М О Т И В И
НОХД № 1208/ 2018 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения:
1) спрямо подсъдимия С.К.П. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ******, ЕГН **********,
за престъпления:
- по чл.215 ал.1 от НК, за това,
че на 04.10.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе
си имотна облага е придобил чужди движими вещи - пари на стойност 300 лв.
(триста лева), собственост на Т.К.К., ЕГН **********
и на Л.Т.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, за които е предпогагал,
че са придобити от другиго, а именно от К.И.Д. с ЕГН **********, чрез
престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК – осъществена от К.И.Д.,
ЕГН ********** в съучастие с други лица – Р. Ц. Х. и В. Ц.Х.от гр.В., обл.Р.на
същата дата и година в гр. Пловдив „телефонна измама“, от която Д. е придобил
1300 лв. и 15 евро с пострадали Т.К.К., ЕГН **********
и Л.Т.К., ЕГН ********** от гр. Пловдив;
- и по чл.283 от НК, за това, че на
04.10.2017 г. в гр. Пловдив, като длъжностно лице - *****“ в *** на ОД на МВР –
гр. Пловдив, е използвал своето служебно положение, за да набави за себе си
противозаконна облага – пари на стойност 300 лева (триста лева).
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатите
обвинения. Счита, че обвиненията са доказани. Предлага на съда да признае подсъдимия П.
за виновен и да го осъди и по двете обвинения. Пледира определяне на
наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – към
долната граница по чл.215 от НК и към минимума по чл.283 от НК, поради чистото
съдебно минало, положителна обществена репутация, добра служебна
характеристика, видно от кадровото му досие - поощренията и наградите, които
той е получил, ръководните длъжности, които е заемал – ***служител с възходящо
професионално развитие, което да бъде отчетено, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, също такова - неговото семейно положение, образованието на този
човек. Като отегчаващо оотговорността обстоятелство
ОП Пловдив пледира да бъде отчетено, че с осъществяването на инкриминираните
деяния сериозно е бил засегнат престижът на МВР, и то от служител от системата,
заемащ висша длъжност. Пледира определяне на общо най-тежко наказание измежду
двете и за приложение на чл.66 НПК с най-ниския изпитателен срок – 3 години,
както и приспадане срока на предварителното задържане.
Подсъдимият не признава вина и иска да бъде оправдан. Твърди, че не е извършил вменяваните му
престъпления, а обвинението е скалъпено от служители на „Криминална полиция“,
които се страхували от неговата възходяща кариера и от изразяваното от него
мнение.
Защитниците му адв. К. и адв. Е. пледират за оправдаването му. Твърдят, че обвиненията не са доказани, тъй като не били
събрани необходимия минимум от доказателства, на базата на които да бъде
направен безсъмнен и обоснован извод, че подзащитният
им е извършил процесните деяния, както и че те съставляват престъпленията, за
които му е повдигнато обвинение. Нямало доказателства за предикатното
престъпление, нямало доказателства за твърдените 300лв. – не били намерени. Цялата
фактическа обстановка се крепяла само и единствено на изключително
противоречивите показания на Д.Р. и К.Д.. Всички останали свидетели, ***служители
преразказвали изключително противоречивите показания на тези свидетели, дадени
пред съдия на досъдебното производство и ги преразказвали по един изключително противоречив
начин, относно това колко срещи е имало, и
относно кой от двамата – Д.Р. или К.Д. е дал въпросната кутия с парите на П.,
което пък имало огромно значение за разкриване на обективната истина тъй като един
от свидетелите е осъден за телефонната измама. Разпечатките от телефонните
разговори по клетка и обстоятелството,
че имало разговори между П. и единия от свидетелите не били доказателство,
подкрепящо тезата на прокуратурата, тъй като П. не отричал това. Но това по
никакъв начин не доказвало, че на инкриминираната дата П. е взел цигарената кутия
с пари, както и ако я е взел – да е знаел, че вътре има пари. Записът от
камерата пред ***– Пловдив, на който действително се виждало, че П. излиза, не оборвал
тезата на защитата. П. казвал точно това, че в 16 часа е излязъл и се е видял с
Р. и Д., защото са търсели консултация. Показанията на разпитаните ***свидетели
били противоречиви и взаимноизклюващи се. Според
защитата противоречията, относно това кой е дал кутията, колко пъти са се
срещали, колко пъти са си говорили, създавали усещането за манипулация. По
отношение обвинението по чл.283 от НПК защитата счита, че то е несъставомерно, тъй като Р. и Д. са отишли и потърсили П. в
работно време, а не той тях, демонстрацията на служебно положение трябвало да
стане по почин на извършителя, а не както е в случая. Нямало и доказателства от
субективна гледна точка, П. да е съзнавал, че прави точно това. Нямало
доказателства и за субективния елемент по чл.215 от НК Нямало доказателства как
е приключило наказателното производство за телефонната измама, освен от
показанията на свидетеля К.Д., който посочил, че делото е приключило и е осъден,
а това имало изключително значение, защото ако това дело било приключило по начин
различен от посоченото от свидетеля - с малка условна присъда, това водело до
извод за недоказаност въпросните 300 лв., ако въобще са приети от П. те да са
от престъпление, тъй като престъпление се доказвало не с обвинение, а с влязла
в сила присъда.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното
заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
С.К.П. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, ****** при ***на МВР гр. Пловдив, ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
Към месец октомври 2017г. подсъдимият С.П. имал качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 б. „а“ от НК, работел в държавно учреждение – ***на МВР гр. Пловдив, заемайки ръководна
позиция и функции в посоченото РУ – бил *****“ при ***на МВР гр. Пловдив.
Конкретните му права и задължения били формулирани в длъжностна характеристика
с която той бил запознат (л.22-23 от ДП). На тази длъжност С.П. бил назначен
със Заповед № К-1423/15.02.2013 г. (л.22 от т.2 и л.340 от т.4 на ДП) на Министъра
на Вътрешните работи на Република България, а на 20.02.2013 г. П. подписал Акт за встъпване (л.22
т.2-гръб и л.341 от т.4 от ДП). Със Заповед №
К-69/06.01.2014 г. (л.343 от т.4 от ДП) на
Министъра на Вътрешните работи С.П. бил преназначен
на същата длъжност. Такова преназначаване
последвало и със Заповед на Министъра на Вътрешните работи № 8121К-902/ 30.03.2015 г. Конкретното
възлагане на функционалните задължения на П. като *****“ при ***на МВР гр.
Пловдив станало със Заповед на Директора на ОД
на МВР гр. Пловдив № 3-6547/ 24.10.2012 г. П. бил
награждаван с: „обявяване на благодарност“ от ръководството на МВР Пловдив –
пет пъти, и веднъж с „писмена похвала“ през 2005 г., както и наказван с
наказание „мъмрене“ – през 2001 г. (според кадрова стправка
на л.33 т.2 от ДП).
Подсъдимият С.П. се познавал със свидетеля Д.Н.Р. отдавна, чрез неговият
баща и продължил да поддържа отношенията им и след смъртта на баща му. Р. ***
която П. многократно ползвал услугите на
свидетеля.
Свидетелят К.И.Д. *** бил също дългогодишен познат на свидетеля Д.Н.Р.. На
03.10.2017 г. К.Д. се обадил на приятеля си свидетеля Р. и поискал да се срещнат.
Срещнали се в автомивката в която работел свидетеля Р.. Д. бил дал обява за
продажба на кола и споделил на Р., че по телефона му се обадили непознати лица
от гр. Р., че им трябва човек в Пловдив, който да събира капаро от продажба на
радиатори – след трикратно такова събиране на капаро, той щял да си вземе
парите за продажбата на колата. И двамата изразили подозрение, че се касае за форма
на „телефонна“ измама, и тогава свидетелят Р. се досетил, че познава подсъдимия
С.П., който е ***служител и може да им помогне. Р. се обадил по телефона на
подсъдимия и си уговорил среща, за да се допита как да реагират с Д.. Свидетелят К.Д. получил телефонно обаждане от лицата
Р. Ц.Х.и В. Ц.Х.от гр.В., обл. Р., (впоследствие обвиняеми по ДП № 158/2017 г.
по описа на отдел „КП“ при ОДМВР гр. Пловдив), с
което същите дали на свидетеля Д. адрес ***, от където той трябвало да вземе
оставена там сума пари. За да открие адреса, cвидетелят
К.Д. помолил приятеля си Д.Р. да го придружи, за да не бъде сам. Преди да тръгнат Р. се
обадил на подсъдимия (около 11ч. преди обяд на 04.10.2017 г.), който по същото
време бил на работа в ***на МВР гр. Пловдив, за да се допита до него в
качеството му на ***служител, как да действат
със свидетеля Д. при създалата се ситуация. Веднага след това двамата свидетели
посетили ***на МВР гр. Пловдив и там осъществили среща с подсъдимия П.. Те му
споделили всички факти, изложени по-горе, на което П. отговорил, че всичко това
му звучи „като измама“. Свидетелят Д. го попитал дали да отидат с Р. на адреса
който непознатите лица им дали. П. им казал те самите да си решат. Свидетелят Д.
заявил на подсъдимия, че ще отидат на адреса и после ще му се обадят отново.
Тримата се разделили и свидетелите Д. и Р. след неколкократни
затруднения (тъй като първото име на улицата им било грешно дадено от лицата
ръководещи измамата) намерили адреса на ул. „**** в гр. Пловдив. Свидетелят К.Д.
взел оставените на място две борсети, с намиращите се
в тях поставени в найлонови пликове пари в размер на 1300 лв. и 15 евро, които
били оставени там от свидетелите Л. и Т. К.
В действителност лицата Р.Ц.Х.и В. Ц.Х.били въвели в заблуждение живущите
на на ул. „**** в гр. Пловдив лица – Т.К.К. и Л. Т. К. по схемата на телефонна измама, като ги мотивирали
да оставят пред дома си паричната сума, с която разполагали – 1300 лв. и 15
евро за мнимо разкриване на други телефонни измамници
и мнимо съдействие на органите на полицията. Именно за получаването на тази
сума Р. и В. Х. изпратили свидетеля К.Д. на този адрес, като на практика го
използвали като „муле“ при извършване на измамата( за което в последствие било
образувано ДП №158/17г. на отдел КП при ОД на МВР Пловдив.
След това Д. и Р. бързо напуснали горепосочения адрес с автомобила с който се
движили. В района на автомивката, в която работил свидетеля Р., преброили
парите, К.Д. заявил, че няма намерение да предаде парите на хората от Р., и предложил
да даде част от придобитата сума на подсъдимия С.П. – 300лв., за да им помогне,
в случай, че измамниците отР.започнат
да го притесняват и да си търсят парите, отделил тази сума и я поставил в
празна цигарена кутия, която намерил в колата. Р. се обадил по телефона на
подсъдимия и отишли до ***Пловдив за да се срещнат с него. Слезли от колата и
малко след това (на същия ден към 17.30-18.00ч.) от полицейското управление подсъдимият
слязъл униформен. Свидетелите Р. и Д. му
разказали всички обстоятелства, свързани с измамата, както и че свидетелят Д. е
взел парите от нея и че чака обаждане на следващия ден да ходи на друг адрес и
ще му е нужна закрилата на подсъдимия. В хода на
разговора между тримата, свидетелят К.Д., подал
на подсъдимия цигарената кутия с поставените в нея 300лв. Подсъдимият казал, че
не пуши, спогледали се с Д.Р. и последният му казал „пушиш, пушиш“
след което подсъдимият прибрал в джоба си кутията.
Подсъдимият не уведомил никого за узнатото престъпление, нито извършил действия, за да преустанови посредничеството
в телефонни измами на свидетеля Д..
След приключването на тази среща Д. поискал от Р. да му изпрати телефонния
номер на подсъдимия, което Д. направил по-късно с SMS.
Фактическата обстановка в този вид се установява от събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите очевидци Д.Р. и К.Д., очните
ставки на подсъдимия с Д. и Р., показанията на свидетелите К.К., Н.Д., С.П., Г.Т., В.А., В.Ш., И.Т., А.М., Н.С. – дадени
в хода на съдебното следствие, а също и прочетените им по реда на чл.281 от НПК
показания от досъдебното производство, две съдебнотехнически
експертизи, изготвени от вещото лице инж. А.К., протоколи
за извършени в досъдебното производство огледи на компактдискове, съдържащи
данни, получени след съдебни разпореждания по реда на чл.159а от НПК, както и
самите дискове изпратени по този ред.
Свидетелят К.Д. е инициаторът на срещата между него свидетеля Д.Р. с
подсъдимия. Същият бил ангажиран като посредник- преносител в извършването на „телефонна“
измама от Р. Ц.Х.и В. Ц.Х.от гр.В., обл.Р., спрямо Т.К.К.
и Л.Т.К. от гр.Пловдив, която въпреки, че му била представена като обикновена
сделка, го усъмнила и потърсил от приятеля си свидетеля Д.Р., който се познавал
с подсъдимия П. да се срещнат с подсъдимия за съдействие, тъй като знаел, че е полицай.
При срещата не останало съмнение, че полученото от К.Д. телефонно обаждане е
покана за посредничество при извършването на телефонната измама – такова мнение
изразил и подсъдимият. Съдействието, което оказал се състояло в пасивна
подкрепа – съгласие с решението на Р. и Д. да се захванат с предложената на Д.,
по телефона от непознат, работа по вземането на оставени на ограда торбичка с
пари: („каквото сте решили, правете си
го, само внимавайте, ако има нещо, ми се обадете“). В показанията, дадени
пред съдия в досъдебното производство, прочетени изцяло по реда на чл.281 ал.1
т.1 от НПК свидетелят твърди, че възложената им по телефона от непознат работа
е била свършена от тях предишния ден, а срещата с подсъдимия за съвет съвпада
със срещата на която са Р. е „обяснил на
полицая всичко“ и накарал свидетеля Д. да подаде предварително подготвената
кутия от цигари с поставени от тях 300лв. с произход взетите по-рано борсети от ограда на адрес указан му по телефона. Със
същата пасивност и съгласие подсъдимият взел подадената му кутия: „Той каза че не пуши, но те се спогледаха с Д.Р.
и Д. каза „пуши, пуши“ и каза „дай му ги“.
