№ 310
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900261 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
Ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД , редовно уведомен,
представлява се от ю.к. Г. Д. , редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответницата Н. Й. Г., редовно уведомена, не се явява, представлява се
от особения представител адв. М. И., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Ответникът Г. В. В., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно уведомен, явява се лично.
Ю. к. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
СЪДЪТ, докладва постъпила Молба-становище с вх.
№9777/21.04.2022г. от ответника Г.В.а В., с който преди първото по делото
1
съдебно заседание изразява становище по допустимостта и основателността
на иска, ведно с възражения си към същия.
Ю. к. Д.: Поддържаме исковата молба, така както сме я предявилиq по
основание и размер. Оспорваме депозираните отговори на ответниците,
включително и това, което ми беше връчено днес.
Определението на съда от 19.01.2022 г. ни е надлежно връчено. Нямаме
възражение по доклада и молим същият да бъде обявен за окончателен. Към
момента нямаме други искания.
Адв. И.: Нямам възражение по доклада на делото. Предявените искови
претенции са неоснователни.
Адв. Й.: Оспорваме исковите претенции. Присъединявам се към
отговора на първия ответник. Поддържаме депозираното становището и моля,
същото да намери отражение в окончателния доклад. Нямаме възражение по
проекта за доклад.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 102
от 19.01.2021 година:
Постъпила е искова молба от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, представлявано заедно от Н.Х.Б. и С.А.П., действащи чрез
юрисконсулт Г.Д., със съдебен адрес: ******, против Н. Й. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ****** представлявана от назначеният особен
представител адв.Н.Г., с адрес на кантората: ******, и Г. В. В., с ЕГН
**********, с адрес: ******, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и
чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването
на солидарно задължение заплащане от ответниците на вземанията по
Договор за ипотечен кредит “Домът“ №92/05.08.2010г., изменен и допълнен с
Анекс №1 от 03.05.2012г., за които по ч.гр.д.№8158/2020г. по описа на
Районен съд Варна са издадени Заповед за изпълнение №260205/09.09.2020г.
и Изпълнителен лист №260679, а имено за установяване на дължимостта на
сумата от 95483.86 евро, включваща:
-63199.48 евро-просрочена главница по договор за ипотечен кредит и
2
анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението-15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-28330.35 евро-просрочена непогасена договорена лихва, начислена за
периода 09.12.2015г.-06.07.2020г., дължима на основание т.1.6 от договора за
кредит;
-1952.68 евро-просрочени наказателни лихви за периода 11.01.2016г.-
12.03.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-100.53 евро-просрочени наказателни лихви за периода 14.05.2020г.-
06.07.2020г., дължими на основание Раздел I, т.1.7 от договора за кредит;
-140.44 евро-законна лихва върху главницата, начислена за периода
07.07.2020г.-14.07.2020г.;
-1264 евро-непогасени комисионни управление за 2016г., 2017г., 2018г.
и 2019г. в размер на по 316 евро годишно, дължими на основание Раздел I,
т.1.8.2.2 от договора за кредит
-380.14 евро-разноски за подновяване на ипотека;
-120лв., с еврова равностойност от 61.36 евро-разноски за връчване на
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендират се деловодни разноски.
Банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението
е IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между “МКБ
Юнионбанк АД, с ЕИК *********, чийто универсален правоприемник се
явява ищецът, и ответниците на 05.08.2010г. е сключен Договор за ипотечен
кредит “Домът“ №92/05.08.2010г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
03.05.2012г.. твърди се, че по силата на въпросният договор, на
кредитополучателя Н.Г. и солидарния длъжник Г.В., при условията на
солидарна отговорност е предоставен на банков кредит в размер 67000 евро,
който е усвоен в пълен размер по сметка с IBAN: ********** /нов
IBAN:*******/, открита на името на кредитополучателя, на два транша,
съгласно чл.1.5 от договора, както следва: на 10.08.2010г. в размер на 60000
евро и на 23.12.2010г. остатъка от 7000 евро. Сочи се, че кредитът следва да
се погаси, чрез 312 броя месечни анюитетни вноски, включващи лихва и
главница, като крайният срок за погасяване на всички задължения е
3
15.09.2036г. Сочи се, че съгласно т.1.6.1 от договора за ползвания кредит за
първата година от срока на действие на същия, се дължи годишна фиксирана
лихва в размер на 10.50 %, а след това непогасената част от главницата се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 925 базисни точки, но
общо не по-малко от 10.50 %. Твърди се, че с Анекс №1 от 03.05.2012г. е
договорено намаляване на договорения лихвен процент при ползване на
услугите, предоставени с пакет от банкови услуги с наименование “Пакет
Удобство плюс“. Поддържа се, че съобразно уговореното в т.1.7 от договора
за кредит при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата, върху
просрочената част от нея се дължи наказателна лихва, включваща лихвата за
редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки начисляван на годишна база.
Поддържа се, че към 14.07.2020г. е било просрочено плащането на 54 вноски
съгласно Приложение №1-погасителен план към Договора за кредит и
Приложение №2-погасителен план към Анекс №1, като кредитът е в
просрочие от общо 1647 дни, считано от 11.01.2016г. Сочи се, че основание
т.8.2 във връзка с т.8.1.2 от договора за кредит при наличие на просрочени
плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето
защо банката е обявила задълженията по кредита за изцяло и предсрочно
изискуеми, за което е уведомила надлежно кредитополучателя Н.Г., чрез
Писмо-уведомление на 28.08.2018г., връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
чрез ЧСИ с рег.№892 при КЧСИ, както и солидарния длъжник Г.В., чрез
Писмо-уведомление връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ с рег.
№892 при КЧСИ. Твърди се, че тъй като длъжниците не са платили
просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за
доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 07.07.2020г. Твърди се, че на основание Раздел I,
т.1.8.2.2 от договора за кредит, се дължи годишна комисиона за управление в
размер на 316 евро, като същата не е погасена за 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г., съответно дължими са общо 1264 евро. Твърди се, че за обезпечаване
на вземането на, произтичащо от процесният договор, в полза на кредитора е
вписана договорна ипотека като на основание чл.6.2, Раздел II-Стандартни
условия по кредита необходимите разноски за учредяване, подновяване и
заличаване на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя. Поддържа
се, че общия размер на платените разноски за учредяване и вписване на
4
ипотеката е 566.27лв., чиято еврова равностойност възлиза на 380.14 евро.
Поддържа се още, че на основание чл. 78 от ЗЗД ответниците дължат и
разноските за връчване на покани за предсрочна изискуемост на ответниците
чрез ЧСИ, чиито конкретен размер е 120лв. или 61.36 евро. Сочи се, че за
събиране на вземането си по договора за кредит, на 15.07.2020г. банката
депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2
ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№8158/2020г. на ВРС. Сочи се, че съдът е
уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.дело
№20207190401260 по описа на ЧСИ с рег.№719 при КЧСИ като в хода на
изпълнителното производство не са постъпвали суми за удовлетворяване
вземането. Твърди се, че тъй като връчване на заповедта за изпълнение на
длъжниците е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищецът се е
породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането
срещу ответниците. С уточняващи молби е извършена пълна
индивидуализация на претендираните като общ размер вземанията за лихви
по отделно за съответните периоди и главници.
