Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,15.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд гражданска
колегия в публичното
заседание на тридесети
март през две хилядната година в състав:
Председател: Н.Ц.
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Ц.
гражданско дело № 1985 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и насрещен иск с
правно основание чл. 21, ал. 2 от СК.
Делото
е образувано по исковата молба на Г.Н.Н., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:
I-ви
против М.А. Б., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск по чл. 108 от ЗС.
В исковата си молба ищецът твърди,
че е собственик на недвижим имот – апартамент № …, ет. …, вх. .. в жилищна
сграда, находяща се в ………………., състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни
помещения с обща площ
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответницата чрез пълномощника й по делото, с който изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен и моли същият да бъде оставен без
уважение.Възразява, че процесният имот е собственост на ищеца, като поддържа,
че същият представлява съпружеска имуществена общност.Първоначално този
апартамент бил закупен от родителите на ищеца с Договор за продажба от 1988г.,
сключен между тях и Общински народен съвет гр. П..Тогава обаче била внесена
малка част от стойността на апартамента - 3 391 лв. собствени средства, а
за останалата сума от 9300 лева бил взет заем от ДСК и наложена ипотека върху
апартамента.През 1992г. когато била прехвърлена собствеността на апартамента
била изплатена малка част от задължението към ДСК.Ответницата тогава разбрала
от съпруга си, че родителите му са им продали апартамента със задължението, да
продължат да го изплащат.Родителите на ответницата през този период имали
спестени пари и на 11.06.1993г. нейната майка – С. В. Б. направила дарение на дъщеря
си, като внесла 5000 лева в ДСК, за да покрие част от заема за
апартамента.Вносната бележка била на името на ищеца, тъй като той бил титуляр
на сметката, но подписа бил на вносителя – майката на ответницата.След това
бившите съпрузи продължили да внасят остатъка от дължимата заемна сума и
лихвите по нея за погасяване на ипотеката.По това време и двамата работели,
но парите за погасяване на заема били
удържани от трудовото възнаграждение на ищеца, като преди да се разведат били
погасили изцяло задължението.Ипотеката не била вдигната и до настоящия
момент.Възразява, че дарението на ищеца било само за 3391/12691 ид. части, като
останалата сума от цената на имота следвало да се разпредели по следния начин:
5000/12691 ид. части били на ответницата, а остатъка от дължимата по ипотеката
сума в размер на 4 300 лева по 2150/4300 ид. части на двамата.Или
направеното дарение на ищеца в парично изражение било 3391/12691 ид. части от
общата цена на жилището и с неговите 2150/12691 ид. части бил собственик на
5541/12691 ид. части, а от дължимия остатък ответницата имала 7150/12691 ид.
части.Възразява, че дарението било извършено с цел ответницата да бъде
елиминирана от собствеността на имота.Безпаричността на сделката била привидна
тъй като за нея липсвала правна причина, а именно безвъзмездността с оглед
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗЗД и
това било самостоятелно основание за
нищожност по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
По делото е постъпила насрещна
искова молба от ответницата по първоначалния иск, в която твърди, че
собствеността на процесния апартамент е прехвърлена на ищеца по пръвоначалния
иск от неговите родители по време на брака им с нот. акт № 67, том III, дело № 971/1992г. за
дарение на недвижим имот.Твърди, че дарението било привидно, като целта била тя
да бъде лишена от правото на собственост върху имота.Имотът бил закупен от
родителите на ответника въз основана на Заповед № 2118/28.09.1988г. на
Председателя на ИК на ОбНС П. с Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти.В същия договор било отразено, че
цената на имота била покрита със собствени средства на родителите на бившия й съпруг в размер на 3391 лева и
заемни средства от ДСК, клон П. в размер на 9300 лева.Общата цена на недвижимия
имот била 12 691 неденом. лева.За вземането от ДСК била наложена ипотека
върху имота.След прехвърлянето на имота на 02.04.1992г. върху ответника те с
него продължили да изплащат сумата до
размера на 12 691 лева, ведно с лихвите в полза на ДСК.В нот. акт за
дарение № 67/1992г. не било отразено задължението към Банка ДСК, нито пък
дарителите поели грижата да го изплащат.В този см. ищцата по насрещния иск
оспорва съдържанието на посочения нот. акт, в който не било отразено
ипотекирането на имота и задължението за плащане на заема към ДСК.Отново излага
и твърденията, че на 11.06.1993г. нейната майка е внесла по кредитната сметка
на ответника сумата от 5000 лева като дарствен акт към нея, за да помогне в
изплащането на сумата.Двамата с ответника работели, като от неговата заплата
удържали парите за погасяване на кредита, което безспорно се отразявало на
семейния им бюджет.Поддържа, че независимо от озаглавяването на нот. акт като
договор за дарение, същият не бил такъв, поради липсата на
безвъзмездност.Фактически имотът им бил придобит с поетия заем към ДСК извън
сумата от 3391 лева, внесени от родителите на ответника при сключване на
договора им с Общината.
