Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150
/04.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К.Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2610/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от процесуален представител на „Понс комерс“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* против решение № 684/24.06.2020 година по н.а.х.д. № 5720/2019 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено
наказателно постановление № 466380 – F489639/12.09.2019 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 33 ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във
връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на
основание чл. 185 ал. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи за необоснованост. Поддържа, че РС не е отчел
обстоятелството, че в момента на проверката не е отчетен конкретен извършител
на нарушението, а отговорността в случая е на физическото лице, допуснало
нарушението, а не на търговското дружество. Заявява, че установената разлика между фактическата
наличност на парични средства по каса и по фискалното устройство към нея не е
доказана от наказващия орган последством приложения опис на парични средства,
защото той не е подписан от управителя на дружеството. Твърди, че за същото
нарушение е санкциониран с още две НП и за него е невъзможно да направи
разграничение, съответно – да организира адекватно защитата си, а допуснатото
нарушение е съществено. Сочи, че наказващият орган не е съобразил, че са налице
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, а РС незаконосъобразно е потвърдил НП.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност
на жалбата.
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за
това, че при извършена проверка на 28.05.2019 година в 15:10 часа, в стопанисван от него търговски обект – супермаркет
„Велека“ в ж.к. „Изгрев“ в град Бургас, е установена разлика от 762,86 лева между фактическата наличност
в касата (0,00 лева) и
отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и
работещо в обекта фискално устройство (762,86 лева). Наказващият орган е приел,
че е нарушена нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118 ал. 4
от ЗДДС, като търговецът не е изпълнил задължението си, да отбележи всяка
промяна на касова наличност (извеждане на пари от касата) на ФУ, чрез
операцията „служебно изведени“, с каквато възможност провереното
устройство е разполагало.
За да постанови оспореното решение,
РС е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни и
логически издържани мотиви по фактите, установени в производството по налагане
на наказанието и при съдебното оспорване. Обсъдил е както поотделно така и в
съвкупност всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП – в това
число и изложените повторно с настоящата касационна жалба. Тълкувал е нормата,
приета от наказващия орган за нарушена, като е обосновал правен извод за
неоснователност на жалбата.
Решението е
правилно и мотивите му се споделят напълно от настоящия състав.
По касационната жалба.
Съгласно цитираната в НП приложима
материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В момента на извършване
на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата
наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от
дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава
адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.
Съгласно разпоредбата на чл. 185
ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо
лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция
– за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по
чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е
посочил за нарушение нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата.
В настоящия случай е констатирано,
че електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) има заложени опции
„служебно въведени” и „служебно изведени” на суми, поради което наличната
парична сума е следвало да бъде въведена коректно. В описателната част на
обжалваното НП не e посочено, че установената наличност е резултат от продажби,
а в АУАН липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи
единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл. 33 ал.1 от Наредбата
не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, в НП напълно обосновано е
прието, че санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл. 185
ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.
Не е налице необоснованост на
съдебния акт, твърдяна от касатора. Напротив, съдът е обсъдил всички релевантни
факти и методично ги е съпоставил
с приложимото право, като е формулирал изводи, които, както бе
посочено, се споделят от
настоящия съдебен състав.
Нито едно от обстоятелствата,
сочени от касатора, не е основание за отмяна на решението.
Неустановяването
на конкретно физическо лице, като извършител на нарушението, при съставянето на
АУАН не представлява нарушение на процесуални правила. ФУ, на което е извършена
проверка от служителите на НАП, е собственост на дружеството – жалбоподател и
обслужва негов търговски обект. При установяването на нарушението е ирелевантно
кой конкретен служител на „Понс комерс“ ЕООД е работил с ФУ в момента на
проверката, защото всички действия с устройството се извършват от името и за
сметка на дружеството, а работният процес следва да бъде така организиран, че
да не се допуска нарушение на закона. След като при проверката е установено
административно нарушение, отговорността правилно е била адресирана към
търговеца, а не към негов служител.
Неоснователно
е и възражението за недоказаност на посочената в НП разлика между фактическата
наличност на парични средства и тази по работещото ФУ, предвид неподписването
на описа на паричните средства от законен представител на дружеството.
Изготвеният опис, всъщност, е съставен единствено от служител на „Понс комерс“
ЕООД – управителя на търговския обект, и няма характеристика на приемателно –
предавателен протокол, а е писмено доказателство, изготвено и представено от
името на жалбоподателя. Описът отразява факти, заявени от името на дружеството,
поради което напълно обосновано е използван в административнонаказателното
производство от наказващия орган, съответно – законосъобразно е кредитиран от
РС при постановяване на решението.
Доводът в
жалбата, че за същото нарушение касаторът е бил санкциониран с още две НП, а РС
не е отчел подобно обстоятелство, няма правна, доказателствена и логическа
основа. Съпоставката на номерата на фискалните устройства с прилежащата им
фискална памет, описани в обжалваното НП и в двете НП, представени едва в
касационното производство, показва, че нарушенията, за които дружеството е
санкционирано, са извършени с различни устройства, работещи по едно и също
време, но на различни каси в магазина, т.е. липсва идентичност между отделните
нарушения и затова не е нарушен принципа „non bis in idem“.
Що се отнася
до твърдението, че наказващият орган не е съобразил, че са налице
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, а РС незаконосъобразно е потвърдил НП,
настоящият съдебен състав приема, че тези предпоставки не са налице, защото
случаят не е „маловажен“.
В нормата на
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно
тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
За да се
прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не
е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Извършеното
нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна
уредба от ЗДДС и Наредбата. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и
ефективен контрол върху приходите и разходите на задължените лица, съответно
върху дължимите от тях данъци. В конкретния случай, търговецът не изпълнява
законовите предписания, а за извършването на такива нарушение е предвидена
значителна имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че обществената
опасност на нарушения, като процесното, е сериозна. Извършеното деяние е обичайно за този вид
нарушения и не разкрива някакви допълнителни признаци, от които може да бъде
направен извод за неговата „малозначителност“, затова не са налице основания за
отмяна на НП.
Решението е правилно и следва да
се остави в сила.
С оглед на изложеното, на
основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
684/24.06.2020 година по н.а.х.д. № 5720/2019 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: