МОТИВИ по
НОХД № 554/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Д.М.К., роден на ***г***, български гражданин, българин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН:**********, за това, че на
19.02.2018г., в град Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 17-0819-003765 от
29.08.2017г. на Началника Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, влязло в
сила на 25.09.2017г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер Р 56 50 ВН без съответно
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на
обвинителната теза, както досежно авторството на деянието, така и относно
състава на престъплението от обективна и субективна страна. Предлага се при
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
като отегчаващи отговорността обстоятелства да бъдат отчетени лошите
характеристични данни – наличието на минали осъждания и наложени
административни наказания за нарушения на правилата за движението по пътищата,
а като смекчаващо такова, единствено направеното самопризнание, с оглед и на
които обстоятелства на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде
намалено с една трета на една година „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. Предлага са, наред с наказанието „Лишаване от свобода“,
на подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“,
което да е в размер на 500 лева.
Защитникът на подсъдимия, заема становище,
че исканото на прокуратурата е изчерпателно и балансирано.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият заявява, че признава вината си и моли да бъде приложена по
отношение на него разпоредбата на чл. 92 НК като му бъде постановено лечение.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият
признава вината си.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Подсъдимият Д.М.К. е роден на ***г***, български гражданин, българин,
със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН:**********
Същият е неправоспособен водач. Има налагани
наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП.
С Наказателно постановление № 17-0819-003765 от 29.08.2017г. на Началник
Сектор „ПП“ към ОДМВР - Варна, влязло в сила на 25.09.2017г. подсъдимият К.
бил санкциониран по административен ред за извършено от него нарушение по чл.
150 ЗДвП, а именно за това, че управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС. Наказателното
постановление е било връчено лично на подсъдимия на 15.09.2017г., което
обстоятелство последният удостоверил с подписа си.
На 19.02.2018г. за времето от 08,30 часа до 17,30
часа свидетелят Красимир Кирилов – на длъжност мл. полицейски инспектор при
Второ РУ при ОДМВР – Русе, заедно с колегата си Радослав Пенев, изпълнявали
задълженията си по пътен контрол на територията на град Русе, като били спрели
служебния автомобил в северното платно на бул. „Липник“ № 73 в посока център на
град Русе. Около 16,25 часа спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег. № Р 56 50 ВН, управляван от подсъдимия К.. При извършена справка в АИС
на МВР било установено, че същият е неправоспособен водач и като такъв бил
санкциониран с наказателно постановление № 17-0819-003765 от 29.08.2017г. на
Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР - Варна, влязло в сила на 25.09.2017г. за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетеля Красимир
Валентинов Кирилов, а така също и от писмените доказателства и
писмените доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка
за нарушител, Наказателно постановление № 17-0819-003765 от
29.08.2017г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР - Варна, влязло в сила на
25.09.2017г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
биографична справка и Справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените по
делото доказателствени източници, намиращи се в корелативно единство, както по
между си, така и с направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна
следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК
От обективна страна подсъдимият Д.М.К. ***, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
17-0819-003765 от 29.08.2017г. на Началника Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Варна, влязло в сила на 25.09.2017г. за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер Р 56 50 ВН без
съответно свидетелство за управление
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със закон
или съдебен акт забрана за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият, а именно
деецът е неправоспособен водач и като такъв е бил санкциониран по
административен ред с Наказателно постановление № 17-0819-003765 от 29.08.2017г. на Началник
Сектор „ПП“ към ОДМВР - Варна, влязло в сила на 25.09.2017г за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление и преди изтичане на една година от датата
на влизане в сила на наказателното постановление, с което същият е бил
санкциониран, е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство, без
съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че не е правоспособен водач, че е бил санкциониран с
налагане на административни наказания, за това, че управлява моторно превозно
средство без да притежава свидетелство за управление на МПС и преди да е
изтекъл едногодишния срок от санкционирането му е привел в движение и е
управлявал моторно превозно средство. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи относно общественоопасният характер на извършеното от него
деяние, а именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените
отношения гарантиращи спазването на установената със закон забрана за
управление на моторно превозно средство и пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
виновен и в извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
При индивидуализащията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, с оглед обективните
особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото не разкрива по-висока
степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за висока, с оглед предходните му
осъждания и санкционирането му по административен ред, извън съставомерното такова,
за нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и за нарушения
на чл. 150 ЗДвП.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващи вината
обстоятелства бяха отчетени, признанието на вината, изказаното съжаление и
критично отношение към извършеното деяние, което подсъдимият демонстрира още в
хода на досъдебното производство.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на
дееца, не бяха констатирани.
При индивидуализиране на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, при спазване правилата на
чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да
налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
При отчитане на всички релевантни обстоятелства, във
връзка с индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че същото следва да
бъде определено в размер ориентиран над минимума и под средата на предвиденото,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да
бъде намалено с една трета, съгласно разпоредбата на чл. 58а НК на „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което подсъдимият да изтърпи при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, съдът намира, че същото следва да бъде в
минимално предвидения в закона размер, а именно 500 лева, с оглед наличните по
делото данни за имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че именно така определените наказания на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, предвид повишеният брой
тежки пътнотранспортни произшествия, с фатален изход, причинени от
неправоспособни водачи, което формира и изключително висока обществена
нетърпимост и непримиримост с такъв тип деяния, като същевременно в това
наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното.
Съдът намира за
неоснователно и без опора в материалите по делото искането на подсъдимия по
отношение на него да бъде постановено лечение по реда на чл. 92 НК, тъй като по
делото липсват доказателства, подсъдимият да страда от заболяване, което да
налага провеждането на лечение по отношение на него по този ред.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: