МОТИВИ по НОХД № 4424 по описа за 2020 год. на Варненски районен съд , тридесет и седми наказателен състав.
Районна прокуратура
– Варна е внесла обвинителен акт срещу И.Д.Р.
: За това , че: на
11.07.2020
год., в к.к.
"Златни пясъци", област Варна,
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората, със Заповед № РД – 01 - 372/30.06.2020 год. на Министъра на
здравеопазването на Република България, след като е бил поставен под 14-дневна
карантина с начална дата 06.07.2020 год. с Предписание за поставяне под
карантина № 2000706/206800 от 06.07.2020
год. на РЗИ - Варна, предписано на
основание Заповед РД – 01-333/12.06.2020
год. на Министъра на здравеопазването на Република България, не е изпълнил
задължението да не напуска адреса - а именно в КК "Златни пясъци",
област Варна, хотел "Казино & Tower",
и е напуснал посочения адрес, като деянието е извършено по време на извънредна
епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи във връзка с пандемия от
COVID-19, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет, удължено
с Решение № 418/25.06.2020 год. на Министерски съвет.
Престъпление по чл.355, ал.2, пр.1, вр. ал.1
от НК.
След като е
установено, че подсъдимият се намира извън територията на страната, уведомен е
редовно за датата на съдебното заседание по телефона, получил е съдебните книжа
на посочена от същия електронна поща и е потвърдил получаването им, съответно
не се е явил в съдебно заседание без да сочи уважителни причини за неявяването
си, съдът е дал ход на делото при
условията на задочно производство на основание чл. 269, ал.3, т.3, б. "в",
от НК, съответно
разпоредителното заседание и съдебното следствие са проведени в
отсъствие на подсъдимия.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП
поддържа внесеното обвинение срещу подс. Р.. Излага становище, че от събраните
по делото доказателства се установява, че подсъдимия е бил уведомен лично за поставянето му под 14
дневна карантина, подписал е това уведомление, като същото е написано на език,
който същият владее добре. В пренията си прокурорът сочи, че на 11-я ден от поставянето
му под карантина подсъдимия решил да напусне България, а не на 14-я, както е по
предписание. Иска се съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и
на същия да бъде наложено наказание в минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл. 355 ал.2 от НК.
Защитниците на
подс. Р. – адв. П.Д. и адв. В.И., пледират съдът да постанови оправдателна
присъда. Сочат, че подзащитния им не е
бил диагностициран с „Ковид -19“.Сочат,
че срещу подзащитния им е повдигнато обвинение с което е нарушил мерки,
посочени в – 2 Заповеди: с № 372 и №
333, на основание на която е издадено предписанието. Допълват, че в предписанието е посочена само едната
Заповед № 333, в която в т.14 сочи, че на т.13 под карантина за срок от 14 дни
се поставят лицата, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в Заповед на МЗ, в чл.61, ал.2, препраща към друга Заповед,
която не е посочена, а именно Заповед № 372, в която в т.5 са изброени лицата,
които пристигат на територията на Р
България, включително от Обединеното Кралство Великобритания. Твърди, че
деянието извършено от последния липсва
категорично субективния елемент, като дееца не е знаел фактически обстоятелства
от състава на престъплението, че той го е извършил умишлено.
С оглед на
изложеното се иска подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на
деянието по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 от НПК.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.Д.Р., е роден на *** г. в гр.***,
неосъждан, със завършено висше образование.
Във
връзка с направена резервация в хотел
"Казино & Tower", в к.к. "Златни
пясъци", за едноседмичен престой в туристическия обект, на 06.07.2020 г.
подсъдимият пристигнал в Р България от
Великобритания през Летище - Варна.
С
издадена Заповед № РД -372 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Р България в пункт 5 от същата било разпоредено всички лица които пристигат на
територията на Р България в т.ч. от Великобритания да се поставят под карантина
в срок от 14 дни в дома си или в друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице.
По
отношение на подс. И.Р., Е.И.Ф.– инспектор при РЗИ – Варна, издала предписание
№ 200706/206800, в съдържанието на което било посочено, че същото се издава на
основание Заповед № РД – 01 - 333/12.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването. В разпоредителната част на предписанието било посочено, че
подсъдимият с цитирани лични данни на същия, поради пристигане от рискова зона
– Великобритания, се поставя под карантина
за срок от 14 дни на адрес гр.Варна, хотел "Казино & Tower", в к.к. "Златни
пясъци", с начална дата –
06.07.2020 г. От Ф.била издадена
декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина, както и
разписка за връчена такава декларация с посочен идентификационен номер на
предписанието, подписана от подсъдимия.
На 11.07.2020 год.
св. Б.Д.В. – младши експерт на ГПУ -
Летище Варна, била разпредЕ.да изпълнява служебните си задължения на Терминал -
2 на Летище - Варна – на АРМ „Заминаващи пътници", за времето от 08.00 ч.
до 20.00 ч. Около 18.40 ч. при обработването на пътниците за полет W64501 за
Лондон - Лутан, на гишето обслужвано от св.В. се явил подсъдимият. След като В. установила данните на Р. въз основа на представените от него документи
и извършил справка чрез ОДЧ при ГПУ в
система „COVID-19", служителят констатирал, че лицето фигурира в системата
като поставено под 14 -дневна карантина с предписание № 200706/206800 от 06.07.2020
г. на РЗИ - Варна, с начална дата - 06.07.2020
г., на адрес - гр.Варна, хотел "Казино & Tower", в к.к. "Златни
пясъци".
За констатациите
си същият уведомил прекия си ръководител. Впоследствие въз основа на така
установените факти било образувано настоящото наказателно производство.
Подс. И.Д.Р., е
роден на *** г. в гр.***, с паспорт № *********, неженен,
образование - висше, работи, неосъждан.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени
доказателства, а именно: свидетелските показания на св. Б.В., както и приобщените по делото като
писмени доказателства документи – извлечение от информационната система на КПП
Аерогара – Варна относно справка за регистрирано влизане на подс. Р. на
територията на Р България през съответното ГКПП на 06.07.2020 г., заверено
копие на предписание № 200706/206800, заверено копие на декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина, заверено копие на
разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под
карантина, заверено копие на страници от паспорта на подсъдимия, справка за
съдимост на същия и др..
Съдът
намери, че приобщените доказателства са непротиворечиви, взаимодопълващи се
като кредитира същите изцяло при формиране на фактическите си изводи по делото.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
обвинението на ВРП е необосновано, доколкото същото е недоказано от субективна
и обективна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, който наруши наредба, правила или мерки, издадена против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората, ако деянието е
извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със
смъртни случаи се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000.00
/десет хиляди/ лева до 50 000.00
/петдесет хиляди/ лева.
От
логическото и граматическо тълкуване на нормата следва, че същата е бланкетна,
доколкото препраща по отношение на признаците
на конкретния престъпен състав към други нормативни актове респ. към изисквания
на общ административен акт, които имат за предмет уреждане на обществените
отношения във връзка с ограничаване разрастването на случаите на заразяване на с COVID-19 на територията на цялата страна или
на определен район.
В случая, в обвинителния акт са изведени като
нарушени изисквания на общ административен акт - Заповед № РД-01-372/30.06.2020
г. на Министъра на здравеопазването от 30.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, а конкретно дължимото
от дееца поведение във връзка със спазването на изискванията по посочения общ
административен акт е отнесено към вмененото му с индивидуален административен
акт - Предписание за поставяне под карантина с № 200706/206800 на РЗИ - Варна.
По делото е установено, видно от съдържанието на процесното предписание, че същото е издадено на основание Заповед № РД – 01
- 333 от 12.06.2020 г., която определя кръгът от лицата, които се поставят на
задължителна изолация, начина, по който се изпълнява предписанието за
задължителна изолация и реда, по който се налага същата.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че посочената от обвинението Заповед № РД - 01 - 372/30.06.2020
год. на Министър на здравеопазването не изпълва съдържанието на основанието за
издаване на процесното предписание,
доколкото не съдържа конкретните правила, касаещи съдържанието на понятието
„карантина“ и начина, по който се изпълнява същата. Доколкото в обвинителния акт не се споменава общия
административен акт, въз основа на който е издадено обсъжданото предписание,
прокурорският акт се явява необоснован, тъй като не се доказва безспорно процесното деяние от
субективна страна. Това е така, доколкото липсват доказателства, че в
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение конкретните правила, които
същият се твърди, че е нарушил, след като в
конкретното предписанието не се цитира индивидуалният административен
акта, съдържащ задълженията на подсъдимия при изпълнение на предписаната му
карантина.
Подобно
описание на задълженията на адресата на наложената карантина за задължителна
изолация и забрана за напускане на мястото за изпълнение на карантината не се
съдържат и в предписание № 200706/206800
и в декларацията за запознаване с предписание за поставяне под карантина .
С
оглед на изложеното, съдът намира, че липсват доказателства подсъдимият да е
бил запознат с общия административен акта, въз основа на който е наложено
процесното предписание, а именно Заповед № РД-01-333/12.06.2020 год. на
Министъра на здравеопазването и с конкретните задължения, породени от акта.
Друг
е въпросът, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно
въззивникът да е бил уведомен и за съдържанието на предписанието, вкл. на
разбираем за него език. Видно от
представените заверени копия на документи, попълнени от лицето, единственият съставен документ на
английски език е декларацията за запознаване с предписание за поставяне под
карантина, в която не се съдържа , нито номер на предписание, нито конкретно
формулирано задължение за временна изолация за период и на място, в рамките на които следва да бъде
проведена същата. Единственият документ, съдържащ подписа на подсъдимия е
разписка за връчена декларация за запознаване с предписание да поставяне под
карантина , в която е цитиран номерът на предписанието. Положеният подпис в
посочената разписка обаче не удостоверява, че подсъдимият се е запознал със
съдържанието на посоченото предписание, респ. че е имал възможност да възприеме
и осмисли съдържащата се в него информация. Посоченото съмнение в
информираността на Р. относно
разпоредителната част на предписанието възниква
и предвид липсата на доказателства, че същият е бил запознат за
посочените обстоятелства на език, който владее, доколкото от доказателствата по
делото е видно, че документът е изготвен единствено на български език.
С
оглед на изложените съображения, съдът констатира, че обвинението се явява
необосновано от субективна страна, доколкото от събраните доказателства не е
възможно да се направи категоричен извод, че подсъдимият е съзнавал, че въз
основа на конкретен индивидуален административен акт, който създава задължение
за задължителна изолация на опредЕ.категория лица, чрез конкретно посочени
ограничения в свободата на придвижване на същите, е ограничено това му право за
конкретен период, съотв. с изискването да не напуска посочен в предписанието
адрес.
Основно
правило, произтичащо от презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на
обективната истина в наказателния процес е, че присъдата не може да почива на
предположения по отношение на фактите – предмет на доказване по делото.
Категорична е в този смисъл и съдебната практика, според която обвинението,
повдигнато по отношение на подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и
по начин, които не оставят съмнение относно извършване на престъплението и
неговия автор.
Същевременно с оглед установените по
делото факти, съдът намира, че обществената опасност на извършеното деяние е
явно незначителна, поради което същото е малозначително такова и няма престъпен
характер.
За
да формира посочения извод, съдът взе предвид, че подсъдимият не е бил поставен
в задължителна изолация, поради заболяване от COVID - 19 или с оглед контакта му с такова лице сътв. не е проявил признаци
на заболяването в периода на карантинирането му, поради което с нарушаването на
карантината не е възникнала пряка опасност за живота и здравето на другиго.
Настоящият
състав намира, че по делото са налице обстоятелства,
съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието по смисъла на чл.
9, ал. 2, от НК.
В
принципен план, разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и
привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление: когато то
не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношение, или когато обществената
опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В
конкретния случай е налице втората хипотеза. Този извод следва от обстоятелството,
че обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл. 355, ал. 2, пр.1 във вр. с ал.
1 НК- са били засегнати в минимална степен. Утвърдено в съдебната практика
е разбирането, че когато се обсъжда въпроса за приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на
престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която
той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които
намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено
опасните последици от деянието. Безспорно тази ситуация /пандемия/
е напълно нова и несвойствена за
българските граждани, които за пръв път са поставени пред подобни реалности.
Както към инкриминираните дати, така и след тях, подсъдимият не е проявил симптоми на COVID - 19 , с което не е поставил в опасност
живота и здравето на други лица. Наред с това, подсъдимия е със завършено висше образование, неосъждан, трудово ангажиран, като липсват данни за други
противообществени прояви в неговия живот. В този смисъл, инкриминираното
поведение очевидно е инцидентна проява за него.
Всички
тези обстоятелства, оценени в техния комплекс, недвусмислено сочат, че се касае
само за формално осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав
на чл. 355, ал. 2, пр.1, във връзка с ал.
1 НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно
незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на
чл.
9, ал. 2, НК за признаване на
подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 355, ал. 2, във връзка с ал.
1 НК. / виж. Реш. №
60139 от 21.09.2021 г. на ВКС, по н.д..
№ 525/2021 г. на І н.о./.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си, като оправда подсъдимия по възведеното му обвинение.
СЪДИЯ при
ВРС: