№ 274
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106196 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от М. Й. К. В. срещу ГЛ. М. З.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 евро,
представляващи сбор от предоставени в заем суми по договори за заем от
22.02.2020 г. за сумата от 2000 евро, от 07.03.2020 г. за сумата от 1000 евро, от
23.04.2020 г. за сумата от 1000 евро, от 05.05.2020 г. за сумата от 250 евро, от
29.05.2020 г. за сумата от 250 евро, от 02.06.2020 г. за сумата от 500 евро, от
16.06.2020 г. за сумата от 1000 евро, от 24.06.2020 г. за сумата от 2000 евро и от
26.06.2020 г. за сумата от 2000 евро, ведно законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2021 г. до окончателното
й изплащане, и 2) в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща сбор от
платена без основание на 22.02.2020 г. сума от 2000 евро, платена без основание
на 07.03.2020 г. сума от 1000 евро; платена без основание на 23.04.2020 г. сума от
1000 евро; платена без основание на 05.05.2020 г. сума от 250 евро; платена без
основание на 29.05.2020 г. сума от 250 евро; платена без основание на 02.06.2020
г. сума от 500 евро; платена без основание на 16.06.2020 г. сума от 1000 евро;
платена без основание на 24.06.2020 г. сума от 2000 евро и платена без основание
на 26.06.2020 г. сума от 2000 евро, ведно законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2021 г. до окончателното
й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът живее във Федерална Република
Германия и през м. януари 2020 г. е установил връзка с ответницата, която от м.
февруари 2020 г. започнала да му иска пари на заем под различни предлози –
лечение на нейни близки, неотложна нужда от плащане на наеми, плащане на
нейни задължения към доставчици на услуги и пр. По този начин се стигнало до
сключването на множество договори за заем в периода 22.02.2020 г. – 26.06.2020
1
г., като на посочените в исковата молба дати ищецът предоставил на ответницата
суми в различни размери и основание, общо възлизащи на 10 000 евро. Посочва
се, че писмени договори за заем между страните не са били сключвани, а сумите
били предоставяни на ответницата в брой или безкасово. От края на м. юни 2020
връзката с ответницата се загубила изцяло, като тя не отговаряла на
позвъняванията на ищеца по телефона. Това принудило ищеца да й изпрати на
31.10.2020 г. покана чрез „Дойче пост“, с която поискал от нея да му върне заетите
средства в срок до 30.11.2020 г., но връщане на заемите не последвало. При тези
съображения ищецът моли за уважаване на предявения главен иск за връщане на
заетите суми, а в условията на евентуалност ответницата да бъде осъдена да му
заплати исковите суми, платени без основание от ищеца. Претендира присъждане
на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ГЛ. М. З. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за нередовност на
исковата молба, недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди, че връзката между страните се е развила от края на 2018 г. и е прераснала
в сериозна и дългосрочна ангажираща връзка, в която вложила много любов,
чувства, всеотдайност и труд. Ответницата заживяла в дома на ищеца в гр.
Милтенбер, Германия, като в края на м. май 2020 г. се сгодили, а през м. юли 2020
г. ищецът регистрирал ответницата в кметството като живуща на неговия адрес и
в неговото жилище. Навежда довод, че през периода на връзката им ищецът й
правел финансови подаръци и й превеждал пари по сметката, за да си купува неща
като подарък от него. Излага, че ищецът настоявал ответницата да работи по-
малко, за да се грижи за него, за къщата му и домакинството, за което всеки месец
й превеждал пари, които да обезпечат общите им разходи. През м. юни 2020 г.
споделила на ищеца, че трябва да се прибере в България при баба си, която имала
нужда от лечение, а той заявил, че ще поеме разходите за лечението на баба й,
поради морален дълг към семейството. Оспорва твърденията на ищеца, че
връзката им се загубила от м. юни 2020 г., както и че получила покана за връщане
на процесните суми. Твърди, че след като успяла да избяга и напусне дома на
ищеца края на м. юли 2020 г. и да се скрие при приятелки в друг град в Германия,
той изпращал множество писма на родителите й по пощата в България,
преследвал я и я следял всеки ден, съжалявал за действията си и искал да са
отново заедно. Поддържа, че между страните няма сключени договори за заем.
Оспорва представените писмени доказателства и акцентира върху
обстоятелството, че към основанието на всички документи е допълнено със
съобщения с текст „липсваш ми“, „обичам те“, „обади ми се“. Навежда довод, че
ищецът изпраща пари на ответницата по свое желание, за да докаже своята любов
и сигурност, които може да осигури на своята интимна приятелка и годеница, с
които тя е осигурявала на ищеца поддръжка на дома и се е грижила за него. По
този начин ищецът изпълнявал свой нравствен дълг към своята годеница и
спътница в живота. В този смисъл счита, че претенцията на ищеца е в
противоречие с основанията, визирани в чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключенията на
назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена разписка от 07.03.2020 г., съгласно която
ответницата ГЛ. М. З. признава, че на 22.02.2020 г. е получила от ищеца М. В.
заем за лечението на своята баба в размер на 2000 евро, както и заем в размер на
2
1000 евро на 07.03.2020 г., които суми е получила в брой.
От разписка от 23.04.2020 г., издадена от „Уестърн Юнион“ е видно, че на
посочената дата ищецът е изпратил на ответницата в България сумата от 1000
евро.
Установява се от приложените по делото платежни нареждания, че ищецът е
извършвал парични преводи по сметка на ответницата в „БДСК“ ЕАД, както
следва: на 05.05.2020 г. сумата от 250 евро с основание „заем за депозит по наем“;
на 29.05.2020 г. сумата от 250 евро с основание „заем за заплащане на наем“; на
02.06.2020 г. сумата от 500 евро с основание „заем за ежедневни нужди скъпа Г.,
моля обади ми се. Обичам те и ми липсваш много“; на 16.06.2020 г. сумата от
1000 евро с основание „заем болничен престой“; на 24.06.2020 г. сумата от 2000
евро с основание „заем болнични разходи“; и на 26.06.2020 г. сумата от 2000 евро
с основание „заем болнични разходи заем за ежедневни нужди“.
Изяснява се по делото от представеното извлечение за периода от
01.05.2020 г. до 19.11.2021 г. от банковата сметка на ответницата, издадено от
„БДСК“ ЕАД, че с горепосочените суми е заверена банковата сметка на
ответницата на съответните дати, като банковата сметка е открита на 04.05.2020 г.
(ден преди първия паричен превод от ищеца). Видно е, че ответницата е изтеглила
сумите от ATM устройство (банкомат) в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ и клон
на банката в периода 19.05.2020 г. – 03.07.2020 г., след което до датата на
издаване на извлечението 19.11.2021 г. сметката на ответницата е задължавана
автоматично с дължима такса за обслужване, като наличността към тази дата е
5,20 лв.
Приобщен към доказателствения материал е и документ за доставка,
издаден от „Дойче пост“, в който е отразено получаване на пратка номер
RR119628395DE от Г.З. в гр. Варна, България, на 31.10.2020 г., изпратена от М.
В..
Представено е от ответницата Потвърждение за адресна регистрация, в
което е посочено, че на 10.07.2020 г. е регистрирана на адрес гр. Милтенберг
Германия, ул. „Фон – Щайн – Щрасе“ № 12, 63897, който съвпада с адреса на
ищеца.
От страна на ответницата са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите СКД (неин дядо) и Т.В.С. (неин настоящ партньор, с
който живее на семейни начала). Двамата свидетели излагат пред съда
относително сходна фактическа обстановка относно отношенията между страните
по делото, а именно, че двамата са имали връзка докато ответницата е пребивавала
в Германия, ответницата е споделила, че са се сгодили, но впоследствие започнала
по-рядко да се чува с роднините си, като свидетелите разбрали от нея, че ищецът я
ревнувал, не разрешавал до ходи на работа, стояла заключена в дома и пр., както и
че след завръщането й в България ищецът продължавал да я търси.
Съдът констатира обаче множество противоречия в свидетелските
показания, както между самите свидетели, така и с твърденията на ответницата,
изложени в отговора на исковата молба. Според показанията на свидетеля Д.
ответницата е заминала за Германия през 2018 г., като през м. май 2018 г.
споделила, че има връзка с възрастен немец и месец по-късно уведомила
свидетеля, че са се сгодили (т.е. м. юни 2018 г.) и около година и половина – две
години до 2020 г. живеели заедно. От друга страна, самата ответница твърди
различни обстоятелства – че от края на 2018 г. е започнала връзка с ищеца, което
прераснала в дългосрочна ангажираща връзка и през м. април/май 2020 г. той й
предложил да живеят заедно, а в края на м. май 2020 г. й предложил годеж.
3
Свидетелят Д. категорично заявява, че ответницата не е давала никакви средства
нито на него, нито на неговата съпруга, не е и плащала лечението на своята баба,
което е в пълно противоречие със защитната теза на ответницата, че ищецът е
превеждал сумите по банковата й сметка за лечението на баба й в изпълнение на
морален дълг към семейството.
Изрично се твърди от страна на свидетеля Д., че ответницата от 2018 г. до
лятото на 2020 г. не се е връщала в България, а така също и свидетелят С. излага,
че в периода м. април 2020 г. – м. юни 2020 г. не я е виждал в България.
Обстоятелствата, че през м. май 2020 г. ответницата се е пренесла да живее при
ответника до края на м.юли 2020 г. (общо около 3 месеца), когато напуснала дома
на ищеца, заявени в отговора на исковата молба, се опровергават от представените
писмени доказателства – банково удостоверение от 19.11.2021 г. и извлечение от
банковата сметка на ответницата в „БДСК“ ЕАД, от които се установява, както бе
изяснено по-горе, че в периода 19.05.2020 г. – 03.07.2020 г. ответницата е била в
България и е изтеглила предоставените й от ищеца суми.
Прави впечатление, че и двамата свидетели детайлно разказват за
осъществен психически тормоз над ответницата от страна на ищеца в периода на
съвместното им съжителство (за какъвто тя не твърди в отговора на исковата
молба) и за сключения годеж между страните. Дядото на ответницата обаче не
знае в кой град е живяла внучката му през тези две години в Германия, а
свидетелят С. макар да си спомня „все едно, че беше вчера“ как е узнал за
връзката на ответницата с ищеца, за неговата голяма къща, в която живеят три
семейства и пр., и с който ответницата е споделяла много, а понастоящем е неин
нов партньор в живота, няма представа кога, как и по какъв начин ответницата е
напуснала ищеца, къде е „избягала“ от него, както се твърди в отговора на
исковата молба. На зададения въпрос на свидетелите относно годежния пръстен,
получен от ответницата като обещание за брак от ищеца, двамата свидетели
дадоха коренно различен отговор – на свидетеля Д. ответницата е показала малък
пръстен с бял камък, който носила на дясната ръка, а свидетелят С. по
„Месинджър“ видял пръстен с червен камък, който ответницата носила на лявата
ръка.
При съвкупния анализ на свидетелските показания, преценени съобразно
правилата на чл. 172 ГПК, отчитайки констатираните противоречия, включително
с твърденията на самата ищца, и опровергаването им от останалия събран
доказателствен материал, както и очевидната заинтересованост на свидетелите от
изхода на спора, съдът намира същите за недостоверен източник на информация,
поради което не следва да бъдат кредитирани по отношение на обстоятелствата за
наличие на продължителна ангажираща връзка между страните, прераснала в
годеж, както и тяхно съвместно съжителство за период от около две години.
При така констатираните фактически обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка –
уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Според
4
правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Според трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 546 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20 от 02.02.2011 г.
по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014
г. на ВКС, IV г.о., предвид реалния характер на договора за заем за потребление
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издадената от заемателя разписка или квитанция към
приходен ордер, в която е удостоверил получаване на определена сума, служи
като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична
сума. Обективираното в разписките изявление, че при подписването им лицето,
което ги е издало (заемател), е получило посочените в тях суми като заем, може
да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно
доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем. Ако ответникът
е релевирал в срока по чл. 131 ГПК правоизключващо възражение, че
получаването на сумите е на друго основание, различно от удостовереното в
разписката, и е представил доказателства, удостовереното в разписката
обстоятелство за получаване на сумите като заем следва да бъде обсъдено заедно с
всички събрани по делото доказателства.
В конкретния случай по делото е представена разписка от 07.03.2020 г.,
представляваща по своята правна същност частен документ, подписан от
ответницата, съдържащ изявлението й, че признава, че е получила от ищеца на
основание заем сумата от 2000 евро на 22.02.2020 г. и сумата от 1000 евро на
07.03.2020 г. При наличие на такъв частен документ, подписан от страната, която
го е съставила, същият съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от посочените в него лица и удостоверените в факти
са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от
26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В разписката ясно е посочено основанието, на което ответницата е получила
сумите, а именно заем, като не се доказа по делото различно основание от
удостовереното в разписката за получаването им. Неоснователно се явява
възражението, че ответницата не е разбирала какво подписва на немски език,
доколкото е изяснено по делото, че от две години живее и работи в Германия,
както и че е имала връзка с ищеца – немски гражданин, с който е общувала на
немски език, респ. ответницата владее немски език. Обстоятелството, че в този
период страните са имали връзка не означава автоматично, че между тях е
изключено сключването на договори за заем, а всяка сума се предоставя с
дарствено намерение. Не се събраха никакви доказателства по делото, че
предоставените суми имат характера на „финансови подаръци“, както претендира
ответницата, или че са разходвани за нуждите на домакинството на ищеца.
Ответницата не можа и да докаже с годни доказателствени средства, че през
процесния период е живяла в дома на ищеца, че се е грижила за него и
домакинството му.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент предоставените в
заем суми не са върнати на ищеца. От представения от ищеца документ за
доставка (л. 22 от делото) не може да бъде направен извод дали на посочената
дата 30.10.2020 г. ответницата е получила покана за връщането на заетите суми.
Въпреки това настоящият съдебен състав счита, че исковата молба, съдържаща
искане ответницата да заплати процесните суми, обективира покана по смисъла на
5
чл. 240, ал. 4 ЗЗД за връщането на предоставените в заем суми – в този смисъл
Решение № 1522 от 28.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1564/2016 г. на
Окръжен съд – Варна, Решение № 189 от 28.11.2013 г., постановено по в. гр. д. №
485/2013 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 945 от 7.05.2013 г.,
постановено по гр. д. № 2204/2012 г.на Окръжен съд – Варна. Отчитайки всички
настъпили до приключване на устните състезания обстоятелства, то следва да се
отбележи, че заемополучателят дължи заетата му сума, след като не е изпълнил в
срока по чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
Категорично по делото се установява, че ищецът е извършил парични
преводи и за останалите суми – общо 7000 евро, както следва:
На 23.04.2020 г. чрез системата за плащания „Уестърн Юнион“ ищецът
изпратил на ответницата в България сумата от 1000 евро, без да е посочено
основание за превода.
На 05.05.2020 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответницата в
„БДСК“ ЕАД сумата от 250 евро с основание „заем за депозит по наем“.
На 29.05.2020 г. – сумата от 250 евро с основание „заем за заплащане на
наем“.
На 02.06.2020 г. – сумата от 500 евро с основание „заем за ежедневни нужди
скъпа Г., моля обади ми се. Обичам те и ми липсваш много“.
На 16.06.2020 г. – сумата от 1000 евро с основание „заем болничен
престой“.
На 24.06.2020 г. – сумата от 2000 евро с основание „заем болнични
разходи“.
На 26.06.2020 г. – сумата от 2000 евро с основание „заем болнични разходи
заем за ежедневни нужди“.
По отношение на тези суми обаче не може от самия факт на предаването
им, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за
заем. Преводните нареждания, в които е посочено, че сумата се дава в заем, са
изходящи само от ищеца документи и не доказват волеизявление от ответницата,
поради което съдът не може да приеме за доказано постигнато съгласие между
страните, водещо до извод, че е налице валидно сключен договор за заем по
смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД за всяка от тези суми. Така – Решение № 240 от
26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 119 от
01.07.2016 г. по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, IV г.о.
При тези съображения предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД се явяват основателни за заплащането на сумата от 2000 евро,
представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от 22.02.2020 г. и за
сумата от 1000 евро, представляваща предоставена в заем сума по договор за заем
от 07.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2021 г.
(след изтичане на едномесечен срок от получаване на исковата молба, като покана
за връщане на дадените в заем суми) до окончателното им изплащане, поради
което следва да бъдат уважени. Останалите искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 евро по договор за заем от 23.04.2020 г., сумата от
250 евро по договор за заем от 05.05.2020 г., сумата от 250 евро по договор за
заем от 29.05.2020 г., сумата от 500 евро по договор за заем от 02.06.2020 г.,
сумата от 1000 евро по договор за заем от 16.06.2020 г., сумата от 2000 евро по
договор за заем от 24.06.2020 г. и сумата от 2000 евро по договор за заем от
26.06.2020 г., като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
6
Предвид отхвърлянето на част от предявените главни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съдът счита, че се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 евро,
платена от ищеца без основание на 23.04.2020 г., сумата от 250 евро, платена от
ищеца без основание на 05.05.2020 г., сумата от 250 евро, платена от ищеца без
основание на 29.05.2020 г., сумата от 500 евро, платена от ищеца без основание на
02.06.2020 г., сумата от 1000 евро, платена от ищеца без основание на 16.06.2020
г., сумата от 2000 евро, платена от ищеца без основание на 24.06.2020 г. и сумата
от 2000 евро, платена от ищеца без основание на 26.06.2020 г. За уважаването им
ищецът следва да докаже, че процесните суми са излезли от неговия
патримониум, постъпили са в имуществения комплекс на ответницата и това
разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответницата е
без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт, без да е
съществувало валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство. В тежест на ответницата е да докаже наличието на основание за
получаване на претендираната сума или изпълнение на задължението за връщане
на даденото, респ. възражението си, че с предоставяне на сумите ищецът е
изпълнил свой нравствен дълг.
Както бе изяснено по-горе, безспорно в настоящото производство се
установява, че процесните суми са платени от ищеца и получени от ответницата
на процесните дати. Не е спорно между страните, че и тези суми не са върнати от
ответницата. Липсват доказателства по делото за съществувало между страните
валидно правоотношение, въз основа на което ищецът да е платил горепосочените
суми на ответницата. Не се доказа посредством ангажираните от ответницата
доказатавелствени средства наведеното от нея възражение, че с превеждането на
сумите по банковата й сметка ищецът е изпълнил свой нравствен дълг. Дори
воденият от нея свидетел Д., чийто показания съдът преценява по реда на чл. 172
ГПК, твърди, че ответницата не е давала парични средства за лечението на баба
си, каквото е предназначението на предоставените й суми от ищеца, според
изложеното в отговора на исковата молба, с което той изпълнявал морално
задължение към семейството.
В съдебната практика са разглеждани случаи на изпълнение на нравствен
дълг при изпълнение на морални задължения като тези на родителите за
осигуряване възможност на децата им да продължат обучението си след
навършване на пълнолетие, във връзка с отглеждане на деца от техни баба и дядо,
вместо от родителите им, при произтичащи от сключен брак морални задължения
за взаимно подпомагане между съпрузите. В конкретния случай не може да се
приеме, че ищецът е изпълнил с процесните плащания свой нравствен дълг, тъй
като по делото не се установява съзнателното изпълнение на такъв дълг, което е
елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Освен това,
както бе изложено по-горе, по никакъв начин не се доказа, че предоставените
суми са разходвани за нуждите на ищеца или домакинството му, като
регистрирането на ответницата на 02.07.2020 г. на адреса на ищеца не води до
извод, че същите са живеели на съпружески начала през исковия период
(23.04.2020 г. – 26.06.2020 г.), в който са превеждани сумите, и са посрещали
съвместно разходите си. Нещо повече, видно от извлечението от банковата сметка
на ответницата сумите са изтеглени в гр. Варна, непосредствено след
постъпването им по банковата й сметка, следователно е било невъзможно да бъдат
използвани за общи разходи на страните, свързани с домакинството им в
Германия. Наличието на такова общо домакинство между страните не се установи
7
по делото. Личните отношения между ищеца и ответницата не пораждат
нравствен дълг за ищеца да издържа нея и/или семейството й, да прави
„финансови подаръци“ и да превежда по сметка на ответницата пари, за да си
купи „нещо като подарък от него“, както се поддържа в отговора на исковата
молба. Индиция за липса на намерение у ищеца за изпълнение на морален дълг
или за надаряване на ответницата са и вписаните в преводните нареждания
основания за плащане на сумите.
С оглед изложеното, съдът намира за осъществен фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което предявените
в евентуалност искове за заплащането от страна на ответницата на сумата от 1000
евро, платена от ищеца без основание на 23.04.2020 г., сумата от 250 евро,
платена от ищеца без основание на 05.05.2020 г., сумата от 250 евро, платена от
ищеца без основание на 29.05.2020 г., сумата от 500 евро, платена от ищеца без
основание на 02.06.2020 г., сумата от 1000 евро, платена от ищеца без основание
на 16.06.2020 г., сумата от 2000 евро, платена от ищеца без основание на
24.06.2020 г. и сумата от 2000 евро, платена от ищеца без основание на 26.06.2020
г., са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в общ размер на 1806,29 лв., за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са представени доказателства за реалното им извършване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на съдебни разноски,
предвид отхвърлената част от исковете, в размер на 805,34 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛ. М. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Й. К.
В., гражданин на Федерална Република Германия, роден на 18.05.1960 г. в гр.
Швайнфурт, с адрес гр. *** сумата от 2000 евро (две хиляди евро),
представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от 22.02.2020 г., и
сумата от 1000 евро (хиляда евро), представляваща предоставена в заем сума по
договор за заем от 07.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 17.08.2021 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. К. В., гражданин на Федерална
Република Германия, роден на 18.05.1960 г. в гр. Швайнфурт, с адрес гр. ***
срещу ГЛ. М. З., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 евро, представляваща предоставена в
заем сума по договор за заем от 23.04.2020 г., сумата от 250 евро, представляваща
предоставена в заем сума по договор за заем от 05.05.2020 г., сумата от 250 евро,
представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от 29.05.2020 г.,
сумата от 500 евро, представляваща предоставена в заем сума по договор за заем
от 02.06.2020 г., сумата от 1000 евро, представляваща предоставена в заем сума по
договор за заем от 16.06.2020 г., сумата от 2000 евро, представляваща
предоставена в заем сума по договор за заем от 24.06.2020 г. и сумата от 2000
евро, представляваща предоставена в заем сума по договор за заем от 26.06.2020
г., ведно законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
8
ОСЪЖДА ГЛ. М. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Й. К.
В., гражданин на Федерална Република Германия, роден на 18.05.1960 г. в гр.
Швайнфурт, с адрес гр. *** сумата от 1000 евро (хиляда евро), платена на
23.04.2020 г. без основание, сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро), платена
на 05.05.2020 г. без основание, сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро),
платена на 29.05.2020 г. без основание, сумата от 500 евро (петстотин евро),
платена на 02.06.2020 г. без основание, сумата от 1000 евро (хиляда евро), платена
на 16.06.2020 г. без основание, сумата от 2000 евро (две хиляди евро), платена на
24.06.2020 г. без основание и сумата от 2000 евро (две хиляди евро), платена на
26.06.2020 г. без основание, ведно законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.04.2021 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГЛ. М. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Й. К.
В., гражданин на Федерална Република Германия, роден на 18.05.1960 г. в гр.
Швайнфурт, с адрес гр. *** сумата от 1806,29 лв. (хиляда осемстотин и шест лева
и двадесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. К. В., гражданин на Федерална Република Германия,
роден на 18.05.1960 г. в гр. Швайнфурт, с адрес гр. *** да заплати на ГЛ. М. З.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 805,34 лв. (осемстотин и пет лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9