Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
10.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9713
по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.Ц.П. твърди, че с постановление
от 26.07.2005 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 346, ал.3,
вр. с чл.20, ал. 2 НК по сл.д. № 332/2004 г. по описа на НСлС, като му е
наложена мярка „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева, която внесъл на
27.07.2005 г.. Твърди, че в периода до 25.11.2009 г. общо три пъти е привличан
като обвиняем, предявявани са му материалите по разследването, разпитван е,
внасян е обвинителен акт в съда, като и трите пъти съдебните производства са
прекратявани и делото е връщано на прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения. С четвърти обвинителен акт от 04.12.2009 г. твърди да е
предаден на съд за престъпление по чл. 346, ал.3, вр. с чл. 20, ал.2 НК като е
образувано н.о.х.д. № С – 380/2009 г. на СГС – НО – 23 състав, по което са
проведени общо 25 съдебни заседания в негово присъствие. Твърди, че на
17.03.2010 г. мярката му за неотклонение е изменена на „подписка“ и на
21.04.2010 г. внесената от него гаранция е освободена. Твърди, че по така
внесените обвинения е оправдан с присъда, влязла в сила на 29.06.2015 г. Сочи,
че в резултат на образуваното срещу него наказателно производство, продължило
неоправдано дълго време - повече от 10 години, е претърпял неимуществени вреди
– засегнати са личното му достойнство, чест, имал е дискомфорт във връзка с
наложените му мерки за неотклонение, подложен бил на постоянен стрес във връзка
с участието му в множество процесуални действия. Твърди, че в следствие на
изпитваното постоянно напрежение и нервност се влошило здравословното му
състояние – развил хипертония, а на 16.02.2007 г. получил инфаркт на миокарда,
в следствие на който му бил определен процент нетрудоспособност. Претендира
справедливото обезщетение за наведените неимуществени вреди в размер на 30000
лева и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби – разноски за адвокатско възнаграждение по воденото срещу
него наказателно производство, в размер на 500,00 лева, както и обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможност за ползване на
сумата от 1000 лева, внесена като гаранция – обезщетение за периода 27.07.2005
г. до 17.03.2010 г. в размер на 623,81 лева. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Р.България
оспорва вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както
и техния размер като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Прави възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което се претендира като
имуществена вреди в настоящия процес.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата
визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания
за ангажиране отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на
постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 26.07.2015 г. по пр.пр. № ПИ - 108/ 2004г. по описа на СГП,
ищецът В.Ц.П. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 346, ал.3, вр. с чл. 20, ал.2 НК, като му е взета мярка за
неотклонение „гаранция“, внесена на 27.07.2005 г..
Не е спорно между страните, че общо четири пъти ищецът е привличан като обвиняем и делото е внасяно в съда, като с внесения за четвърти път на 04.12.2009 г. е ищецът е предаден на съд за това, че в съучастие с други две лица е предлагал съдействие на Ю.Л.за връщане на противозаконно отнет от владението му лек автомобил „Шкода“ срещу получаване на имотна облага в размер на 6 000 лева – престъпление по чл. 346, ал.3, вр. с чл.20, ал.2 НК.
В съдебното производство са проведени 24 съдебни заседания.
С присъда от
9/30.10.2013 г. първоинстанционният съд
е признал подсъдимия В.Ц.П. за невиновен
и го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 346, ал.3 вр. с
чл. 20, ал. 2 НК. Присъдата е потвърдена от въззивната инстанция, както и от
касационната - с решение от 29.06.2015г. по н.д. № 766/ 2014г. на ВКС.
Между
страните не са спорни фактите /определение по доклада на делото/, от които
произтича отговорността на ответника, като процесуален субституент на държава
привличане на ищеца като обвиняем и наличие на влязла в сила присъда, с която
той е оправдан. Спорни са единствено характерът и интензивността на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с незаконното
му обвинение. В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, гласни
такива чрез показанията на свидетелите А.П., Е. А., както и съдебномедицинска
експертиза.
Според
показанията на свидетелката П., тя е бивша съпруга на ищеца. Свидетелката сочи,
че с ищеца са разведени от 30 години преди момента на депозиране на показанията
(30.01.2018 г.) , но двамата живеят в едно домакинство. Свидетелката сочи, че
образуваното наказателно производство се е отразило на П. зле – изпаднал в
депресия, а не след дълго получил инфаркт през 2007 г.. Свидетелката сочи, че
по време на продължилия 10 години процес П. бил викан многократно на разпити,
явявал се на съдебни заседания. Свидетелката сочи, че след инфаркта ищецът е
половин човек, има три стенда, като след слагането им лекарите препоръчали
спокойствие и да няма психично напрежение, а продължителното дело му създавало
напрежение и стрес. Според свидетелката близки и приятели разпитвали за делото
и това се отразявало зле на П., някои приятели се отдалечили, съседи
разпитвали, когато ги търсели на домашния адрес за връчване на призовки. Делото
се отразило зле и на семейството, той се притеснявал как това ще се отрази и на
самата свидетелка, която също била с влошено здравословно състояние. От
спестяванията през годините П. платил определената гаранция, като плащането й
бил допълнителен стрес, тъй като имали нужда от средства за лекарства. Според П.
след като бившият й съпруг получил инфаркт той ходил на психолог. Свидетелката
сочи, че бившият й съпруг е адвокат, но почти не работи, тъй като не е добре
със здравето.
Според
показанията на свидетеля А. той познава ищеца и неговото семейство от дълги
години 20-30 години, тъй като живеят в една махала в гр. Банкя. Сочи, че П. бил ученик на съпругата му в
Техникума по туризъм в гр. Банкя, като по време на делото знае, че учел право,
но не знае какво е работел, като през годините са се виждали с него поне веднъж
месечно. В училище знае, че П. бил по-буен, емоционален, сприхав, но добро
момче. През годините сочи, че е чувал П.
да е имал и тийнейджърски битки, но не и осъждания. Свидетелят сочи, че с П. са
в добри отношения, че някои от приятелите му останали да го подкрепят и да му
дават кураж, а други се отдалечили, тъй като се съмнявали, че може да е
виновен. За делото, което е водено знае, че е за някакви коли, като свидетелят
сочи, че знае, че е голяма драма, сага.
Видно от епикриза
от СБАЛ по из. № 01945 за периода 16.02.2007 г. – 22.02.2007 г. по анамнезни
данни П. постъпва с продължителна стенокардна болка с давност 2 часа с
непроменен характер и интензитет, като пациентът е съобщил, че е с артериална
хипертония от 2-3 години и язва на дванадесетопръстника. Поставена е диагноза
исхимична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт със стелевация, едноклонова коронарна
болест и др.. На
09.05.2007 г. с експертно решение на ТЕЛК на ищеца е определена трайно намалена
неработоспособност 80% за срок от 1 година, като водещата диагноза е хронична
исхимична болест на сърцето, общо заболяване – преживян миокарден инфаркт през
м. февруари 2007 г. . В последствие ищецът е направил контролен преглед с
престой в УНСБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД като постъпването е с оплаквания за проява на сърдечна
недостатъчност – задух сърцебиене, оток на краката, като е изписан с указания
за спазване на хранителен режим, намаляване на теглото и домашно медикаментозно
лечение. С решение на ТЕЛК от м. моя 2008, а в последствие и от м. май 2011 г.
и от. М. май 2015 г. на ищеца е определяна последователно за по 3 години трайно
намалена работоспособност 50 %, поради посоченото в първото експертно решение
общо заболяване.
Според
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза воденото
наказателно производство срещу ищеца е стресогенен фактор, който е предизвикал
у ищеца състояние на негативен стрес с таргентно увреждане на сърцето, като
наличието на причинна връзка между започването и продължителността на
наказателното производство и настъпилото увреждане на здравето на ищеца са в
категорична причинно следствена връзка. Според отговорите на вещото лице в
о.с.з. инфарктът може да има и своята фамилна обремененост, но в случая е
налице факторът негативен стрес, който вещото лице сочи, че има негативно
отражение към инфаркта на миокарда.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в причинна връзка с
воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени
вреди свързани със силното му притеснение от хода и изхода на наказателното
производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е довело до негативни
промени у ищеца, който е чувствал стрес и тревога, накърнени са и чувството му
за чест и достойнство. Установява се несъмнено от събраните писмени, гласни
доказателства и приетата медицинска експертиза, че след започване на
конкретните действия по разследване с участието на ищеца той е развил
хипертония, както и в причинна връзка с тях е получил и масивен инфаркт. Това
сериозно увреждане на здравето при ищеца има своите трайни последици, тъй като
след това не е налице пълно оздравяване, напротив ищецът и към момента на
устните състезания е с трайно намалена работоспособност 50 % именно в следствие
последиците на това заболяване, което съдът приема за несъмнено по делото, че
настъпило основно следствие на отпочването и извършването на действия по
разследването по процесното наказателно дело.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди,
следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други), а и доказателства за тях в настоящото исково производство
са ангажирани. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по повдигнатото
срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост. Негативните емоции и страдания при обвинение за извършено
престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни
доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален,
а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр.
