Решение по дело №15542/2019 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,23.01.2020 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в открито заседание на двадесети януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                             Мл.с.ИВА  НЕШЕВА

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 15542 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

                      С решение от 06.03.2019 г., постановено по гр. д. 40008/14 г., СРС ,68 състав  ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ дисциплинарното наказание „уволнение” . наложено на Г.В.К. със заповед № 19/ 20.05.2014г. и заповед № 18/21.05.2014г. на управителя на „Т.А К.“ООД.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ за обезщетение за получаването от ищеца на по-малко възнаграждение поради незаконно уволнение през периода от 01.06.2014г. до 30.11.2014 г. с общ размер от 804.48 лв (осемстотин и четири лева и четиридесет и осем стотинки).

        ОСЪЖДА „Т.А К."ООД, ЕИК : ******,  ДА ЗАПЛАТИ на      основание  чл. 78, ал.1 ГПК на Г.В.К. , ЕГН: **********, сумата от 5 лв ( пет лева), представляваща направените от ищеца разноски - платената такса за    издаване на съдебно удостоверение за уважения иск но чл.344,ал.1,т.1 КТ.

ОСЪЖДА Г.В.К. , ЕГН: **********,***, гр.София , ул. „******, със съдебен адрес:*** , чрез адв. В.К., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.З ГИК на „Т.А К."ООД, ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.К., сумата от 300 лв (триста лева ), представляваща направените от ответника разноски - платеното адвокатско възнаграждение за отхвърления иск по чл.225,ал.2 КТ.

ОСЪЖДА „Т.А К."ООД, ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща дължимата държавна такса за уважения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ , от внасянето на която ищецът е бил освободен.

 

    Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищеца , с която се обжалва постановеното решение в частта ,с която е отхвърлен иска по чл.225 ал.2 КТ като неправилно.Съдът неправилно приел,че не е налице причинна връзка между незаконната заповед и последващата по-ниско платена работа.Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да се уважи иска по чл.225 ал.2 КТ.Претендира разноски.

              Срещу въззивната жалба  е подаден отговор от въззиваемата страна,с който се изразява становище,че жалбата е неоснователна.Претендира разноски .

                След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота следва да се отбележи следното:

   Когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието / р. по гр. д. № 1222/15 г., четвърто г.о/. ТР № 2/12 г. ОСГК е постановено по въпрос за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотези, в които работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в срока за предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл срокът на предизвестието. В Тълкувателното решение е прието, че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да бъде удължаван, спиран или прекъсван и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.

Подобно на приетото за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също не може да бъде уважен за периода след изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено с него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този период не е в причинна връзка с незаконното уволнение / р. по гр. д. № 278/11 г. на четвърто г.о./.В този смисъл решение №136 от 24.10.2018 г.по гр.д.5070/17 г.,ІІІ ГО на ВКС.

Дисциплинарното уволнение е извършено на 21.05.2014 г./с връчването на уволнителната заповед/.Ищецът е подал едномесечно писмено предизвестие по чл.326 КТ на 22.04.2014 г.за прекратяване на трудовия договор,което изтича на 22.05.2014 г. Ищецът е останал без работа поради отмененото като незаконно дисциплинарно уволнение от датата на извършването му 21.05.14 г. до 22.05.14 г., когато трудовият договор е прекратен на основание чл. 326 КТ, с изтичане на срока на отправеното от работника предизвестие. За този период ,един ден,той има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,но не претендира такова,а по чл.225 ал.2 КТ ,считано от 01.06.2014 г.

 Искът по чл.225 ал.2 КТ е неоснователен и е правилно отхвърлен от първоинстанционния съд.     

               Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определение от 17.07.2019 г.,постановено по чл.248 ГПК.

              Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 300 лв.разноски за адвокатски хонорар предвид отхвърления иск по чл.225 ал.2 КТ,половината от договореното адвокатско възнаграждение.Ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските като е твърдял,че няма доказателства за сторени такива,а само за договорени.Съдът е оставил без уважение искането му.

                  В договора за правна помощ е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв с начин на плащане в брой.В графата платена сума няма запис.

              Съгласно т. 1 ТР 6/6.11.13 г. разноски могат да бъдат присъдени само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане; когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В ТР изрично е предвидено, че отразяването в договора за плащане в брой има характер на разписка - следователно, когато не се касае за плащане по банков път, достатъчно доказателство съставлява документ, имащ характеристики на разписка за плащане в брой на договорената за правна защита и съдействие по делото сума /договорът за правна помощ с оглед съдържанието си съставлява разписка/. Няма пречки разписката да съставлява отделен документ, който не е инкорпориран в договора за правна защита и съдействие.В случая не е отразено да е заплатена сума,нито е представена отделна разписка,поради което съдът приема,че не са извършени разходи за адвокатски хонорар.

          Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно,а решението да се измени в частта за разноските като се постанови недължимост на сумата 300 лв.за адвокатски хонорар на ответната страна.

         Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

          На въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 300 лв.,които следва да бъдат присъдени.

         Воден от горното, СГС

 

       

                                              Р   Е   Ш   И:

           ПОТВЪРЖДАВА  решение  06.03.2019 г., постановено по гр. д. 40008/14 г., СРС ,68 състав в обжалваната част.

          ОТМЕНЯ  решение  06.03.2019 г., постановено по гр. д. 40008/14 г., СРС ,68 състав в частта ,с която ОСЪЖДА Г.В.К. , ЕГН: **********,***, гр.София , ул. „******, със съдебен адрес:*** , чрез адв. В.К., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.З ГИК на „Т.А К."ООД, ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.К., сумата от 300 лв (триста лева ), представляваща направените от ответника разноски - платеното адвокатско възнаграждение за отхвърления иск по чл.225,ал.2 КТ.

          ОСЪЖДА Г.В.К. , ЕГН: **********,***, гр.София , ул. „******, със съдебен адрес:*** , чрез адв. В.К., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.З ГИК на „Т.А К."ООД, ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.К., сумата от 300 лв разноски във въззивното производство.

         РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                      2.