№ 35
гр. Несебър, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Административно
наказателно дело № 20252150200003 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ **** с ЕИК-205*****, представлявано от
управителя С.В. срещу наказателно постановление № 02-2400610/18.11.2024г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас.
С обжалваното наказателно постановление на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3
от Кодекса на труда.
В жалбата се оспорва като невярно, констатираното при извършената проверка
нарушение, а именно че дружеството е допуснало до работа непълнолетно лице – М.Р.К..
Твърди се, че с разрешение на управителя на дружеството, непълнолетната е пребивавала в
хотела като гост и придружител на двете си лели - сестри на майка й, но не е полагала труд.
По време на проверката актосъставителя е отказала да приеме обясненията на М., че е само
гост и е принудила непълнолетната да попълни документи под диктовката на проверяващия
екип. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание, процесуалния представител по пълномощие на въззивната
страна, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю. к.
Н., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като излага съображения, че
нарушението е доказано. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2024г. в 14,40ч. от служители на Д "ИТ"- Бургас в екип М. С.-гл.инспектор
и Миглена Атанасова-инспектор е извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в хотел „*****“, находящ се к.к.С.Б., стопанисван от „*****“ ****.
Проверката е била извършена по повод постъпил на 15.08.2024г. сигнал от лице, което
твърди, че е работило в хотела като камериерка без трудов договор. В хода на проверката в
стая 213 на хотела са установени да извършват дейност по почистване три жени, сред които
и непълнолетната М.Р.К., родена на 10.11.2006г., която държала парцал, с който забърсвала
бюро в посочената стая. На въпрос на проверяващия екип, трите жени потвърдили, че
работят в хотела като камериерки. Според показанията на актосъставителя С. на конкретно
зададен въпрос към М., последната е потвърдила, че работи в хотела и че в момента
почиства бюрото в стаята. Инспекторите раздали на трите жени в стая № 213 бланки на
декларация по чл.402 КТ за попълване. Св.С. твърди, че пред стая № 2013 е имало
камериерска количка, а трите жени в стаята били облечени еднакво - с тъмни тениски и /с
еднаква дължина/ къси черни клинове, когато св.С. влязла в стаята, едната от жените излязла
от санитарния възел, в който имало на земята препарати. При проведения разговор с трите
жени, нито една от тях не е посочвала, че имат роднинска връзка по между си. Видно от
собственоръчно попълнената декларация/л.16/ по чл.402, ал.1, т.3 КТ М. е посочила че
работи към „*****“ **** от 15.08.2024г. като камериерка без сключен писмен трудов
договор, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч. с един час почивка дневно и един почивен ден
седмично при уговорено трудово възнагреждание от 933лв., като към момента на попълване
на декларацията е почиствала стая 213 –"бърше бюрото".
В хода на проверката по документи било констатирано още, че за непълнолетното
лице от страна на въззивното дружество не е получавано разрешение от Инспекция по труда
за приемането му на работа.
С оглед горните констатации, на 03.09.2024 г. св.М. С., на длъжност главен
инспектор в Д"ИТ"-Бургас съставила против въззивника АУАН № 02-2400610 за нарушение
по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че на 16.08.2024г. дружеството е приело на
работа лицето М.Р.К. с ЕГН-********** да изпълнява трудови функции на "камериерка", в
посочения по-горе хотел, преди да е получило разрешение от Инспекцията по труда за
приемането му на работа, с което е осъществен състава на нарушението по чл.303, ал.3 КТ.
Видно от разписка, АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството на
03.09.2024г., като е подписан без възражения.
В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения по акта не постъпили
в Д"ИТ" - Бургас.
Административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя и наложил на „Крипток 2018“ **** административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
2
414, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от
КТ. НП е връчено на представляващия санкционираното дружество на 12.12.2024г., а
жалбата против него е постъпила на 23.12.2024г. в Д“ИТ“-Бургас.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и събраните гласни доказателства-показанията на
св.М.С., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената
по делото фактическа обстановка.
В хода на съдебното следствие е разпитана при условията на довеждане от
въззивника свР.Х.М./леля на М./, която посочва, че през 2024г. е работила в хотел „*****“
като камериерка. Св.М. първоначално твърди, че племеницата й М., кято живеела в
с.Скалак, общ.Руен, през месец август й дошла на гости, на море, като останала за три дни.
Този свидетел твърди, че докато М. й е била на гости не е реботела в хотела, а е ходела на
плаж. След това твърдение, в рамките на разпита св.М. посочи, че след работа всяка вечер
се прибира в гр.Айтос, а на следващия ден отново пътува от Айтос за работното си место в
к.к.Слънчев бряг. След посочването на това обстоятелство свидетеля посочи, че М. не е била
на гости при нея, а е била на гости при сестра й за два-три дена. Според този свидетел в
деня на проверката тя и сестра й, която също работела като камериерка в хотела, почиствали
една от стаите. В това време при тях пристигнала М. и останала да ги изчака малко да
свършат работа, за да отидат заедно на море. Св.М. твърди, че М. не е работела в стаята и не
е била с работно облекло на камериерка. Уточнява, че камериерките в хотела имали работно
облекло, състоящо се от синя тениска, на гърба на която има надпис „*****“ и черен клин.
Тогава пристигнали проверяващите и раздали на трите документи за попълване. Св.М.
казала на проверяващите, че М. е само на гости при тях, но една от тях казала „нека попълни
справката, нищо няма да стане.“ М. попитала какво да пише, а една жена от проверяващите
й отговорила да си напише имената и ЕГН.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно –АУАН, декларация и
от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол
за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
3
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 КТ
или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът,
който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или
оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" Бургас, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото
Заповед № З-0860/17.10.2022г. на ИД на "ГИТ" Видно от т. 5 от заповедта с нея ИД на "ГИД"
е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от
инспектори от " "ИТ".
АУАН също е съставен от компетентен орган, служители на Д“ИТ“-Бургас,
съобразно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете п о чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и
Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление е дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да оборят изложените фактически обстоятелства и констатации в акта
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 303, ал. 3 от КТ: " лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
4
Разпоредбата на чл.303, ал.4 от КТ посочва, че условията и редът за даване на
разрешение за работа по ал. 3, на разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години,
както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд за лицата, ненавършили 18 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика и министъра на здравеопазването.
Съгласно чл.16, ал.3 от НАРЕДБА № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване
на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, при подадено искане по чл.303,
ал.3 от КТ, Директорът на териториалната дирекция "Инспекция по труда" или
упълномощеното от него длъжностно лице се произнася по искането в 7-дневен срок от
подаването му или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или
нередовности.
В конкретния случай се установява, че при извършена по сигнал физическа
проверка в посочения хотел на 16.08.2024г. около 11,40ч. непълнолетната М. К. е установена
да полага труд в стая № 213, като е забърсвала с парцал намиращо се в стаята бюро, поради
което правилно и обосновано е прието от административно наказващият орган, че в
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ работодателят е приел на работа непълнолетно лице преди
да му бъде издадено разрешение от Д“ИТ“-Бургас. Въпреки наведените в жалбата
твърдения, че непълнолетното лице не е полагало труд по време на проверката, а се е
намирало в стаята, на гости при двете си лели, които в същото време почиствали стаята при
изпълнение на трудовите си задължения като камериерки, по делото не се събраха
доказателства, разколебаващи извода в НП за осъществена от дружеството жалбоподател
деятелност, която изпълва състава на чл.303, ал.3 КТ. Съдът кредитира изцяло показанията
на св.М.С., както и показанията на св.М. в частите, в които последната твърди, че през
лятото на 2024г. е работила като камериерка в хотел „*****“ и по време на процесната
проверка е извършвала почистване на една от стаите в хотела, в която по същото време е
била и М., тъй като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото. Съдът не
кредитира показанията на св.М. в частите, в които първоначално твърди, че М. е
пребивавала в Слънчев бряг, тъй като е била при нея на гости, а в последствие след като при
разпита й се установи, че ежедневно пътува от гр.Айтос/където живее/ до работното си
място, промени показанията си като заяви, че М. всъщност за два-три дни е била на гости на
другата си леля и е нощувала в нейната стаята със знанието на управителя. Не се
кредитират и показанията на този свидетел и в частите, в които се твърди, че по време на
проверката М. се е намирала в хотелската стая, която почиствали св.М. и сестра й, но не е
работела, а ги е изчаквала да свършат работа и заедно да отидат на плаж. В тези части
показанията на св.М. съдържат вътрешни противоречия и неясноти, които свидетелят не
можа да отстрани и обясни по време на разпита. Освен това твърденията на този свидетел са
в пряко противоречие с писмените доказателства, приобщени по делото, в частност със
саморъчно попълнената от непълнолетната М. декларация по чл.402 КТ. Следва да се вземе
предвид, че съгласно показанията на св.М., М. сама е попълнила предоставената й
декларация, като на въпрос на М. какво да пише в предоставената й декларация, една от
5
проверяващите от Инспекцията по труда й е посочила да си напише имената и ЕГН, но
освен тези данни непълнолетната е вписала всички елементи на трудово правоотношение,
по силата на което тя е полагала труд при въззивника като работодател. М. е била
установена да забърсва с намиращо се в стаята бюро, потвърдила е писмено извършването
на тази дейност в декларацията. Не на последно место с оглед събраните данни за работното
време и почивките на камериерките в хотела и часа на извършената проверка – 11,40ч.,
неубедително е твърдението на св.М., че М. е била в стая № 213, тъй като изчаквала лелите
си да приключат работа, за да отидат заедно на плаж.
В посочените части показанията на св.М. са вътрешно противоречиви, неясни и
неубедителни, поради което съдът не ги кредитира. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че доказателствената тежест на останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, сочещи несъмнено установяването на непълнолетната без
съответното разрешение от Д“ИТ“-Бургас да престира труд на посочената в НП и АУАН
дата и място не е разколебана.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ е предвидена отговорност за работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
В конкретния случай нарушението е довършено на датата на приемане на
непълнолетното лице на работа без съответното разрешение, която съобразно декларираните
от непълнолетната данни е 15.08.2024г.. Това разрешение се изисква заради засилената
закрила, която се дължи на непълнолетните лица, за да се направи преценка от компетентния
контролен орган дали конкретната работа е подходяща за тях и превантивно да се ограничи
неспазването на забраните на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 КТ да се приемат на работа, която
е вредна или опасна за правилното им развитие.
Санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна
отговорност съгласно чл. 83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ
отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое
обособено имущество, каквото представляват по същество предприятието на търговеца,
както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви
вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се
изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за
извършеното административно нарушение.
За неизпълнението на процесното задължение, съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ е
предвидена имуществена санкция за работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ в
размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган правилно е определил и санкционната
норма по чл. 414, ал. 1 КТ, съобразно параметрите на която е наложил "имуществена
санкция" в минималния предвиден размер от 1500лв., като са изложени мотиви за
индивидуализацията на размера, които се възприемат за основателни и разумни от
настоящия съдебен състав, доколкото няма данни за други извършени нарушения на
трудовото законодателство от същия характер и вид.
6
При тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото наказващият орган има право на разноски. Сторено е
своевременно искане в тази насока от процесуалния представител на ДИТ Бургас. В ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е
прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е
представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи
следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от
ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. т. е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
ниската фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас
/като териториално поделение/ – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от
Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " вр. пар. 1, т.
6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на осн.чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400610/18.11.2024г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, с което за нарушение на чл. 303, ал. 3
от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „*****“ **** с ЕИК-205*****,
представлявано от управителя С.В., е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1500
лева.
ОСЪЖДА „*****“ **** с ЕИК-205***** да заплати в полза на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София сумата в размер на 80лв./осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за юк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8