Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211
гр. Сливен, 19. 12. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
ноември, две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 233 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от: Х.К.У. с
адрес: ***; и К.К.У.- С. с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 13-242 от
29.06.2018 г., издадена от Кмета на Община Котел, с която на основание § 127,
ал. 15, пр. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: „Масивна баня с
тоалетна и склад за отоплителни материали“, находящи се в УПИ ХI-2841, кв. 35
по плана на гр. Котел с административен адрес: ул. „Г. К.“ № .. В жалбата си
оспорващите изразяват несъгласие с оспорената заповед, считат, че процесните
строежи са търпими, позовават се на решение по адм. дело № 124 / 2013 г. по
описа на Административен съд – Сливен, и правят искане за отмяна на оспорената
заповед.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, се
явяват лично и поддържат жалбата.
Административният орган – Кмета на Община Котел,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващите Х.К.У. и К.К.У.-С. са съсобственици на
масивна жилищна сграда, построена в общински имот, съставляващ УПИ ХI-2841, кв.
35 по плана на гр. Котел /видно от Нотариален акт № 128 том I дело № 279 / 1997
г. по описа на Районен съд – Котел/.
На 25.11.2013 г. от оспорващите е подадено заявление
до Главния архитект на Община Котел за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗУТ на следните строежи в
горепосочения имот: пристроена баня към основната сграда и складово помещение.
На 27.07.2015 г. е извършена проверка от служители на
Община Котел на строеж „Масивна баня тоалетна и склад за отоплителни материали“,
находящ се в ПИ с идентификатор 39030.501.315 по плана на гр. Котел. За
извършената проверка е съставен Констативен акт № 1 от 27.07.2015 г. В акта са
направени следните констатации: възложители на строежа са Х.К.У. и К.К.У.; към жилищната сграда има пристроена
масивна баня с тоалетна, изпълнена с бетонова плоча на колони и зидария, с
размери 2,10 м на 1,30 м и височина 4 м; складът за отоплителни материали е
изпълнен от дървена конструкция и нетрайно свързан с терена, с размери 7,35 м
на 3,10 м и височина 1,55 м. В акта е прието, че строежът е пета категория и че
е изпълнен без строителни книжа и документи, поради което са нарушени чл. 137,
ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Екземпляр от акта е връчен на оспорващата У.-С.
на 04.08.2015 г., а на оспорващия У. – на 06.08.2015 г.
По подаденото заявление за узаконяване, въз основа на
горепосочения констативен акт и данни от Службата по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ – гр. Сливен, е издадено Решение № 1 от 20.08.2015 г. на
Главния архитект на Община Котел, с което на основание § 127, ал. 5 от ЗУТ, е
отказано узаконяване на строежи: Масивни баня-тоалетна и склад за отоплителни
материали, изградени в УПИ ХI-2841, кв. 35 - гр. Котел. В мотивите на решението
е посочено, че не са налице условията за узаконяване на строежите, тъй като по
данни от СГКК – гр. Сливен, и действащия ПУП – ПР на гр. Котел, част от
банята-тоалетна /почти 50 %/ попада в съседен УПИ, а складът за отоплителни
материали е построен на междусъседската дворищна регулационна линия, което води
до нарушаване на нормативите и условията за застрояване.
Горепосоченото решение е обжалвано по административен
ред от Х.К.У. и К.К.У.-С.. Със Заповед № ДК-10-ЮИР-15 от 17.03.2016 г. на
Началника на РДНСК Югоизточен район, постановена в производство по чл. 216, ал.
6 от ЗУТ, жалбата е отхвърлена и е оставено в сила Решението на Главния архитект
на Община Котел за отказ за узаконяване на строежите. В мотивите на заповедта
са споделени изводите на Главния архитект и е посочено, че строежите не
подлежат на узаконяване и на друго основание: непредставяне на доказателства за
собственост по отношение на поземления имот, върху който са изградени
строежите. Заповедта на Началника на РДНСК Югоизточен район е обжалвана по
съдебен ред от К.К.У.-С.. С Решение № 134 от 08.09.2016 г., постановено по адм.
дело № 121 / 2016 г. по описа на Административен съд– Сливен, оставено в сила с
Решение № 5867 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13248 / 2016 г. по
описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, жалбата
е отхвърлена като неоснователна.
След влизане в сила на Решението на Главния архитект
на Община Котел за отказ за узаконяване на строежите, от Кмета на Община Котел
е издадена процесната Заповед № РД 13-242 от
29.06.2018 г., с която на основание § 127, ал. 15, пр. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ във връзка
с чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати
незаконни строежи: „Масивна баня с тоалетна и склад за отоплителни материали“,
находящи се в УПИ ХI-2841, кв. 35 по плана на гр. Котел с административен
адрес: ул. „Г. К.“ № .. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите
от акта от 27.07.2015 г., изброени са документите, издадени в производството по
заявлението за узаконяване, преценено е, че решението на Главния архитект за
отказ за узаконяване е влязло в сила, поради което е направен извод, че
строежите подлежат на премахване.
Оспорената заповед е съобщена на К.К.У.-С. на 05.07.2018 г. Няма данни за съобщаване на
заповедта на Х.К.У.. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по
пощата на 17.07.2018 г.
В Писмо от Кмета на Община Котел, входирано в съда на
26.10.2018 г., е посочено, че преди издаване на оспорената Заповед № РД 13-242
от 29.06.2018 г. няма съставен констативен акт по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. със
специалност – строителство и архитектура, заключението по която съдът възприема
като компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по
делото. Вещото лице дава заключение, че: обектът „Масивна баня с тоалетна“
представлява пристройка към съществуващата жилищна сграда, с размери
1,30м/2,10м и височина 4 м, ситуирана с около половината си площ в съседен
поземлен имот, строителната конструкция е масивна, монолитна стоманобетонова
конструкция с основи, колони и две плочи, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета
категория; обектът „Склад за отоплителни материали“ представлява постройка –
допълващо застрояване, ситуирана в северозападния ъгъл на поземления имот – на
западната и северна имотни граници, с размери 3,10м/7,35м и средна височина
2,00м, със смесена строителна конструкция – монолитна и дървена, представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория; имотът, посочен
в оспорената заповед, в който са изградени процесните строежи, и имотът, описан
в приложения по делото нотариален акт, са идентични; за процесния обект „Масивна
баня с тоалетна“ не е одобряван инвестиционен проект и не е издавано разрешение
за строеж; за процесния обект „Склад за отоплителни материали“ не е издавано разрешение за строеж.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата
на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежни страни, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед
на Кмета на Община Котел за премахване на строежи, квалифицирани като незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съобразно характеристиките на
процесните строежи, „масивната баня с тоалетна“ е пета категория, предвид
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в” от ЗУТ, а „складът за отоплителни
материали“ е шеста категория, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на вещото лице И.. От изложеното следва
извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служители за контрол по строителството в общинската администрация.
В разглеждания случай по делото е установено, че непосредствено преди издаване
на заповедта не е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Заповедта
е основана на констативен акт, съставен от служители на общинската
администрация в производство по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн., ДВ, бр. 82 от
2012 г./. С този констативен акт е установено извършване на незаконно
строителство в поземления имот. Екземпляр от същия е връчен на оспорващите. Оспорената
заповед е издадена след влизане в сила на Решението на Главния архитект на
Община Котел за отказ за узаконяване на процесните строежи. С оглед на
изложеното, съдът счита, че несъставянето на констативен акт по реда на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ преди издаването на оспорената заповед, не представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, а именно - такова нарушение, недопускането
на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие
с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Оспорената
заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Изводът на административния орган, че процесните
строежи представляват незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато се
извършва без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж.
Оспорената заповед е издадена на основание § 127, ал. 15, пр. 2 от ПЗР на
ЗИДЗУТ /обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г./, в което е предвидено, че строежите по ал.
2 на § 127, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила
отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 и чл.
225а от ЗУТ. В разглеждания случай е установено, че по подаденото от
оспорващите заявление за узаконяване на процесните строежи е налице влязъл в
сила отказ за издаване на акт за узаконяване - Решение на Главния архитект на
Община Котел за отказ за узаконяване на строежите. В тази хипотеза
компетентният за издаване на заповед със съдържание като оспорената
административен орган действа в условията на обвързана компетентност. Строежите по ал. 2 на § 127 са строежи по § 184 от ПЗР
на ЗИДЗУТ /обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г./, незаявени за узаконяване до влизането
в сила на този закон, които могат да бъдат узаконени по искане на собственика,
ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Допустимостта на
строежите е изследвана в производството по заявлението за издаване на акт за
узаконяване, в което производство с влязъл в сила административен акт е
установено, че за разпоредените за премахване строежи не са налице условия за
узаконяване.
От
доказателствата по делото е установено, че процесните масивна баня с тоалетна и
склад за отоплителни материали представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Налице е съответствие между констатираното на място от вещото лице и
описанието и характеристиките на строежите, направени в мотивите на заповедта. Процесната
масивна баня с тоалетна е изградена с около половината си площ в съседен
поземлен имот, а процесният склад за отоплителни материали е изграден на
регулационната и имотна граница. Установено е и че строежите са изградени без
необходимите строителни книжа: без изготвен и одобрен инвестиционен проект и
без издадено разрешение за строеж – за масивната баня с тоалетна, и без
издадено разрешение за строеж – за склада за отоплителни материали. Този извод
на съда е основан и на заключението на съдебно-техническата експертиза, според
което за процесните строежи няма издадени необходимите строителни книжа и
документи.
От изложеното следва, че строежите са изпълнени без
строителни книжа, в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и при
влязъл в сила отказ за узаконяването им, поради което изводът на административния
орган, че строежите подлежат на премахване като незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен и съобразен с материалния закон.
Извършеното в жалбата позоваване на решение по адм.
дело № 124 / 2013 г. по описа на Административен съд – Сливен, е неоснователно.
С посоченото решение е отменена предходно издадена заповед за премахване на
процесните строежи, която заповед не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което оспорващите следва да бъде осъдени
да заплатят на Община Котел разноски по делото в размер на 1070 лева, от които:
350 лева–внесен депозит за вещо лице и 720 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 4 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на: Х.К.У. с адрес: ***, и К.К.У.- С. с адрес:
***, подадена против Заповед № РД 13-242 от 29.06.2018 г., издадена от Кмета на
Община Котел, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи:
„Масивна баня с тоалетна и склад за отоплителни материали“, находящи се в УПИ
ХI-2841, кв. 35 по плана на гр. Котел с административен адрес: ул. „Г. К.“ № ..
ОСЪЖДА Х.К.У. с адрес: ***, и К.К.У.- С. с адрес: ***, да
заплатят на Община Котел сумата от 1070 /хиляда и седемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: