Р
Е Ш Е
Н И Е №
364
гр. Бургас, 26.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Добрев
при секретаря Таня Михова като
разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело №1261 по описа за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Е.К.К.
***, ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат И.Ц. от САК срещу А.А.С. и П.Д.С.
*** с искане да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде развален договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
подробно индивидуализиран.
С Определение №347 от
22.02.2017г., съдът е конституирал като страна в производството К.Д.М., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник и универсален наследник по завещание на починалата ищца Е.К.К..
Твърди се в исковата молба, че с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт №167, том 1, рег. №965, нот.дело №160/2013г.,
нотариус Гергана Недина, рег.№0607, с район на действие- Поморийски районен
съд, ищцата прехвърлила на първата ответница следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 57491.502.153 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2004г. на ИД на
АГКК, с площ от 250 кв.м., с адрес на имота: гр.Поморие, ул.,,Цар Асен“ №6,
заедно с построените и намиращи се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 57491.502.153.1 със застроена площ от 99 кв.м; едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 57491.502.153.2 със застроена площ от 43 кв.м. А.С. се
задължавала и в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката,
лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто
същата е водила до момента на сключване на договора.
Ищцата подчертава, че преди сключване
на договора, не е получавала грижи и издръжка от ответницата (както се
създавало впечатление от съдържането на нотариалния акт). Касаело се за
еднократно съдействие от последната за
приемане по спешност в МБАЛ-Бургас. Посочва, че след претърпяна операция (2012-2013г.)
здравословното и състояние се влошило. Намира също така, че С. не съзнавала
тежестта на отговорностите, които поема със сключване на процесния договор, тъй
като и понастоящем не била в състояние да изпълнява договорните си задължения
по осигуряване на ,,нормален и спокоен живот“ на прехвърлителката.
Заявява се в молбата, че предвид
възрастта на ищцата и сериозните заболявания (подробно изброени), елементарното
битово обслужване на последната било изключително затруднено- не можела да се
придвижва между двата етажа на къщата, нуждаела се за всичко от чужда помощ,
дори за елементарни хигиенни нужди. Ответницата, която работела като медицинска
сестра в Бургас, била запозната с горните обстоятелства, но посещавала К. в
почивните си дни за час- два.
Превежданата по сметка сума от 200 лева, ищцата не приемала и връщала по
банков път обратно.
Излагат се подробни съображения за
неизпълнение задълженията по процесния договор от страна на ответницата, с
което се обосновава правен интерес за неговото
разваляне.
Ответниците представят отговор, в който оспорват изцяло иска, като на първо място се излагат доводи за
недопустимост. Посочва се, че С. поела задължение за гледане и издръжка по два
договора - нотариален акт №167, том 1, рег.№965, нот.дело №160/2013г., нотариус
Гергана Недина, рег.№0607, с район на действие- Поморийски районен съд и
нотариален акт №168, том І, рег.№966, дело 161 от 2013г., с който били
прехвърлени недвижими имоти (земеделски земи) със следните идентификатори по
кадастралната карта на гр.Поморие: 57491.10.368; 57491.5.94; 57491.9.37;
57491.5.86; 57491.14.27. Заявява се, че по отношение втората сделка ищцата
предявила иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД пред Районен съд- Поморие
(гражд. дело №295 по описа за 2013г. на ПРС). В хода на производството
ответницата поискала трансформиране на задължението за издръжка в парично на
основание чл.97 вр. чл.95 ЗЗД. С решение по гр.д. №1368/2015г., ІІІ г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК бил отхвърлен изцяло иска за разваляне
на договор и допусната трансформация на задължението на ответниците.
Излагат се съображения за недопустимост на
настоящите искови претенции, поради решаване на спора със сила на присъдено
нещо. Макар решението на ВКС да не касаело процесните недвижими имоти,
задължението за издръжка и гледане било единно и неделимо.
В случай, че съдът намери иска за допустим,
предметът на спора следвало да се ограничи в периода от постановяване решението
на ВКС- 26.10.2015г. до настоящия момент, като се изследва въпроса за
изпълнение задължението на ответниците за изплащане паричния еквивалент от 200 лева
месечно.
Посочва се, че заветницата- настояща ищца не
полагала никакви грижи за К..
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не спорят, че на 21.03.2013г. с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт №167, том 1, рег. №965, нот.дело №160/2013г.,
нотариус Гергана Недина, рег.№0607, с район на действие- Поморийски районен
съд, Е.К.К. прехвърлила на първата ответница своя собствен недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 57491.502. 153 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2004г. на ИД на
АГКК, с площ от 250 кв.м., с адрес на имота: гр. Поморие, ул.,,Цар Асен“ №6,
заедно с построените и намиращи се в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 57491.502.153.1 със застроена площ от 99 кв.м; едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 57491.502.153.2 със застроена площ от 43 кв.м., срещу
което А.С. се задължавала и в бъдеще да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто същата е водила до момента на сключване на договора.