Свидетелят Д. дал на полицая кутията от цигари в която имало 300лв. „и полицая я взе“. В показанията дадени
пред орган на досъдебното производство
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК един ден по-рано
свидетелят възпроизвежда същата обстановка, а при разпита му непосредствено в
хода на съдебното производство потвърждава верността на двата прочетени по реда
на чл.281 от НПК разпита. Съдът кредитира с доверие прочетените показания по
описания по-горе ред, като счита, че те са дадени във време по-близко до инкриминирания момент. Не ги възприема
единствено относно твърдението на свидетеля, че срещата му с П. е била една
единствена. Това твърдение, противоречи пряко на показанията на свидетеля Д.Р.
и косвено на приобщените доказателствени средства събрани по реда на чл.159а от НПК и на заключенията съдебно-техническата експертиза. Съдът го отдава на
неопределен страх от отговорност, поради понасянето на такава за предикатното
престъпление, макар да е уведомен за правата му по чл. 121 от НПК и да не се е
възползвал от тях. Поради това и макар обоснована със значителни противоречия
между показанията на свидетеля Д. и подсъдимия П., относно броя на срещите на
подсъдимия със свидетеля К.Д. и получавал ли е подсъдимият нещо от свидетеля,
проведената очна ставка не изчисти противоречията.
Свидетелят Д.Р. бил син на приятел на подсъдимия, и поради това поддържали
добри и редовни приятелски отношения. Различават се от показанията на свидетеля
К.Д. единствено относно съзнанието на свидетеля, че в цигарената кутия има
определено количество пари, кой от двамата свидетели е предложил да дадат на
подсъдимия цигарената кутия със сложените в нея пари, а също и по отношение
реакцията на подсъдимия по отношение повода за срещата. Р. твърди, че
подсъдимият е предложил „да ни съдейства,
но К. отказа“. Поради противоречия и частично липса на спомен с показанията
на свидетеля дадени в досъдебното производство пред съдия и пред орган на ДП се
прочетоха изцяло като свидетелят Р. отрича прочетеното в тях, че Д. е казал на
подсъдимия какво има в кутията, както и собственото си съзнание за съдържанието
на цигарената кутия. Разликата обяснява с това, че бил стресиран. Съдът намира
за достоверни показанията на свидетеля Р. дадени в досъдебното производство и
прочетени по реда съответно на 281 ал.1
т.1 и 2 от НПК и на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК (л.68-74 от
т.1 от ДП) които съответстват на показанията на свидетеля К.Д., с изключение
твърденията на последния, че срещата му с П. е била само една. Отричането на
своето и на П. съзнание за съдържанието на кутията от цигари и твърдението, че П.
им е предложил съдействие чрез полицията, съдът отдава на близките приятелски
отношения между свидетеля и подсъдимия, непосредственото присъствие на
последния при разпита на Р. в съдебното следствие, мотивиращо свидетеля да
твърди обстоятелства, които да представят ситуацията в по-благоприятна за
подсъдимия светлина. Поради това и макар обоснована със значителни противоречия
между показанията на свидетеля Р. и подсъдимия П., относно броя на срещите на
подсъдимия с този свидетел и със свидетеля К.Д. и получавал ли е подсъдимият от
тях нещо, проведената очна ставка само потвърди преценката на съда, че всеки
следващ във времето разпит на свидетеля Р. и присъствието на подсъдимия
променят показанията на този свидетел с опити да представят подсъдимия в
благоприятна и оневиняваща позиция.
Свидетелят К.К. работейки в отдел „***в група
„престъпления против собствеността“ между 3-ти и 5-ти октомври 2017г. работел
по случай с телефонна измама с пострадала възрастна жена живееща на ул. ***в
гр. Пловдив, по който повод били установени лицата които фактически са въвели в
заблуждение пострадалата - Р. и В. Х.,
които се намирали на територията на Р. и лицето, съучастника-„муле“ К.Д. и
лицето с което бил при задържането – Д.Р.. Свидетелят К. узнал от проведените беседи
обстоятелствата, изложени от Д. и в съдебното следствие, в това число и
потвърждението на прочетените по реда на чл.281 от НПК. Свидетелят К. твърди в
повече, че при беседата Д. споделил прякор на полицая, с когото го срещнал Д.Р.
за съвет -„П.“, който не бил известен на свидетеля К., но след обсъждане с
началника си, разбрал, че така наричат колегата им С.П.. Свидетелят потвърждава
прочетените поради липса на спомен, показания на свидетеля К. дадени пред орган
на досъдебното производство, относно конкретните телефонни номера на
свидетелите К.Д. и Д.Р., ИМЕИ на
телефоните на лицата Р. и В. Х., които наели Д. за „муле“, имената на
участниците в измамата и пострадалата, а също и телефонния номер на подсъдимия П.,
на който Д.Р. го потърсил за съвет.
Съдът възприема показанията на този свидетел в съдебното следствие,
ведно с потвърдените и допълнени чрез прочитане показания от досъдебното
производство, като намира, че те са дадени добросъвестно, от лице, за което
няма данни да е заинтересован от изхода на делото.
Свидетелят С.П. е служител на отдел „*******“, участвал в провеждането на
беседите след задържането на „две лица,
които изпълняваха ролята на „мулета“…едното лице … беше с малко име К., другото
– Д.“. Д. му казал, че полицаят с когото се срещнали бил от ***и го нарекъл
С.. В последствие свидетелят П. разбрал от свидетеля К., че става въпрос за С.П..
Свидетелят П. възпроизвежда наученото от беседата с Д.Р., което съответства на
показанията на свидетеля К.Д. коментирани по-горе.
Свидетелят В.А. като служител в отдел „***и работещ по линия „телефонни
измами“, участвал при наблюдението и задържането на свидетелите К.Д. и Д.Р., а
в последствие и в беседа с Д.Р., заедно със свидетеля С.П., при която разбрали,
че К. се обърнал към Д. разказвайки му, че го е потърсило неизвестно лице и му
предложило работа, Д. предложил да се обърнат към негов приятел от *** РУ,
срещнали се с П. пред ** РУ, споделили му съмнението си, че става въпрос за
телефонна измама, а П. им казал сами си да преценят какво да правят. След
извършването на измамата К. и Д. отново отишли до ****РУ, видели се с П. и К.
дал на П. кутия от цигари, в която имало 300лв. от измамата. П. я взел и влязъл
отново в управлението. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел,
като намира, че те са дадени добросъвестно, от лице, за което няма данни да е
заинтересован от изхода на делото. Тези показания съответстват на показанията
на свидетеля П. и на показанията на свидетеля К.Д..
Свидетелят В.Ш. работи като ***** във „*****“ към МВР възпроизвежда разказа
на Д.Р. при беседа, коментирана и от горните свидетели в същия смисъл.
Показанията му от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 от НПК относно това кое от лицата К. или Д. е дало парите на С.П.
и потвърдени като верни от свидетеля, а именно – че К. е дал парите на П..
Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел от съдебното следствие,
ведно с потвърдените, чрез прочитане показания от досъдебното производство,
като намира, че те са дадени добросъвестно, от лице, за което няма данни да е
заинтересован от изхода на делото. Показанията му съответстват на коментираните
по-горе показания във възприетите части.
Свидетелят И.Т. е участвал заедно със свидетеля Ш. при беседата с Д.Р. във
връзка със случай с телефонни измамници и ги
възпроизвежда в същия смисъл. Съдът кредитира с доверие показанията на този
свидетел от съдебното следствие, като намира, че те са дадени добросъвестно, от
лице, за което няма данни да е заинтересован от изхода на делото. Показанията
му съответстват на коментираните по-горе показания във възприетите части.
Свидетелят А.М. е разследващ полицай по делото за телефонната измама и сочи
номер на досъдебното производство по чл.209 ал.1 от НК, както и имената на
обвиняемите – К.Д. и двама братя от гр.В. – единият от които В. Ц., името на
другия не помни; както и че пострадали били мъж и жена от гр. Пловдив, в хода
на което ДП К. му разказал за контакта си със С.П.. Защитата направи възражение
за допустимост разпита на този свидетел, но съдът намери, че ограничението по
чл.118 от НПК би важало единствено ако този свидетел е бил разследващ полицай
по настоящото наказателно производство, какъвто не е.
Свидетелят Г.Т. е началник сектор „***и към инкриминирания момент и като
такъв е бил информиран за разследването на телефонна измама с участието на
свидетелите Д.Р. и К.Д., в хода на която се установило, че между двамата е
разменен SMS с телефонния номер на колега на свидетеля – С.П.. Свидетелят Т.
след доклад от свидетеля К. попитал колегата си Г. М. от ***– дали С.П. му е
докладвал, че разполага с информация за лица, осъществяващи телефонни измами,
но получил уверението, че въпреки неколкократните
контакти с П. в този период, последният не му споменал нищо подобно. Показанията
на свидетеля Т. са прочетени частично по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК при което той потвърди верността на прочетеното, че като началник бил
информиран, че от беседи с Р. и Д. се разбрало, че след като двамата взели
парите от адрес на ул. ***** в Пловдив, те провели среща с подсъдимия П., а
преди това били провели друга на която го питали какво да правят, но той им
казал сами да преценят. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел
от съдебното следствие, ведно с потвърдените, чрез прочитане показания от
досъдебното производство, като намира, че те са дадени добросъвестно, от лице,
за което няма данни да е заинтересован от изхода на делото.
Свидетелят Н.Д. е бил подчинен на подсъдимия в периода 2013-2014г.
Показанията му касаят случай от 2014г., извън процесния,
в който се обърнал към подсъдимия с въпрос за намерени документи (приложени
като ВД по делото), които П. субординирал. Предявени
на свидетеля тези веществени доказателства свидетелят заяви, че това са
документите за които разказва.
Свидетелят Н.С. е началник на ***на МВР Пловдив,
в това число и към инкриминираната дата и познава подсъдимия служебно, като
човек с авторитет и доверие сред колегите си и значителен професионален опит. В
останалата част показанията на този свидетел касаят разказаният от свидетеля Н.Д.
случай от 2014г. и поради липса на спомен са прочетени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.2 от НПК с които потвърждава показанията на свидетеля Д..
По делото е изслушано заключението на съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.К., изследвала мобилен телефон
марка „Леново“, собственост на свидетеля Д.Р. предаден с протокол за доброволно
предаване, с който телефон на 04.10.2017 г. свидетелят Р. е изпратил на
свидетеля К.Д. в 21.54 часа SMS с номера на телефона ползван от подсъдимия С.П. ( л.183-219 от т.1 от ДП).
Заключението е прието от съда без възражения от страните, а съдът го възприема.
По делото е изслушано и заключението на съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.К., изследвала диска от видеонаблюдението на ***на МВР за
04.10.2017г. (т.1 л.121-177 от ДП) (приложение 2). Съобразно поставената му
задача експертът е извадил записите от охранителните камери, извадил е снимков
материал, приложен към заключението на цифров и хартиен носител. Видно от
последния се установява потвърждение на свидетелските показания на свидетелите Р.
и Д. за срещите, осъществени на 04.10.2017г. с подсъдимия пред ***на МВР гр.
Пловдив. Заключението е прието от съда без възражения от страните, а съдът го
възприема.
Към доказателствения материал в съдебното
следствие са приобщени протоколите за извършени в досъдебното производство огледи
на компактдискове, съдържащи данни, получени след съдебни разпореждания по реда
на чл.159а от НПК, както и самите дискове
(т.3 от ДП). От протокол за оглед от 15.03.2018 г. (л. 77-151 от т.3 на
ДП) се установява комуникация между телефон с № ******** (телефонен номер,
ползван от подсъдимия С.П., виден и от протоколите за разпит в ДП) и телефон с
№ ****** (номер на телефон ползван от
свидетеля Д.Р., обстоятелство, което се установява от заключението на СТЕ на ВД
мобилен телефон „Леново“) в период от 10.09.2017 г. до 08.10.2017 г., като се
установява, че разговорите между тях на дата 04.10.2017 г. са в клетки (бул. „*****
и ул. „*****“) до и в района на ***на МВР гр. Пловдив в часове, отразени в техническата експертиза на диска
от видеонаблюдението на ***на
МВР гр. Пловдив. От протокол за оглед от 12.03.2018 г. (л. 202-248 от т.3 на
ДП) на получените данни от „Виваком“ за комуникацията
между телефонните номера на свидетеля Д.Р. и подсъдимия С.П. се установяват общо
девет изходящи от свидетеля Д.Р. разговора, от които четири са от дата
04.10.2017 г. (в 08.57ч, 10.51ч., 11.04ч. и 17.13ч.) и един от същата дата
изходящ от подсъдимия в 14.08ч. - всички от телекомуникационни клетки в района
в близост до ***на МВР гр. Пловдив. Които съответстват на данните от
техническата експертиза и от показанията на свидетелите. От същите приложения
(1, 1а и 2 – л.206-208 на т.3 от ДП) е видна и комуникация с адрес на клетка в
гр. А., което съответства на показанията на свидетелите Д. и Р. за такъв
проведен разговор между Р. и подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия съдът възприема частично, относно познанството му
със свидетеля Д.Р. и близките му отношения с него, повода и първата среща на
04.10.2017г. пред ***Пловдив с К.Д. и Р. Д., отговора който им е дал подсъдимия
– „това си е твое решение, но по този начин зарибяват мулетата, които да вземат
парите…ако те карат за ходиш да взимаш и носиш някъде пари, значи става въпрос
за телефонни измами“, заявен по този начин е очевидно перефразиране
със смисъл идентичен на разказаните от свидетелите К.Д. и Д.Р.. Съдът не
възприема за достоверни обясненията на подсъдимия в частта в която подсъдимият твърди, че срещата е била една,
като противоречащи на показанията на свидетеля Д.Р., дадени пред съдия в
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 от НПК, противоречащи на
данните предоставени по реда на чл.159а от НПК от мобилни оператори относно
комуникацията между подсъдимия и свидетеля Р., която съответства на прочетените
по чл.281 от НПК показания на Р. пред съдия в досъдебното производство.
От коментираните доказателства, съдът намери за
установено от фактическа и правна
страна, че
подсъдимият С.П. е осъществил вменяваното му от ОП
Пловдив престъпление по чл.215 ал.1 от НК.
Обективната съставомерност се установява безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. Данните
по чл.159а от НПК (л.206-208 на т.3 от ДП), коментирани по-горе,
потвърждават показанията на свидетелите К.Д. и Д.Р. относно проведената между свидетеля
Р. и подсъдимия П. телефонна комуникация, при която Р. в 08.57ч. сутринта на
04.10.2017г. е поискал среща с П., състояла се, малко след 11.00ч., видно от проведените
два изходящи от Р. Д. разговора в 10.51ч. и 11.04ч. с подсъдимия на същата дата
и видно от движението на подсъдимия, отразено на снимков материал на хартиен
носител на л.133-л.139 и л.147-л.153 от т.1 на ДП от СТЕ. От показанията на
двамата очевидци Р. и Д. се установява безпротиворечиво,
че срещата е била поискана и реализирана за съвет и съдействие от приятел на
свидетеля Д. – подсъдимия С.П., във връзка с получени от свидетеля К.Д.
телефонни обаждания от неизвестно лице, с указания, пораждащи съмнение у Д., а
в последствие и у Р., че са свързани с телефонна измама. При срещата (видно от
показанията на коментираните по-горе свидетели очевидци (Д. и Р.) и на
останалите свидетели, чиито възприятия са косвени – опосредени,
като получени при оперативно издирвателна дейност,
във връзка с разследване на телефонна имама на 04.10.2017г.,
с извършители Р. и В. Ц.и Х. и К.Д. – от оперативни беседи (с изключение на
свидетелите Н.С., А.М. и Н.Д.), а също и от обясненията на подсъдимия, се
установява, че: подсъдимият е бил подробно запознат с притесненията на К.Д. и Д.Р.,
че К.Д. е замесен в телефонна измама; подсъдимият също е предположил, че
разказаното му вероятно е свързано с телефонна измама; че К.Д. е решен да следва
инструкциите давани по телефона от непознатото лице и че не е подал сигнал за
извършващо се престъпление; че подсъдимият не е информирал колегите си за
получената информация от Д. и Р. (показания на свидетеля Т.) за извършваща се
телефонна измама на територията на гр. Пловдив. Видно от показанията на
коментираните по-горе свидетели-очевидци (Д. и Р.) и на останалите свидетели (с
изключение на свидетелите Н.С., А.М. и Н.Д.), се установява, че следвайки интрукциите на непознатото лице, К.Д. е намерил, според
указанията, борсети, в които били оставени 1300лв. и
15 евро, които преброил и отделил от тях 300лв., които поставил в празна
цигарена кутия, която при проведената нова среща след 17.30ч. (видно от проведената телефонна комуникация и СТЕ на л.158 от т.1 на ДП) дал на
подсъдимия, който, въпреки че бил непушач, взел цигарената кутия. Според
показанията на свидетеля Д.: „Той каза че
не пуши, но те се спогледаха с Д.Р. и Д. каза „пуши, пуши“
и каза „дай му ги… и полицая я взе“.
Което пък съответства и на показанията на свидетеля Р. прочетени по реда на
чл.281 от НПК включително и относно съзнанието на П., какво има в кутията, тъй
като от във възприетите от съда показания на тези двама свидетели, те са казали
на П. размера на паричната сума поставена в подадената му от Д. цигарена кутия
и че е за да се почерпи и за по-нататък да помага.
Така се установява, че инкриминираното поведение на подсъдимия е осъществено на 04.10.2017 г. в гр.Пловдив, че
подсъдимият е получил 300лв. поставени в цигарена кутия, на което не се е
възпротивил с цел да набави за себе си имотна облага, предполагайки, че са от
дейността на К.Д. като „муле“ в консултираното с подсъдимия участие на К. в телефонна
измама на 04.10.2017г., тъй като подсъдимият е знаел, че и К.Д. и Д.Р. са зле
финансово. Така подсъдимият придобил чужди
движими вещи – пари на стойност 300 лв. /триста лева/, които от показанията на
свидетеля А.М. и от постановлението за отделяне на материали от ДП №158 от
2017г. на Отдел Криминална полиция при ОД на МВР Пловдив, се установява, че
въпросната телефонна измама е била предмет на разследване по ДП №158 от 2017г. на
Отдел Криминална полиция при ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл.209, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК с извършители двама братя Р. Ц.Х.и В. Ц.Х.от гр.В.
и К.Д., а пострадалите били мъж и жена от Пловдив - Т.К.К.,
ЕГН ********** и на Л.Т.К., ЕГН ********** от гр.Пловдив.
Относно субективната съставомерност – деянието е
извършено от подсъдимия умишлено със съзнаване обществено-опасния характер на всеки един от елементите на
престъплението и с целени и настъпили общественоопасни
последици.
Възраженията на защитата, че от значение за доказаността
на обвинението било обстоятелството, че свидетелят К.Д. е осъден за
предикатното престъпление. Не се пледира директно за недостоверност на
показанията му. Показанията му бяха обсъдени по-горе и в съвкупнист
с останалия доказателствен материал, се изложиха мотиви по това възражение.
Защитата акцентира върху противоречията в показанията на свидетелите
очевидци и показанията на свидетелите, които възпроизвеждат впечатления от
придобита от тях оперативна информация, преди образуването на наказателно
производство по предикатното престъпление – като аргумент за липса на
доказателства. Възражението се преодолява със съвкупния анализ и преценка за
достоверност и кредитиране, която съдът изложи по-горе.
Защитата и лично подсъдимия навеждат довод за манипулирано обвинение, но не
доказа по никакъв начин тези си твърдения.
Доводът на защитата, че от значение за съставомерността
на обвинението е доказаността на предикатното
престъпление с влязла в сила присъда е неоснователно, тъй като е достатъчно
съзнанието у извършителя на престъпление по чл.215 ал.1 от НК за престъпния
произход на придобитата вещ.
Що се отнася до обвинението по чл.283 от НК Съдът намери, че обвинението е
недоказано и от обективна и от субективна страна, поради което призна
подсъдимия С.П. за невиновен и го оправда по това обвинение. За да поддържа
обвинението ОП Пловдив и в обвинителния акт и в пренията по същество се позовава
на демонстрация от страна на подсъдимия на длъжностното му качество - ******“ в
**** на ОД на МВР Пловдив, чрез провеждане на срещите си със свидетелите Р. и Д.
пред полицейското управление и бидейки униформен, за да въздейства и създаде
мотив у К.Д., в контекста на развилото се престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, да му предостави сума, която не му се следва и поради това -
противозаконна облага, а именно получената по обсъждания по-горе начин сума от
300 лв. обв. Според обвинението без демонстрацията на
това длъжностно качество при така създалите се обстоятелства не би възникнал
мотив за получаването на сумата от 300 лв. Съдебният състав не може да се
съгласи с аргументите на държавното обвинение.
От обсъдените по делото доказателства се установи, че срещите на подсъдимия
със свидетелите К.Д. и Д.Р. са били инициирани от двамата свидетели, именно
защото П. е ***служител и в работен ден (по време и в края му), поради което не
може да се вмени в отговорност на подсъдимия нито от обективна нито от
субективна страна, носенето на полицейска му униформа с отличителните знаци за
чин, като обичайно работно облекло (по делото не се установява нещо различно)
като демонстрация на служебно положение целяща мотивиране на свидетелите Д. и Р.
да му предоставят материална облага.
Относно вида и размера на наказанието:
Обстоятелства, смекчаващи
отговорността на подсъдимия С.К.П. са неговото чисто съдебно минало, семейна и трудова ангажираност.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са служебното му положение към момента на извършване на
престъпленията.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия С.П., съдът определи наказанието
по реда на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като прие че в
рамките на предвиденото в закона наказание по чл.215 ал.1 от НК – от една до
шест години лишаване от свобода, следва да се определи наказание лишаване от
свобода в размер над минималния, но близък до него, а именно – за срок от една
година и шест месеца, който размер
съдът счита, за съответен
на тежестта на престъплението
и за осъществяващи
целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК, а също и съответен на кумулативното изискване на чл.215
ал.1 предл. последно от НК вр. чл.209 ал.1 от НК.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
съдът счете, че са налице формалните предпоставки за прилагане на института на
условното осъждане, а и с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да
бъде изтърпяно реално и приложи института на условното осъждане, като постанови
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години, считано от влизането на присъдата в сила.
Като взе предвид, че
подсъдимият считано от считано от 11.10.2017г. до 19.10.2017г. е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража”,
в това число и задържането му по ЗМВР,
на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1
от НК, съдът приспадна от наложеното
наказание времето на
задържането му.
Относно веществените доказателства :
Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон „Lenovo“ с ИМЕЙ №*******,*******,
СИМ – карта № ****** на Виваком да
се върнат на собственика Д.Н.Р. след влизане на
присъдата в законна сила.
Относно веществените доказателства:
2 бр. пластинки на лични документи,
1 бр. лична карта K. S.
I. №***** , 1
бр. шофьорска книжка на I.
K. №*****., намиращи се на
съхранени при домакина на ОСО при Окръжна прокуратура
Пловдив, се постанови да се изпратят на
Служба БДС при ОД на МВР Пловдив за унищожаване след влизане на
присъдата в законна сила.
Веществените доказателства: 3 броя компактдискове, обозначени с номера 1, 2 и 3, съдържащи информация, свалена от DVR на III РУ на МВР гр.Пловдив съдът постанови да останат по делото
след влизане на присъдата в законна сила.
Що се отнася до приложените към делото екземпляри
от изготвените веществени доказателствени средства,
в резултат на използваните СРС, след влизане на присъдата
в сила следва да останат на съхранение
в РКИ при Окръжен съд Пловдив до
изтичане срока на класификацията им по ЗЗКИ.
Относно разноските :
В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски от досъдебната и съдебна фаза.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Председател: