздействие спрямо подсъдимия, каквото до момента очевидно административните санкции не са изиграли.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към това общо най-тежко наказание, наложено на подс.П.Й. и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.                                                                                                                                                                                                                    

На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към определеното на подс.Й. общо най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в размер от 3000/ три хиляди/ лева, наложено за престъплението по чл.304а от НК.

Налице са основанията на чл.307а от НК, за това съдът постанови да бъде отнет в полза на държавата предмета на престъплението по чл.304а от НК, а именно5 банкноти с номинал 20 лв. със серийни номера: ***; ***;  ***; **; *** и 1 брой банкнота с номинал 5 лв. със сериен номер: ***, намиращи се на съхранение в ПОС и приложени като веществени доказателства.

Направените по делото разноски в хода на съдебното производство за изготвената съдебно-медицинска експретиза в размер на 500 лева, следва да бъдат възложени на подсъдимия Й., като същият на основание чл.189, ал.3 от НПК следва ад заплати същите в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Пловдив.

Причини за извършване на престъпленията-незачитане на правилата за движение и установените законови норми, както и незачитане функциите и действията на държавните органи.

 Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: