Р Е Ш Е Н И Е
№559
гр.Пловдив,
16.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХХ-ти
гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател: ЗОЯ БОГДАНОВА
секретар: КАМЕНКА КЯЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №5333 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от “ЕКО-СТИЛ”ООД, ЕИК 11533 7526, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Славянска” №89, ет.3, ап.5, представлявано от Н. Н.
Д., чрез адв. Л.М. против П.С.В. ЕГН **********
с адрес *** и Т.С. К. ЕГН********** с адрес ***
иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
договор за аренда от 02,04,2013година,вписан в Служба по вписванията с № *****/19.
04.2013г. е предоставил на ответниците за ползване за срок от пет стопански
години общо 13 поземлени имота, находящи се в землището на село *****, общ. *****,
с обща площ 31.509дка. предназначени за отглеждане на многогодишни култури -
пшеница. Твърди се в исковата молба, че въп реки, че ответниците получили
рентата си за 2013 година, същите направили изявление, че считат договора за
прекратен поради неплащане на арендните вноски от ищеца. Наред с това твърди,
че ответниците подписали договор за наем на същите имоти с друг арендатор -
РОЖЕН АГРО ООД. Ищецът счита, че ответниците му дължат неустойка на основание
чл. 11 от Договора уго ворена в случай на прекратяване преди изтичане срок на
договора, поради причина за която арендаторът не отговаря, равнявяща се на
двойния размер на паричния добив от съответното насаждение за периода на
неизпълнението, респективно прекратяването на договора до изтичане на срока на
същия. Ищецът счита, че ответницата П.С.В. му дължи неустойка за имот №***** в
размер на 900 лева за стопанските: 2013 - 2014 година; 2014 – 2015 година; 2015
– 2016 година и 2016 – 2017 година,а ответникът Т.С.К. му дължал неустойка , в
размер на 539,40лв за имот №***** за стопанските 2013 - 2014 година;
2014 – 2015 година; 2015 – 2016 година и 2016 – 2017 година. а двамата
ответници поравно му дължали неустойка в размер на 18066лв за останалите имоти
предмет на договора за аренда, а именно: ********; **********; *******; ******;
*******; ******; *******; ******; ******; ****** и ****** за стопанските: 2013 - 2014 година; 2014 –
2015 година; 2015 – 2016 година и 2016 – 2017 година. Въз основа на изложе ното
от съда се иска до постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Ответниците оспорват така предявените искове и излагат
доводи за тях ната неосноватеност.По същество признават наличието за сключен
между страните договор за аренда от 02,04,2013г. между ищеца от една страна от ветниците
и тяхната наследодателка С. К. от друга. Оспорват да са получавали арендни
плащания от ищеца от 2013 година до момен та.Твърдят, че есента на 2013 година
ищецът им заявил,че има финансови затруднения и няма да може да плаща,поради
което договорът бил пре кратен.Въпреки отправените покани и обещанията на
ищеца, същият не из пълнил задължението си и не
изплатил обезщетение за 2013 година, а през 2013 година с ответниците се
свързали хора проявяващи интерес да наемат земите им и тогава след справка
ответниците установили, че ищецът не е заличил договора за аренда и заявил
имотите по договор за получаване на субсидии.Правят възражение за нищожност на
клаузата на чл. 11 от договора за аренда поради противоречието на добрите
нрави.По изложените съобра жения настояват за отхвърляне на исковете.Претендира
разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото,а и видно от представения договор за аренд а,сключен на 02,04,2013г. с
нотариална заверка на подписите вписан в Служба по вписванията с Вх. № *****/19.04.2013г
ответниците и преживе тяхната наследодателка С. К. /съгл удостов за наследници
л.92/–като арендодатели са предоставили на ищеца като арендатор за вре менно и
възмездно ползване за срок от пет стопански години общо 13 поземлени имота, находящи се в
землището на село ******, общ. *********, с обща площ 31.509дка.Съгласно
чл.2 от договора имотите са предо ставени за отглеждане на трайни насаждения,
едногодишни зърнени култури и зеленчуци.Срокът на договора е 5 години. В т.4 е
уговорено арендното плащане,което възлиза на 50 кг зърно на декар за имотите
предоставени за отглеждане на трайни насаждения,едногодишни зърнени
култури,зеленчуци и други. Следователно
между страните е възникнало договорно правоотно шение,основано на
сключен помежду им договор за аренда по
смисъла на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието с
произтичащите от него права и задължения.
Съгласно т.11
при неизпълнение на задълженията по този договор от стра на на арендодателите
или в случай,че същите прекратят договора предсрочно по причина, за която
арендаторът не носи отговорност, се дължи неустойка в двоен размер на паричната
равностойност на средния добив от съответното насаждение за периода на
неизпълнението, респективно прекратяването на до говора до изтичането на срока
на същия и лихвите върху тях до пълното пла щане.Твърди,че ответниците сключили нов договор за аренда с
друг арен датор- „Рожен Агро” ООД с предмет всички имоти за които ищецът имал
сключен договор за аренда .
Във връзка с възражението на
ответниците за нищожност на коменти раната договорна клауза поради
противоречието й с добрите нрави следва да се посочи следното:Според
заключението на приетата по делото комплексна счетоводна и агрономическа
експертиза неустойката за неизпъл нение за оставащите 4 години от договора за П.В.
възлиза на 11445лв,а за ответника Т.К. на сумата от 11025лв или около 2800лв за
всеки от тях на година.Според настоящия състав не е налице прекомерно висок
размер на неустойката уговорена в чл.11 от договора Уговорена по този начин
неустойката има по-скоро обезщетителна
функция,тъй като чрез нея се цели обезпечаване на надлежното изпълнение на
договорното задължение от страна на арендодателите и обезщетяването на
арендатора за вредите от неизпълнението. Предвид на изложеното настоящият
състав не възприема доводът на ответниците, че се касае за една несправедлива
договореност,на неморално висок размер на неустойката, който да е в
противоречие с уста новените в обществото добри нрави. Предвид на изложеното договорът
за аренда сключен между ищеца и ответниците е действителен и е произвел правно
действие
Твърди се от ищеца, че въпреки,че ответниците получили дължимите
арендни вноски за стопанската 2013г. същите необосновано прекратили до говора
за аренда поради неплащане на арендни вноски за посочения период и поради това
същите дължали на ищеца уговорената в чл.11 от договора неустойка.В тази връзка
по делото е представено уведомление /л.56/, изхо дящо от двамата ответници
адресирано до ищеца,с което ответниците са направили изявление за прекратяване
на договора за аренда поради непла щане на арендни вноски.В този смисъл е и
съдържанието на писма :/л.25-27 от
делото/ на ******** на Дирекция ОД-Земеделие Пловдив в които се ко ментира,че
ответниците са прекратили всякакви договори за аренда и наем с ищцовото
дружество.Въпреки това видно от съдържанието на писмо изх. №*********/****/13.10.2016г.
ищецът е продължил да декларира
процесните имоти предмет на договора за аренда
пред ДФ Земеделие и да получава субсидии за кампании 2013-2016г.
В тази връзка
следва да се посочи следното: Съдържащото се в уведомле нието волеизявление за прекратяване
на договора на основанито предвидено в чл.9 т.3 от договора-с едностранно
писмено предизвестие не е произвело правно действие по следните съображения:Нормата на чл.
27, ал. 1 ЗАЗ, уреждаща хипотезите при които се прекратява договора за аренда е им перативна, като чл.
27, ал.1, т. 4 ЗАЗ предвижда възможност за едностранно прекратяване с писмено предизвестие
само в "предвидените в този закон
случаи". Такива изрично посочени случаи на прекратяване след
отправено едностранно предизвестие в
закона случаи липсват, освен в хипотезата на чл.
29, ал. 1 ЗАЗ. която урежда случаите на безсрочните
договори,
какъвто настоящият не е.
В тази
връзка следва да се посочи,че страните по
едно арендно
правоотно шение /както
е в настоящия случай /според чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона.В случай постигнатата н чл.9 т.3
от договора договорка е в отклонение от императивните правила установени в ЗАЗ и затова не произвежда целените правни последици.В настоящия
случай срочният - петгодишен договор за аренда не може да бъде прекратяван
с едностранно предизвестие преди изтичането
му, дори и страните в приложение на принципа на свобода на договаряне да са
установили нещо различно с договора,защото
то се явява в противоречие на инперативната норма на чл.
27, ал.1, т.4 от ЗАЗ и като такова -нищожно.
Следователно
не е налице неизпълнение на задълженията
по този договор от страна на арендодателите изразяващо се в предсрочно прекратяване на договора за аренда по
причина, за която арендаторът не носи отговорност.
За пълнота на изложението следва да се посочи
и следното:Във връзка с твърдението на ищеца, че е изправна страна по договора за
аренда и е платил дължимата аренднна вноска за 2013г същият представя извадка
от списъка на собствениците, получили полагащата им се рента за 2012-2013г
стопанска година, в който под №220 фигурират имената на ответниците срещу които
е посочено,че същите са получили рента-966 кг. жито,обстоятелство удосто верено
с два подписа.Ответникът К. а оспорил подписите
върху коментирания списък с твърдения,
че същите не са негови. От изготвената и приета по делото СПЕ се установява, че
оспорените подписи два на брой не са изпълнени от ответника К..От изготвената
допълнителна СПЕ се установява че оспореният подпис не е и на ответнцата П.В.. Предвид
на изложеното по делото не се установи ищецът да е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите арендни плащания на ответниците за стопанската 2012-2013г.При
това положение съдът приема,че
ищецът е неизправна страна по договора,тъй като не е изпълнил задължението си
да заплати дължимите арендни вноски на ответниците.Следователно послед ният
като неизправна страна по договора и не би могъл да претендира уго ворената в
чл.11 от договора неустойка,тъй като такава се дължи само на изправната по
договора страна,каквато както се посочи по-горе ищецът не е.В обобщение така предявеният
иск като неоснователен следва да се отхвър ли.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1659 лв разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от “ЕКО-СТИЛ”ООД, ЕИК 11533 7526,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Славянска” №89, ет.3, ап.5,
представлявано от Н. Н. Д., чрез адв.Л. М. иск за осъждане на П.С.В. ЕГН********** с адрес *** и Т.С.К. ЕГН**********
с адрес *** да му заплатят сумата от
общо 19505,40 лв представляваща неустойка по т.11 от сключен между страните
на 02,04,2013г. договор за аренда с
нотариална заверка на подписите вписан в Служба по вписванията с вх. № *****/19.
04.2013г,дължима поради необосновано
прекратяване на договора за аренда от страна на арендодателите, дължима,както
следва на П.С.В. ЕГН**********- сумата
от 900 лева за стопанските 2013 - 2014 година; 2014 – 2015 година; 2015 – 2016
година и 2016 – 2017 година ,на Т.С.К. -сумата от 539,40лв за имот №***** за стопанските 2013 - 2014 година; 2014 – 2015
година; 2015 – 2016 година и 2016 – 2017 година, и на П.С.В. ЕГН********** и Т.С.К.
ЕГН********** поравно сумата
от 18066лв- неустойка за останалите
имоти предмет на договора за аренда, а именно: *********; ******; *******; ********;
********; ******; *******; *******; *******; ******* и ******* за стопанските: 2013 - 2014 година; 2014 –
2015 година; 2015 – 2016 година и 2016 – 2017 година,ведно със законната лихва
върху главницата считано от 22.04.2016г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
“ЕКО-СТИЛ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Славянска” №89, ет.3, ап.5, представлявано от Н. Н. Д. да заплати на П.С.В.
ЕГН ********** с адрес *** и Т.С.К. ЕГН********** с адрес *** сумата от общо 1659 лв разноски за настоящото производство
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ З.Б.
Вярно с оригинала.
КК