№ 60
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110152858 по
описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на ... срещу ... за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 418,87
лв., представляваща главница по регресна претенция на ищеца срещу
ответника за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 117,76 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 29.10.2017 г. до 5.08.2020 г. - суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
36002/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав.
Ищецът твърди, че на 17.11.2016 г., около 14:00 часа, в гр. П. на
паркинга на гуми център „...“ на ... МПС .... с ДКН ... при паркиране на заден
ход реализира пътно-транспортно произшествие (ПТП)с паркирания зад него
автомобил ... с ДКН ...., собственост на „...“ ООД. Увреденият лек автомобил
с ДКН .... бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. За
нанесените му щети ищецът изплатил обезщетение в размер от 1888,81 лв.
Впоследствие предявил регресна претенция към ответника, който бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил .... с ДКН .... След поканата ответникът платил сумата от 1427,56
лв., но неизплатена останала сумата от 418,87 лв., която се претендира по
настоящето дело. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
се оспорва датата и мястото на ПТП, нито вината на водача, управлявал .... с
ДКН .... Не се оспорва и че гражданската отговорност на водача, управлявал
МПС .... с ДКН ..., е била застрахована при ответника към момента на ПТП.
Оспорва размера на вредите по ... с ДКН ..... Счита, че изплатеното от него
обезщетение покрива действителните имуществени вреди от процесното
ПТП. Претендира разноски.
1
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата поддържа
предявените искове, а ответникът ги оспорва.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми, уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По този иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца
и увредено лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея;
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
деяние – настъпилото ПТП от 17.11.2016 г., противоправно поведение на
водача на МПС .... с ДКН ..., вреда – щетите по МПС ... с ДКН ....; причинна
връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора;
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на ПТП
на 17.11.2016 г. около 14:00 часа, в гр. П. на паркинга на гуми център „...“ на
..., като МПС .... с ДКН ... при паркиране на заден ход реализира ПТП с
паркирания зад него автомобил ... с ДКН ...., собственост на „...“ ООД, както и
вината на водача на МПС .... с ДКН ...; наличието на валидно сключена
застраховка „Каско на МПС“ по полица № ... със срок на валидност 17.06.2016
г. – 16.06.2017 г. между собственика на МПС ... с ДКН .... и ищеца; наличието
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за МПС .... с
ДКН ... към датата на процесното ПТП със застраховател ответника;
изплащането на обезщетение от ищеца в полза на увреденото лице на
25.04.2017 г. в размер от 1888,81 лв.; получаването от ответника на регресна
покана на 25.09.2017 г., по която ответникът изплатил на ищеца сумата в
размер на 1427,56 лв. чрез прихващане на насрещни задължения и плащане.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
техническа експертиза (л.55-59 и л. 71-73), което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 17.11.2016 г., около 14:00
часа, МПС „....”, с рег. № ..., се движи по ул. „...“ (ул. „...“), и в района до Гуми
център „...“, водачът предприема маневра за паркиране на заден ход, при
която реализира ПТП е паркирания от лявата му страна лек автомобил „...”, е
рег.№ ..... Вещото лице посочва, че всички увреждания по лек автомобил „...”,
с рег.№ ...., се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
17.11.2016 г. произшествие в гр. П.. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „...”, е рег.№ ...., изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 2343,64 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лв. По
допълнително поставения въпрос, вещото лице дава заключение (л.71-73), че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „...”, с рег.№ ....,
изчислена по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса на застраховането и за методиката за
2
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни
превозни средства, към датата на ПТП е 1701,04 лв.
Спорният между страните въпрос е каква е сумата, необходима за
възстановяване на щетите по л.а. „...“.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за
възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се
приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс
разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които
обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в
първоначалното й състояние.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (например решение № 52
от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., на ВКС, I т. о. и решение № 109
от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., на ВКС I т. о.) в разпоредбата
на чл. 4 от Методиката - Приложение № 1 на Наредба № 24/8.03.2006 г.
изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Тази норма, съпоставени със
законоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената
вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл.
386, ал. 2 КЗ/, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото регресно
обезщетение следва да бъде определен на база средни пазарни цени към
датата на ПТП. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „...”, е рег.№ ...., изчислена на база средни пазарни цени към датата
3
на ПТП е 2343,64 лв. По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че
по регресната претенция ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на
1427,56 лв. чрез прихващане на насрещния задължения и плащане. С оглед на
това, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лекия
автомобил, надхвърля заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и
ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1427,56 лв., искът за заплащане на
сумата от 418,87 лв. е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер. Върху сумата от 418,87 лв. се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 6.08.2020 г.
до окончателното плащане.
Предвид основателността на главния иск и това, че между страните е
безспорно получаването от ответника на регресна покана на 25.09.2017 г.,
съответно изпадането му в забава с изтичане на 30-дневния срок по чл. 412,
ал. 3 КЗ, претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода
29.10.2017 г. – 5.08.2020 г., изчислено върху сумата от 418,87 лв. е
основателна. На основание чл. 162 ГПК като служебно изчисли размерът му,
съдът определи, че дължимото обезщетение за периода 29.10.2017 г. –
5.08.2020 г. върху сумата от 418,87 лв. съвпада с размера на исковата
претенция от 117,76 лв., поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца. В исковата
молба и в проведеното открито съдебно заседание е направено искане за
присъждане на разноски. Ищецът доказва разноски в исковото производство в
размер на 75 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 425 лв.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в размер на
25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 75
лв. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 425 лв. разноски в исковото
производство и 75 лв. разноски в заповедното.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415 ГПК от ... АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., искове с правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на ... АД,
ЕИК: ..., сумата от 418,87 лева, представляваща главница по регресна
претенция на ищеца срещу ответника за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № ... за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка „...“, с ДКН № ...., причинени в
резултат на реализирано ПТП на 17.11.2016 г. в гр. П., по вина на водач на
л.а. „....“, с ДКН № ..., застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 6.08.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 117,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава,
начислена върху сумата от 418,87 лв., за периода от 29.10.2017 г. до 5.08.2020
г. – суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
4
№ 36002/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ...
АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 425 лева,
представляваща направени по делото разноски в исковото производство и
сумата от 75 лева, представляваща направени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5