Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
015
Гр.ДОБРИЧ
21.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№83/2020г. по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Д. И.Д., ЕГН ********** *** срещу „****“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.I, р-н И, ж.к. Д., бул.“Г.М.Д.“
№1 искова молба, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 150000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания
поради смъртта на неговата дъщеря Б. Д.И., починала вследствие на ПТП настъпило на 03.11.2018г.,
виновно причинено от Д.Р. М., водач на лек автомобил марка „Мазда"
модел „Премаци" с рег. № ****,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „****“ ЕАД, ведно
със законната лихва за забава върху главното задължение начиная от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства: На
03.11.2018г. около 23.40 ч. по път II -29 в посока град Добрич на около 500м.
преди село Стефан Караджа настъпва пътно-транспортно произшествие -
самокатастрофа на л.а. „Мазда" модел „Премаци", с рег. № ****,
собственост на С. К. Е., ЕГН **********
и управляван от водача Д.Р. М., ЕГН **********, адрес ***. В пряка
причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП Б. Д.И., ЕГН **********, пътник
в л.а. „Мазда" модел „Премаци", с рег. № **** - явяваща се дъщеря на
ищеца Д.И.Д., почива на място. Отговорността за ПТП от 03.11.2018г. е на водача
на л.а. „Мазда" модел „Премаци", с рег. № ****, Д.Р. М.. Същата
допуска настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка, с
което е и последвалия вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на Б. Д.И.,
настъпила на осемнадесетгодишна възраст. По случая е образувано ДП № **г. по описа на II РПУ Добрич и НОХД
№ **г. по описа на ОС Добрич.
Видно
от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен
фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда, към дата 03.11.2018г. МПС с рег.
№ **** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „****“ ЕАД, с начална дата 17.11.2017г. и крайна дата
16.11.2018г., които данни на основание чл.
574, ал. 12 от Кодекса за застраховането, до доказване на противното,
удостоверяват - застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а също така и
че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите",
учредено с полица № ВС/30/117003037533, с начална дата на покритие 16.11.2017г.
и крайна дата на покритие 16.11.2018г., и предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Ищецът
е предявил извънсъдебна претенция при условията на чл.380 от КЗ за извънсъдебно
изплащане на обезщетения пред "****" АД и е образувана щета с № **. Ответното
дружество с отговор, изпратен с писмо с изх.№ 4516 от 06.12.2018г. е изискало
документи, удостоверяващи причините за настъпване на ПТП, който отговор ищецът
приравнява на отказ съгласно закона, тъй като ответникът указва на ищеца да
приложи документи, с които същият не е разполагал към онзи момент. И към днешна
дата няма определено и предложено обезщетение за репариране на търпените от
ищеца вреди. Предвид изложеното, настъпилото събитие, неговата противоправност
и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с
чл. 477, ал. 1 от КЗ.
Ищецът,
в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, има право, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички
претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него ищецът търпи неимуществени вреди. Поради това е мотивиран
да потърси съдебна защита на интересите си, чрез настоящата искова молба, с
която сезира съда с претенция за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на Б. Д.И..
Смъртта поставя
край на
живота, като
най - ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й,
от една страна, невъзвратими, а
от друга, най - големи, ако трябва да бъдат
по някакъв начин градирани в скала от морална гледна
точка. Загубата на дете, дъщеря
за Д.И.Д.,
съставлява едно от най - тежките възможни
житейски събития, негативните последици са невъзстановими и
оставят дълбок и
болезнен отпечатък завинаги,
имайки предвид факта на силната
емоционална връзка баща -
дъщеря, както и факта на
надживяване на собственото му дете, което е създал и
отгледал, давайки най-милото
и всичко ценно, за да порасне и да се
превърне в пълноценен
член на обществото,
в негова
опора, подкрепа - морална, физическа и финансова, прави вредата в това
отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.
Починалата Б. и ищецът Д. постоянно са били заедно, споделяли са ежедневието си
и винаги са си помагали. Ищецът Д. търпи изключително тежко загубата на своята
дъщеря, осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишен от любовта, грижата,
присъствието й, и осъзнава, че болките и страдания от загубата на толкова скъп
за него човек, ще търпи винаги. Към настоящия момент ищецът страда
от посттравматичен стрес,
изразяващ се в тревожност и натрупване на
отрицателни емоции
към обкръжаващата го среда. Преди
настъпилото събитие, той е бил изключително
жизнен и контактен,
в момента е затворен и избягва срещи с други хора.
Обобщавайки дотук изложеното, видно е,
че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия
бъдещ живот на ищеца.
Вземайки
предвид гореизложеното, както и последователната съдебна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на
увредените лица, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки,
че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за
размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде
безгранична и безконтролна, от друга страна, ищецът намира, че обезщетението,
което се дължи от ответника - за компенсиране на неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, подробно описани по-горе, които ищецът е
претърпял, търпи и ще продължава да търпи, са в размер на 150 000 лева.
В
депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№261593/23.10.2020г.
ответникът, чрез пълномощника си – юрк.Ц. Б.оспорва предявените искове като
неоснователни, недоказани и завишени по размер.
Излагат се съображения, че предявената искова молба е
изцяло неоснователна, тъй като между ищеца и ответното дружество преди
образуване на настоящото дело е сключено извънсъдебно споразумение, въз основа на което ищецът Д.И.Д. е получил по посочената от него
банкова сметка ***.01.2019 г. сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди в резултат от смъртта на дъщеря му
при ПТП от 03.11.2018г. В чл. 8 и чл. 9 от Споразумението от 10.01.2019 г. Д.Д.
изрично заявява, че е съгласен с размера на определеното му застрахователно
обезщетение, че счита същото за справедливо и достатъчно да компенсира изцяло
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Б.
И. от процесното ПТП и че приема да го получи от застрахователя. Ищецът
декларира, че с получаването на обезщетението по посочената от него банкова
сметка ***ото дружество по повод настъпилите за него вреди от ПТП от
03.11.2018г., при което е загинала дъщеря му Б. И., за напълно и окончателно
уредени и няма каквито и да било други претенции за обезщетения за вреди,
искания за лихви разноски и други подобни. В този смисъл и предвид разрешението
в подобни случаи, дадено в Тълкувателно решение № 1/30.01.2017г. на ОС на ОСГТК
на ВКС, искът на Д.И.Д. се явява абсолютно неоснователен. Съгласно цитираното
ТР на ОСГТК на ВКС при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", с което те са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по
чл. 432, ал.1 от КЗ, така и от делниквента по чл. 45 и следващите от ЗЗД. При
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на
уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер съдебно заявената
претенция на пострадалия се явява неоснователна. Видно от текста на
споразумението, както и от обстоятелствената част на исковата молба, вредите,
предмет на споразумението, са абсолютно идентични, с вредите, чието
обезщетяване се търси по настоящото дело, поради което искът на Д.И.Д. се явява
абсолютно неоснователен поради пълното му удовлетворяване по извънсъдебен ред
преди завеждане на настоящото дело.
На следващо място искът се
явява неоснователен и поради липса на основание за ангажиране на отговорността
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", доколкото същата е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач. В
процесния случай се твърди, че водачът на л. а. Мазда Премаси с рег. № **** не
носи отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищеца, поради което искът на Д.Д. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за смъртта на дъщеря му в резултат на процесното ПТП се
явява абсолютно неоснователен. По делото не е представена влязла в сила
осъдителна присъда по отношение на застрахования в дружеството ни водач, която
да обвързва гражданския съд досежно вината и противоправността на деянието.
На следващо място искът е
неоснователен и поради липсата на друг съществен елемент от сложния фактически
състав на обезвредата, а именно - вредите. Твърди се, че ищецът не е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата
на дъщеря си в процесното ПТП. Твърди се, че приживе между тях не са
съществували близки емоционални връзки и отношения, поради което и смъртта й не
е предизвикала отрицателни изживявания, болки и страдания у ищеца.
Съществуването на определена роднинска връзка между увреденото лице по смисъла
на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналата при ПТП - Б. И., не е достатъчно основание за
присъждане на обезщетение. От значение са естеството на отношенията приживе
между посочените категории лица, степента на близост между тях, обстоятелствата
поддържали ли са връзка, живели ли са заедно, разбирали ли са се и т. н., респ.
как смъртта на техния родственик се е отразила на емоционалното им състояние,
какви болки и страдания са преживели и преживяват в момента и т. н. Твърди се,
че приживе загиналата не е живяла в едно домакинство с ищеца, той е бил
разведен и/или разделен с майка й, Б. не е живяла и не е поддържала връзка с
баща си, той не се е интересувал от нея, не я е търсил и не е полагал грижи за
физическото, духовно и емоционално израстване и възпитание на дъщеря си.
Искът се явява неоснователен и
в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално понесените от ищеца
болки и страдания в резултат на причинената смърт на неговата дъщеря от
процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите му обезщетение. Претендираният размер не е съобразен и с приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Прави се възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение,
несъответстващо на реално претъпрените от ищцата болки и страдания,
както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Б. Д.И., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137, ал.1
от ЗДП. Твърди се, че непоставянето на обезопасителен колан от
страна на пострадалата се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите тежки травматични увреждания за нея в резултат на процесното ПТП,
довели до смъртта й. Същото е посочено изрично в заключението на
представената с исковата молба Комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и
авто-техническа експертиза. Експертите категорично заключават, че установените
травматични увреждания, довели до смъртта на Б. И., са в резултат на много силен
удар с или върху твърд, тъп предмет, в областта на долната половина на
коремната стена и отговарят да са получени по механизма на травма в купето на
автомобила при непоставен обезопасителен колан. При удара на автомобила в
крайпътното дърво тялото на пострадалата Б., която е била без поставен
обезопасителен колан на предна дясна седалка, е полетяло напред и нагоре и
наи-вероятно травматичните увреждания са в резултат от удар в арматурното табло
на автомобила. Сочи се също така и че загиналата е допринесла за настъпване на
ПТП с поведението си, като се твърди че същата
е разсейвала водачката на автомобила и е отклонявала вниманието й от
пътната обстановка.
Не се оспорва съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л. а. Мазда Премаси с рег. № **** по силата на Застрахователна
полица № **, с период на валидност 00.00 ч. на 17.11.2017 г. до 23.59 на
16.11.2018 г., сключена със „**" АД към твърдяната дата на ПТП -
03.11.2018 г.
Оспорва се основателността на исковата
претенция поради пълното й удовлетворяване по извънсъдебен ред въз основа на
сключено извънсъдебно споразумение от 10.01.2019 г. В тази връзка се оспорва
твърдението в исковата молба, че и към настоящия момент от страна на
дружеството няма определено и предложено обезщетение на ищеца за репариране на
претърпените от него вреди от смъртта на дъщеря му при ПТП от 03.11.2018 г.
Оспорва се вината на водача
на л. а. Мазда Премаси с рег. № **** - Д. Р. М. за настъпване на процесното
ПТП. Към исковата молба е представено
само копие на копие на Присъда без подписи на съдебния състав, който я е постановил и
без отбелязване дали и на коя дата същата е влязла в сила, за да бъде обвързан
гражданския съд от нея досежно вината на застрахования водач. По тези причини
се оспорват изцяло твърденията в исковата молба относно настъпването на ПТП на
03.11.2018 г., механизма на това ПТП и вината на водача на лекия автомобил,
където се твърди, че е пътувала загиналата дъщеря на ищеца.
В условията на евентуалност и
при доказване настъпването на ПТП с описания в исковата молба механизъм и
вината на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество, се твърди, че вина за настъпването на процесното
ПТП и вредоносните последици от него има загиналата дъщеря на ищеца.
Оспорва се твърдението за
претърпени от ищцата тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между
загиналата и ищеца е имало силна духовна, физическа и емоционална връзка, градена
с години, че отношенията им са се основавали на взаимна обич и разбирателство,
привързаност и подкрепа, че ищецът е преживял изключително трудно смъртта на
дъщеря си и че е приел крайно тежко загубата й, че се е самоизолирал след
смъртта и, започнал е да страни от хората и се е затворил в собствената си
мъка.
Оспорва
се твърдението, че починалата Б. и ищецът Д. са били постоянно заедно,
споделяли са ежедневието си и винаги са си помагали. Видно от представения с
исковата молба обвинителен акт, е че при разпита пред разследващия орган бащата
на ищеца - И. Д. Г. - е заявил, че никога не е виждал внучката си Б., тъй като
синът му Д.И.Д. е прекратил отношенията си с майка й още преди Б. да се роди,
докато майка й е била бременна с нея.
Оспорва
се твърдението, че ищецът все още не може да преодолее мъката от преживяната
трагедия и че ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Оспорва се
изложеното в исковата молба, че внезапната й смърт му е причинила необратима
травма на психиката, както и че към момента същият страда от посттравматичен
стрес.
Оспорва
се размера на претенцията като прекомерно завишен по съображенията, подробно
изложени в настоящия отговор. Обемът на преживените болки и страдания предстои
да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно може да се обоснове
обезщетение в размер на 150 000 лева. Същото се явява прекомерно.
Оспорва
се и началната дата, от която се претендира лихва за забава при основателност и
доказаност на главната претенция. Лихва не следва да се присъжда от датата на
ПТП -03.11.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 429, ал.3 от Кодекса за
застраховането. Застрахователят дължи лихва от датата на уведомяването или от
датата на предявяване на застрахователната претенция, която от двете е
по-ранна. В конкретния случай дружеството е уведомено за пръв път едва с
получаване на доброволната застрахователна претенция от ищеца - на 15.11.2018
г. с вх. № 2953. С писмо изх. № 4516/06.12.2018 г. дружеството е изискало
представянето на допълнителни документи и информация, които са от значение за
преценката на основателността и размера на претенцията, което е представено
като доказателство с исковата молба. С писмо изх. № 4523/07.12.2018 г. са
изискали документи относно механизма на ПТП и от ОП Добрич. С писмо вх. №
14/02.01.2019 г. от ОП Добрич е представила, намиращите се в ДП № 333/2018 г.
на 2 РУ на МВР - Добрич документи. На 10.01.2019 г. с ищеца е сключено
извънсъдебно споразумение и на 14.01.2019 г. е изплатено договореното застрахователно
обезщетение. Ето защо и при основателност на главната претенция, лихва би могло
да се претендира едва от датата на произнасяне на застрахователя чрез изплащане
на обезщетение - 14.01.2019 г., а не от датата на ПТП.
Ищецът
не е подал допълнителна искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание чл.146, т.3 и т.4 ГПК е признато за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
лек автомобил марка
„Мазда", модел „Премаци", с рег. № **** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество по силата на застрахователна полица № **, с валидност от 17.11.2017 г. до
16.11.2018 г.
С Присъда №14
от 20.12.2019г. по НОХД №**г. на Окръжен съд гр.Добрич, Д.Р. М. е призната за
виновна в това, че на 03.11.2018г., на път ІІ-29 от републиканската пътна
мрежа, свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич, на 700м. преди с.Стефан Караджа,
община Добричка, при управление на л.а.“Мазда“ с рег.№**, нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на Б. Д.И., ЕГН **********, поради което й
е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, като на основание
чл.66 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години. С
Решение №71 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД №34/2020г. по описа на
Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в частта й относно квалификацията
на деянието - по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по който текст подсъдимата е оправдана и
е потвърдена присъдата в останалата й част.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза /л.164- 182/, кредитирано от
съда като обосновано и мотивирано се установява следното:
Мястото на ПТП е на около 400 м. след Т-образното
кръстовище за с.Царевец и на около 700 м. преди с.Стефан Караджа в посока
гр.Добрич; на около 100-120 м. след края на плавен ляв завой. Пътната настилка
в района е била асфалтова, суха, запазена без неравности и повреди по нея, прав
участък от пътя. ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието, при ясно
време и добра видимост. Към момента на ПТП по
пътното платно не са се движели други превозни средства.
Описан е следния механизъм на ПТП: На 03.11.2018 г., около 23.30 ч., по главен път II-29
гр., Ген. Тошево - гр. Добрич, по посока към гр. Добрич се е движел лекият
автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD"
с рег. № ****. Автомобилът е бил управляван от Д. Р. М., а на предната дясна
седалка в него е пътувала Б. Д.И.. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост,
задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил не са
установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които
биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по
описаните по-горе системи и механизми на автомобила са настъпили при удара в
крайпътното дърво и водоотводнителната канавка, намираща се върху десния
банкет. Наближавайки мястото на произшествието, на около 400 м. след
Т-образното кръстовище за с. Царевец и на около 700 м. преди началото на с. Ст.
Караджа лекият автомобил се е движел със скорост около 116 км/ч. по прав
участък от пътя. Когато лекият автомобил се е намирал на отстояние около 64,85
м. преди мястото на удара в крайпътното дърво, водачът му е загубил контрол над
управлението на автомобила си, при което той е започнал да се отклонява в
дясно, а когато се е намирал на разстояние около 26,60 м. преди това дърво е
започнал да напуска платното за движение и да преминава върху десния затревен
банкет. След преминаването на лекия автомобил върху десния затревен банкет е
последвал удар в крайпътното дърво, намиращо
се върху него, като в момента на удара скоростта на
движение на автомобила е била около 98,96 км/ч., а след удара в това дърво
скоростта на движение на автомобила е била около 75,71 км/ч. В резултата на
удара, двигателя на автомобила се отделя от него и полита в посока на
движението на автомобила при удара. След като двигателят е прелетял на
разстояние около 10,50 м. достига до второто крайпътно дърво и се удря в ствола
му на разстояние около 1,70 м. над банкета, отклонява се в ляво, преминава през
платното за движение и се установява в покой върху левия банкет. След удара в
крайпътното дърво, лекият автомобил се отклонява в ляво, преминава в ляво от
второто и третото дървета, без да осъществи съприкосновение с тях, преминава
през водоотводнителната канавка и се връща върху платното за движение. След
като лекият автомобил е изразходил
своята кинетична енергия се е установил в покой върху платното за движение, в
лентата за движение по посока гр. Ген. Тошево.
Причина за настъпване на ПТП
от техническа гледна точка са действията на водача на лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № **** с
органите за управление, с които действия той е нарушил праволинейното движение
на автомобила, загубил е контрол над управлението му, което е довело до
напускане на платното за движение и преминаването му върху десния банкет,
където е настъпил удара в крайпътното дърво.
Съгласно спецификацията на
лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD"
с рег. № ****, той е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за
водача, пътника до него на предната дясна седалка и пътуващите на трите места
на задната седалка. Автоматичният предпазен колан има задачата при катастрофа
да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по
възможност
равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са изложени на
високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за навИ.е прави възможно
леко поставяне и предлага най-висок комфорт на носене при най-различни размери
и тегла на тялото. Спирачното устройство на колана е една затягаща система,
която фиксира колана над неговата ролка и препятства т.н. ефект на филмовата
лента (саморазхлабване). Обтегачът компенсира хлабината на колана, при което
той опъва колана при катастрофа, за да лежи близко до тялото. Ограничителят на
силата на колана намалява, в съвместно действие с обтегачите, риска от
наранявания на пътниците в горната част на тялото. Най-опасни елементи от
интериора на купето на автомобила за пътуващите без поставени
колани, при сблъсъка с които се получават тежки травми, за водачите са
кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а за пътниците на предната седалка
- арматурното табло и предното стъкло. Така описаното действие на предпазния
колан ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила в
посока напред, наляво, надясно и нагоре.
Съгласно спецификацията на
лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № ****, той е оборудван с
предпазни въздушни възглавници за водача и пътника до него, намиращ се на
предната дясна седалка. Предпазната въздушна възглавница пред водача е
монтирана във волана на автомобила, а предпазната въздушна възглавница за
пътника на предната дясна седалка е монтирана в дясната част на арматурното
табло. Тези две предпазни въздушни възглавници имат за цел при челен удар или
удар под ъгъл в предната част на автомобила да се задействат и предпазят тялото
на водача от удар в кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а за
пътника на предната дясна седалка от удар в арматурното табло и предното
стъкло.
От данните по досъдебното производство вещото лице
стига до извода, че в резултат на настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил
и пътуващата на дясната седалка в автомобила Б. И. са изпаднали от купето на
автомобила, като са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка,
намираща се върху десния банкет.
При извършените оглед и аутопсия на Б. Д.И. са
установени следните увреждания: коремна травма и разкъсване на черния дроб и
слезката; разкъсване на тънки, дебели черва, пикочен мехур и мускули в долна
трета на корема и ретроперитонеалното пространство; наличие на кръв в коремната
кухина; счупване на дясна ключица; масивни ожулвания и кръвонасядания на
коремната стена, гърба и дясната ръка.
Травматичните увреждания,
довели до смъртта на Б. И. са резултат на много силен удар с или върху твърд,
тъп предмет, в областта на долната половина на коремната стена и отговарят да
са получени по механизма на травма в купето на автомобила - при непоставен
обезопасителен колан. При удара на автомобила в крайпътното дърво, тялото на
пострадалата, която е била без обезопаснтелен колан на предна дясна седалка,
„полита“ напред и нагоре и най-вероятно травматичните увреждания са в резултат
от удар в арматурното табло на
автомобила. С оглед на механизма на настъпване на произшествието - удар в
крайпътно дърво, повредите по автомобила и травматичните увреждания получени от
Б. И., вещото лице сочи, че същата не е била с поставен предпазен колан. Според експерта, ако пострадалата Б. И.
е била с поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на
автомобила, непосредствено преди удара в дървото, имайки предвид и мястото на
удара и деформациите по автомобила, настъпилият вредоносен резултат - смъртен
изход за И. би могъл да бъде избегнат. Неминуемо би се стигнало до получаване
на травматични увреждания, които н.е
могат да бъдат конкретно посочени. При правилно поставен предпазен колан, Б.И.
не би изпаднала от автомобила, тъй като същият фиксира тялото към седалка и
облегалка на автомобила.
Тежките травматични увреждания
на коремни органи на Б.И., довели до
смъртта на същата, както и масивните ожулвания по коремната стена отговарят да
са получени по механизма на травма в купето на автомобила. При изпадане на
тялото на пострадалата извън автомобила биха могли да се получат част от
описаните увреждания при външен оглед, като драскотини, ожулвания по тялото и
крайниците.
От представените доказателства се установява, че ищецът Д.И.Д.
е баща на починалата Б. Д.И..
Установява се, че на 15.11.2018г. е получена от ответното
дружество застрахователна претенция на
ищеца Д.Д. за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него вследствие на ПТП от
03.11.2018г. вреди.
На 10.01.2019г.
между ищеца Д.И.Д. и ответното „****“
ЕАД е сключено споразумение
/л.74/, въз основа на което ищецът Д.И.Д.
е приел да му бъде изплатена сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди в резултат от смъртта на дъщеря му
при ПТП от 03.11.2018г. В чл. 8 от споразумението се сочи, че ищецът Д.Д.
изрично заявява, че е съгласен с размера на определеното му застрахователно
обезщетение, счита същото за справедливо и достатъчно да компенсира изцяло
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Б.
И. от процесното ПТП и че приема да го получи от застрахователя. Ищецът
декларира, че с получаването на обезщетението по посочената от него банкова сметка
***ото дружество по повод настъпилите за него вреди от ПТП от 03.11.2018г., при
което е загинала дъщеря му Б. И., за напълно и окончателно уредени и няма
каквито и да било други претенции за обезщетения за вреди, искания за лихви
разноски и други подобни – така чл. 9 от споразумението. По делото са
представени доказателства /л.75/, че сумата от 50000 лв. е изплатена на ищеца
Д.Д. на 14.01.2019г.
Ответникът е
ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Д.Р.
М. (делинквент), К.Ц.И. (баба на починалата Б. Д.И. по майчина линия) и С.И.И. (дядо на починалата Б. Д.И. по майчина
линия). Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви,
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, поради което
липсва основание да не бъдат изцяло кредитирани и при съобразяване с възможна
заинтересованост на лицата от изхода на спора /чл.176 от ГПК/.
Св.Д. М.
излага, че не помни нищо от ПТП. Подробности е узнала впоследствие от
документи, които е прочела в полицията.
Св.К.И. излага, че Б. е живеела с майка си, а през ваканциите при
нея и съпруга й на село. Родителите на Б. живеели без сключен граждански брак,
като се разделили още при раждането на Б.. Когато Б. се родила баща й само
веднъж ги посетил в болницата, а когато изписали майката и детето той не
присъствал. Свидетелката и съпругът й,
заедно с другите баба и дядо на Б. ги взели от болницата. Б. и майка й две
години и половина живели на село, след което се преместили в гр.Добрич. След
това бащата видял веднъж Б. когато била на осем години. Баща и дъщеря не
поддържали никакви отношения. Детето не познавало баща си. Последният не я е издържал, не се е грижил за нея, не я
е виждал. Последната година преди смъртта на Б. тя се срещнала два пъти с баща
си „на почерпка“. Единият път било на рожденния й ден. Бащата присъствал на погребението на дъщеря си.
Свитеделката сочи, че поради емоционалното състояние, в което била в този
момент не е разговаряла с бащата. Известно й е, че той има съпруга и дете.
Св.С.И. излага, че Б. е живеела при майка си и при него и
съпругата му. Майката и бащата на Б. били разделени. Не му е известно Б. да е
поддържала отношения с баща си, както и той да й е предоставял издръжка.
Свидетелят заявява, че не познава бащата на Б. и не го е виждал, включително на
погребението на детето.
При тази фактическа установеност, настоящият
състав на Добричкия окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.
Предявените искове са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искът по чл.432, ал.1 от КЗ е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размeр.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по
чл.380 от КЗ.
Доказва се и наличието на валиден договор за
застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между собственика
на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.
Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 03.11.2018 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание
чл.45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК и следователно изключва преценката
на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е
то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпроса относно причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като
причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Неоснователността на заявената искова
претенция в случая се обосновава от
обстоятелството, че ищецът преди образуване на настоящото дело, противно на
изложените в обратния смисъл твърдения в исковата молба, е получил обезщетение за претърпените вреди.
На 10.01.2019г.
между ищеца Д.И.Д. и ответното „****“
ЕАД е сключено споразумение за
изплащане на обезщетение в размер на 50000 лв. за вредите /имуществени и
неимуществени/ от процесното застрахователно събитие. Със споразумението ищецът
се е съгласил, че с получаването на обезщетението, счита отношенията си със застрахователното
дружество по повод настъпилите за него вреди от ПТП от 03.11.2018г., при което
е загинала дъщеря му Б. И., за напълно и окончателно уредени и няма каквито и
да било други претенции за обезщетения за вреди, искания за лихви разноски и
други подобни. Ищецът не оспорва получаването на обещетението.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 30.01.2017г. на ВКС по
тълк.д.№1/2016г. на ОСГТК на ВКС при
сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което
те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на
възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане. Удовлетворяването и изявлението на увреденото лице, че счита
полученото обезщетение за съответстващо на получените от него вреди, погасява
материалното му право да получи допълнително обезщетение от застрахователя на
делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КТ. При това претенцията на ищеца е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На следващо място следва да се посочи, че в случая по
делото не се установява и наличието на твърдяните от ищеца вреди, за които се
претендира обезщетение. Установено е,
че ищецът Д.И.Д. е баща на починалата Б.
Д.И.. Може да се приеме, че поначало преживяването на отрицателни емоции и
психически страдания, свързани със смъртта на близък човек, особено на дете, се
предполага, тъй като това е естествена човешка реакция при подобно събитие,
когато е налице близка семейна връзка между лицата и именно поради това тези лица са включени в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към
което препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Това предположение обаче в
случая се опровергава от събраните по
делото доказателства. Ищецът въпреки заявеното искане и предоставената му
възможност не ангажира гласни доказателства относно претърпените от него болки
и страдания вследствие смъртта на дъщеря му. От друга страна с показанията на
свидетелите по делото се установява липсата на установена между ищеца и
починалата му дъщеря особено близка семейна и емоционална връзка, каквито
твърдения се излагат в исковата молба. Също противно на твърденията в исковата
молба, че ищецът и починалата му дъщеря постоянно са били заедно, споделяли са
ежедневието си и са си помагали, се установяват едва няколко срещи между тях.
Не се доказват твърденията, че ищецът е отгледал починала Б., „давайки
най-милото и всичко ценно“. Свидетелите по делото излагат, че бащата не е
предоставял издръжка на детето си, както и не е поддържал връзка с него. Така
при липсата на установени, понесени от ищеца болки и страдания, причинени от
смъртта на дъщеря му Б. И. претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени е неоснователна.
При този изход на спора не подлежи на
разглеждане възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните
последици.
С оглед изхода от спора по главния иск е неоснователна
и претенцията за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода от
спора по делото на ищеца не се дължат
сторените от него разноски. На ответната страна се следват сторени по
делото разноски в размер на 1700 лв.
(800 лв. – депозит по КСАТМЕ и 900 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното
Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д. И.Д., ЕГН ********** ***
срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.I, р-н И,
ж.к. Д., бул.“Г.М.Д.“ №1 иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 150000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания
поради смъртта на неговата дъщеря Б. Д.И., починала вследствие на ПТП настъпило на 03.11.2018г.,
виновно причинено от Д.Р. М., водач на лек автомобил марка „Мазда"
модел „Премаци" с рег. № ****,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „****“ ЕАД, ведно
със законната лихва за забава върху главното задължение начиная от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „****“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.I, р-н И, ж.к. Д.,
бул.“Г.М.Д.“ №1 сторени по делото разноски в размер на 1700 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: