Решение по дело №6303/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 905
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Виолета Йовчева
Дело: 20211100506303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 57365/2019 г. на
СРС, 159 състав, Столична община е осъдена да заплати на О. Н. Я., сумата
1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие травма от падане на 02.04.2019г. на тротоара пред офис на магазин
А1, в района на пазар Росица, кв. Красна поляна, София, ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
иска за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв., предявен като
частичен иск от 30 000 лв., като неоснователен. С решението е уважен
частично предявения иск за сумата 3055 лв. – претърпени имуществени вреди
от същия деликт, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 3135 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Срещу решението в частта за отхвърляне на предявения частичен иск за
заплащане на неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от ищеца, с
доводи за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа
неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД в обжалвания акт при
определяне размера на претърпените неимуществени вреди. Сочи, че
съгласно заключението на СМЕ, при подобни травми обикновено
спортистите спират състезателна дейност за период от около 9-12 месеца и
макар да тренира футбол като аматьор, активният начин на живот е от
особена важност за него. Твърди, че е бил възпрепятстван да практикува
спорт за период от около година. Излага доводи, че събраните гласни
1
доказателства установяват влошеното му психическо състояние след
претърпяната травма, тъй като дълъг период не е бил способен да обслужва
ежедневните си нужди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да уважи иска до пълния предявен частичен размер от 5000 лв., с присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна Столична община оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор. Поддържа, че твърденията на ищеца, че травмата е навредила
на спортната му кариера, са невярни, тъй като от събраните в
първоинстанционното производство доказателства е установено, че не се е
занимавал професионално с футбол, както и не е участвал в аматьорска
окръжна група на ПФК „Септември“. Излага доводи за тенденциозно
поведение от страна на ищеца, поради наличие на други дела между същите
страни с предмет на заплащане на обезщетение на деликтно основание поради
падания от страна на ищеца. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила като
необжалвано.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5000
лв., при цена на цялото вземане в размер на 30 000 лв., представляващи болки
и страдания вследствие травма от падане на 02.04.2019г. пред офис на
магазин А1, в района на пазар Росица, кв. Красна поляна, София.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2019г. – следващия падането
ден, коляното на ищеца се подуло и му бил направен ядрено-магнитен
резонанс, като след консултация с ортопед, му била назначена физиотерапия
и клинична пътека за оперативно лечение. За посочените обстоятелства по
делото не са ангажирани никакви писмени доказателства.
От заключението на приетата СМЕ и представената медицинска
документация по делото е установено, че на 28.05.2019г. на ищеца е бил
извършен преглед при ортопед – травматолог, при който са установени
клинични данни за връзкова увреда на дясна колянна става, а на 12.06.2019г. е
проведено оперативно лечение след окончателна диагноза – други спонтанни
руптури на връзка в колянната става. Вещото лице дава констатации, че
вероятността такъв вид травма да се получи по време на спортно занимание е
в пъти по-голяма, отколкото по време на обикновено падане. Съгласно
уточнение на вещото лице при разпита му в о.с.з., статистически периодът на
възстановяване за такива травми е 7-9 месеца, но това не касае процесния
случай.
2
Разпитаният по делото свидетел Д. дава показания, че ищецът е паднал
в началото на месец април 2019г., като е отишъл на лекар на следващия ден.
Твърди, че ищецът му споделил, че няма пари за операция към този момент и
след като събрал сумата, се оперирал. След операцията три-четири пъти
свидетелят ходил с него на рехабилитация и му помагал при ходене. Дава
показания, че ищецът му е споделил, че е имал 15-20 дни болки в коляното.
Свидетелят сочи, че двамата с ищеца тренират футбол в ПФК „Септември“.
Съгласно представено по делото писмо от ПФК Септември АД, ищецът
не е имал професионален договор с клуба, а е тренирал футбол в юношеската
формация на клуба като аматьор, но за последно ПФК Септември АД – гр.
София е имал отбор в аматьорска група през сезони 2014/2015 и 2015/2016
година, за която няма информация ищецът да е вземал участие.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По
така предявения иск следва да се установят следните елементи от
фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат.
В случая с оглед влязлата в сила осъдителна част на решението, предмет
на въззивното производство е само размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4
от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт
за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура
в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
3
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се налага
присъждане на по-голям размер на обезщетение, по следните съображения:
Неоснователен е основния довод в жалбата относно занижен размер на
обезщетение, с оглед активният начин на живот на ищеца като
спортист/футболист – аматьор. От обсъдените по-горе доказателства по
делото е безспорно установено, че за процесния период ищецът не е тренирал
футбол нито като професионалист, нито като аматьор. С оглед изложеното,
поддържаната от ищеца в исковата молба и в жалбата теза за значителни
вреди поради активния му спортен начин на живост, е изцяло опровергана,
респ. невярна.Предвид горното, показанията на свидетеля на ищеца в частта
им, че двамата са тренирали футбол в ПФК „Септември“, не следва да бъдат
кредитирани.
Неоснователен е и другия поддържан в жалбата довод за доказан
период на възстановяване на ищеца от 9-12 месеца съобразно заключението
на СМЕ. Констатацията на вещото лице е, че при такъв вид травми
обикновено спортистите спират състезателна дейност за период от 9-12
месеца, но същите са неотносими за конкретния казус, с оглед установеното,
че ищецът не е имал никаква състезателна дейност като футболист. От друга
страна, изводите на вещото лице, че срокът за възстановяване би бил 7-9
месеца, при съобразяване възрастта на ищеца – 28 год, данните за активен
спорт, липсата на придружаващи заболявания, също са хипотетични и не
налагат различен извод. В о.с.з. вещото лице е уточнило, че този извод е
принципен, а не за конкретния казус. Установеният по делото период на
претърпени болки от ищеца, според показанията на свидетеля Д., е 15-20 дни,
като същите са общи и противоречиви за относимите за спора обстоятелства,
а частично и опровергани от писмени доказателства досежно състезателната
дейност на ищеца като футболист. Отделно по делото няма представени
медицински документи за проведен преглед и извършен ЯМР на 03.04.2019г.
след падането, както и приложени медицински документи за проведено
лечение, което е констатирано и от вещото лице. Първоначалният установен
по делото медицински преглед на ищеца е на 28.05.2019г., като в приложения
амбулаторен лист е описан предходен преглед и извършен ЯМР само по
обяснения на ищеца.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства и на разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, както и обществено-икономическите отношения в страната към
процесния период, въззивният съд намира, че в конкретния казус не следва да
се присъжда по-голям размер на неимуществени вреди.
По изложените съображения жалбата е неоснователна.
С оглед съвпадането на крайните изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззиваемия – ответник следва да се
присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2021г., постановено по гр.д. №
57365/2019г. на СРС, 159 състав, в обжалваната част за отхвърляне на иска с
правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата 1 000 лв. до пълния
претендиран размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА О. Н. Я., ЕГН ********** да заплати на Столична община,
гр. София, ул. Московска 33, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата
100 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5