№ 6636
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110147656 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ........, с която против ИВ. ИВ.
ЦВ. в качеството на наследник на М. ИВ. ИВ. са предявени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 30, находящ се в гр. .............. като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ и му дължи следните суми: 688, 89 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане; 156, 83 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. –
21.07.2020 г.; 6, 97 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.03.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от
исковата молба – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане; 1, 96 лв. мораторна лихва
за периода 01.05.2017 г. – 21.07.2020 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответника ИВ.
ИВ. ЦВ., с който оспорва исковете. Навежда оплакване, че за същия имот за същия
период срещу ответника е постановено решение от 06.04.2021 г. по гр.д. № 60534/2020
г. на СРС, ГО, 78 състав, което е влязло в сила, с оглед на което е налице СПН,
обуславяща недопустимост на производството. Оспорва доставката на топлина енергия
за исковия период по съображения, че отоплителните тела в имота са премахнати
поради отказ от услугата за подаване на топлинна енергия от бащата на ответника.
Оспорва начислените суми да отговарят на реално потребена топлинна енергия.
Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че последното се
осъществява от фирма за дялово разпределение, на която се дължи плащането.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
1
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ ЕАД изразява становище
за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален акт № 463, том III, дело № 63/1974 от 11.03.1974 г. М. ИВ. ИВ. и
.......... Ц. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 30,
..........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща
квадратура по одобрения план от 75, 31 кв.м.
Към този момент М. ИВ. ИВ. е била в брак с ..........., видно от представения по
делото личен регистрационен картон от ЕСГРАОН на М. ИВ. ИВ., ЕГН **********
/акт за сключен брак от 16.12.1946 г./.
От последния се установява и че М. ИВ. ИВ., ЕГН ********** е починала на
06.03.1983 г. В картона в поле „деца: собствено име“ е посочено – Иван, ЕГН ...........
Видно от справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., ........... е починал на
19.01.1988 г.
Видно от справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., .......... Ц., ЕГН
********** е починал на 10.01.2013 г., като е оставил наследници по закон: ......... Ц.а –
съпруга (починала), .......... Ц. – син, ИВ. ИВ. ЦВ. – син.
От представеното съдебно удостоверение, изд. по гр.д. № 17089/2013 г. на СРС,
90 състав, се установява, че .......... Ц. се е отказал от наследството на .......... Ц. – баща.
Пред СРС е ангажиран договор от 18.05.2015 г., сключен между ........ –
възложител и „Нелбо“ ЕАД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния аб. № 243409 за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. в
размер на 478, 06 лв. за възстановяване и за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. в размер
на 62, 11 лв. за възстановяване.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД. Изчисленията
са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба
за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление
на имота – за 1 бр. щранг лира без уред за дялово разпределение, топлинна енергия,
2
отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата 1 377, 79 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 1 917, 96 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 540, 17 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Според заключението на
експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични
проверки и е годно средство за търговско измерване. Констатирана е стойност на
дяловото разпределение за периода м.04.2017 г. – м.04.2018 г. в размер на сумата 13, 94
лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че не са налице плащания на задължения за исковия период.
Констатирана е стойност на дяловото разпределение за периода м.04.2017 г. –
м.04.2018 г. в размер на сумата 13, 94 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Видно от изисканото гр.д. № 60534/2020 г. на СРС, ГО, 78 състав, с искова
молба от 07.12.2020 г. ........ е предявила осъдителни искове срещу ИВ. ИВ. ЦВ., ..........
Ц. и М. ИВ. ИВ.. С разпореждане на съда от 26.01.2021 г. исковата молба срещу М. ИВ.
ИВ. е била върната. Срещу останалите ответници ИВ. ИВ. ЦВ. и .......... Ц. е
постановено решение от 06.04.2021 г., което е влязло в сила. Предмет на
производството са били вземания за същия имот и период.
В настоящото производство обаче исковете са насочени срещу ИВ. ИВ. ЦВ. в
качеството му на наследник на М. ИВ. ИВ., исковата молба срещу която е била върната
по гр.д. № 60534/2020 г. на СРС, ГО, 78 състав. В производството по посоченото дело е
било изследвано качеството на И.Ц. Иванов на съсобственик на 1/4 ид.ч. от имота,
придобита по наследяване от баща му .......... Ц., придобил 1/2 ид.ч. от процесния имот.
В настоящото производство исковете са насочени срещу наследниците на М.
ИВ. ИВ. в качеството й на съсобственик на другата 1/2 ид.ч. от имота, като изрично се
сочи, че за останалата 1/2 е бил предявен иск срещу наследниците на другия
съсобственик – .......... Ц., с оглед на което исковете се явяват допустими.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
3
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт № ............ се установи, че
собствеността на имота е придобита от М. ИВ. ИВ. и .......... Ц. в условията на
обикновена съсобственост. Към посочения момент М. ИВ. ИВ. е била в брак с .........
Цвертков, видно от представения личен регистрационен картон от ЕСГРАОН /акт за
брак от 1946 г./, с оглед на което нейната ½ е придобита в режим на СИО. След
смъртта й СИО се е прекратила при равни дялове, като нейната ¼ е придобита по равно
от съпруга й ......... Ц. и сина й .......... Ц., всеки от които е придобил по 1/8.
......... Ц. е починал през 1988 г., като е оставил наследници по закон: ........... –
син, ...........а – дъщеря и .......... Ц. – син, придобили по 1/3 от неговите 3/8 (1/4+1/8) или
по 1/8 от имота.
Следователно, .......... Ц. е придобил по наследяване от М. ИВ. ИВ. 1/8 и от баща
си – 1/8 или общо 1/4.
Придобитата с нотариалния акт 1/2 ид.ч. от .......... Ц. в лично качество не е
предмет на настоящото производство, тъй като въпросът каква част от нея е наследил
ответникът е бил предмет на гр.д. № 60534/2020 г. на СРС, ГО, 78 състав.
.......... Ц. е починал на 10.01.2013 г., като е оставил наследници по закон: .........
Ц.а – съпруга (починала), .......... Ц. – син, ИВ. ИВ. ЦВ. – син.
От представеното съдебно удостоверение, изд. по гр.д. № 17089/2013 г. на СРС,
90 състав, се установява, че .......... Ц. се е отказал от наследството на .......... Ц. – баща.
По изложените съображения ИВ. ИВ. ЦВ. се легитимира като собственик на 1/4
ид.ч. по наследяване от баща си .......... Ц., придобити от последния по наследяване,
извън собствената му 1/2 ид.ч., дължимите съответно на която вземания не са предмет
на настоящото производство.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014
г., и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
4
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ответника и топлопреносното предприятие е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват
възраженията на ответника в обратен смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2016 г. – м.04.2018 г. възлиза на сумата 1 377, 79 лв., формирана
като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 917, 96 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 540, 17 лв.
От така посочената сума ответникът отговаря до размер на приетата от съда 1/4
и следователно – до размера на сумата 344, 45 лв.
Ответникът своевременно – в срока за отговор на исковата молба е заявил
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а според Общите условия от 2016 г. – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Настоящият иск е предявен на 17.08.2021 г., поради което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 17.08.2018 г.,
каквито в случая са вземанията за целия исков период м.05.2016 г. – м.04.2018 г.
5
Предвид обстоятелството, че главницата е погасена по давност, върху нея не се
дължи и мораторна лихва по арг. от чл.119 ЗЗД.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.03.2017 г. – м.04.2018 г. възлиза на сумата 13, 94 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване заключението на СТЕ и ССЕ.
От така посочената сума ответникът отговаря до размер на приетите от съда 1/4
и следователно – до размера на сумата 3, 49 лв.
С оглед възражението на ответника за давност и по вече изложените
съображения, погасени по давност се явяват вземанията, станали изискуеми преди
17.08.2018 г., каквито в случая са вземанията за целия исков период м.03.2017 г. –
м.04.2018 г.
Предвид обстоятелството, че главницата е погасена по давност, върху нея не се
дължи и мораторна лихва по арг. от чл.119 ЗЗД.
По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право на
разноски.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
6
правна защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК ......... срещу ИВ. ИВ. ЦВ., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, л.1 ЗЗД
за: сумата 688, 89 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от исковата
молба – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 156, 83 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2017 г. – 21.07.2020 г.; сумата 6, 97 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2017 г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 17.08.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата 1, 96 лв. мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. –
21.07.2020 г.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......... да заплати на адв. Л.Н., на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Нелбо“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7