С допълнителна писмена молба,
постъпила по делото на 01.12.2008г. във връзка с оставянето на исковата молба
без движение ответницата чрез пълномощника си конкретизира, че цената на
процесния имот е 12 691 лева.Родителите на ответника били внесли сумата от
3 391 лева, преди прехвърляне на имота, което било дарението към сина им –
ищец по делото.Дарението от нейната майка за нея било 5 000 лева.Със
съвместен принос с ответника по време на брака им били внесли останалата сума
от 4300 лева.Поддържа, че нейната част от апартамента била 7150/12691 ид.
части, а частта на ответника била 5 541/12 691 ид. части.
С определение на съда от 12.11.2008г.
от закрито заседание е приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск
от ответницата по първоначалния иск М.А. Б. против първоначалния ищец Г.Н.Н., с
който се иска да бъде прието за установено, че М.А. Б. е собственик на
7150/12691 ид. части от процесния имот, а ответникът Г.Н.Н. е собственик на
5541/12691 ид. части от процесния имот.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск чрез пълномощника си по делото изразява
становище, че предявеният насрещен иск е неоснователен.Основното възражение в
тази насока е, че процесният недвижим имот е лична собственост на ответника по
насрещния иск, придобит от него по време на брака по дарение, че имотът не представлява СИО и не е налице
съсобственост между страните върху него след прекратяване на брака..Оспорва
твърдението, че с договорът за дарение неговите родители са му дарили сумата от
3 391 лева, а не недвижимият имот.Последните били собственици на имота на
основание договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за продажба
на недвижими имоти от 29.08.1988г. и с нот. акт № 67/1992г. прехвърлили
собствеността върху същия на своя син безвъзмездно, чрез дарение.Нямало
изложени твърдения, че към датата на сключване на този договор ищцата по
насрещния иск е вложила лични средства за придобиването му.Поддържа се още, че
надареният, който е придобил собствеността върху ипотекирания имот, е поел да
изпълнява едно чуждо задължение, тъй като имал правен интерес да стори това,
погасявайки сумите по кредита към Банка ДСК вместо длъжника – неговия баща Нено
Н..
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си по делото поддържа предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си по
делото поддържа насрещния иск и възраженията си против пълвоначалния иск.
След преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът прие за установено следното:
Като писмено доказателство по
делото е представен заварен препис на Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.09.1988г., с който на Н. И. Н. /баща на ищеца по първоначалния иск/,
е била прехвърлена собствеността върху
апартамент № 32, находящ се в ………………………. за сумата от 12691 лева.В договора е
отразено, че цената на имота е покрита със собствени средства в размер на 3391
лева и заемни средства от ДСК в размер на 9300 лева.
По делото е приложено
удостоверение за сключен граждански брак между страните по делото - Г.Н.Н. и М.
А. Б. на 29.01.1989г. в гр. П.С нот. акт № 67, том III, дело № 971/92г., извършен на
02.04.1992г. родителите на ищеца – Н. И. Н. и Л. Г. Н. са му дарили собствения
си недвижим имот, представляващ апартамент № 32 на IV етаж, вх. Б в жилищна сграда,
находяща се в …………. с общо площ 60,
Не е спорно по делото, а и от
представените писмени доказателства - молба от ДСК за вписване на законна
ипотека и удостоверение рег. № 5834/28.10.2008г., издадено от Агенцията по
вписванията гр. П. се установява, че по отношение на процесния имот е била
вписана законна ипотека в полза на „Банка ДСК” на 28.09.1988г. за сумата от
9300 деномин. лева и запазено право на ползване от Н. И. Н. и Л. Г. Н..
С Решение № 297 от 26.04.2005г. по
гр. д. № 1555/2004г. по описа на П. районен съд е допуснат развод между Г.Н.Н.
и М. А.Н. /страни по настоящето дело/, предоставено е упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетното дете Л. Г. Н. на майката, както и
ползването на семейното жилище, находящо се в ……………….Не се спори между страните
и от писмените доказателства е видно, че сина на страните по делото е навършил
пълнолетие.Ответницата не оспорва обстоятелството, че и към настоящия момент
упражнява фактическа власт върху имота.
В подкрепа на твърденията си, че
извършеното дарение на ищеца от неговите родители е привидно, тъй като в него
не е отразено поемането на задължение за изплащане на заема към ДСК, ищцата по
насрещния иск представя като писмено доказателство вносна бележка, с която по
сметка на Г.Н.Н. в ДСК е внесена сумата от 5000 лева.
Съгласно заключението на приетата
съдебно-графологическа експертиза по делото подписа на вносител във вносна
бележка за 5000 лв. до ДСК, клон П. с дата 11.06.1993г. в полза на Г.Н.Н. е
положен от С. В. Б.
От заключението на приетата
съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 23.01.1989г. ДСК клон П.
е отпуснала банков заем в размер на 9 300 лв. на лицето Н. И. Н. за
закупуване на апартамент, находящ се в ………………...След 22.04.1992г. в ТБ „ДСК” АД
клон П. няма информация относно това станал ли е титуляр на кредита лицето Г.Н.Н.,
както и каква е била сумата за погасяване към този момент.На 11.06.1993г. в ДСК
клон Пазарджик била внесена сума в размер на 5 000 лева за погасяване на
отпуснатия кредит.На 04.01.1995г. бил погасен отпуснатия банков кредит.В ТБ
„ДСК” АД клон П. нямало информация относно размерите на лихвите по кредита след
дата 22.04.1992г. до датата на погасяването му.През периода 22.04.1992г. –
30.11.1994г. вкл. от работната заплата на лицето Г.Н.Н. били удържани суми за
погасяване на задължението по кредита от ДСК, като същите са били общо в размер
на 4 089 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Ищецът Г.Н. е предявил
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС против ответницата М. Б., с предмет
установяване правото му на собственост върху имота, описан в исковата молба и
за осъждане на ответницата да му предаде собствеността и владението върху
същия.
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС ищецът следва да
докаже активната си материално правна легитимация, като установи че е
собственик на спорния имот, както и пасивната легитимация на ответницата,
доказвайки че последната не притежава правото на собственост и владее или държи
имота без правно основание.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с
нот. акт № …, том. II, н.
д. № 971/…г., по силата на който
неговите родители са му дарили процесния имот с тежест, запазвайки си правото
на ползване на една стая от апартамента по техен избор докато са живи.
С писмения си отговор ответницата
по първоначалния иск прави възражение, че договора за дарение, сключен с нот.
акт № 62, том III, н. д.
№ 971/92г. е нищожен, тъй като безпаричността на сделката била привидна, т. е.
липсвала правната причина – безвъзмездността.Освен това с насрещната си искова
молба същата твърди, че действителната цел за сключването на договора била тя
като съпруга на ищеца към онзи момент да
бъде лишена от правото на собственост върху имота.
Съдът счита за неоснователно
направеното възражение за нищожност на оспорения договор за дарение и на двете
посочени основания по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, стига изискванията за неговата действителност да са
налице.Привидното съглашение по см. на
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е нищожно.В настоящия случай ответницата по
първоначалния иск се стреми да докаже, че дарението, осъществено между ищеца и
неговите родители е само за 3391/12691 ид. части от имота, а за останалата част
имотът е прехвърлен възмездно, което би
довело до основателност на предявения от нея насрещен иск за собственост на
претендираните идеални части от имота.
Тежестта за доказване на
твърдяната симулация се носи от ищцата по насрещния иск, тъй като тя би
извлекла при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за
себе си.Следва да бъде установено, че е осъществена възмездна сделка по
отношение на претендираната част от имота, като доказването в тази насока
следва да бъде пълно и главно.В подкрепа на твърденията си ищцата по насрещния
иск представи писмени доказателства, от които и от заключенията на приетите по
делото експертизи се установи, че на 11.06.1993г. в ДСК клон П. на името на
ищеца е внесена сумата от 5000 лева от майката на ответницата за погасяване на
отпуснатия кредит, с който първоначално е бил закупен имота.Установи се също,
че през периода 22.04.1992г. – 30.11.19994г. от работната заплата на ищеца са
били удържани суми за погасяване на задължението по кредита от ДСК общо в
размер на 4 089 лева.Тези обстоятелства поставят под съмнение
действителната цел на договора, но сами по себе си не биха могли да опровергаят
доказателствената сила на нотариалния акт за дарение.По делото не са налице
данни, а и не са изложени твърдения, че договарящите са се споразумели да
прикрият действителната сделка с друга, привидана, като в този случай и двете
страни трябва да са били наясно и да са постигнали съгласие по всички
съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на прикриващата,
симулативната сделка.По силата на приложения по делото нот. акт № 67, том III, н. д. № 971/92г.
родителите на ищеца са му дарили процесния имот с тежест, като са си запазили
правото на ползване на една стая от апартамента по техен избор докато са
живи.Безспорно в случая с оглед разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЗД ищецът е
получил имота обременен и с ипотечното право и е отговарял пред кредитора с
имота за чужд дълг, тъй като липсват данни по делото, а и не се твърди, че надареният
е заместил длъжника по договора за заем или е поел изпълнението на задължението
по него.В случая не без значение е и обстоятелството, че страните по делото са
поръчители по договора за заем за покупка на жилище от 23.01.1989г. и в това си
качество като солидарни длъжници те също са имали интерес да изпълнят
задължението по този договор.И в двата случая обаче погасяването на заема им
дава възможност да встъпят в правата на удовлетворения кредитор и поражда за
тях само облигационни вземания срещу длъжника.Следва да се отбележи още, че
тежестите, които са съпътствали дарението, не са негова главна цел.Тежестта е
странично свързана с дарението, но не съставлява възмездие за него, поради
което сделката не би могло да се дели на две части – възмездна и безвъзмездна /
в този см. проф. А. К. – Облигационно
право – Отделни видове облигационни отношения, нова редакция и допълнения проф.
д-р П. П., изд. 2002г., стр. 153/.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
оспореният договор за дарение не е нищожен и е породил целените от страните
правни последици.Договорът е бил сключен в предвидената от закона форма и
транслативният ефект е настъпил към момента на подписването му.Следователно
ищецът доказа активната си материална легитимация по иска с правно основание
чл. 108 от ЗС, като установи, че е собственик на процесния имот.От друга страна
правото на ползване, предоставено в полза на ответницата е погасено, поради
което към настоящия момент същата държи имота без правно основание и дължи
връщането му на действителния собственик.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск с правно основание
чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът счита за неоснователен
предявеният насрещен иск по чл. 21, ал.
2 от СК, с който се иска да бъде прието за установено, че ищцата по него е
собственик на 7150/12691 ид. части от процесния имот.В подкрепа на този извод
следва да се посочи, че установителният иск по чл. 21 СК има за цел да установи
едно фактическо положение, което се явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и основание
за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ
или на части от нея, макар и юридическият придобивен момент на правото на
собственост или друго вещно право да е настъпил по време на брака на страните.В
настоящия случай от данните по делото се установи, че процесният имот е бил
дарен на съпруга от неговите родители по време на брака му с ищцата по
насрещния иск.Обстоятелството, че част от заема, който е бил изтеглен
първоначално при закупуването на имота от родителите на съпруга, е бил погасен
впоследствие със средства на двамата съпрузи и със средства, дарени от майката
на съпругата, не създава на последната вещни права и не може да промени вече
възникналото вещно право в полза само на съпруга, а поражда единствено
облигационни отношения между тях / в този см. решение № 674 от 03.07.2000г. на
ВКС, решение № 266 от 14.04.2000г. на ВКС, , решение № 524 от 30.07.1997г.,
решение № 799 от 20.11.1992г., решение № 209 от 28.04.1988г., решение № 495 от
30.05.1992г., решение № 127 от 28.03.2006г. на ВКС/.
По тези съображения предявеният
насрещен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответницата по първоначалния иск следва да се възложат направените от ищеца
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 280, 10 лва.Следва
да се възложи и допълнителна ДТ в размер на 20 лева по насрещния иск,
определена съгласно чл. 69, ал.1 , т. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения
Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
По иска на Г.Н.Н., ЕГН **********
*** със съдебен адрес: ………………. чрез адв. Ф. К. против М.А. Б., ЕГН ********** ***
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.А. Б, че ищецът Г.Н.Н. е
собственик на процесния недвижим имот - апартамент № … на …., вх. … в жилищна сграда,
находяща се в …………….. с общо площ 60,
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А. Б.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес: ……………….чрез адв. Й. Д. против Г.Н.Н., ЕГН
********** *** за приемане за установено по отношение на Г.Н.Н., че при
придобиване на гореописания недвижим имот е трансформирано лично имущество на М.А.
Б., представляващо парична сума в размер на 7 150 неденом. лева и същата е
собственик на 7150/12691 ид. части от имота.
ОСЪЖДА М.А. Б., ЕГН **********
*** да заплати в полза на Г.Н.Н., ЕГН ********** *** направени по делото
разноски в размер на 280, 10 лева.
ОСЪЖДА М.А. Б., ЕГН **********
*** да заплати ДТ в размер на 20 лева в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: