№ 75
гр. Свиленград, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава II от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по молба с правно основание чл.8, т.1, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
Молителят В. Г. АНД. твърди, че ответникът АНГ. Ж. АЛ. е бил във фактическо
съпружеско съжителство с майка й ***********. Съжителстването им било прекратено
преди около три месеца, а преди това молителят, майка й, ответникът и трите деца на
последните двама живеели в едно домакинство. Ответникът и майката на молителя се
разделили по инициатива на майката, тъй като съжителят й я тормозил. Ответникът обвинил
молителя за раздялата между него и майка й, и започнал да тормози и нея. Така, вече
няколко месеца ответникът осъществявал спрямо молителя актове на психическо насилие,
състоящи се в заплахи за здравето и живота й. Последните актове на домашно насилие били
осъществени на на 18.04.2022г. и 24.04.2022г. и се изразявали в заплахи с убийство.
Поради тези заплахи, молителят изпитвала силен страх от ответника по молбата за
живота и здравето си. Моли съда да определи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН срещу извършителя на акта на домашно насилие за предвидения в закона максимален
срок от осемнадесет месеца. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която декларира
верността на изложените в молбата твърдения.
В съдебно заседание молителят се явява лично и чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа молбата си.
Ответникът не се явява и не взема становище по молбата молбата.
Съдът, след като прецени събраните писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
На 29.04.2022 г. молителят е подала молба по реда на ЗЗДН за налагане на мерки за
защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН срещу лице, което е било във фактическо съпружеско
съжителство с майка й, предвид което се явява легитимирана да търси защита, съгласно
чл.3, т.10 от ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е
описан извършен спрямо молителя акт на домашно насилие от страна на ответника,
съответстващ на изложените в молбата твърдения.
1
С оглед тези констатации молбата, въз основа на която е образувано настоящото
гражданско дело е процесуално допустима - подадена е от лице, което е оправомощено да
търси защита по реда на ЗЗДН и е подадена и в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
По същество молбата е доказана и основателна. Въз основа на декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата за защита, съдът приема, че автор на твърдяния акт на
домашно насилие, подробно описан в молбата, е ответникът.
Декларацията е самостоятелно доказателствено средство в процеса и по правило е
достатъчна за уважаване на молбата, но само при липса на други доказателства, които да я
оборят. Доказателствената тежест в производството по ЗЗДН е обърната и именно
ответникът е този, който следва да обори доказателствената сила на декларацията и да
удостовери, че не е извършил визирания в нея акт на домашно насилие.
В случая, декларацията на молителя следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като
съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие, описани от
пострадалото лице. По делото няма събрани доказателства, оборващи доказателствения
ефект на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Посочените от молителя в декларацията й по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, под страх от наказателна отговорност факти, не са опровергани и
оборени от ответника. Последният не проведе главно и пълно насрещно доказване, с цел да
разруши сигурността, че наведените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН факти
са се осъществили, и по този начин да разколебае у съда създаващото се убеждение, относно
фактическите твърдения на молителя.
При това положение, съдът намира, че твърдяният от молителя акт, изразяващ се в
психическо насилие върху нея, се е осъществил и може да се квалифицира като домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Относно мерките за закрила по чл.5 от ЗЗДН съдът счита, че при налагането им не е
обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки – по аргумент от чл.16, ал.1 от ЗЗДН. В конкретния случай, предвид
характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, съдът счита,
че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са поисканите - тези по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, които според съда ще създадат достатъчно гаранции за
пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
С оглед гарантиране в достатъчна степен сигурността на пострадалото лице, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3
по ЗЗДН следва да бъде наложена за максималния срок от осемнадесет месеца, считано от
издаване на заповедта за защита, което ще осигури защитата да бъде разпространена
оптимално във времето. Предвид факта, че страните живеят в непосредствена близост един
от друг, ще се опредили по-малко разстояние за забрана да приближаване.
Съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В случая, преценката на съда е ограничена, тъй като решението се
позовава единствено на декларацията на молителя, сочеща тежестта на нарушението.
Липсват данни за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и за материалното
положение на ответник. Ето защо, а и с оглед характера на акта на домашно насилие и
степента на интензивност на деянието, съдът намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в минимален размер, а именно: 200 лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. с чл.16 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на РС-Свиленград държавна такса в размер на 25,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на молителя следва да се присъдят направените по
делото разноски, които се претендират и за които са представени доказателство -договор за
правна защита и съдействие.
2
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, за извършените от него на 18.04.2022 г. и 24.04.2022 г. актове на домашно
насилие спрямо В. Г. АНД., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************, следните
мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Г. АНД., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************,.
ЗАБРАНЯВА АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, да приближава на разстояние по-малко от 20 метра В. Г. АНД., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****************, жилището й на посочения адрес, местоработата
й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, считано от
25.05.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, съобразно решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград,че при неизпълнение на заповедта за защита ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, глоба в размер на 200,00 лв. - за извършенитеот него на 18.04.2022 г. и
24.04.2022 г. актове на домашно насилие спрямо В. Г. АНД., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************.
ОСЪЖДА АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 25,00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на
молбата, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
принудително събиране на таксата.
ОСЪЖДА АНГ. Ж. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. Генералово, общ.
Свиленград, да заплати на В. Г. АНД., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************,
сумата 400,00 лв. – разноски по делото.
Заверени преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на молителя, на ответника и на РПУ
– Свиленград - за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 7-дневен срок от
връчването му. Обжалването на решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта за
защита.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3