Ответницата, предвид
семейното и положение към датата на сделката,
придобила имота в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото не се спори също така, че К.
страдала от множество заболявания и състоянието и се влошило в периода
2012-2013г., поради което и се нуждаела от постоянни и ежедневни грижи и
внимание, както и че на процесната дата е сключила два отделни договора за
издръжка и гледане с ответницата С., като предмет на втория договор били
поземлени имоти- земеделски земи. Не са налице различни позиции на страните и
относно направения отказ на възрастната жена да приема изпълнение от
ответницата С., настъпил в един много кратък период след сключване не договора.
Заявява
се обаче, че е налице пълно неизпълнение на задължението на ответниците по
договора, които и към момента на предявяване на иска не били в състояние да осигурят
спокоен и нормален живот на прехвърлителката.
По
делото са приобщени материалите по
гр.дело №295/13г. по описа на Районен съд гр.Поморие, както и писмени
доказателства, свързани със здравословното състояние на К., включително и такива
удостоверяващи факта на настъпване на нейната смърт. Ангажирани са и съответните
документи, свидетелстващи за обстоятелството, че конституираната по делото като
ищец- К.Д.М. е универсален правоприемник и наследник
по завещание на починалата. Като доказателства по делото са приети и
представените от ответниците разписки за платени суми, в размер на 200 лева
месечно, считано от месец ноември 2015г. до месец януари 2017г.
Разпитаните по
делото свидетели Цвета Иванова и Златка Трендафилова са убедителни в
показанията си, че здравословното състояние на прехвърлителката по договора е
било много тежко, страдала е от множество заболявания, като не е била в
състояние да се придвижва, без придружител. Заявяват също така, че пенсията на К.
е била недостатъчна, за да си купува лекарства и се грижи за себе си.
Последната, по думите им, живеела при лоши хигиенни условия, а ответницата С.
не се грижила за нея, тъй като отношенията между двете се влошили. Такива грижи
полагала единствено К.М.. Първата свидетелка си спомня, че ответницата е
обгрижвала възрастната жена по време на престоя и в болницата.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и
достоверни и в тази връзка счита, че разпитаните лица са изложили добросъвестно
и отговорно всичко, което им е известно по случая.
С
предявяването на настоящия конститутивен иск е упражнено потестативно право за разваляне на алеаторен договор
за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, поради неизпълнение на задължението на ответницата по делото да
осигури на К. издръжка и гледане, позволяващи и да води спокоен и
нормален живот, докато е жива.
Поначало в съдебната практика е прието, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следва да се
определят чрез тълкуване волята на страните, изразена в същия. /решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
46/2009г., постановено по реда на чл.290 ГПК/. В тази връзка трябва да се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи (решение № 343 от
26.05.2004 г. на ВКС по гражд. д. № 609/2003 г., II г. о.). Обемът и характерът на грижите трябва да
отговаря на конкретните нужди на кредитора. Поетото задължение за издръжка и
гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа
и издръжка, редовно и в пълен обем, ежедневно до смъртта на нуждаещия се от нея. В
конкретния казус, който несъмнено е по особен, предвид наличието на още един
последващ договор, сключен между същите страни, макар и уговорени бланкетно
такива грижи са се дължали постоянно и
непрекъснато от страна на длъжника. Това е така, тъй като ако прехвърлителят е в невъзможност да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му
стандарт, тогава са налице основания за разваляне на договора.
Настоящият състав не споделя изложените в
исковата молба твърдения, че за К. не са полагани грижи за минал период от
време като счита, че същите се опровергават, освен от волеизявленията на самите
страни, подписали процесния нотариален акт, така и от събраните писмени и
гласни доказателства.
Поначало и
съгласно принципите за реалното изпълнение, които безспорно намират приложение и по
отношение на ненаименованите договори длъжникът по задължението за даване на
издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото, а кредиторът няма
право да иска от изправния длъжник вместо издръжка в натура паричния й
еквивалент. Особеностите на престацията по договора обаче налагат известни
отклонения от този принцип, изведени в съдебната практика (тълкувателно
решение № 96 от 28.06.1966 г. на ВС по гражд. д. № 65/1966 г., ОСГК и решение № 1169 от
09.12.1986 г. на ВС, II г. о.). По изключение задължението за издръжка
може да се трансформира в паричния му еквивалент, като това би могло да се
случи включително и когато е налице временно разстройство в отношенията между
страните и кредиторът не дава съдействие за изпълнение на задължението за
издръжка в натура. При тази хипотеза, когато кредиторът неоправдано отказва да
приема изпълнението и грижи в натура, той се поставя в забава, но длъжникът
продължава да бъде в неизпълнение. Забавата на кредитора и нейните последици са
от особено значение за длъжника, който ще бъде изправна страна, ако е поискал
трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил
парично изпълнение (решение № 165 от 01.03.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 71/2009 г., ІІІ г.
о.). Такава трансформация обаче в
процесния казус и по процесния договор не е поискана от ответниците и не е
настъпила. Действително последните са продължили изпълнението в пари, като са
съобразили поведението си с цитираната съдебна практика, но така и не са
предприети действия по сезиране на съда, който да допусне със свой съдебен акт
трансформация на процесното задължение. Такава тежест на доказване изрично е
указана на ответната страна.
С решение №238/26.10.2015г. на ВКС, трето гражданско
отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК такава трансформация е разрешена и
приет паричен еквивалент на задължението в размер на 200 лева, които да бъдат
заплащани до 5-то число ежемесечно на К., но това е станало в друго
производство и по отношение на друг договор, с предмет други недвижими имоти.
При формиране на своите изводи съдът взе предвид и
решение №159/ 10.08.2015г. на ВКС по гр.дело №4124/14г., постановено по реда на
чл.290 ГПК, разглеждащо именно хипотеза на последващо сключени договори за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. В цитирания съдебен
акт се приема, че ако страните не са уговорили друго и няма разграничение на
дължимата по отделните договори грижа, тогава изпълнението на приобретателя е
изпълнение по всички договори, съответно неизпълнението го прави неизправна
страна по всички договори. Това би било така и в настоящия казус, стига да бяха
предприети постъпки за трансформиране на задължението на ответниците. При липса
на такава, поета инициатива, макар и кредиторът да е отказал да приеме
изпълнение, длъжниците няма как да бъдат поставени в благоприятната позиция на
изправна страна.
Ответницата е била с ясното съзнание, че е страна по
два договора, като обемът и съдържанието на нейните задължения по всеки един от
тях не се е различавал и не е бил уговорен индивидуално и детайлно. Страните не
са предвидили разпределение или разделение на конкретни престации или полагане
на отделни грижи и издръжка по някой от двете сделки. От друга страна всеки от
двата договора е имал за предмет прехвърляне на недвижими имоти със значителна
стойност, като в тази връзка не е имало пречки, при наличие на желание за
запазване действието и последиците на процесния договор да се поиска
трансформация на задължението и по него, отчитайки реалната възможност от
предявяване на претенция за развалянето му, предвид влошаване на отношенията
между страните. Като не е направила това, заявявайки изрично искане в отделно
производство или пред настоящия състав, ответната страна не може да се позовава
на нейното действие. След като трансформация на задължението по процесния
договор в парично не е допусната е останал ангажиментът за полагане на грижи за
К., ежедневно и в пълен обем. Такова поведение, свързано с реалното изпълнение
по договора не е налице /по делото не се и твърди обратното/, поради което са настъпили
предпоставките за неговото разваляне. Констатираното неизпълнение е съществено
и виновно и е продължило до смъртта на възрастната жена, поради което и
предявеният иск за разваляне на договора се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този
изход на спора в
тежест на ответниците трябва да бъдат
възложени направените от К.Д.М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
2071.09 лева, от които държавна такса- 871.09 лева и 1200 лева- адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
на основание чл.87 ал.3 ЗЗД сключения на 21.03.2013г., между Е.К.К., ЕГН ********** и А.А.С. ЕГН **********,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт №167, том 1, рег. №965, нотариално дело
№160/2013г., нотариус Гергана Недина, рег. №0607, с район на действие-
Поморийски районен съд, с който Е.К.К. прехвърлила на А.А.С. поземлен имот с
идентификатор 57491.502.153 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2004г. на ИД на АГКК, с площ
от 250 кв.м., с адрес на имота: гр.Поморие, ул.,,Цар Асен“ №6, заедно с
построените и намиращи се в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
57491.502.153.1 със застроена площ от 99 кв.м; едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 57491.502.153.2 със застроена площ от 43 кв.м. срещу задължението
на ответницата и в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката,
лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто
същата е водила до момента на сключване на договора.
ОСЪЖДА А.А.С. и П.Д.С.
да заплатят на К.Д.М., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 2071.09/две хиляди и седемдесет и
един лева/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия: