Решение по дело №91/2023 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 205
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Катина Минева
Дело: 20234140100091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Павликени, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20234140100091 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в град П. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество осигурява
снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на "Е. С." АД, както и че между страните по делото
съществуват облигационни отношения за продажба на ел. енергия, като на основание
чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия част от дължимата от
ответника цена е и за предоставените му от разпределителното дружество мрежови
услуги. Твърди се в исковата молба също така, че през декември 2019 година е
стартирала кампания за актуализиране на данните за предоставена мощност на
стопанските клиенти на ищеца, тъй като електроразпределителното дружество е
заявило промяна в начина за ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до
мрежата в съответствие с предоставената и реално необходима мощност считано от
01.07.2020 година- промяната се сочи да се състои в това, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ще се изчислява на базата на заявената и
предоставената мощност, а не за консумираната електрическа енергия. Посочва се още,
1
че съгласно т. 7.3.2 от Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР клиентите заплащат
на "Е. - П. П." АД цени за мрежови услуги, като цената за достъп за небитови клиенти е
0, 02053 лв. кват/ден. Твърди се, че ответникът не е подал заявление за промяна на
предоставяната му мощност в обекта и не е сключил договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, поради което ищецът е начислил
цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната мощност,
считано от 01.07.2020 г., която за конкретния обекта е съответно до 39 кВТ, като за
така начислените суми от страна на ищеца са издадени 13 фактури, съответно от
20.07.2020г., 11.08.2020г., 19.08.2020г., 21.09.2020г., 08.10.2020г., 10.11.2020г.,
10.12.2020г., 08.01.2021г., 10.02.2021г., 10.03.2021г., 12.04.2021г., 10.05.2021г. и
03.06.2021г., които не са били заплатени в срок. Сочи се, че за периода от 10.12.2020г.
до 31.05.2021г. ищецът в качеството на доставчик на електрическа енергия до обекта
на ответника е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставяната му мощност.
На следващо място се твърди, че на 18.01.2017г. ищецът е издал фактура за
потребена електрическа енергия, която не е заплатена от ответника. Стойността на
цената за достъп за процесния период 10.12.2020г. до 31.05.2021г. и потребена
електрическа енергия се сочи да е в общ размер от 305, 95 лв.. Ищецът посочва, че
абонатът не е изпълнил задълженията си за плащане, въпреки настъпилата им
изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за
забава в размер на 54, 21 лв., считано от падежа на всяка фактура до 07.10.2022г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. №
***г. на Районен съд *** срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал
възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 305, 95 лв.,
представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и цената за
достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност по
фактури издадени в периода 18.01.2017г. – 03.06.2021г., ведно със законната лихва,
както и сумата от 54, 21 лв. мораторна лихва върху нея. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител,
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва да е титуляр на партидата на
процесния ел. снабден обект, тъй като прехвърлянето на вещното право на собственост
върху процесния имот не влече след себе си прехвърляне на облигационните права на
вземания на предходен собственик, както и че от представените фактури по делото не
се установява да е налице потребена ел. енергия за имота. Твърди се, че няма данни на
името на ответницата да е разкрита партида при ищеца, както и че от проверка в ТР е
установено, че ЕТ на чието име са издадени приложените към исковата молба фактури
не съществува, поради което смята, че не са налице основания за начисляване на такса
2
мощност на основание § 5, ал.1 ПР на ЗТР. По тези съображения моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената от ищеца справка от А. по в. от *** г. и от копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, н.д.
№ *** г. на нотариус *** ***г. се установява, че ответницата В. З. на основание
посочения договор е собственик на процесния имот, находящ се град П., общ. ***, обл.
***. Липсва спор по делото, че в ищцовото дружество във връзка с доставката на ел.
енергия в този обект е разкрита партида на името на праводателя на ответника с
абонатен номер *** и с клиентски номер ***. Не е спорно, че в облигационните
отношения между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.ОН Б. П.” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г.
