Решение по дело №210/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 127
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Кирил Градев Стоянов
Дело: 20222000500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500210 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/ против Решение №20 от 01.04.2022г., постановено
по гр.д.№460/2019г. по описа на ОС – Сливен. Решението се обжалва в частта
с която е отхвърлена претенция на Комисията за отнемане на сумата в размер
на 647.32 лв. внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева с титуляр
С. Г. Ш., претендирана за отнемане от С.Ш. на основание чл.151 във вр. с
чл.142 ал.2 т.5 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ. В обжалваната част решението
се оспорва като неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се подробни съображения. За да отхвърли претенцията в тази и
част съдът се е основал на това, че към момента на предявяване на исковата
молба претендираната сума е неналична и съответно – същата не подлежи на
отнемане в полза на държавата. На първо място – съдът е констатирал, че е
налице значително несъответствие в имуществото на ответниците и
предявената искова претенция е основателна. Страната прави анализ на
понятието и „имущество“ според ЗПКОНПИ – всякакъв вид собственост и
обстоятелството, че парите са извън този кръг – т.е. – те се включват в по-
широк кръг понятие за собственост. От това следва, че всякакви видове
вноски по сметки на лицата представляват имущество и ако не е установен
1
законен източник, то те са обект на претенция от Държавата независимо дали
са налични в края на проверявания период по сметките на лицето. Парите са
особена категория движими заместими вещи и правото на собственост се
упражнява с простото им предаване. Целта на ЗПКОНПИ е предотвратяване
незаконно придобиване на имущество, а парите са годно средство за
натрупване на стойност. Прави се анализ при различни хипотези и се
обосновава претенцията за отнемане на паричната равностойност и при
нейната липса, тъй като липсващата сума не означава, че лицето не се е
облагодетелствало с нея. Поради това законът императивно предвижда че на
отнемане подлежи незаконно придобито имущество като не се прави разлика
между налично и неналично такова в патримониума на лицето. Предвидени
са две хипотези на отнемане на парична равностойност вместо самото
имущество: - когато не е възможно да се отнеме обособено имущество и
когато имуществото липсва или е отчуждено. Хипотезите включват и
отчуждавенето на имуществото – неговата продажба и т.н. В работата на
КПКОНПИ липсата на наличност по банкови сметки е често срещано и това е
обяснимо, тъй като лице привлечено като обвиняем не би си позволило да
държи парични средства по сметки. Поради това по ЗПКОНПИ на отнемане в
полза на държавата подлежат парични средства, които липсват по банковите
сметки на проверяваното лице в края на проверявания период. Страната се
позовава на съдебна практика като цитира решения на различни съдилища.
Цитира се Решение №260892 от 14.03.2022г. на СГС по гр.д.№11992/2019г., в
което е посочено че поради липса на произнасяне по ТД №4/21г. на ОСГК на
ВКС следва делото да се реши съобразно разпоредбата на чл.5 от ГПК: няма
основание за стеснително тълкуване на закона, тъй като той цели
преодоляване последиците от неоснователното обогатяване за сметка на
други лица или обществото като цяло. Твърдението че не може да се отнеме
нещо, което го няма не намира опора в закона с оглед изричната разпоредба
на чл.142 и чл.151 от ЗПКОНПИ..Според въззивникът налице са двете
основни изисквания за уважаване на претенцията – лицето е привлечено като
обвиняем и е налице значително несъответствие по смисъла на закона – това е
доказано в производството пред първоинстанционния съд поради което
претенцията следва да бъде уважена изцяло. Не може да се отнема само част
от установеното незаконно придобито имущество. Моли се да се отмени
решението на ОС – Сливен в обжалваната му част и да се постанови решение,
с което да се уважи претенцията на ищеца. Претендират се разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок от ответниците в производството пред
първоинстанционния съд – Б. Г. П. и С. Г. Ш. е постъпил отговор на
въззивната жалба. Според въззиваемите решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в
2
съответствие с материалния закон. На първо място – съдът е извърши
проверка на всички факти и твърдения.Установена е фактическата обстановка
и претенцията в обжалваната част е отхвърлена, тъй като към момента на
предявяване на исковата молба тази сума е била неналична и не подлежи на
отнемане в полза на държавата. За да уважи претенцията съдът е установил
наличието на значително несъответствие. Оспорват се твърденията на
Комисията, че съдът неправилно е разгледал прилагането на законовите
дефиниции, касаещи исковете завеждани от ищеца. За да е налице отнемане
на парични средства, то те следва да са в наличност. Твърдението на ищеца за
дългогодишна практика, съгласно която вноските на каса по банкови сметки
– неналични в края на периода са абсолютно доказани като факти не е
правилно, защото съдебната практика не е относима към конкретния случай.
Не следва да се допуска погрешно тълкуване на съдебната практика. Страната
счита, че постановеното решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло. Разноски пред
инстанцията не се претендират.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява
следното:
По образуваното производство по гр.д.№460 по описа на Окръжен съд –
Сливен е бил предявен иск на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество на обща стойност 23 627.65 лв. с правно
основание чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ. Въз основа анализа на доказателствата
съдът е установил наличие на несъответствие между имуществото на
проверяваните лица и техния нетен доход – в размер на 229 937.99 лв. и
същото е преценено като значително по смисъла на §21т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ, тъй като надхвърля сумата от 150 000 лв. за целия проверяван
период. При преценка основателността на искането за отнемане в полза на
държавата на парични суми – съдът е констатирал, че по отношение на
претендираната за отнемане сума от С.Ш. – 647.32 лв. по делото няма
доказателства, че тази сума е налична в края на проверявания период и
поради това същата не може да бъде отнета в полза на държавата. Дори се
констатира, че на стр.9 в исковата молба се твърди, че за 2018г. сметката на
С.Ш. в „ЦКБ“ АД, по която са направени вноски на каса в размер на 647.32
лв. приключва с отрицателно салдо – т.е. - няма налични парични средства по
сметката. Поради това иска за отнемане в полза на държавата на тази сума,
както и на други две съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани.
Недоволна от постановеното решение в тази част ищцовата Комисия е
депозирала въззивната си жалба с изложени доводи в подкрепа на искане за
отмяна на същото в съответната част. Прави се искане за отмяна на
решението в тази част и постановяване на решение, с което се постанови
отнемане на сумата от С.Ш. в полза на държавата.
3
Въззивната жалба е депозирана от надлежна страна в производството
пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалване на
решението в законоустановения срок, поради което същата съдът преценява
като допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
КПКОНПИ в своята жалба изразява недоволството от отхвърляне на
искането и за отнемане на сумата в размер на 647.32 лв. внесена от трети лица
по разплащателна сметка в лева с титуляр С. Г. Ш., претендирана за отнемане
от С.Ш. на основание чл.151 във вр. с чл.142 ал.2 т.5 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ. Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на
Комисията против тази част на решението за неоснователна. Изцяло се
споделят мотивите на първоинстанционния съд досежно отхвърлянето на
искането в тази част: - не подлежи на отнемане имущество, което е преминало
през патримониума на проверяваното лице и не е в негово притежание в края
на проверявания период. На отнемане подлежи само налично в края на
проверявания период имущество, което съществува в патримониума на
проверяваните лица. Не се споделят изложените във въззивната жалба на
Комисията доводи. На отнемане по този ред подлежи притежаваното от
ответника налично имущество, включително наличните парични средства по
банковите сметки, а ако същото липсва или е отчуждено се присъжда
паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на
държавата, а при преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се
намира у свързани лица. Притежавано имущество е придобитото в
проверявания период имущество, което продължава да се намира в
патримониума на ответниците, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито
е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е
имущество, което макар да е било придобито в проверявания период, вече е
напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено,
потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период,
което е налично в края на този период. Както е изяснено в практиката на ВКС
– напр. гр.д.№ 5562/2013г. на IV г.о., гр.д.№ 1557/2010г. на III г.о., гр.д.№
3224/2017г. на IV г.о. и гр.д.№ 2507/2017г. на IVг.о., незаконно придобито
имущество може да бъде само влязлото в патримониума на проверяваното
лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в
края на периода, но не може да се отнеме равностойността на имущество,
което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в
негово притежание в края на периода. Съгласно утвърденото разбиране в
решение №137 от 2.11.2018г. по гр.д.№ 2507/2017г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 97 от 18.5.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение №
129/08.06.2015г. по гр.д.№5562/2013г. на ВКС, ІV г.о., нормите както на
4
ЗОПДИППД (отм.) така и на ЗПКОНПИ, касаещи предметния обхват на
отнемането, са със санкционен характер и не могат да се тълкуват
разширително. Предмет на отнемане е само наличното имущество и
заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми,
преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на
завеждане на иска не може да се постигне. Предвид идентичността на
разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм.); и ЗПКОНПИ, касаещи предмета на
отнемане в полза на държавата, възприетото разбиране в практиката на ВКС
запазва своята актуалност и при действието на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр.
7/2018г. Ето защо съдът не може да направи извод за включване на така
посочените суми в имуществото на ответниците и да го вземе предвид при
определяне на размера на несъответствието. Това е така и защото
законоустановената цел на конфискацията е отнемане на реални, налични
активи, а не създаване на парични задължения, какъвто би бил резултата от
отнемане на неналични парични средства (изключението е въведено със
закона единствено по отношение на заместващата облага). По изложените
съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с
изложените в обжалваната от страната част на решението и намира, че в тази
част същото следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Поради неоснователността на въззивната жалба и липсата на направено
искане за разноски от въззиваемите, съдът намира, че разноски в полза на
страните за пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
По отношение дължимата д.такса: Съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ: „С
решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото“. От текста следва логическият извод, че
такава се дължи, но не се внася авансово. Законът не съдържа разпоредби,
обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от
заплащане на държавни такси. Ето защо с постановяване на настоящото
решение ще бъде определена и дължимата д.такса. За въззивника
КПКОНПИ при материален интерес на въззивната жалба общо 647.32 лв. в
тежест на Комисията следва да бъде определена държавна такса пред
настоящата инстанция в минимален размер от 50 лв.
По гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20 от 01.04.2022г. постановено от
Окръжен съд – Сливен по гр.д.№460 от 2019г. в обжалваната част, с която е
отхвърлена претенция на Комисията за отнемане на сумата в размер на
647.32 лв. внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева с титуляр С.
Г. Ш., претендирана за отнемане от С.Ш. на основание чл.151 във вр. с чл.142
5
ал.2 т.5 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от
50 /петдесет/ лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6