дело № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – почти 10
години; това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години; вида и
продължителността на взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение, които
макар и най-леките, също са засегнали правата на ищеца. Съдът съобразява и
това, че при първоначално повдигане на обвинението, което е станало през м. юли
2005 г. ищецът е бил на 54 години, с амбиции за развитие в личен и
професионален план, който към този момент вече е бил адвокат. Стресът от
повдигнатото обвинение съществено е повлиял и на здравето на ищеца, като той е
отключил тежко заболяване, последиците на което са свързани с трайно намалената
му неработоспособност. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид и това, че ищецът към момента на привличането му като обвиняем е
неосъждан. При отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе
предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в
страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във
връзка с образуваното срещу него и водено наказателно производство, приключило
с оправдателна присъда, възлиза на 15 000 лева. Искът следва да бъде уважен за
тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер.
По иска за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 24.07.2005 г., който договор е представен и в
досъдебното производство, като с анекса страните са уговорили адвокатско
възнаграждение от 500 лева и е посочено плащане на сумата в брой. Възражението за прекомерност на така
уговореното възнаграждение се явява неоснователно, тъй като съгласно
уговореното между страните възнаграждение е под минимума, предвиден в чл. 12 и
чл. 13 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По иска за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи.
Съдът намира, че с оглед обема на
отговорността на държавата, очертан в посоченото по-горе разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ основателен се явява и искът за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 1000 лева – парична
гаранция, за периода на задържането й - 27.07.2005 г. до 17.03.2010 г.
Изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на електронен лихвен
калкулатор, същата възлиза в размер на
623,81 лева, поради което искът следва да бъде уважен в предявения размер.
Оспорванията на ответника, че не ищецът
се е лишил от сумата по внесената гаранция са недоказани. Обратно, видно от
самия вносен гаранцията е внесена от името на В.П., като до доказване на
противното той е длъжникът на внесената сума, особено предвид родовата
определеност на парите, като изразител на стойност.
По отношение искането за
присъждане на законна лихва.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай оправдателната
присъда е окончателно влязла в сила на 29.06.2015г. и от тази дата следва да се
присъди лихва за забава.
По
разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По
възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие и приходен касов ордер към
него ищецът е заплатил за представителство по делото адвокатско възнаграждение
в размер на 1920,00 лева, с ДДС.
Минималното възнаграждение изчислено с оглед
правилото на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 1756,43 лева с ДДС. Съдът намира, че
така уговореното възнаграждение не се явява прекомерно спрямо фактическата и
правна сложност на делото, тъй като с оглед оспорванията на ответника по делото
са проведени редица действия по събиране на доказателства, както и са проведени
4 открити съдебни заседания. За последните две съдебни заседания отделно е
дължимо възнаграждение по 120,00 лева с ДДС, по аргумент от чл. 7, ал. 8 от
Наредбата, поради което общият размер на дължимото за настоящата инстанция
минимално възнаграждение се явява в по-висок размер от уговореното. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 960,00 лева –
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 лева –
платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА.Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на
В.Ц.П., ЕГН: **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в
размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.
346, ал.3, вр. с с чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдан с влязла в сила на
29.06.2015г. присъда по н.о.х.д. № С – 380/2009 г. на СГС – НО – 23 състав,
както и сумата от 500,00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставената защита в наказателното
производство правна помощ, както и сумата от 623,81
лева
– пропуснати ползи, изразяващи се в законна лихва върху внесена по наложена
мярка за неотклонение „гаранция“ сума от 1000 лева, за периода 27.07.2005 г. до
17.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху горните главници, считано от 30.06.2015 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 960,00 лева – разходи за адвокатско
възнаграждение в настоящето производство и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ –сумата в размер на 30,00 лева -
разходи за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева
до пълния предявен размер от 30 000 лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ………………..