Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 13.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело № 267 по
описа на Съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП)
№ 2603/2017
от 03.05.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас,
с което на А.Б., роден на *** ***, Република Турция от град Илфов, ул.„Матей Басараб” 3, блок
№ 2, ап.№ 12, Румъния, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.З., за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а
от ВЗ (Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година) е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв., на основание чл.
20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 30 000 евро и е задържана
сумата в размер на 520 евро с левова равностойност според Митница – Бургас в
размер на 1 014.52 лв. за обезпечаване на административното
наказание „Глоба”.
Жалбоподателят
А.Б. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.З., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и постановен в нарушение на процесуалния
и материалния закони. Сочи се, че не бил извършил процесното
нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.Б. не
се явява. За него се явява адвокат Д.З., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била вярна
фактическата обстановка, изложена в Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в НП – не било вярно, че жалбоподателят не бил декларирал
носените парични средства, тъй като свидетелите сочели, че той заявил, че
пренася някакви пари; жалбоподателят бил посочил, че пренася сумата в размер на
30 950 евро; АУАН и НП не били съставени за цялата декларирана сума в
размер на 30 950 евро, а за част от нея в размер на 30 000 евро; не
било вярно че проверката била извършена на линията за митническа проверка; не е
имало митнически служител на линията на митническа проверка, поради което
жалбоподателят извършил декларирането на пренасяните от него парични средства
пред граничния служител; указателните табели били изписани с малки букви и било
необходимо поне около 15 минути време за запознаването с тяхното съдържание; в
АУАН бил посочен невярно адресът на жалбоподателя, който бил задължителен
реквизит от съдържанието на Акта; липсвал подпис на жалбоподателя след този на
преводача, положен в АУАН; щателната митническа проверка (ЩМП) и началото на
митническата проверка били с един и същ начален час; в Разписките, приложени
към Административнонаказателната преписка (АНП) били налични поправки, които не
били заверени надлежно и се излагат лични възприятия от работата на Митнически
пункт (МП) „Капитан Андреево”.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Заместник-Началникът на
Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени, изпраща представител – Старши юрисконсулт Г.П., която сочи че НП е издадено законосъобразно
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да доведат до отмяната му, тъй като не били нарушение правата на
жалбоподателя А.Б.. Пледира същото да бъде
потвърдено изцяло. В този
смисъл са и представените Писмени бележки.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 05.11.2017
година около 18.45 часа на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Изходящи леки
автомобили и автобуси” пристига лек автомобил марка „Ауди”, модел А8 с
регистрационен номер В811LNN, на път от Румъния
през Република България за Република Турция, управляван от жалбоподателя Б.. В
автомобила пътуват съпругата на последния и непълнолетното им дете.
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително английски, руски, турски, френски, немски и
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират
носените от тях стоки и валута над определени размери. Това обстоятелство е ноторно известно, като сведения за същото дават в
показанията си и свидетелите Н.П.П. и Д.К.Л..
Действията във връзка с физическия митнически контрол спрямо лекия автомобил и
пътуващите в него лица, включително жалбоподателя Б., са осъществени след
преминаването на лицата през линията на митническата проверка и гишето, на
което е възможно да се декларират парични средства, именно от свидетеля Н.П.П. (митнически служител), като приканва устно на турски език,
който той владее говоримо, лицето Б. и на руски език, който владее писмено и
говоримо, съпругата му, да декларират носените от тях стоки, вещи, парични
средства и валутни ценности, поставяйки им конкретен въпрос в този смисъл. На
тази покана и въпрос от негова страна, той получава отговор от жалбоподателя,
че има пари в себе си, а съпругата му заявява, че няма нищо за деклариране. Свидетелят
П. е категоричен, че жалбоподателят и съпругата му са разбрала въпросът, който им
е зададен, тъй като им е бил зададен на турски, съответно на руски език и предвид
проведения по-късно разговор между митническите служители и жалбоподателя и
съпругата му, от който става ясно, че напълно им е ясно за какво иде реч. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Л..
Извършена е митническа проверка на автомобила и багажа
на пътниците, при която не са констатирани нарушения.
Извършен е личен преглед на жалбоподателя, при който в
предния десен джоб на панталона му са открити 30 000 евро, които не са
декларирани по установения ред. За извършения личен преглед е съставен Протокол
№ 169 от дата 05.11.2017 година.
В хода на митническата проверка, след констатираното
наличие на носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя А.Б. на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ) Лични обяснения и той
депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него. Последните са
приложени към АНП, ведно с превод на български език и в тях е посочено, че не
знаели, че трябва да декларират парите в размер на 30 950 евро и къде да
ги декларират, затова отишли направо на паспортния контрол, но когато
митнически служител ги попитал колко пари носят казали за цялата пренасяна
сума.
За извършената ЩМП е съставен Протокол № 2128 от 05.11.2017
година.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи
приемат, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 05.11.2017 година,
свидетелят Н.П.П. ***, съставя АУАН с № 2331 против
жалбоподателя А.Б.. Според съдържанието на този Акт, твърдяното за осъществено
деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 18,
ал. 1 от ВЗ - цифрово вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите
разпоредби на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на
финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се в недеклариране на парични
средства, подробно описани в Акта, пред митническите органи, с което А.Б. е
осъществил състава на нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Актосъставителят излага
и фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
описва - подробно и намерените укрити и недекларирани парични средства,
посочвайки конкретно техния брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични средства, предмет на нарушението, се
задържани със съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за
тяхното задържане е оформена и Разписка № 0113761/05.11.2017 година, в кято изрично е посочено че са задържани по АУАН №
2331/05.11.2017 година и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка ДСК”
видно от Вносна бележка от дата 06.11.2017 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя А.Б., както и на свидетел – Д.К.Л., също митнически служител към
АНО и на преводач – Д.Б.(служител на Гранична полиция). АУАН е преведен на турски
език от посоченото лице – преводач, за което е положен и подписа му. АУАН е
предявен и връчен на нарушителя А.Б. – лично, на датата, на която е изготвен
констатиращия акт.
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 520 евро, като в Разписката изрично е
посочено основанието за задържане на сумата.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
възражение.
Въз основа на посочения АУАН,
на 03.05.2018 година Заместник- Началника
на Митница - Бургас издава обжалваното НП № 2603/2017. С обжалваното НП АНО налага
на жалбоподателя А.Б., административно наказание „Глоба” в размер 1 000 лв.
на основание чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ
за извършеното нарушение на чл. 11а, ал.
1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Също така, на основание чл. 20, ал. 1
от ВЗ с НП е постановено и отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението
- недекларираните парични средства, подробно индивидуализирани по брой, вид
валута и номинална стойност в обстоятелствената част на НП и за обезпечаване на
наложената Глоба е задържана сумата от 520 евро с левова равностойност
1 014.52 лв. Обжалваното НП е преведено на турски
език и редовно
връчено на 23.05.2018 година чрез куриерска фирма на пълномощника на
жалбоподателя – адвокат Д.З. в съответствие с Молба с вх.№ 32-320682 от
16.11.2017 година. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в кориците на делото. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Приетите – приложени по преписката Заповед № ЗМФ –
495/21.04.2010 година на Заместник Министър-председателя и Министър на
финансите и Заповед № 4133/03.06.2016 година на Директора на Агенция „Митници”,
доказват материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Началника
на Митница - Бургас. С първата цитирана, наказващият орган по закон - Министърът
на финансите делегира правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на
Началниците на Митниците и Заместник–началниците, установено е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП. Т.е. Заместник-Началникът на Митница – Бургас се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министърът на
финансите по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Цитираната Заповед № ЗМФ – 495/21.04.2010 година на
Заместник Министър-председателя и Министър на финансите доказва и материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
Съдът кредитира като достоверни писмените и гласните
доказателства, приложени в кориците на делото и относими
към релевантните по делото факти. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители – свидетелите Н.П. и Д.Л., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно
допълващи се. Също така са логични, последователни и изчерпателни с ясна
конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се установява свидетелите
– митнически служители да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да
ги провокира да съставят АУАН. Поради
това Съдът възприема свидетелските показания изцяло за обективно верни и ги
кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите П. и Л. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество - митнически инспектори, т.е.
служители на Митницата, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната митническа проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Ето защо, според Съда показанията и на двамата свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване
от жалбоподателя А.Б., с оглед установените факти на пристигането му на МП
„Капитан Андреево”, извършването на митническа проверка и намирането в А.Б. на
конкретното количество парични средства, поставени в предния десен джоб на
панталона му, както и за бездействието от страна на жалбоподателя А.Б. при
преминаване на митническата проверка и съответното гише. От тук и изводим като
доказан отрицателният факт на недекларирането на тези носени парични средства
от А.Б..
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
НПК се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Казаното
се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим за
изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се изисква
във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя, относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена
опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната
индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички
тези минимум изисквания досежно обиска са спазени
според Съда в контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол
– свидетеля Н.П.. Казано по друг начин -
разпоредбата на чл. 16, ал. 1,
т. 10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен
преглед и изземвания на стоки и валутни ценности, които са били или е трябвало
да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е
приложен специалният ред за личен преглед и задържане на паричните средства -
предмет на валутното нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не
изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито
последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на
поемни лица при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на паричните
средства от санкционираното лице с Разписка и внасянето им в „Банка ДСК” с
Платежно нареждане са годни и допустими процесуални способи за приобщаване към
доказателствения материал на паричните средства - предмет на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на
акта, при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – надлежно
упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в кориците на
делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по същество, тя е частично основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Извършвайки проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз
основа на който е издадено, съобразно
правомощията си и релевираните от защитата
възражения, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяната му. Действително в АУАН е
посочено, че адресът на жалбоподателя е в Република Турция, а не в Румъния и в
Разписките, с които са задържани недекларираните парични средства, са налични
поправки, но тези допуснати нарушения не са съществени, тъй като ноторно известно е че град Илфов
се намира в Румъния, а не в Република Турция и тъй като в Разписките изрично е
посочено, че сумите са задържано по процесния АУАН.
От друга страна посочените нарушения не са съществени,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. Еднакъв е началният част на започване на
митническата проверка и на ЩМП, отбелязани в АУАН и в Протокол № 2128, тъй като
отразяват едни и същи обстоятелства. Неоснователно е възражението, касаещо
липсата на подпис на жалбоподателя след този на преводача, тъй като подобно
изискване липсва в ЗАНН и в субсидиарно приложимия
НПК. За пълнота следва да се посочи, че в АУАН липсва подпис на жалбоподателя,
удостоверяващ получаването на препис от Акта, но това обстоятелство не е спорно
между страните и то се изясни от показанията на разпитаните по делото
свидетели. От друга страна то не представлява съществено процесуално нарушение
предвид изложеното по-горе относно това кое нарушение е съществено и предвид
факта, че в графа „Възражения” са налични такива. Предвид изложеното административнонаказателната отговорност на А.Б. е ангажирана в редовно учредено и развило се производство
по установяване на нарушението и издаване на НП.
НП,
както и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ, вр.§
1, т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал.
10 от ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание
и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно
материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е
достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната
му индивидуализация като валутно нарушение във фактически състав с правна
квалификация - чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно
указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на
задължението за писмено деклариране на парични средства, над допустимите
количества, пренесени през границата на Република България, явяваща се и
граница на Европейския съюз (ЕС). Същевременно изложените фактически
обстоятелства кореспондират и съответстват на обективните елементи, очертани в
хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове,
които очертават правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а
цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране
на носени през границата парични средства. Ето защо, според Съда, органите -
контролният, респ. и АНО са дали
фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и
удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Същевременно дадена е правилната
- вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на
нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране на
парични средства, които се пренасят през границата.
Предвид
изложеното не е налице формална незаконосъобразност на НП в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по
издаването му. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно
съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. В контекста на тези правни
съображения, Съдът прие, че процесното НП се явява
изцяло законосъобразен, от процесуалноправна страна. От тук, съответно липсват
формални основания за неговата отмяна.
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя А.Б., приемайки че същият е осъществил съставът на
валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите Н.П.
и Д.Л.), както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин,
извършването на съставомерно деяние, консумиращо
нарушение на действащия валутен режим, в частност дефиниран с предписанието на
разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година на МФ. По делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан
Андреево”, на 05.11.2017 година, А.Б. преминавайки държавната граница на
страната е пренесъл парични средства в размер на 30 000 евро, което е над
допустимото, без да е изпълнил задължението си за писмено деклариране по
установения ред пред митническите органи, представяйки Валутна митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ
изрично е установено задължението за лицата – местни и чуждестранни, да
попълват и представят пред митническите органи Декларация по образец (съгласно
чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа декларация,
когато внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства, над
определени количества, а именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута. Посочените
минимални норми/прагове на разрешени количества, освободени от митнически
контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани в чл. 2, т. 1 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно предписание, респ.
правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е
следното: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда
на чл. 9.”. Аналогично е изискването на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. По аргумент за
обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на
ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение за
попълване и представяне пред митническите органи на Писмена декларация – Валутна
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични
средства, в частност 30 000 евро. Неизпълнението на задължението за
деклариране на носени парични средства над указаните размери - освободени от
митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал.
1 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация по
утвърдения образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят А.Б. фактически пренасяйки през границата на страната парични
средства в размер на 30 000 евро, безспорно надвишаващи освободените от
митнически контрол размери на паричните средства, той е бил длъжен да попълни Митническа
валутна декларация. Това му задължение произтича от чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година,
изпълнимо е по реда и начина, установени в последната и за жалбоподателя А.Б.,
то е възникнало с обективния факт, че е пристигнал на МП „Капитан Андреево”.
Именно това свое задължение той не е изпълнил и доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено, налице е липса на
деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С бездействието си А.Б.
е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО в тази насока са правилни.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните
показания на свидетелите – Н.П. и Д.Л., които са преки по доказателствения си
ефект и потвърждават отрицателния факт за недекларирането от негова страна при
митническата проверка на тези носени от него парични средства, т.е. на гишето
за митнически контрол, което е преминал
и последващото им откриване при извършена физическа митническа проверка, в
резултат на която е констатирано наличието на укрита в джоба на панталона му валута.
В тази връзка цени се съдържанието на Разписка № 0113761/05.11.2017 година,
така и свидетелските показания на митническите служители относно факта, че жалбоподателят
А.Б. не е декларирал паричните средства на гишето за митнически контрол и относно
местооткриването на валутата. Свидетелят Н.П. –
митнически служители, при разпита е категоричен относно обстоятелството, че при
преминаване на митническата проверка на съответното за това гише не са декларирани
валутните ценности, пренасяни през държавната граница. Едва в последствие при
извършване на физически митнически контрол жалбоподателят е заявил, че носи
някакви пари. Тези показания са еднозначни и безпротиворечиви
относно факта, че нарушителят не е декларирал пренасяната от него валута на
определеното за това гише, където е имало и поставена кутия с бланки на
Валутната декларация, която е следвало да попълни. След като по делото
безспорно се доказа, че жалбоподателят А.Б. е имал и носил 30 000 евро,
които пренася през българската граница, явяваща се граница и на ЕС, той е бил
обвързан от задължението да декларира същите писмено със съответната Митническа
декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче А.Б. не е
изпълнил и самият факт на укриването на тези парични средства при митническата
проверка на гише, която е преминал и последващото им откриване, са категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото
деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на валутния и
митнически контрол. Предвид тези обективни обстоятелства, доказани по несъмнен
начин в хода на процеса, Съдът формира безспорен правен извод за доказано
извършването на деяние от страна на жалбоподателя А.Б., което се явява
обективно и субективно съставомерно като нарушение на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото поведението му е в пряк разрез и
отклонение от нормативното предписание на тази законова разпоредба, както и на
чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като
подзаконов нормативен акт по приложението на ВЗ. С това си бездействие, А.Б. е
и консумирал административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, в
хипотезата на предложение 3-то.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното
правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол на гише като
действащо е задължението за деклариране на парични средства, както въвежданите
(внос), така и изнасяни от лицата (износ), произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на България към ЕС. Според разпоредбите
на цитираните нормативни актове, всички парични средства, надвишаващи
освободените от митнически контрол размери на такива които са в обръщението
като средство за обмяна, подлежат на писмено деклариране. Субект на това
задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят А.Б., възникнало за него
още преди започването на формалностите по физическия митнически контрол,
осъществен от свидетеля Н.П., но същото той не е изпълнил, както безспорно се
установи от свидетелските показания. Ето защо, след като пътникът –
жалбоподателят А.Б., не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването
през митнически контрол на гише и не е декларирал носените от него парични
средства на гишето за митнически контрол – банкноти в евро, каквито реално са
открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си
бездействие той е консумирал от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за обявяване е възложено на
лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират паричните
средства, подлежащи на деклариране.
Съдът не дава вяра на изложеното от
адвокат Д.З. относно това, че на линията на митническата проверка, т.е. на
гишето, не е имало митнически служител, както и че жалбоподателят е извършил
деклариране пред служител на Гранична полиция, тъй като тези твърдения не са
подкрепени от доказателствата по делото, а и не бяха направени доказателствени
искания в тази насока. Съдът не следва да коментира изложеното от адвокат З.,
касаещо работата на МП „Капитан Андреево”, тъй като това са нейни лични
възприятия и тъй като тези изложени „факти” не се събрани по реда и със
средствата на ЗАНН, респ. субсидиарно приложимия НПК.
По отношение забележката на процесуалния представител на жалбоподателя относно
шрифта, на който са написани указателните табели на МП „Капитан Андреево” и
времетраенето за запознаване със съдържанието им, Съдът не следва да извършва
коментар, тъй като запознаването със съдържанието им е задължение на
преминаващите през държавната граница, ако разбира се желаят да спазват
законодателството на страната ни, като обстоятелството че времето е било тъмно
и че са пътували с малко дете не ги освобождава от това задължение.
За пълнота на настоящото изложение
следва да се отбележи, че дори жалбоподателят да е декларирал сумата от
30 950 евро, в правомощията на митническите служители е да решат за какво
точно сума да съставят АУАН, а в случая те са съставили Акта за по-малка сума,
което е изцяло в интерес на Б..
Налице е и субективният признак от
състава на нарушението - деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят А.Б. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е противоправния характер на извършваното от него
деяние, като от волева страна е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, с
оглед неизбежността от настъпването на резултата. Интелектуалният и волевия елемент на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода физическата митническа
проверка. При съзнаване на задълженията
си във връзка с валутния и митническия режим, включително и задължението за
писмено деклариране на носените парични средства, като част от действащия в
Общността и допустимите норми за пренос на парични средства в конкретния
значителен размер, му е било известно, най-малко с оглед структурата на МП и
наличието на указателни табели с указани допустимите прагове на валутните
ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни табели са с надписи
на международно признатите езици – френски, английски, руски, турски и немски,
както и на български. В случая релевантно е
обстоятелството - ноторно известно, за поставени
указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на посочените езици, са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от
тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение е
изключващо пропускането им от преминаващите лица. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя А.Б.. С тези правни съображения Съдът прие НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна,
издадено при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от ВЗ
за пренасяне на парични средства за и от трета
страна без да се декларират по установения ред на виновните физически лица се
налага „Глоба” в размер от 1 000 лв.
до 3 000 лв., а съгласно чл. 20,
ал. 1 от същия закон недекларираните парични средства се отнемат в полза на Държавата.
Наложеното
на жалбоподателя А.Б. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. е определено
при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18, ал. 1 от
ВЗ, съставът на която е осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер,
отчитайки всички смекчаващи (първо по ред нарушение; младата възраст на
нарушителя и укриването на паричните средства без използване на специални начин
или средства за това) и отегчаващи (изключително големия размер на пренасяната
валута, деянието е извършено на на МП на държавната граница с Държава трета за
ЕС и натовареността на трафика на преминаването й) отговорността обстоятелства.
Констатира се, че в случая степента на обществената опасност на дееца е
завишена, тъй като изложените отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо
до нея. Що се отнася до обществената опасност на деянието - тя също е висока, предвид
факта, че районът на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен към подобен
вид нарушения предвид зачестяването. С оглед на горното, настоящата инстанция
намира, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
поради което така наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер намира
за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и
в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на паричните средства -
предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно,
приложено на съответното правно основание – чл. 20 от ВЗ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези парични
средства, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение по чл. 18 от ВЗ, обвързано с приложението й.
По
тези съображения обжалваното НП в частта по т. І и т. ІІ е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В този ред на
мисли частично правилно и законосъобразно е обжалваното
НП в частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, за предприемане на действия,
свързани с обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ
„Административнонаказателни разпоредби”,
Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст
митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура
по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал
сумата от 520 евро, тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 1 000
лв. до 3 000 лв. Но равностойността на 1 000 лв. е 511.30 евро,
сметната съгласно постоянния/фиксирания курс на БНБ (1.95583 лв./евро), т.е. НП
в тази част следва да бъде отменено за разликата над 511.30 евро до размера от
520 евро.
Доколкото
се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи правно обсъждане и
относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение на решаващия Съдебен
състав, процесното административно –валутно нарушение
не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
не може да се квалифицира като такъв. Поради това, в тази насока наказващият
орган не е допуснал неправилно приложение на закона. За конкретния случай, не
се установяват фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече
обсъдените – първо ред нарушение, възрастта на нарушителя и фактът, че за
укриването на паричните средства не са използвани специални начин или средства,
който да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност, от
типичната за този род административни нарушения. Обратно, конкретното се
характеризира като формално – настъпването на вреди не е съставомерен
елемент, а с оглед мястото на извършването му и другите фактически
обстоятелства – на МП на българската държавна граница, явяваща се и външна
граница на ЕС, включително и натовареността на трафика на преминаването й,
следва да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта
на деянието и съответно обществената му опасност. Действително в случая са
налице и смекчаващи обстоятелства, но същите дори и в съвкупна преценка нито
изключват съставомерността на нарушението по смисъла
на ВЗ, нито компенсират тежестта на отегчаващите обстоятелства. Ето защо,
указаните облекчаващи (т.е. смекчаващи) за отговорността обстоятелства, не
обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние
спрямо типичната за този род нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси.
Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за
движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от
която е Република България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и
принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти.
Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена
опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните
охранени от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на
наказанието - в минималния размер, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства,
които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията „маловажен случай”.
Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано,
мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените
до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят А.Б. не
се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 2603/2017
от 03.05.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас,
КАТО ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която
на А.Б., роден на *** ***, Република Турция от град Илфов, ул.„Матей Басараб” 3, блок
№ 2, ап.№ 12, Румъния, за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв.; на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 30 000
евро и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 511.30 евро и ОТМЕНЯ в частта, в която за обезпечаване
на административното наказание „Глоба” е задържана сумата
над
511.30 евро до 520 евро.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)