на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи
5-17 от ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд ***/.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и
плащания към 10.01.2023г. /листи 33-36 от делото/, справка за потребление /листи 38-
39 от делото/, извлечение от сметка към 13.10.2022 г. /лист 37 от делото/ и 13 броя
фактури издадени в периода 18.01.2017 г. - 03.06.2021 г. се установява, че ищцовото
дружество е начислило по партидата на имота общо сумата от 305, 95 лв. като
стойност на потребена ел. енергия и такса достъп до разпределителна мрежа на база
предоставена мощност за периода 04.12.2017г. - 14.05.2021г., както и сумата от 54,21
лв. – мораторна лихва. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд ***, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
ГПК.
От заключението на вещите лица по приета от съда комплексна съдебно –
техническа и счетоводна, кредитирано като компетентно и обективно дадено се
установява, че абонат с клиентски номер *** и за обект № ********** /ЕТ „Д. - Д. С."/
има непогасени задължения към „Е. П. П." АД във връзка с издадени фактури за
потребена ел. енергия в общ размер на 305,95 лева, като цените, които са приложени
при остойностяване на потребената ел. енергия са съгласно утвърдени от КЕВР цени за
съответните периоди на потребление /Решения на КЕВР/. Вещото лице М. е посочила,
че към 07.10.2022 г. размерът на мораторната лихва е на стойност 53,70 лв., а към
13.10.2022 г. дължимата мораторна лихва е на стойност 54,21 лева. Видно от
заключението е, че при извършена проверка на място на адреса на потребление в гр. П.
е установено, че имотът е с прекъснато електрозахранване - електромера е демонтиран.
Вещото лице инж. Н. е установило, че в изнесеното електрическо табло на стълба пред
3
имота са инсталирани само два монофазни електромера, същото обстоятелство е
установило вещото лице и при проверка по документи при ищцовото дружество.
Видно от заключението е, че за периода от 14.12.2016 г. до 07.10.2020 г. на обекта е бил
инсталиран електромер *** тип *** с фабричен №***, като през този период не е
имало потребление от абоната; за периода от 08.10.2020 г. до 14.05.2021 г. на обекта е
бил инсталиран електромер *** тип *** с фабричен №***, като през този период също
не е имало потребление от абоната. Вещото лице е установило, че на 14.05.2021г.
електромер *** тип *** с фабричен №*** е бил демонтиран, с което е прекратено
електрозахранването на обекта, поради неплащане на мрежовите услуги. В протокола
за демонтаж е записана стойността на предпазителите (присъединителните съоръжения
на база на които се определя предоставената мощност) АП 3х50А. С оглед посочената
стойност и съгласно Наредба №6/24.02.2014г. реалната предоставена мощност, която
операторът на разпределителна мрежа е осигурявал на клиента за ползване на
границата на собственост на електрическите съоръжения вещото лице е установило, че
е в размер на 31 кВт, като с оглед на това е дал заключение, че претендираната
мощност в размер на 39 кВт не е определена в съответствие с Общите условия на
Договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителните мрежи на „Е.
С." АД. Реално предоставената мощност, която операторът на разпределителна мрежа
„Е. С." АД гр. *** е осигурявал на клиента с клиентски №*** и абонатен
№**********, с адрес на потребление гр. П. за ползване на границата на собственост
на електрическите съоръжения съобразно прието и неоспорено от страните заключение
е 31 кВт. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за процесния период имотът
е бил захранен с ел. енергия, но не е установена консумация на такава.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период
между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за доставка на
ел. енергия, тъй като ответникът е била титуляр на вещното право на собственост по
отношение на процесния обект на потребление. В тази насока е и константната
съдебна практика, намерила израз в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г.
на III г.о., на ВКС, съгласно която, страна - купувач по продажбеното правоотношение
4
респ. длъжник на цената на потребената ел. енергия е собственика или носителя на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Подобно изключение в случая не се твърди, а и по
делото не се доказва наличието на сключен индивидуален договор за доставка на ел.
енергия между крайния снабдител и друго лице, вкл. ответника, различно от
собственика на имота, за което да е налице дадено от последния съгласие в нотариално
заверена форма /арг. чл. 6 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ/. Следователно през процесния период
04.12.2017г. - 14.05.2021г. краен клиент на ел. енергия и такса достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност по смисъла на ЗЕ и длъжник на
цената й е собственикът на имота, находящ се в гр. П.. Неизпълнението на
задължението на ответника като нов титуляр на правото на собственост да заяви това
обстоятелство по реда и в срока по чл. 17 т. 3 от ОУ, поради което през исковия период
партидата на имота се е водела на праводателя му, не може да отрече съществуването
на продажбено правоотношение за доставка на ел. енергия между страните по делото.
Ответникът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и като носител
на правото на собственост върху електроснабдения обект има качеството на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1
ОУ. Част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са
публично известните ОУ, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид
разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ,
че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
На следващо място въпросът, който следва да бъде изяснен е, дължи ли се от
ответника в качеството й на потребител на енергийни услуги претендираната от ищеца
сума, заявена като неплатени задължения за консумирана електроенергия и такса
достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност в обекта на
потребление по издадените фактури за процесния период. Видно от приложените
фактури във всяка от тях с изключение на фактурата № *** от 18.01.2017 г. е
начислявана сума за плащане формирана единствено от сумата, начислена за достъп до
разпределителната мрежа. Няма отразени показания за потребление на електрическа
енергия, отчетени от средство за търговско измерване по дневни и нощна тарифи, като
вещото лице *** Н. обаче беше категорично, че след извършване на справка при
ишцовото дружество е установил, че по данни налични по СТИ обслужвали имота на
ответника е установено, че не е установена консумация на ел. енергия, включително и
от показателите на електромер *** тип *** с фабричен №***, който е бил инсталиран
на обекта на ответника за периода 14.12.2016г. – 07.10.2020 г., поради което е
недоказано по делото обстоятелството, че е имало потребление на ел. енергия в
сочения размер, а именно 1 кВтч за периода 15.12.2016 г.- 03.01.2017 г. и поради което
ответникът не дължи заплащане на претендираната сума в размер на 0,46 лева по
5
посочената фактура. В нито една от издадените фактури, с изключение на вече
обсъдената фактурата № *** от 18.01.2017 г., не е отразена реална консумация на
електроенергия от потребителя. Въпреки, че не се установява реална консумация на
електроенергия от ответника, доколкото претенцията се основава на вземания по
издадените фактури за процесния период, съдът счита, че следва да разгледа въпроса
относно дължимостта на начислената във фактурите сума за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност. В случая ищцовото
дружество като краен снабдител претендира заплащане на фактурирана такса за
мрежови услуги – достъп до електропреносната мрежа като компонент, формиращ
дължимата цена на количеството електроенергия, доставяно на ответника като
потребител- небитов краен клиент, като тук е мястото на което следва да бъде
посочено обаче, че с оглед качеството на собственика на процесния имот, а именно
физическо лице, то същият е битов краен потребител с оглед легалната дефиниция на
това понятие в § 1, т. 2а от ДР на Закон за енергетиката- „"Битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.“, а не небитов, тъй като няма доказателства по делото същият да купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, с оглед легалната дефиниция на понятието „небитов клиент“ в
§ 1, т. 33а от ДР на Закон за енергетиката. Легална дефиниция на понятието "Достъп"
се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на Закон за енергетиката - "достъп" е правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба, а легална дефиниция на понятието "право на достъп" се
съдържа в § 1 от ДР на Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежи, приети от ДКЕВР на
14.10.2013 г. - 1. "Достъп" или "Право на достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от
оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва
преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора
и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за
определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора.
Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги,
предоставяни от оператора, съгласно Закона за енергетиката. Съгласно чл. 28, ал. 1 от
Правила за търговия с електрическа енергия утвърдени от ДКЕВР в сила от 26.07.2013
г. действащи към процесния период битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период
на крайния снабдител. От своя страна крайният снабдител/ доставчикът от последна
6
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Съгласно чл. 29,
ал. 1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата
за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Анализът на
разпоредбите показва, че са предвидени две хипотези в зависимост от това дали има
отдадена и използвана електрическа енергия и предоставена мощност, или само
предоставена мощност. Тоест, дори да няма реално потребление на електрическа
енергия, крайният потребител дължи заплащане на крайния снабдител цената за достъп
до електроразпределетилната мрежа, като част от предоставените мрежови услуги.
Клиентът дължи цената за достъп заради предоставената възможност да ползва
електрическата мрежа за пренос до обекта си, а дали реално ползва електрическа
енергия, или не, е без значение. В съдебно заседание вещото лице *** Н. беше
категорично, че имотът на ответника за процесния период е бил захранен с ел. енергия,
както и че е имало монтирани средства за търговско измерване- тоест безспорно е по
делото, че имотът е бил с предоставен достъп до електроразпределетилната мрежа,
като обаче количеството предоставена мощност за съответния обект е 31 кВт. Съгласно
§ 1, т. 8 от ДР на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. "предоставена мощност" е онази
максимална активна мощност, за която преносното или съответното разпределително
предприятие съгласно договора за присъединяване осигурява на потребителя
възможност за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения,
като от доказателствата безспорно се установи, че такава е била осигурена от ищеца до
имота на ответника.
С Решение №Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР се променя начина на заплащане на
електроенергията - мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" се
изчислява не на база реално потребено количество електроенергия, а на база
предоставена мощност. Цената за достъп за битови клиенти се определя на база
предоставената мощност, като за „Е.-П. П.“ АД тя е определена на 0,00890 лв/кВтч/ден
без ДДС в т. 7.3.2 на Решение №Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР. При така установеното
фактическо положение съдът намира, че на ответника е предоставена реално
възможност от електроразпределителното дружество за ползване на границата на
собственост на електрическите съоръжения, като следователно потребителят дължи
сума за начислената му такса мощност- предоставената такава, която му е била
осигурена. С оглед констатациите на съдебния състав обаче, че начислената така е
определена по цени за небитови клиенти, какъвто се установи ответникът по делото, че
не е, както и че във фактурите е изчислена цена на база предоставена мощност в
7
размер на 39 кВт, а вещото лице е установило, че реалната предоставена мощност,
която операторът на разпределителна мрежа е осигурявал на клиента за ползване на
границата на собственост на електрическите съоръжения е в размер на 31 кВт, то
следва да бъдат преизчислени дължимите от ответника суми за процесния период. За
първия период 01.07.2020 г.- 02.07.2020 г., включващ 2 дни за предоставена мощност в
размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е
в размер на 0,66 лева с ДДС; за периода 03.07.2020 г.- 02.08.2020 г. включващ 31 дни за
предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890
лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 10,26 лева с ДДС; за периода 03.08.2020 г.-
02.09.2020 г. включващ 31 дни за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за
битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 10,26 лева с ДДС;
за периода 03.09.2020 г.- 30.09.2020 г. включващ 28 дни за предоставена мощност в
размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е
в размер на 9,26 лева с ДДС; за периода 01.10.2020 г.- 31.10.2020 г. включващ 31 дни за
предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890
лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 10,26 лева с ДДС; за периода 01.11.2020 г.-
31.11.2020 г. включващ 30 дни за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за
битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 9,93 лева с ДДС;
за периода 01.12.2020 г.- 31.12.2020 г. включващ 31 дни за предоставена мощност в
размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е
в размер на 10,26 лева с ДДС; за периода 01.01.2021 г.- 31.01.2021 г. включващ 31 дни
за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890
лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 10,26 лева с ДДС; за периода 01.02.2021 г.-
28.02.2021 г. включващ 28 дни за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за
битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 9,26 лева с ДДС;
за периода 01.03.2021 г.- 31.03.2021 г. включващ 31 дни за предоставена мощност в
размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е
в размер на 10,26 лева с ДДС; за периода 01.04.2021 г.- 30.04.2021 г. включващ 30 дни
за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за битов потребител 0,00890
лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 9,93 лева с ДДС и за периода 01.05.2021 г.-
14.05.2021 г. включващ 14 дни за предоставена мощност в размер на 31 кВт при цена за
битов потребител 0,00890 лв/кВтч/ден дължимата сума е в размер на 4,63 лева с ДДС.
В обобщение целият процесен период е 01.07.2020 г.- 14.05.2021 г., включващ в себе
си 318 дни, цената за „достъп до електроразпределителната мрежа“ за битови клиенти
за „Е. С." АД е определена на 0,00890 лв/кВтч/ден, без ДДС, вещото лице е установило,
че до обекта на ответника, реално предоставената мощност е била в размер на 31 кВт,
поради което ответникът дължи сума в общ размер на 105,29 лева с ДДС за
предоставения достъп до разпределителната мрежа на ищеца на база предоставената
му мощност за периода 01.07.2020 г.- 14.05.2021 г., до този размер иска следва да бъде
8
уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 305,95
лв.
Частичната основателност на иска за главница сочи на частична основателност
и на акцесорната претенция за мораторна лихва, с оглед размера на преизчислените
дължими суми във връзка с размера на предоставената мощност до обекта на ответника
и цената за битови клиенти. Безспорно се установи, че ответникът не е платила
дължимата от нея стойност за предоставена мощност, в срока разгласен по реда на чл.
15 ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа поражда правото на доставчика на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ
на ДПЕЕ/. Във връзка с уговореното и по аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичането на
срока за изпълнение длъжникът е изпаднала в забава, без да е необходимо да бъде
допълнително канена. Дължимото от нея обезщетение за забава, за периода от падежа
на всяка едно задължение, съобразно дължимата по тях стойност до 07.10.2022 г.- с
оглед заявения от ищеца краен период и предвид диспозитивното начало, изчислено по
реда на чл. 162 ГПК, чрез електронен интернет калкулатор Calculator.bg за законна
лихва е следното: за задължение в размер на 0,66 лева за периода 11.08.2020 г. -
07.10.2022г. мораторната лихва е в размер на 0,14 лева; за задължение в размер на
10,26 лева за периода 11.09.2020 г.-07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 2,16
лева; за задължение в размер на 10,26 лева за периода 13.10.2020 г.-07.10.2022 г.
мораторната лихва е в размер на 2,07 лева; за задължение в размер на 9,26 лева за
периода 28.10.2020 г.-07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 1,83 лева; за
задължение в размер на 10,26 лева за периода 21.11.2020 г. -07.10.2022 г. мораторната
лихва е в размер на 1,96 лева; за задължение в размер на 9,93 лева за периода
22.12.2020 г.-07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 1,81 лева; за задължение в
размер на 10,26 лева за периода 19.01.2021 г.-07.10.2022 г. мораторната лихва е в
размер на 1,78 лева; за задължение в размер на 10,26 лева за периода 23.02.2021 г.-
07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 1,68 лева; за задължение в размер на 9,26
лева за периода 23.03.2021 г. -07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 1,45 лева;
за задължение в размер на 10,26 лева за периода 23.04.2021 г. -07.10.2022 г.
мораторната лихва е в размер на 1,52 лева; за задължение в размер на 9,93 лева за
периода 21.05.2021 г. -07.10.2022 г. мораторната лихва е в размер на 1,39 лева и за
задължение в размер на 4,63 лева за периода 15.06.2021 г. -07.10.2022 г. мораторната
лихва е в размер на 0,62 лева. Общата дължима сума за мораторна лихва възлиза в
размер на 18,41 лв, поради което до този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
54,21 лв.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
9
производство ищецът е доказал извършването на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 480.00 лева, депозит за експертиза в размер на 400.00 лева,
заплатена държавна такса в размер на 75.00 лева и заплатен депозит за особен
представител в размер на 300.00 лева. Съразмерно с уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на
431, 04 лева респ. за заповедното производство в размер на 25, 76 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. З., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** ДЪЛЖИ НА "Е. – П. П." АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 105,29 лева /сто и пет лева и двадесет и девет стотинки/ –
главница, представляваща общ размер на стойността на дължимите такси за достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност за периода 01.07.2020 г.-
14.05.2021 г. за обект на потребление с абонатен № ********** и с клиентски № ***,
находящ се в град П. и сумата от 18, 41 лева /осемнадесет лева и четиридесет и една
стотинки/ – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяко едно от
задълженията до 07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на
главницата, за които вземания има издадена заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд ***,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимостта на вземането за
главница за разликата над уважения размер от 105,29 лева до пълния предявен размер
от 305, 95 лева, както и на вземането за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 18,24 лева до пълния предявен размер от 54, 21 лева, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА В. А. З., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на "Е. – П. П." АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 431, 04 лева /четиристотин тридесет и един лева и четири стотинки/
съдебни разноски за исковото производство, съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 25, 76 лева /двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/- съдебни
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд ***, *** състав.
10
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

11