№ 76
гр. Пазарджик, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500843 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от М. С. К. , ЕГН **********, от с. А. , община Я. , обл.
Благоевград, против Г. СТ. Ш., ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Ал. С. „№ 28.
С Решение № 260326/ 05. 07. 2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 1406/2019г. по описа на същия
съд,е уважен иска за собственост на ищеца по чл. 124 ал. 1 от ГПК. Отхвърлен е иска за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5000 лв.
Присъдени са съдебно – деловодни разноски в полза на страните , съобразно на уважената и на отхвърлената
част от исковете.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. С.
К. , ЕГН **********, в отхвърлителната част, подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в отхвърлителната част и се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание жалбоподателя , чрез пълномощника , поддържа въззивната жалба .
В открито съдебно заседание ответника оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства,
при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявените искове .
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се направи извода ,
че съдът е сезиран с два обективно съединени иска , при условията на кумулативност:
Установителен положителен иск за собственост на движима вещ - лек автомобил марка „Ф.“ , модел
„Ф .. Ф1 С.“. Правното основание на предявения иск е по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Осъдителен иск за заплащане на сумата от 5000 лв. , представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди , под формата на „пропуснати ползи“, за времето от 01. 09. 2015г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда 22. 10. 2019г. (за 4 години и 2 месеца). Правното основание на предявения
иск е по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД.
С решението на районния съд иска за собственост е уважен, като е прието ,че ищеца е собственик на
процесния автомобил. Районният съд е отхвърлил осъдителния иск за заплащане на обезщетение в размер на
5000 лв. Решението на районния съд в частта за иска за собственост не е обжалвано и е влязло в законна
сила . Предмет на въззивната жалба е осъдителния иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв.
ІІ.Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов
нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да
не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под формата на
„ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка
и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и
закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ).
Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже , или че деянието му е случайно
, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана ,
крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.
ІІІ. Какво е установено от фактическа страна по делото .
Установено е по делото ,че ищеца М. С. К. живее и работи постоянно в гр. Л., В..
На 25. 07. 2015г. ищеца закупил от фирма „Той Карс Рисайклинг“ Полша ,процесния лек автомобил марка „Ф.“.
На 12. 08. 2015г. сключил договор за транспорт и регистрация на автомобила от В. до България с лицето С.В.П. ,
който също живее и работи в А. и притежава собствен товарен камион за превоз на автомобили.
2
Възнаграждението по договора за превозвача е сумата 5900 британски лири . В изпълнение на сключения
договор автомобила бил предаден от ищеца на П.. Установено е по делото ,че процесния автомобил е
транспортиран и превозен от П. до България. За извършения превоз П. не дал отчет на ищеца . След няколко
телефонни разговора П. обяснил на ищеца ,че не знае какво е станало с автомобила и няма информация за
автомобила .
На 10. 08. 2016г. ищеца сезирал органите на прокуратурата в РБ за действията на лицето С.В.П.. По случая
било образувано досъдебно производство /ДП/ в ОД на МВР Пловдив и Районна прокуратура Пловдив. След
проведеното издирване автомобила е бил намерен във владение на ответника Г. СТ. Ш.. Пред разследващите
органи и пред съда ответника Г.Ш. е обясснил ,че е закупил автомобила с повреди , като е вложил части за
ремонта му. Твърденията на ответника са,че е собственик на автомобила въз основа на покупко –
продажба .
На 16. 11. 2016г. автомобила е предаден( иззет) от Ш. на разследващите органи с приемо- предавателен протокол
от същата дата , като веществено доказателство по образуваната прокурорска преписка.
ІV.Правни изводи.
1/Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че
ответника не е причинил виновно и противоправно деяние(деликт) , което да е причинило имуществени
вреди на ищеца под формата на „пропуснати ползи“ .
В исковата молба нито има такива твърдения ,нито има събрани доказателства в тази насока.
По делото са установени договорни отношения между ищеца М. С. К. и лицето С.В.П. за превоз и регистрация
на автомобила . Отношенията между ищеца и ответника не са нито на договорна ,нито на деликтна основа.
Между ищеца и ответника е съществувал спор за собственост на процесния автомобил ,който е разрешен в
производството пред районния съд с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството ,че ответника е отказал да
върне автомобила на ищеца не представлява „деликт“ (непозволено увреждане ) по смисъла на закона. Това деяние
на ответника( отказът му да върне автомобила на ищеца ) не е съставомерно по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Не е
налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.Ответникът е отказал
да върне автомобила на ищеца с възражението за собствени права върху автомобила , което изключва факта
на непозволеното увреждане .
2/ Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че ищеца не е доказал причиняването на
имуществени вреди под формата на „ пропуснати ползи“.
На първо място следва да се отбележи ,че нито в исковата молба,нито в допълнителната молба вх. № 3857/08.
07. 2020г. ищеца е посочил съдържанието на пропуснатите ползи. Дали се касае за пропуснати ползи от наем на
автомобила , пропуснати ползи от неговата продажба в България или друг вид пропуснати ползи от използването
на автомобила не става ясно от исковата молба и допълнението към нея. В исковата молба „пропуснатите ползи „
са определени , като цит.“ лишаване на ищеца от правото да ползва собствения си лек автомобил“ . Това не представлява
„пропусната полза“ по смисъла на закона( чл. 82 от ЗЗД) .Тълкуване на понятието „ пропусната полза“ и
дефинирането на това понятие е дадено в ТР № 3/ 12. 12. 2012г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение
( което има задължителен характер за съдилищата ) понятието „пропуснати ползи „ е определено , като „сигурно
увеличаване имуществото на кредитора , която сигурност не може да се предполага „. В исковата молба и
допълнението към нея няма изложени обстоятелства за такова сигурно увеличаване имуществото на ищеца ,ако
автомобила е бил в негово владение за процесния период от време , а не във владение на ответника по иска.
Отделно от това, разгледана и по същество претенцията на ищеца е неоснователна ,като недоказана . По
делото няма представени и събрани доказателства за това ,че ищеца е пропуснал едно сигурно увеличение на
имуществото си , ако автомобила беше в негово владение за процесния период от време . Няма представени
доказателства нито за вида на пропуснатите ползи ,нито за тяхната стойност.
На последно място ,следва да се отбележи ,че претенцията на ищеца е неоснователна и с оглед на периода от
време ,за който се претендира обезщетението – 01. 09. 2015г. – 22. 10. 2019. По делото няма данни кога
автомобила е предаден на ответника Г. СТ. Ш. и от кой е станало това предаване. Както бе посочено по –горе,
автомобила е предаден от ищеца на лицето С.В.П. с договор от 12. 08. 2015г. Кога и от кой е станало
предаването на автомобила от лицето С.В.П. на ответника Г. СТ. Ш. не става ясно по делото .
3
Отделно от това, претенцията на ищеца е до датата на завеждане на исковата молба в съда 22. 10. 2019г. , при
положение ,че с протокол от 16. 11. 2016г. процесния автомобил е предаден на разследващите органи .
Претенцията на ищеца би била основателна до тази дата , а не до датата на подаване на исковата молба в съда.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260326/ 05. 07. 2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 1406/2019г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( гражданско дело с цена на иска до 5000лв.).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4