Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 136
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба до съда адвокат Д.И.М.
като пълномощник на ищеца Ш.С.С. излага, че на 06.06.2011 г. ищецът бил
задържан в следствения арест по образувано ДП № 1787/2011 г. на №: РУ на МВР
при СДВР и пр.пр. 29901/11 г., с обвинение за престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК. Ищецът престоял в следствения арест от 06.06.2011 г. до 17.02.2012 г. По
НОХД № 21646 съдът на 13.02.2012 г. оправдал ищеца, а по протест на П.СГС като
въззивна инстанция потвърдил оправдателната присъда на 21.12.2013 г. по ВНОХД №
4888/2013 г. По време на задържането на ищеца били причинени множество
имуществени и неимуществени вреди. Представителят на ищеца твърди, че е налице
причинна връзка между привличането на ищеца като обвиняем и увреждането на
ищеца. Като се основава на тези обстоятелства, представителят на ищеца Ш.С.С. прави
искане до съда да осъди ответника П.на Р. България, да му заплати сума от
70 000 лева.
Съобразно така изложените
обстоятелства и формулирано искане, съдът приема, че е сезиран с един иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за вреди, причинени от обвинение,
по което ищецът е бил оправдан. В исковата молба и уточняващото заявление от
22.01.2019 г. (л. 23) като основания за предявяване на иска се сочат образувано
ДП за блудство, приключено с оправдателна присъда, влязла в законна сила, и
незаконно задържане. Тъй като обезщетението за деликта от неимуществени вреди
по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ (предишна т. 2) поради обвинение, по което лицето
е било оправдано, включва и обезщетението за вреди от незаконно наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“, когато претенцията се основава и на двете
основания, следва да се приеме, че е предявен един иск с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ (ТР 3-2005-ОСГК т. 13).
Ответникът – П.на Р. Б.гр. София чрез
представител прокурор в СГП оспорва иска.
Съдът като се запозна със събраните
по делото доказателства, установи следното:
С постановление от 07.06.2011 г. па
ДП № 1787/2011 г. на дознател при 07 РУ на СДВР, ищецът Ш.С.С. е бил привлечен
като обвиняем за това, че на 02.06.2011 г. в гр. София жк „Младост 1“в
асансьорната кабина на бл. 74 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвъкупление по отношение на лице, навършило 18 годишна
възраст – Н.Г.В., 33 годишна, чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150
ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР на 06.06.2011 г. със заповед
рег. № 11498със заповед на полицейски служител (ДП л. 11). На 07.06.2011 г.
ищецът бил задържан с постановление на прокурор по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК
за срок от 72 часа, до довеждането му пред съда. С протоколно определение от
10.06.2011 г. по ЧНД № 10672/2011 г. на СРС на ищеца като обвиняем по
досъдебното производство била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ (ДП л. 23-24). Разследването е приключено на 12.10.2011 г. Прокурорът е
повдигнал обвинение на ищеца с обвинителен акт от 10.11.2011 г. и е внесъл
обвинителния акт, заедно с материалите по досъдебното производство, в Софийския
районен съд. Делото било образувано в СРС на 14.11.2011 г. и обвиняемият е бил
предаден на съд с разпореждане на съдията докладчик от 28.11.2011 г. С присъда
от 13.02.2012 г. по НОХД № 21646/2011 г., Софийският районен съд е признал
ищеца като подсъдим за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. На
същата дата съдът е изменил мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под
стража“ в „подписка“. Присъдата е била потвърдена с решение от 21.12.2013 г. по
ВНОХД № 4888/2013 г. на СГС и е влязла в сила на същата дата.
При така изложените обстоятелства,
съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
частично основателен. Обвинението в извършване на престъпление и вземането на
мярка за процесуална принуда непосредствено се отразява върху обема и
интензитета на упражняваните от обвиняемото лице права и свободи – за целите на
наказателното производство тези права и свободи биват ограничавани в различна
степен, според тежестта на обвинението и съответната мярка за принуда. Поради
това, необоснованото обвинение, особено съпроводено с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ нарушава основни конституционни права на ищеца на лична
свобода и неприкосновеност и свободно придвижване. Нарушаването на тези права е
само по себе си вреда и е основание за ангажиране отговорността на държавата по
ЗОДОВ, чрез държавните органи, постановили незаконните актове по обвинение и
действия по иницииране на задържане под стража.
В конкретния случай, обвинението е
било за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8 години - тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Действията на разследващите
органи и прокурора по привличане на лицето като обвиняем, повдигането на
обвинение с внасянето на обвинителен акт и иницииране на съдебно производство,
което е завършило с оправдателна присъда, пораждат задължение на държавата чрез
П.на Р. Б.за обезщетяване на причинените вреди. В подлежащите на обезщетяване
вреди следва да се включат и вредите от задържането на лицето във връзка с
обвинението срещу него. Ищецът е бил задържан от и по искане на П.в продължение
на 8 месеца и 6 дни – от 07.06.2011 г. до 13.02.2012 г. Тъй като предварителното
задържане по чл. 64 ал. 2 от НПК е било постановено и задържането му под стража
е било поискано от орган на прокуратурата, следва ответникът П.на Р. Б.да носи
отговорност за претърпените вреди със задържането, което е било предприето във
връзка с повдигнатото на ищеца обвинение.
При определяне размера на
обезщетението, съдът следва да изходи от характера, интензивността и
продължителността на действията на органите на П.и тяхното отражение върху
ищеца. Следва да се отчете тежестта на обвинението и времетраенето на задържането
под стража. От друга страна, следва да се има предвид, че ищецът не представи
никакви доказателства за други вреди, претърпени от него извън тези, които са
причинени от самото обвинение и задържане като актове, нарушаващи правата му.
Самото наказателно производство до постановяването на оправдателната присъда е
било с малка продължителност във времето – 8 месеца и 6 дни от привличане на
лицето като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда в първата
инстанция. Следва да се отчетат и характеристичните данни на ищеца – лице с
предишни осъждания за различни престъпления против личността. Тези съображения
дават основание на съда да определи справедлив размер на обезщетението от 3000
лева. Искът следва да се уважи до този размер. Върху тази сума ответникът дължи
законна лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила –
21.12.2013 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен
размер от 70 000 лева искът следва да се отхвърли.
Ответникът П.на Р. Б.гр. София
следва да заплати на ищеца разноски според уважената част от иска, в размер на
108 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда П.на Р. Б.гр. София да
заплати на Ш.С.С. ЕГН ********** сумата от 3000 (три хиляди) лева обезщетение
за обвинение в престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК по ДП № 1787/2011 г. на
СДВР, повдигнато с обвинителен акт по пр. № 29901/2011 г. на Софийска районна
прокуратура, по което е бил оправдан с присъда от 13.02.2012 г. по НОХД №
21646/2011 г. на СРС, в сила на 21.12.2013 г., и за взета във връзка с
обвинението мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 07.06.2011 г. до
13.02.2012 г., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Ш.С.С. срещу П.на
Р. Б.гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в частта му над
сумата от 3000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева.
Осъжда П.на Р. Б.гр. София да
заплати на Ш.С.С. разноски според уважената част от иска, в размер на 108 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: