Решение по дело №292/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260130
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20211840100292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. И., 29.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД И., III СЪСТАВ, в публичното заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното гр.д. №292/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е жалба от И.Г.Х., наследник на И. М. Х., против Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК, гр. И., за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. И. в местността (квартал) ЦВ. ЧЕШМА.

В жалбата и уточнителните молби към нея се твърди, че жалбоподателят е наследник на И. М. Х., че за атакуваното решение  жалбоподателят е разбрал на 14.03.2021г. при връчване на книжа по друго дело. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно.

Ответната страна в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК не представя писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответната страна не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че жалбоподателят е наследник по закон на И. М. Х., поради което е легитимирано лице с правен интерес.

Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в редакцията от 24.08.1993г., действала към датата на горепосоченото решение в едномесечен срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В ал. 3 на същата разпоредба се предвижда, че Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.

В представената в цялост преписка няма данни за връчване на решението. Действително по делото е представена обратна разписка (л. 26), получена от жалбоподателя, но от същата не може да се установи дали съответната пратка е съдържала атакуваното решение Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК, гр. И.. Единственият текст от обратната разписка, който сочи какво е било съдържанието на пратката е „28“ и „ПК“, от което не може да се направи извод, че на жалбоподателя е връчено именно атакуваното решение. В тази връзка следва да бъде посочено, че в останалите представени по делото обратни разписки, с които са връчвани различни актове  ясно и точно са посочени актовете, които са връчвани с тях.

След като по делото не се установи Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК да е връчено на някого от наследниците на И. М. Х., то същото не е влязло в сила. Същевременно жалбоподателят твърди, че е узнал за атакуваното решение на 14.03.2021г. при връчване на книжа по друго дело. От служебно извършена справка по гр.д. №910/2019г. по описа на РС- И. се установи, че решението по същото е връчено на жалбоподателя на 14.03.2021г., а жалбата по настоящото дело е подадена на 22.03.2021 (л. 3 от делото), поради което следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения 14- дневния срок.

 

От фактическа страна:

От Решение №21-1.86/26.01.1993г. на ПК за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост върху Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. И., като в графа „Ограничения на ползването“ е посочено, че имотът попада в регулация и подлежи на обезщетение по ред и начин, определен със закон. Решението е връчено на жалбоподателя на 05.05.1993г..

С атакуваното Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК  за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост върху Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. И., като в графа „Ограничения на ползването“ е посочено, че имотът попада в регулация и подлежи на обезщетение по ред и начин, определен със закон. По делото не се установи това решение да е връчено на някого от наследниците на И. М. Х.. Както вече беше посочено, от представената обратна разписка (л. 26)  не може да се установи дали съответната пратка е съдържала това решение.

От Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е признато правото на собственост върху нива от 2.500дка, находяща се в землището на гр. И., възстановено е правото на собственост в съществуващи стари реални граници за Нива от 1.380 дка и е отказано да се възстанови правото на собственост върху 1.120дка поради това, че е застроено от трети лица. С Решение №235/26.02.2020г. по КАД №69/2020г. по описа на АССО е потвърдено Решение №222/11.10.2019г. по гр. д. №89/2019г. на РС- И., с което е отхвърлена жалбата на И.Г.Х. срещу  Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ.

От Решение №129-ОБ/19.01.2018г. на ОСЗ за обезщетяване със земеделска земя се установява, че наследниците на И. М. Х. са обезщетени чрез предоставяне в собственост а 1.572 дка земеделски земи на обща стойност 472 лв.. С влязло в сила Решение №223/11.10.2019г. по гр.д. №880/2018г. на РС- И. е прогласена нищожността на Решение №129-ОБ/19.01.2018г. на ОСЗ.

 

От правна страна:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Както вече беше посочено, от атакуваното Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК  за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост върху Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. И., като в графа „Ограничения на ползването“ е посочено, че имотът попада в регулация и подлежи на обезщетение по ред и начин, определен със закон. По делото не се установи атакуваното решение да е връчено преди твърдяната от жалбоподателя дата- 14.03.2021г., на някого от наследниците на И. М. Х., поради което жалбата е допустима, респ. решението не е влязло в сила.

Същевременно по делото е приложено друго, различно Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно: Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. Това решение е обжалвано от И.Г.Х., но с Решение №235/26.02.2020г. по КАД №69/2020г. по описа на АССО е потвърдено Решение №222/11.10.2019г. по гр. д. №89/2019г. на РС- И., с което жалбата е отхвърлена. Именно това е Решението по чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, процедурата по чието постановяване е спазена и е завършила.

Следователно са налице две конкуриращи се решения по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, едното от които не е влязло в сила и се обжалва по настоящото дело, а другото е било обжалвано и жалбата срещу него е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт. Това налага отмяната на атакуваното по настоящото дело решение.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК, гр. И., за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. И. в местността (квартал) ЦВ. ЧЕШМА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София област.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: