№ 347
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20251001000174 по описа за 2025 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Националната агенция за приходи с адрес гр.
София 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 52 против Решение № 1462 от 28.10.2024 г„
постановено по т. д. № 508 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд,с което НАП е
осъдена да заплати на “ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Искър”, ул. “Канала” № 22,
представлявано от синдика Е. Т. следните суми:
-на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД сумата 43 777,99 лева представляваща
главница, получена и разпределена без основание по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа
на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
-на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
-на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща сторените по делото разноски.
С решението НАП е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в
размер на 7 751,12 лева , представляваща дължимата пред първоинстанционния съд
1
държавна такса.
В жалбата са развити подробни съображения относно недопустимостта, съответно
незаконосъобразността на решението.Иска се решението да бъде обезсилено, съответно
отменено.Претендират се направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от “ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/,
вписано в търговския регистър и РЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Искър”, ул. “Канала” № 22,
представлявано от синдика Е. Г.,с който се оспорва подадената жалба по подробно
изложените съображения.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от Националната агенция за приходи против
Определение № 4745 от 06.12.2024 г„ постановено по т. д. № 508 по описа за 2023 г. на
Софийски градски съд,с което е отхвърлено искането на НАП по чл. 248 ГПК с молба от
18.11.2024 г. за изменение на решението от 28.10.2024 г. в частта за разноските.В жалбата са
развити подробни съображения относне незаконосъобразността на обжалваното
определение.Иска се същото да бъде отменено.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от “ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/,с
който се оспорва подадената жалба по съображенията подробно развити в същия. Иска се
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делотодоказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от “ГАМА 81”
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу настоящия жалбоподател.Подържа се в
исковата молба,че с Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. № 5257/2015 г. по описа на САС,
Търговско отделение, 3-ти състав, след като е отменено Решение от 07.10.2015 г.,
постановено по т.д.№ 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е отхвърлена
предявената от “ЮЕС - КОМЕРС” ООД - с. Голямо Градище, област Търговище, молба по
чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД - гр.
София, е обявена неплатежоспособността на “ГАМА 81” ЕООД, ЕИК *********, определена
е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 г., открито е производство по
несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик на дружеството и е
свикано първо събрание на кредиторите. С Решение № 1708/31.08.2017 г. по т.д. №
2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от
ТЗ, е обявен в несъстоятелност длъжникът “ГАМА 81” ЕООД, постановено е прекратяване
дейността на предприятието, задължен е длъжникът във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”, постановено е прекратяване на правомощията на органите на длъжника,
2
постановено е лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановени са обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника, постановено е започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното
имущество. И двете решения са обявени в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията и
подлежат на незабавно изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 634 от ТЗ, респективно
разпоредбата на чл. 714 от ТЗ. Производството по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД /н/
е неколкократно спирано по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ и възобновявано след привнасяне на
необходимите разноски по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Така с Решение № 260961/14.06.2021
г. по търговско дело № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, на
основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност е спряно.
Същото е възобновено с Решение № 260585/19.09.2022 г., постановено по търговско дело №
2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд. И тези две решения са обявени в ТРРЮЛНЦ
при Агенцията по вписванията. С Определение № 260250/02.02.2023 г. по търговско дело №
2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, Е. Т. е назначена за
постоянен синдик на “ГАМА 81” ЕООД /н/.
След встъпването й в длъжност – на 08.02.2023 г., при изпълнение на задълженията по
издирване и уточняване на имуществените права на длъжника, включени в масата на
несъстоятелността, тя е установила, че на 06.12.2021 г. (в периода между последното спиране
на производството с Решение № 260961/14.06.2021 г. до неговото възобновяване с Решение
№ 260585/19.09.2022 г. по т.д. № 2930/2014 г.) - пет години след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД /н/, е извършена
публична продан по реда на ДОПК. Извършената публична продан приключила с
постановление за възлагане, е извън предметния обхват на предявените искове, като способ
за принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Оспорват се
незаконосъобразните действия - извършено в нарушение на закона разпределение на
постъпили суми от публична продан по реда на ДОПК на собствено на длъжника
имущество, които суми подлежат на връщане в масата на несъстоятелността и разпределени
по императивно установения в чл. 722 от ТЗ ред, както и неправомерно изнасяне и публична
продан по ДОПК на собствен недвижим имот срещу цена четири по-ниска от пазарната му
оценка в производството по несъстоятелност, довело до ощетяване на длъжника чрез
лишаване от възможността за осребряването му в несъстоятелността и от постъпления в по-
голям размер за удовлетворяване на кредиторите с приети и одобрени вземания. По изп.дело
№ 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, образувано срещу “ГАМА 81”
ЕООД, и на основание чл. 253 от ДОПК, с Постановление за възлагане на недвижим имот с
изх. № С210022- 091-0001408/15.12.2021 г. е възложен на купувача Н. Г. К. единственият
недвижим имот от масата на несъстоятелността на дружеството, представляващ: “Поземлен
имот, находящ се в гр. София, община Столична, местност “Княжево”, ул. полк. “Стойно
Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с идентификатор 68134.1896.915. Посочената в
постановлението за възлагане предложена цена от купувача е в размер на 43 777,99 лева, при
начална тръжна цена от 26 959,69 лева, като купувачът е превел по сметка на ТД на НАП -
3
София с платежно нареждане от 10.12.2021 г. - 38 386,05 лева /доплащане/ и на 30.11.2021 г.