С постъпилият отговор на исковата молба от името на , се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се оспорва
фактическото получаване на ответницата на договореният кредит в размер
67000 евро. На следващо място се оспорва сбъдването на условията за
настъпване на предсрочна изискуемост визирани в чл.8 от договора, като в
условията на евентуалност се поддържа, че кредитополучателят не е
информиран за това на предвидения в договора адрес за кореспонденция,
който съгл. чл.1.15., б.“б“ за кредитополучателя е Гърция, Санторини, Ия-
Тира, п.к.84702. Поддържа се още представените от ищеца доказателства за
връчване на покана до ответницата, отправена до други адреси, на
територията на РБ, не отговарят на условията на чл. 47 от ГПК за редовно
връчване. Оспорва се и редовността на връчването по отношение на
солидарния длъжник Г.В., като се сочи, че по отношение на солидарния
длъжник г-н Arben Hila изобщо не е отправяна покана. Ето защо се поддържа,
че не е настъпила претендираната от ищеца предсрочна изискуемост на
кредита. На следващо място, се оспорва да са наличието на материалните
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като се
5
претендира възнаграждение /лихва/, която е начислена в нарушение на
разпоредбите на чл.1.6. от договора и чл.4 от Анекс №1. Сочи се, че сумата за
главница и лихва, посочена в ИМ за произволно избран период, е различна от
сумата, посочена за същия период в погасителния план към Анекс №1.
Поддържа се, че липсва яснота за механизма или методика на формиране на
лихвата и кои обстоятелства са наложили подобно изменение на лихвата /чл.
5 от Анекс №1/, както и дали това е обявено на останалите страни по договора
по предвидения ред в чл.7 от Анекс № 1 с връчване на нов погасителен план.
На следващо място се поддържа, че клаузата на чл.1.6 от договора относно
формиране на възнаграждението на кредитодателя, е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което евентуално нарушение от страна на
кредитополучателя, състоящо се в забавено или липса на плащане на
определена вноска, в много голяма степен се дължи на некоректното
поведение на кредитодателя при формиране на собственото си
възнаграждение, като неоснователно претендира такова в определено
завишен размер, надвишаващо значително размера на печалбата му, за която
са се съгласили с кредитополучателя към момента на сключване на договора.
Твърди се, че клаузата, която допуска изменение на възнаграждението
/лихвата/ само в посока нагоре, независимо че стойността на 6 мес. EURIBOR
би могла да се промени и в посока надолу от посочената в чл. 1.6.3 от
договора стойност от 1%, е в нарушение на правилата за добросъвестност,
води до неравновесие между правата и задълженията на страните, и е във
вреда на потребителя. Твърди се, че в процесния период 6 мес. EURIBOR е
достигал стойност под минус 0.5 %, което формира разлика от 1.5 % пункта
по-висока печалба за търговеца над и без това надвишаващата значително
пазарните нива на лихвите по ипотечни кредити в този период надбавка от
925 базисни точки, съответно на 9.25 %. Поддържа се, че при отсъствието на
тази клауза, за кредитополучателя вероятно не би станало невъзможно да
обслужва кредита и че причина за неизпълнението, са извънредно завишени
нива на възнаградителна лихва, определена едностранно и некоректно от
страна на кредитодателя по смисъла на чл.83 от ЗЗД. Ето защо се поддържа,
че клаузата на чл. 1.6.2., с която се определя размер, не по-малко от 10.5 % е
нищожна, на основание чл.143 от ЗЗП, респективно чл.3, ал.1 от Директива
93/13/ЕИО. Поддържа се, че изложеното се отнася и до изменението и
допълнението с клаузата на чл.4 от Анекс №1, с което се определя
6
намаляване на надбавката от 8 % /съответни на 800 базисни точки/, а клаузата
за определяне на минимален праг на възнаградителна лихва от 9.25 % е
неравноправна, в нарушение на пазарни правила, и утвърдени професионални
и етични търговски практики.на следващо място се поддържа, че клаузата
относно формиране на наказателна лихва е неравноправна, съответно
нищожна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. В условията на евентуалност се
поддържат доводи за приложимост на разпоредбата на чл.86, пр.2 от ЗЗД до
размера на действително претърпени вреди от страна на кредитора, да бъде
начислена като неустойка наказателна лихва над размера по ЗЗД. Оспорва се
размера на претендираната главница от 63199.48 евро, като се поддържа, че
ако се приложи действително уговорения процент на възнаградителна лихва,
ще се установи, че кредитополучателят е изплатил главница в по-голям
размер. По изложените съображения се оспорва дължимостта
претендираните договорена лихва в размер на 28330.35 евро, наказателна
лихва в размер на 1952.68 евро, 100.53 евро и 140.44 евро. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за лихвите начислени преди
15.07.2017г., т.е. 3 години преди датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК. Оспорва се размера на претендираните комисионни за
управление, тъй като същият зависи от коректното прилагане на лихвеният
процент, съответно изчисляване на лихвата и размер на погасена главница за
съответната година. Оспорват се исковете за разноски за подновяване на
ипотека в размер и за разноски за връчване на покани, тъй като направата на
тези разноски не е доказана, нито пък е уговорена в договора за кредит, за да
се възложи в тежест на кредитополучателя. Поддържа се, че таксите по
връчването, са изцяло за сметка на ищеца, защото изцяло в негова
отговорност е как ще изпълни задължението си по уведомяване, както и дали
и при какви цени ще използва услуги на трети лица. Ето защо се поддържа, че
няма основание ищецът да ги претендира от кредитополучателя, дори
последния действително да е в неизпълнение.
От ответника Г. В. В., непосредствено преди първото по делото открито
съдебното заседание е постъпила молба-становище, с която същият оспорва
основателността на иска, тъй като вземането по договора за кредит, не му е
обявено за предсрочно изискуемо, поради неспазване на нормативните
изискания за това. Оспорва извършеното с Анкеса от 03.05.2012г. изменение
в договора, доколкото ответникът не е участвал при подписването му, а
7
съобразно първоначалния договор, същият може да бъде изменян само с
общото съгласие на страните. Твърди се нищожност на части от договора,
поради неравноправност на клаузите определящи размера на БЛП, като са
изложени подробни съображения. Поддържа се, че клаузите съдържащи
уговорка за дължимост на наказателни лихви и комисионни са
неравноправни, респективно нищожни, като се прави и възражение, че е
налице погасяване по давност. Оспорва се и иска за разноските направени по
повод подновяване на ипотека и връчване на покани. Моли се, съдът за
отхвърляне на иска.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.121, и
сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по който
ответниците имат качеството на неизправни длъжници, настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за
размера на претенциите си. Ответникът следва да установи, че е налице
погасяване задължението по договора за кредит или обстоятелства
изключващи дължимостта на претендираните суми.
Ю. к. Д.: Моля, да се приемат писмените доказателства.
Адв. И.: Моля, да се приемат писмените доказателства.
Адв. Й.: Моля, да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Справка по чл. 366 ГПК
8
Изх. № 263-272/21.04.2021 г.; копие от договор за ипотечен кредит „Домът“
№ 92/05.08.2010 г.; копие от Годишен процент на разходите и Погасителен
план – Приложение 1 към договор за кредит № 92/05.08.2010 г.; Копие от
Анекс № 1/03.05.2012 г. към договор за ипотечен кредит „Домът“ №
92/05.08.2010 г.; копие от Погасителен план – Приложение 2 към договор за
кредит № 92/05.08.2010 г.; копие от изпълнителен лист № 260679/10.09.2020
г. по ЧГД № 8158/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 51 състав; копие от извлечение
от счетоводните книги на „ПИБ“ АД за размера на дълга изх. № 263-
438/15.07.2020 г.; копие от придружително писмо изх. № 02343/30.01.2019 г.
от ЧСИ Христо Георгиев до „ПИБ“ АД; копие от констативен протокол от
30.01.2019 г. от ЧСИ Христо Георгиев; копие от уведомление изх. №
14203/10.08.2018 г., ведно с разписка; копие от уведомление изх. №
14202/10.08.2018 г., ведно с разписка; копие от покана от „ПИБ“ АД до Н.Й.
Ганчева; копие от фактура № 1323/28.09.2018 г.; копие от констативен
протокол от 20.06.2018 г. от ЧСИ Христо Георгиев; копие от покана от „ПИБ“
АД до Г. В. В.; копие от уведомление изх. № 05057/16.05.2018 г., ведно с
разписка; копие от протокол за извършени действия при връчване на книжа
от служител на кантората на ЧСИ Христо Георгиев с адресат Г. В. В. от
18.04.2018 г.; копие от фактура № 1151/16.08.2018 г.; копие от пълномощно
на Иван Георгиев Сердаров с нотариална заверка на подписите на 15.03.2021
г.; копие от пълномощно на Г. Ф. Д. от 16.09.2020 г.; копие от пълномощно на
Александър Венциславов Савов.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
от ищеца с молба вх. № 10838/04.06.2021 г. документи, както следва: Копие
от вносна бележка от 08.07.2020 г. за сумата 65.52 лв.; копие от вносна
бележка от 08.07.2020 г. за сумата от 500.75 лв.; копие от нотариален акт №
108, том 3, рег. № 4429, дело № 436/2010 г., рег. № 14808/05.08.2010 г. по
описа на Служба по вписванията гр. Варна; копие от сметка/фактура №
60342/09.07.2020 г. на нотариус № 513 и платежно нареждане; копие от
сметка/фактура № 1151/ 16.08.2018 г. на ЧСИ Христо Георгиев, ведно с
платежно нареждане; копие от сметка/фактура № 1323/28.09.2018 г. на ЧСИ
Христо Георгиев, ведно с платежно нареждане; копие от скица на поземлен
имот № 29687/30.10.2009 г.; копие от схема № 29691/30.10.2009 г.; копие от
скица на поземлен имот №29687/30.10.2009 г.; копие от молба за подновяване
на договорна ипотека, вписана под № 132, том 9, вх. Рег. № 15778/09.07.2020
9
г. по описа на СВ гр. Варна.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 3549/14.02.2022 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Хр. Ст. , 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без
родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
Вещото лице Р.С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Ю. к. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. И.: Нямам въпрос. Виждам, че вещото лице не си е изпълнило в
цялост задачата. По точка 5 не дава никакво становище в изпълнение на
поставената задача, а изразява становище по въпроса по същество. На
страница 7 е окончателното му становище по точка 5, като той преценява, че
прилаганите лихвени проценти са съобразно договореното в договора и
затова не е счел за необходимо да изготвя погасителен план, съгласно
поставената задача.
Адв. Й.: Присъединявам се към позицията на процесуалния
представител на първия ответник. Считам, че точка 5 не е изпълнена.
В. л. С.: Тъй като задачата е зададена конкретно, съобразно членове от
договора и от анекса, а там изрично е посочено колко трябва да бъде
лихвения процент и под каква стойност не следва да спада. Размерът на
лихвения процент е фиксиран, под който процент не следва да се прилага по
договора. Така е записано в договора и в анекса. Спазил съм описаното в
договора и анекса и затова съм дал такова заключение. В точка 4 от задачите,
съм описал размера на шестмесечния Euribor, по съответните
дати.
Ю. к. Д.: За мен заключението е ясно и категорично.
Адв. И.: Моля, да не се приема заключението в цялост, като бъде дадена
възможност на вещото лице да го изпълни в цялост.
10
Адв. Й.: Съгласен съм с колегата, тъй кат би могло съдът да приеме, че
посочените текстове в договора са нищожни и следва при образуване на
–
базисния лихвен процент, да се отчете и отрицателните стойности на Euribor
а
.
СЪДЪТ намира, че вещото лице не е отговорило в цялост на възложената
му задача и по – конкретно на точка 5, като следва да се изготви погасителен
план при съответните периоди и надбавки от 9.25% и от 8.00%, включително
и като се отчита отрицателната величина на Euribor.
В тази връзка, СЪДЪТ намира, че заключението на вещото лице не
следва да се приема, като му се даде срок за изготвянето му в цялост.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА и НЕ ПРИЛАГА, като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да изготви и представи
заключението си, в срока по чл. 199 ГПК, преди следващо съдебно заседание.
Ю. к. Д.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. И.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. Й.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 19.05.2022 година от 13:45 часа, за която дата и час, страните
и вещото лице се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:17часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11