- 5 391,94 лева /депозит/. Постановлението за възлагане на недвижим имот е вписано в
Служба по вписванията - София под акт № 126, том 260, вх. рег. № 99056 от 21.12.2021 г.,
дв. вх. рег. № 96784. Постъпилите от публичната продан суми: 5 391.94 лева /депозит
участие в проданта/ и 38 386.05 лева /доплащане на предложената от купувача цена/, са
разпределени за удовлетворяване на публични и частни държавни вземания, както следва: 1/
Разпореждане изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г. за разпределение на постъпили
суми по образуваното срещу длъжника по реда на ДОПК изп. д. № 22150003548/2015 г. по
описа на ТД на НАП - София, с което постъпилата сума от 5,391.94 лева е разпределена за
удовлетворяване на следните вземания: - 491,52 лв. - за удовлетворяване на частни държавни
вземания - разноски по изпълнението за обява, по документ № *********/22.06.2015 г.;
*********/21.12.2015 г.; *********/ 20.10.2015 г.; **********/20.01.2016 г. и
*********/10.08.2015 г.; - 4,900.42 лв. - за удовлетворяване главници публични вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност.Гореописаният недвижим имот, като актив от масата на несъстоятелността
на длъжника „ГАМА 81“ ЕООД (н.), е оценен в производството по несъстоятелност и за
същият е била насрочена, в изпълнение на разрешение, дадено с Определение от 25.04.2018
г. по т.д. № 2930/2014 г. по описа на СГС, за 11.06.2018 г. продажба по реда на чл.717в и сл.
от ТЗ - търг с тайно наддаване, при начална цена за продажба на имота в размер на 208 788
лв. (двеста и осем хиляди седемстотин осемдесет и осем лева), представляваща 100% от
изготвената пазарна оценка, обявена за несъстояла се, поради неявяване на наддавачи, след
което производството по търговско дело № 2930/2014 г. е спряно с Решение №
260961/14.06.2021 г. С исковата молба ищецът предявява:
I. Главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на
получена без основание сума в размер на 43,777.99 лева. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Изключението по чл. 193, ал. 1 от ДОПК дава възможност на публичния изпълнител към
НАП за имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност
вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало
принудително изпълнение за събиране на публични вземания, да се реализира от публичния
изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК (нова -
ДВ, бр. 101 от 2010 г.), ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал.
1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по
несъстоятелност. В случая 6-месечният срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, считано от
откриването на производството по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД /в
несъстоятелност/, е изтекъл на 09.06.2017 г. След тази дата отпадат правомощията на
4
публичния изпълнител при НАП по чл. 193 от ДОПК и имуществото на длъжника - предмет
на принудително изпълнение по ДОПК, се предава от публичния изпълнител на синдика и
подлежи на реализация в производството по несъстоятелност по реда на Глава 46 от
Търговския закон. Ищецът поддържа, че срокът по чл. 193, ал. 4 от ДОПК е еднократен и не
може да бъде подновяван дори при спиране на производството по несъстоятелност по реда
на чл. 632 от ТЗ. Същият е преклузивен, като след изтичането му няма правно основание за
извършване на каквито и да е действия от публичен изпълнител по реда на ДОПК върху
имущество от масата на несъстоятелността на длъжника, респ. удовлетворяване на
публичните вземания по реда на ДОПК. Ищецът поддържа, че в нарушение на законовите
разпоредби, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, в резултат на
незаконосъобразните действия на публичния изпълнител, е извършено разпределение на
суми в общ размер на 43 777,99 лева, с което по реда на чл. 219, вр. чл. 240 от ДОПК са
погасени (удовлетворени) публични и частни държавни вземания, възникнали до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, предявени и приети в
производството по несъстоятелност, в нарушение и заобикаляне на реда, установен в чл. 722
от ТЗ за справедливо удовлетворение на кредиторите. Сочи, че вземанията, възникнали до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (вкл. публичните,
предявени или включени служебно), се предявяват в сроковете по чл. 686, ал. 1 и чл. 688, ал.
1 ТЗ, за тях се изготвят списъци по чл. 689 ТЗ, същите се одобряват по реда на чл. 692 от ТЗ,
и се удовлетворяват по реда на чл. 722 от ТЗ. Позовава се и на наличие на съдебна практика,
изрично забраняваща съотнасяне на суми, платени за публични задължения след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, за погасяване на стари
неудовлетворени публични вземания, дори при съгласие на платеца. В допълнение и по
отношение твърдението за извършено неправомерно удовлетворяване на частните държавни
вземания за разноски по изпълнението (в размер на 491,52 лв.), се излагат доводи за
несъобразена мълчаливата отмяна на нормата на чл.163, ал.2 от ДОПК, с Решение № 2 от
30.03.2000 г. по конст. дело № 2/2000 г. на Конституционен съд - частните държавни и
общински вземания се събират по общия ред (по реда на ГПК или на ТЗ). Гореизложеното
според ищеца налага извод за незаконосъобразност на извършеното от публичния
изпълнител разпределение на сумата, получена от проданта на имота на длъжника, при
спряно ех lege и прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК вр. чл. 638, ал.4 от ТЗ
изпълнително производство, поради приемане в производството по несъстоятелност на
вземанията на публичния взискател. Според ищеца, доколкото към момента на предявяване
на иска имотът е отчужден, но разпределението не е валидно извършено, на връщане
(възстановяване) в масата на несъстоятелността подлежи неговата равностойност като
получената продажна цена. Ищецът счита, че в случая постъпилата по сметка на НАП сума
е незаконосъобразно разпределена без правно основание, довело до неоснователно
разместване на блага чрез обогатяване на ответника за сметка на длъжника, поради което се
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати/върне на “ГАМА 81” ЕООД - в
несъстоятелност, вписано в търговския регистър и РЮЛНЦ с ЕИК *********, сумата 43
777,99 лева - главница, получена и разпределена без основание по изп.д. №
5
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба.
II. Евентуален иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за претърпени
имуществени вреди в размер на 43,777.99 лева. Ищецът моли, ако съдът приеме, че не е
налице хипотезата на неоснователно обогатяване, то да осъди ответника за причинени
имуществени вреди в размер на 43 777.99 лева, на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че
искът цели ангажиране отговорността от дейност на държавни органи, извън случаите
уредени в ЗОДОВ. В тази връзка, с предявения в настоящото произодство евентуален иск се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 43,777.99 лева,
причинени от незаконосъобразни действия на публичен изпълнител при ТД на НАП -
София, пряко съставляващи възложени му такива от работодателя, изразяващи се в
неправомерно разпределение на постъпила от публична продан на имот цена за
удовлетворяване на вземания на публичния взискател в нарушение на императивни
законови разпоредби - установеният в чл. 722 от ТЗ ред, с което е причинил вреди на „Гама
81“ ЕООД (н), заобикаляйки реда за справедливо удовлетворение на кредиторите. Твърди се,
наличие на пряка причинна връзка между незаконосъобразното действие (деянието) и
настъпилата вреда, поради което ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати на
“ГАМА 81” ЕООД - в несъстоятелност, вписано в търговския регистър и РЮЛНЦ с ЕИК
*********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 43 777,99 лева -
главница, получена в резултат на незаконосъобразни действия от публичен изпълнител по
изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба.
1. Втори главен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД за претърпени
имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 150 000 лева. С предявения в
настоящото производство иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени
вреди - пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно действие, изразяващо се в
неправомерно изнасяне и публична продан по ДОПК на собствен недвижим имот
срещу цена, четири по-ниска от пазарната му оценка в производството по
несъстоятелност, довело до ощетяване на длъжника чрез лишаване от възможността за
осребряването му в несъстоятелността и от постъпления в по-голям размер за
удовлетворяване на кредиторите с приети и одобрени вземания. Според ищеца,
отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Националната агенция
за приходите, при осъществяване на незаконосъобразна дейност в кръга на
правомощията им, се реализира по общия исков ред и носи квалификацията на иск по
чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Видно от справка по търговско дело № 2930/2014 г. по
описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с определение от 25.04.2018 г. съдът по
несъстоятелността по искане на синдика Ц. Д. е разрешил на синдика да извърши
продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл. 717в от ТЗ на процесния
поземлен имот с идентификатор № 68134.1896.915. Видно от обявлението в сайта на
Министерството на правосъдието - Информационна система за производство по
6
несъстоятелност, продажбата в производството по несъстоятелност е насрочена на
11.06.2018 г. в 12 часа, а оценката на продаваното имущество и началната цена на
поземления имот, от която следва да започне продажбата, е 208 788 лева. Съгласно
протокол на синдика Ц. Д. към молба с вх. № 88580/26.06.2018 г., продажбата е
несъстояла се поради липса на купувачи, след което производството по търговско дело
№ 2930/2014 г. е спряно с Решение № 260961/14.06.2021 г. Видно от одобрените от
съда списъци на приетите вземания, предявени по реда на чл. 685 и съответно на чл.
688, ал. 1 от ТЗ, като приети са включени публични вземания на кредитора Държавата
чрез НАП, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. От горното ищецът прави извод, че за кредиторите на длъжника
“ГАМА 81” ЕООД /н/, включително за НАП, като представител на кредитора
Държавата, е афиширано, че процесният поземлен имот, включен в масата на
несъстоятелността на длъжника, се продава от синдика в производството по
несъстоятелност по реда на Търговския закон. И въпреки знанието, чрез възлагане
извършването на незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, като
служител на НАП, отнемане на имота от длъжника и неправомерното му отчуждаване
чрез публична продан, „Гама 81“ ЕООД (н) е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи чрез лишаване окончателно от възможността да се
осребри този актив на цена, надвишаваща многократно стойността на реализацията му
по реда на ДОПК, и постъпленията да бъдат законосъобразно разпределени по
правилата на чл.722 от ТЗ. Поради всичко изложено се иска постановяване на
решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да бъде осъдена
Национална агенция за приходите да заплати на “ГАМА 81” ЕООД (н), ЕИК
*********, сумата 43 777,99 лева (четиридесет и три хиляди седемстотин седемдесет и
седем лева и 99 стотинки) - главница, получена без основание по изп.д. №
22150003548 от 2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, се
иска съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД да бъде осъдена
Национална агенция за приходите да заплати на “ГАМА 81” ЕООД (н), ЕИК *********,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 43 777,99 лева (четиридесет и
три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 99 стотинки) - главница, получена в
резултат на незаконосъобразни действия от публичен изпълнител по изп.д.№
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което на
осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД да осъди Национална агенция за приходите да заплати на
“ГАМА 81” ЕООД (н), ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди -
пропуснати ползи, в размер на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) - главница,
получена в резултат на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по изп.д. №
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея от
7
датата на подаване на исковата молба.
Ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, бул. “Княз
Дондуков” № 52 е представил отговор на исковата молба,в който се подържа
недопустимост,съответно неоснователност на предявените искове.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от
фактическа страна: С Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. № 5257/2015 г. по описа на САС,
Търговско отделение, 3-ти състав, е отменено Решение № 1614 от 07.10.2015 г., постановено
по т.д.№ 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е отхвърлена предявената от
“ЮЕС - КОМЕРС” ООД - с. Голямо Градище, област Търговище, молба по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД - гр. София и вместо
него е обявена неплатежоспособността на “ГАМА 81” ЕООД, ЕИК *********, определена е
начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 г., открито е производство по
несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик на дружеството и е
свикано първо събрание на кредиторите. С Решение № 1708/31.08.2017 г. по т.д. №
2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от
ТЗ, е обявен в несъстоятелност длъжникът “ГАМА 81” ЕООД, постановено е прекратяване
дейността на предприятието, задължен е длъжникът във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”, постановено е прекратяване на правомощията на органите на длъжника,
постановено е лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановени са обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника, постановено е започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното
имущество. С Решение № 260961/14.06.2021 г. по търговско дело № 2930/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 от ТЗ,
производството по несъстоятелност по т. д. № 2930/2024 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, е
спряно. Същото е възобновено с Решение № 260585/19.09.2022 г., постановено по търговско
дело № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С Определение № 260250/02.02.2023
г. по търговско дело № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, Е. Т.
е назначена за постоянен синдик на “ГАМА 81” ЕООД /н/. По изп.дело № 22150003548/2015
г. по описа на ТД на НАП - София, образувано срещу “ГАМА 81” ЕООД, на основание чл.
253 от ДОПК, с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210022-091-
0001408/15.12.2021 г. е възложен на купувача Н. Г. К., следният недвижим имот от масата на
несъстоятелността на дружеството, представляващ: Поземлен имот, находящ се в гр. София,
община Столична, местност “Княжево”, ул. полк. “Стойно Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с
идентификатор 68134.1896.915, представляващ урбанизирана територия с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване. Посочената в постановлението за възлагане предложена
цена от купувача е в размер на 43 777,99 лева, при начална тръжна цена от 26 959,69 лева,
като купувачът е заплатил цената, като е превел по сметка на ТД на НАП - София с
платежно нареждане от 10.12.2021 г. - 38 386,05 лева /доплащане/ и на 30.11.2021 г. - 5
8
391,94 лева /депозит/. Постановлението за възлагане на недвижим имот е вписано в Служба
по вписванията - София под акт № 126, том 260, вх. рег. № 99056 от 21.12.2021 г., дв. вх. рег.
№ 96784. С молба вх. № на СГС 260828/04.01.2023 г. НАП – гр. София, е депозирала по т. д.
№ 2930/2014 г. по описа на СГС копие от Постановление за възлагане на недвижим имот с
изх. № С210022-091-0001408/15.12.2021 г. По делото са представени два броя
разпореждания за разпределение на постъпили суми по образуваното срещу длъжника
„ГАМА 81” ЕООД по реда на ДОПК изп. дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на
НАП – София.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
пазарната стойност на посочения по-горе имот към дата 06.12.2021 г., е 345 575 лв.По
делото е назначена и тройна съдебно-техническа експертиза пазарна стойност на ПИ към
06.12.2021 г. е 297 600 лева.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел следното от правна страна:
По първия главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата
43 777,99 лева.
Съдът е приел,че при спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на
ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо
не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото. В конкретния случай ищецът
претендира връщане на сумата 43 777,99 лева - главница, получена по изп.д. №
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София. Съдът е приел,че от данните,
установени при изясняване на делото от фактическа страна е видно, че по отношение на
ищцовото дружеството е налице открито производство по несъстоятелност, длъжникът е
бил обявен в несъстоятелност, като етапът, на който се намира универсалното принудително
изпълнение е фазата по осребряване на активите, формиращи масата на несъстоятелност,
съответно – разпределение на получените суми по императивния ред на чл. 722 от ТЗ. По
делото е установено,че в периода преди откриване на производството по несъстоятелност, в
полза на Държавата са възникнали публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК и
частни държавни вземания, представляващи, разноски по изпълнението съгласно документи
№ *********/22.06.2015 г.; *********/21.12.2015 г.; *********/ 20.10.2015 г.;
**********/20.01.2016 г. и *********/10.08.2015 г. По отношение на публичните вземания,
нормативно установено е, че същите се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е
предвидено друго (чл.163, ал.1 ДОПК). Публичните вземания могат да се събират и чрез
участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника (чл.164, ал.1 ДОПК). Когато НАП е избрал да събира
публичните вземания в производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник,
следва да ги предяви пред съда по несъстоятелността, като синдикът ги включва в списъците
на приетите или неприетите вземания. Съдът е приел за установено, че преди откриване на
производството по несъстоятелност на ищеца, за събиране на публични вземания,
9
взискателят – ответникът НАП, е инициирал производство пред публичен изпълнител
(чл.163 ДОПК). След постановяване на акта по чл. 630 от ТЗ, за същите вземания,
ответникът се е възползвал и от възможността, предвидена по реда на 164, ал.1 от ДОПК-т.е.
публичните вземания са били предявени и приети в производството по несъстоятелност,
като НАП е кредитор на ищцовото дружеството в съответствие с постановеното по реда на
чл. 692 от ТЗ определение на съда по несъстоятелността. С акта на предявяване на
вземането си кредиторът на практика е заявил желанието си да получи удовлетворяване на
претенциите именно в производството по несъстоятелност, което от своя страна и с оглед
императивните норми на специалния закон, следва да се реализира след разпределение на
осребреното имущество, при изрично съблюдаване на реда, предвиден по чл. 722 от ТЗ.По
делото обаче е установено,че НАП е получила сума в размер на 43 777,99 лева, след
реализация на принудителен способ – публична продажба, осъществена в хода не на
универсалното принудително изпълнение, а на индивидуално такова по см. на ДОПК.
Получената сума не е преведена, съответно – не е възстановена по особената синдическа
сметка, а е била директно разпределена по реда на ДОПК, респективно – задържана от
публичния взискател. Именно наличието или липсата на основание да получи, съответно –
да задържи процесната сума, се явява предметът на настоящия главен иск. Съдът е приел,че
при положение,че ищецът е дружество в открито производство по несъстоятелност,
възможността за събиране на суми по реда на ДОПК (представляващи едни и същи
публични вземания, установени и приети в рамките на две принудителни производства –
индивидуално и универсално), в частност на разпоредбата на чл.128 ДОПК, е неприложима.
За вземанията по чл. 162, ал.1 ДОПК, НАП е взискател в инициирано по чл. 163 ДОПК
преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника - “ГАМА 81”
ЕООД. За същите вземания, обаче ответникът е и кредитор на ищцовото дружество, чрез
използваната съгласно чл. 164, ал.1 от ДОПК възможност за предявяване, приемане и
заявено съгласие за събирането им в хода на универсално принудително
изпълнение.Съгласно чл. 638, ал. 1 о т ТЗ, с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в
масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. С
разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите
на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на
публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда на
специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени
обезпечителни мерки, съответно е насочено изпълнение, преди откриване на
производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на индивидуално
изпълнително производство е ограничена със сравнително кратък срок - 6 месеца от
откриване на производството по несъстоятелността, в който срок следва да се реализира
имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това не бъде извършено,
съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК публичният изпълнител следва да предаде служещото за
обезпечение имущество на синдика за реализирането му в производството по
несъстоятелност. Нормата на чл. 638 ТЗ очертава общо принципно правило, което е
10
съобразено от ДОПК - арг. от чл. 222, ал. 1, т. 6. Анализът на разпоредбата на чл. 638, ал. 1
от ТЗ обуславя изводът, че по принцип в момента, в който се открие производството по
несъстоятелност (с решение на съда по чл. 630 от ТЗ), всички изпълнителни производства
(учредени и по ГПК, и по ДОПК), се спират, ако са насочени срещу имущество, което е
включено в масата на несъстоятелността. Тази норма съдържа едно изключение.
Изпълнителното производство, образувано от публичния изпълнител по реда на ДОПК не се
спира, ако е насочено срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичния изпълнител конкретни
изпълнителни действия за събиране на публичното вземане – чл. 193, ал. 1 о т ДОПК. Целта
на разпоредбата е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, но в
много тесни хипотези - единствено при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или
при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни имуществени
права на длъжника, като в единия случай обезпечителното производство е висящо към
момента на решението за обявяване в несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното
производство, учредено от публичния изпълнител, е висящо към момента на решението на
съда за обявяването на несъстоятелността. Имуществени права на длъжника (обезпечени
преди откриване на производството по несъстоятелност) първоначално са изключени от
масата на несъстоятелността, като едва при сбъдването на условието по чл. 193, ал. 4 от
ДОПК, те се предават се на синдика за попълване на масата по несъстоятелността, като
реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по ДОПК, а само в
универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от синдика. С оглед на това съдът е
приел,че производството по ДОПК се характеризира с това, че на публичния изпълнител е
даден кратък срок, в който или да предприеме действия по събиране на публичните
вземания или да предаде имуществото, по отношение, на което са наложени обезпечителни
мерки, за да бъде включено същото в масата на несъстоятелността. След изтичането на този
шест месечен срок, прекратяването на всички индивидуални принудителни производства,
независимо е било образувано по ДОПК, настъпва ех lege. Това налага и последващо
служебно вдигане на наложените обезпечителни мерки, защото тяхната функция съобразно
чл. 195, ал. 2 от ДОПК е да обезпечат събирането на публичните задължения в хода на
производството по събирането им. Без оглед на това обаче, дали обезпечителните мерки са
вдигнати или не, те са непротивопоставими на кредиторите в производството по
несъстоятелност. Предназначението им - да гарантират инициираното принудително
изпълнение, се изчерпва с прекратяването на същото. Придадената им от закона функция се
поддържа единствено от висящността на принудителното изпълнение, извън рамките на
което те нямат действие. Хипотезата е идентична с правните последици на налаганите от
съдебния изпълнител възбрани и запори по ГПК, като обезпечителни мерки, чието действие
се простира до границите на изпълнителното производство. Аргумент в този смисъл е и
даденото от законодателя разрешение с разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от ТЗ, че
наложените в прекратеното изпълнителното производство запори и възбрани, са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Непротивопоставими на
11
последните са и наложените от публичния изпълнител обезпечителни на мерки. Както е
посочено по горе, страните не спорят , че ищцовото дружество “ГАМА 81” ЕООД е било
длъжник по изп.дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София, като и че с
Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. № 5257/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав, е
открито производство по несъстоятелност. От анализираните доказателства се установява, че
публичната продан, осигурила средствата за процесното разпределение по ДОПК, е
реализирана едва на 06.12.2021 г. а нормативно установеният с разпоредба на чл. 193, ал.4 от
ДОПК 6-месечен срок е изтекъл на 09.06.2017 г. Съдът е приел,че публичния изпълнител не
е разполагал с правна възможност да осребри актив, представляващ част от масата на
несъстоятелност и то 5 години след постановяването на Решение № 2357/09.12.2016 г. Съдът
е приел,че след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК не е налице възможност
публичните вземания да се събират по реда на ДОПК.В тази хипотеза конкуренцията между
индивидуалното принудително изпълнение и производството по несъстоятелност е
разрешен в полза на последното като способ за универсално принудително изпълнение.
Публичният взискател няма право да получи плащане за вземания, възникнали преди датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност и следва да върне
полученото. Единствените плащания, които могат да бъдат извършвани след откриване на
производството по несъстоятелност, са съгласно чл. 639, ал. 1 ТЗ, т.е такива, касаещи
вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, каквито обаче не са вземанията, включени в процесното разпределение.
След обявяване на длъжника и в несъстоятелност, плащания могат да бъдат извършвани
само и единствено от синдика при спазване на редовете, установени в чл. 722 ТЗ. Лишено от
правно основание е и събирането по реда на ДОПК на суми за погасяването на частни
държавни вземания. В случая, предприетото от публичния изпълнител е в явно
противоречие с разпоредбата на чл. 163, ал.2 от ДОПК, а от тук и със забраната, респективно
- последиците, предвидени по смисъла на чл. 638, ал.1 и ал.6 от ТЗ. С оглед на това съдът е
приел, че получените от НАП суми в размер на 43 777,99 лева се явяват такива получени без
основание и подлежат на възстановяване в масата на несъстоятелността. Съдът е приел за
основателна и акцесорната претенция, заявена по чл. 86 ЗЗД, с определен начален момент
на забавата – считано от датата на подаване на исковата молба.
С оглед уважаването на главния иск съдът е приеул,че не са налице предпоставките за
разглеждането и произнасянето по заявения в условията на евентуалност иск по чл. 49 вр. 45
ЗЗД за сумата в размер на 43 777,99 лева лв., заявена като обезщетение за причинени
имуществени вреди, като резултат на незаконосъобразни действия от публичен изпълнител
по изп.д.№ 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София, съединен - с претенция по
чл. 86 ЗЗД.
Съдът е приел,че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане обаче са
налице по отношение кумулативно съединения иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45
ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – представляващи пропуснати ползи, в резултат на незаконосъобразни
12
действия на публичен изпълнител по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП –
София. Съдът е приел,че отговорността по ЗОДОВ, е резултат от незаконосъобразно
осъществяване на публични функции - административни и правозащитни от органите на
държавата, общините и съдебната власт. Претенцията на ищеца е искане за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени от
незаконосъобразно действие, изразяващо в неправомерни изнасяне и публична продан по
ДОПК на собствен на несъстоятелното дружество недвижим имот при цена много по ниска
от пазарната му стойност към датата на публичната продан,което е довело до ощетяване на
длъжника чрез лишаване от възможността за осребряването му в производството по
несъстоятелност и от постъпления в по-голям размер за удовлетворяване на кредиторите с
приети вземания.Претенцията е обоснована с доводи за засегнати права от неправомерни
актове и действия, предприети от орган на държавата. Съдът е приел,че искът е предявен
срещу НАП, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, доколкото
последният се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, поради което искът
еа допустим. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Ищецът в настоящото производство е дружество в открито производство по
несъстоятелност, което се намира във фазата по осребряване на активите, формиращи масата
на несъстоятелността. Съдът е приел,че по време на второто спиране на производството по
несъстоятелност, единствения актив на дружеството, формиращ масата по
несъстоятелността, е бил реализиран принудително чрез публична продан извън
универсалното принудително изпълнение – чрез действия, предприети от страна на
публичен изпълнител, като орган по изпълнение по реда на ДОПК и в качеството му
служител на ответника,а в случая правна възможност за реализацията на публична продан
по реда на ДОПК не е налице.Осъществената от публичния изпълнител продажба е след
срока по чл. 193, ал.4 ДОПК вр. 638, ал.1 от ТЗ, поради което се явява реализира при
прекратено по силата на закона изпълнително производство. Проданта по реда на ДОПК е
реализирана след изтичането на предвидения в чл. 193, ал.4 от ДОПК шестмесечен срок.
При проведената публична продан по реда на ДОПК, имота е възложен на участвалия в
проданта купувач, като издаденото в тази връзка с това възлагателно постановление е влязло
в сила и същото препятства възможността за осребряване на този актив в рамките на
универсалното принудително изпълнение. Тази невъзможност осуетява постъпленията на
парични средства, които да бъдат разпределени в съответствие с разпоредбата на чл. 722 от
ТЗ,с оглед на което ищецът търпи имуществени вреди. Същите са резултат от предприетите
спрямо него противоправни действия, които не биха настъпили, ако публичният изпълнител,
като служител на ответника, при изпълнение на възложеното, бе съобразил поведението си с
императивната норма на чл. 638, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 193, ал.4 от ДОПК и не бе осъществил
процесната продажба. Съдът е приел, че в конкретния случай, пропусната полза,която се
претендира като вреда от процесното непозволено увреждане, произтича от неправомерната
принудителна продан на конкретния недвижим имот на занижена продажна цена-
такава,която е под действителната пазарна оценка за същия към датата на осъществената
13
публична продан. Видно от представеното възлагателно постановление имота е възложен на
купувача при предложена цена в размер на 43 777,99 лева, като началната тръжна цена е
била в размер на 26 959,69 лева.От приетите по делото тройна експертиза,която съдът е
кредитирал се установява, че към 06.12.2021 г. ( датата на която е проведена проданта по
реда на ДОПК), пазарната оценка на имота е 297 600 лева. Близка до тази стойност е и
цената, при която стартирала през 2018 г., разрешената с Определение от 25.04.2018 г. по т.д.
№ 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 продажба по реда на чл. 717в от ТЗ на процесния
имот.Съдът е приел,че една от целите на универсалното принудително изпълнение е
справедливото удовлетворяване на всички кредитори,като за постигане на тази цел следва
да се постигне, при проданта, най-високата пазарна цена.С оглед обстоятелството, че към
06.12.2021 г. установената пазарна оценка на актива е в размер на 297 600 лева, съдът е
приел,че възможността на реализацията му на тази стойност е реална. С принудителното
отчуждаване на актива по реда на ДОПК, обаче тази възможност е отнета за ищеца, като
активът е оценен и предложен за много по-ниска цена от действителната пазарна
цена,поради което ищецът е претърпял вреди. Тези вреди се изразяват в пропуснати ползи и
възлизат в размер, надвишаващ исковата претенция.Съдът е приел,че доколкото в
производството не е направено увеличение на цената на иска, същия следва да бъде уважен
само до размера, заявен с исковата молба, а именно – за сумата от 150 000 лева. като следва
да се присъди на основание чл. 86 ЗЗД и законната лихва считано от предявяване на иска.
След постановяване на решението ,в срока по чл.248,ал.1 от ГПК е постъпило
искане от НАП за изменение на постановеното по делото решение в частта относно
присъдените в полза на СГС разноски.подържа се,че агенцията неправилно е осъдена да
заплати разноски за държавна такса, тъй като на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК не дължал
такава, доколкото вземането, предмет на делото не попадало в изключението на посочения
текст.
Ищецът по делото е оспорил искането за неоснователно.
С обжалваното с частната жалба определение съдът е приел,че според мотивите на т.
10 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК с чл. 84, т. 1 ГПК се въвежда
освобождаване от заплащането на държавна такса от държавата и държавните учреждения,
освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна
собственост. Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК се
определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено в зависимост от характера на
правото, чиято защита се реализира в исковия процес. В чл. 2, ал. 2 от Закон за държавната
собственост (ЗДСоб.) е очертан предметният обхват на правата и вещите, които могат да
бъдат третирани като публична държавна собственост при изчерпателност на изброяването
им. Публичните държавни и общински вземания са изброени изчерпателно и в чл. 162, ал. 2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в чиято ал. 4 се определят чрез
законова дефиниция частните държавни вземания, като такива извън тези по ал. 2. След като
предметът спора по исковете по чл. 55 и чл. 49 ЗЗД е извън обхвата на облекченията,
свързани с освобождаване от такси по чл. 84, т. 1 ГПК, то ответникът отговаря за
14
държавната такса на общо основание, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК,поради
което съдът е оттхвърлил молбата.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е
недопустимо,поради което следва да бъде обезсилено.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че производството по делото е
допустимо поради това,че отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, е
резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и
правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт. Нормата на чл.1
ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините
за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За
приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи,
които са резултат от тяхната административна дейност.Съдът е приел,че правилата за
отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл.45-
49 ЗЗД, като разграничителният критерий за приложимия правен ред е основният характер
на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по
повод изпълнение на административна дейност. Национална агенция за приходите е
специализиран държавен орган към Министъра на финансите за установяване, обезпечаване
и събиране на публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания (чл. 2
ЗНАП). Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен
изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител", "публичен
изпълнител", "държавен вътрешен одитор", "главен вътрешен одитор", "старши вътрешен
одитор" и "вътрешен одитор (чл.7, ал.2 ЗНАП). По реда, предвиден в Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани Агенцията отговоря за
вредите – в този смисъл всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи,
причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия
на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения
за вреди от незаконни актове, действия или бездействия обаче можело да се искат след
тяхната отмяна (чл. 19 ЗНАП). Съдът е приел,че по настоящето дело претенцията на
ищцовата страна не съдържа твърдения за проведена процедура по отмяна на актове и/или
на действия. Същата съставлява искане за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно действие,
изразяващо в неправомерни изнасяне и публична продан по ДОПК на собствен на
несъстоятелното дружество недвижим имот при цена много по ниска от пазарната му
стойност към датата на публичната продан (06.12.2021 г.), довело до ощетяване на длъжника
чрез лишаване от възможността за осребряването му в производството по несъстоятелност и
15
от постъпления в по-голям размер за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания-т.е.
претенцията е обоснована с доводи за засегнати права от неправомерни актове и действия,
предприети от орган на държавата.Съдът е приел,че нормите на Конституцията имат пряко
действие,поради което и с оглед разпоредбата на чл. 7 от КРБ, отговорността е на
държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица. В случая искът е предявен
срещу НАП, в качеството му на процесуален субституент на Държавата, доколкото
последният се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, поради което и искът
е допустим.
Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е недопустимо.Подържа се,че отговорността
за вреди от дейност на администрацията е регламентирана в чл. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Приложното поле на разпоредбата не се
ограничава до вреди, причинени от индивидуален административен акт, доколкото
отговорността може да бъде ангажирана и по повод действия и бездействия на органи и
длъжностни лица, стига те да са свързани с административната дейност на съответното
държавно учреждение. Поради това се подържа ,че отговорността на Национална агенция за
приходите не може да бъде ангажирана по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД, а по реда на ЗОДОВ,
който закон е специален спрямо ЗЗД.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е основателно.
Съгласно чл.17,ал.6 от ДОПК задължените лица имат право на
обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или
бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или
по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по
реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани. Дейността на Национална агенция за приходите
като държавен орган по приходите, чиито правомощията по
принудителното изпълнение на публично вземане са уредени
в ДОПК.Разграничителният критерий за приложимия правен ред е
характера на дейността на органа, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите,поради което приложимият ред за
репариране на същите в разглежданата хипотеза е чрез иск по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ вр. с чл. 17, ал. 6 ДОПК вр. чл. 203 АПК - предявим пред
административен съд / Определение № 1070 от 11.05.2023 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1532/2023 г., 5-членен с-в, ГК/. Твърденията, изложени в исковата
молба,така както бяха посочени по-горе, налагат извода, че предявените
16
искове следва да се квалифицират по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно
посоченият текст държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Според разясненията, дадени в
т. постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд по т. дело № 2/2014 г. по
описа на ВКС видът на незаконосъобразния акт, вредите от който
подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК не
се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от
него понятието "административна дейност" е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното
заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". За да се
квалифицира иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е, не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността
на органа, който го е издал.В исковата молба се твърди, че претърпените
от ищеца имуществени вреди са причинени от дейността на ответника
Национална агенция за приходите, поради извършени от нейни
служители действия при изпълнение на административна дейност,която
се изрзява в извършване на продан на имота на дружеството по реда на
чл.193 от ДОПК. Следователно предявеният иск е с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на
тази глава.Тази идея на законодателя е доразвита в чл. 17, ал. 6
ДОПК,където е посочено,че правото на обезщетение на задължените
лица за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или
бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при и по
повод изпълнение на дейността им. В същият е предвидено, че
отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В случая се
касае за предявени искове за вреди, произтичащи от дейността на
Национална агенция по приходите като държавен орган вследствие
извършени от същият, респективно от негови служители действия при
17
изпълнение на административна дейност - действие на публичен
изпълнител при извършване на принудително изпълнение за събиране на
публично вземане по реда на ДОПК..
За да приеме,че искът е предявените искове са допустими СГС е
приел,че съгласно чл.19,ал.2,,изр.1 от ЗНАП обезщетения за вреди от
незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат
след тяхната отмяна.Съдът е изложил мотиви,че след като в настоящия
случай ищеца не се позовава на отмяна на незаконосъобразните действия
на публичния изпълнител,а на твърдения за такава
незаконосъобарзност,поради което следва да предяви иска си по общия
ред.
Настоящата инстанция счита,че становището на решаващия съд по допустимостта на
исковете е незаконосъобразна. Съгласно чл.19,ал.2,,изр.1 от ЗНАП обезщетения за вреди от
незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.В
случая обаче е добавено и втори изречение на същия текст, съгласно което „когато вредите
са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно
незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно
незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение“.Т.е. второто изречение на цитирания текс допуска
да се проведе исково производство и без да е налице предходно,успешно водено
производство за отмяна на акта,действието или бездействието. В последния случай
разпоредбата не поставя като условие за допустимост на иска предявяване на
самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на действията и бездействията
на администрацията, а съдът се произнася в мотивите.
Твърденията, изложени в исковата молба налагат извода, че предявените искове следва да се
квалифицират по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно посоченият текст държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Според разясненията, дадени в т. постановление № 2/2014 г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд по т. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС
видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по
признаците, визирани в АПК не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ.
За разлика от него понятието "административна дейност" е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие:
"Отговорност за дейност на администрацията". За да се квалифицира иска, като такъв по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
18
характер на дейността на органа, който го е издал.В исковата молба се твърди, че
претърпените от ищеца имуществени вреди са причинени от дейността на ответника
Национална агенция за приходите, поради извършени от нейни служители бездействия при
изпълнение на административна дейност. Следователно предявеният иск е с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на
тази глава. С оглед на посоченото компетентен да разгледа настоящият спор по реда на АПК
е Административен съд София град. Този извод съдът извежда и като взема предвид
разпоредбите на чл. 17, ал. 6 ДОПК. В текста е регламентирано правото на обезщетение на
задължените лица за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия
на органи по приходите и публичните изпълнители при и по повод изпълнение на дейността
им. В същият е предвидено, че отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Съдът преценява, че настоящият спор е извън обхвата на т. 5 от Тълкувателно постановление
№ 2/2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданско колегия на
Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд.
Според т. 5 от посоченото Тълкувателно постановление делата по искове за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните
изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища. В случая се касае за предявени искове
за вреди, произтичащи от дейността на Национална агенция по приходите като държавен
орган вследствие извършени от същият, респективно от негови служители бездействия при
изпълнение на административна дейност - бездействие на публичен изпълнител при
извършване на принудително изпълнение за събиране на публично вземане по реда на
ДОПК. Предмет на цитираното Тълкувателно постановление не е дейността на Национална
агенция за приходите, като държавен орган по приходите, правомощията на който по
принудителното изпълнение на публично вземане са уредени в ДОПК.Изложените
съображения налагат извода, че правната квалификация на предявените искове от е по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и същите следва да се разгледат по реда установен
в Административнопроцесуалния кодекс от Административен съд София град. В тази
насока е Определение № 20 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 18/2017 г., 5-членен с-в, ГК.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че неправилно становището на СГС в
обжалваното решение по отношение допустимостта на иска.Както беше посочено по-горе
производството във връзка с вреди от действията на публичните изпълнители се развива по
правилата на ЗОДОВ и пред съответния административен съд,поради което обжалваното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а делото следва да бъде изпратено по
компетентност на Административен съд София град.
По отношение на частната жалба
С оглед изложените по горе съображения относно недопустимостта на производството
по делото по съществото на спора пред общия СГС,недопустимо се явява и производството
19
по реда на чл.248 от ГПК след постановяване на решението.
С оглед на горното обжалваното определение е недопустимо,поради което следва да
бъде обезсилено.
По отношение на разноските
С оглед решението по спора и на основание чл.78,ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК и
чл.78,ал.8 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер
на 200лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Обезсилва Решение № 1462 от 28.10.2024 г„ постановено по т. д. № 508 по описа за
2023 г. на Софийски градски съд.
Обезсилва Определение № 4745 от 06.12.2024 г„ постановено по т. д. № 508 по описа
за 2023 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на “ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Искър”, ул. “Канала” № 22,
представлявано от синдика Е. Т. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, бул. “Княз Дондуков” № 52 направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
След влизане в сила на решението делото да бъде изпратено по компетентност на
Административен съд София град.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20