ПРОТОКОЛ
№ 37
гр. ****, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.а
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502717 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:22 часа се явиха:
Въззивникът ИЛ. Н. ИЛ., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
С.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна Н. Й. Н., редовно призована, не се явява, не се представлява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
от ИЛ. Н. ИЛ., представляван от адв. С.С., въззивна жалба срещу Решение №
262213/08.07.2021 г., с което жалбоподателят е осъден ДА ОСИГУРИ ДОСТЪП на Н. Й. Н.,
чрез предоставяне на ключ или премахване на портална врата, препятстваща влизането с
автомобил, ДО ВЪТРЕШНИЯ ДВОР на жилищна сграда, построена в Поземлен имот с
идентификатор ****, с административен адрес: гр.****, и ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от действия,
изразяващи се във възпрепятстване на Н. Й. Н., да влиза с автомобилът си и паркира във
вътрешния двор на жилищната сграда, на основание чл. 109 от ЗС, както и да и заплати
́
сумата от 1480 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, както и че същото е
1
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от исковата
молба е видно, че Н.Н. черпи правата си като собственик на 15 кв. м. идеални части от
поземления имот, върху който е построена жилищната сграда, и което и давало право на
́
достъп във вътрешния двор с цел паркиране на автомобила и . В нотариалния и акт, както и
́́
в този на праводателката и липсвало такова споразумение относно прехвърлените 15 кв.м.
́
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е допълнил и обобщил искането на ищцата
за достъп до вътрешния двор, като е формирал решението си на база общ достъп въобще до
него, тъй като исковите претенции на ищцата не били за пешеходен достъп, защото тя
разполага с такъв, а за възможност за паркиране на автомобила и в този двор. От исковата
́
молба било видно още, че ищцата няма претенции за откритите паркоместа, отредени на
двете физически лица, легитимиращи се с Нотариален акт за учредяване на право на строеж
от 27.11.2007 г. на нотариус **** - № 332 в НК, район ВРС, а само за тези открити
паркоместа за ЖСК „Мизия - 1" по нотариалния акт. От подаване и и до хода по същество
́
на производството пред ВРС, ищцата излагала само твърдения за правото си да паркира
автомобила си във вътрешния двор въз основа на нейните права като собственик на 15 кв. м.
идеални части от ПИ, но нито веднъж не се позова на правата си като етажен собственик, а в
доклада по делото не била указана нуждата от доказване на възникване на ЕС. В нито едно
свое изявление ищцата не е оспорила решенията на ЖСК, Споразумението със
собствениците на поземления имот и нотариалния акт за учредяване право на строеж
досежно откритите паркоместа, така че да се налага доказване волята на взелите тези
решения. и на откритите паркоместа в двора. Праводателката на ищцата с молба и
декларация от 03.02.2016 г. до ЖСК „Мизия - 1" за приемането й като членкооператор
приела решението на от 12.10.2015 г., с което откритите паркоместа във вътрешния двор
/кота +0.00/, първи етаж /партер по архитектура/ били отредени за ползване от
членкооператора **** или посочени от него лица срещу задълъжението на последния да
осъществява изцяло за своя сметка всички действия без изключения по поддръжка и ремонт
на настилката. С придобиването на апартамент № 10 в жилищната сграда, ищцата
придобила от своята праводателка всички нейни права и задължения по отношение на
нейното членство в ЖСК. На следващо място жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че етажната собственост в сградата по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС, е
възникнала едва след като е издаден първия нотариален акт на членкооператор в сградата,
защото само тогава собствениците са повече от един - ЖСК и първия членкооператор,
снабдил се с нотариален акт, тъй като освен тях изначално съсобственици са били **** и
****. Поради изложеното твърди, че етажната собственост не е възникнала след първия
нотариален акт на първия членкооператор, а след акт 14 на сградата и решението на ЖСК от
12.10.2015 г. е взето след създаване на етажната собственост. От друга страна счита, че е
ирелевантно дали решението е взето преди или след обособяването на сградата по етажи,
тъй като още преди възникване на етажната собственост трите лица са разпределили
собствеността и ползването, включително върху паркоместата, като единствен и
изключителен носител на правото на ползване местата с номера 11,12,13 и 14 по нотариален
акт е ЖСК, а на останалите - двете физически лица. Счита, че независимо дали решенията са
2
взети от ЖСК или от ЕС, съответно от етажните собственици или членкооператори, по
силата на тях е отредено паркоместата да се ползват от конкретно физическо лице. В
заключение излага твърдения, че пъровинстанционният съд, без да е разполагал с
правомощие, е отменил решенията на ЖКС и нотариалния акт за учредяване право на
строеж от 2007 г. относно откритите паркоместа. Заявява готовност за постигане на
споразумение между страните, в случай, че ищцовата страна е съгласна да и бъде
́
предоставен ключ от металната врата, но в изпълнение на посочените решения и сделки не
паркира автомобила си във вътрешния двор. Отправя искане за отмяна на съдебното
решение и присъждане на разноски. Представя акт за приемане на конструкцията на
жилищната сграда. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Й. Н., чрез
процесуален представител адв. Х.Х., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Сочи, че протоколът, обективиращ решението на ЖСК от
12.10.2015 г., на което се позовава въззивникът, е подписан само от него и от **** и е
съставен единствено във връзка с процеса. Поради това счита, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че няма как ЖСК да учреди право на ползване на обща вещ преди да е
учредена етажната собственост, още повече, че след възникването на последната ОС се
явява единствен орган на управление, който е легитимиран да взема решения за поддръжка
на общите част. Излага твърдения, че посоченото е в разрез с уговореното насрещно
задължение на И. за ремонт и поддръжка на настилката на процесния обект. Позовавайки се
на приложените по делото нотариални актове, въззиваемата твърди, че въззивникът е
разпродавал идеални части от поземления имот като места за паркиране, а съгласно чл. 110,
ал. 1 от ЗС паркомясто може да бъде само земя. а не сграда или постройка, постоянно
прикрепена към земята. Същите не представлявали и самостоятелен обект съгласно
дефиницията на пар. 5, т. 39 от ЗУТ, а съгласно приложеното съдебно удостоверение от
СГКК процесните наземни паркоместа не са обект на кадастъра и не се нанасят в
кадастралната карта и регистри, от което страната извлича извод, че всеки който има
жилище или някаква собственост в сградата може да паркира във вътрешния двор. В
подкрепа на изложеното се позовава на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Излага
твърдения още, че паркомястото, което не е изградено като гараж не може да бъде предмет
на вещнопрехвърлителни сделки, съответно не може да бъде обект на владение. Поради
изложеното счита, че въззивникът неправомерно е поставил врата, ограничаваща достъпа до
вътрешния двор, с което е ощетена не само въззиваемата, но и всички останали
добросъвестни собственици. Моли за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Депозирана е още частна жалба от ИЛ. Н. ИЛ., чрез адв. С.С., срещу
Определение № 265702/15.09.2021 г., постановено по гр. дело № 16188/20 по описа на ВРС,
с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от частния
жалбоподател за изменение в частта за разноските на решението по делото. С нея се отправя
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и необоснован и се претендира
редуциране на присъдените разноски в полза на ищцата до размера от 880 лева, по
съображения за липса на фактическа и правна сложност на казуса, както и липса на
процесуална активност от ищцовата страна относно събиране на доказателствения материал
3
по делото. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна., представляван от адв. С.С., въззивна жалба срещу Решение № 262213/08.07.2021 г.,
с което жалбоподателят е осъден ДА ОСИГУРИ ДОСТЪП на Н. Й. Н., чрез предоставяне на
ключ или премахване на портална врата, препятстваща влизането с автомобил, ДО
ВЪТРЕШНИЯ ДВОР на жилищна сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор
****, с административен адрес: гр.****, и ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от действия, изразяващи се
във възпрепятстване на Н. Й. Н., да влиза с автомобилът си и паркира във вътрешния двор
на жилищната сграда, на основание чл. 109 от ЗС, както и да и заплати сумата от 1480 лева,
́
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, както и че
същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от
исковата молба е видно, че Н.Н. черпи правата си като собственик на 15 кв. м. идеални части
от поземления имот, върху който е построена жилищната сграда, и което и давало право на
́
достъп във вътрешния двор с цел паркиране на автомобила и . В нотариалния и акт, както и
́́
в този на праводателката и липсвало такова споразумение относно прехвърлените 15 кв.м.
́
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е допълнил и обобщил искането на ищцата
за достъп до вътрешния двор, като е формирал решението си на база общ достъп въобще до
него, тъй като исковите претенции на ищцата не били за пешеходен достъп, защото тя
разполага с такъв, а за възможност за паркиране на автомобила и в този двор. От исковата
́
молба било видно още, че ищцата няма претенции за откритите паркоместа, отредени на
двете физически лица, легитимиращи се с Нотариален акт за учредяване на право на строеж
от 27.11.2007 г. на нотариус **** - № 332 в НК, район ВРС, а само за тези открити
паркоместа за ЖСК „Мизия - 1" по нотариалния акт. От подаване и и до хода по същество
́
на производството пред ВРС, ищцата излагала само твърдения за правото си да паркира
автомобила си във вътрешния двор въз основа на нейните права като собственик на 15 кв. м.
идеални части от ПИ, но нито веднъж не се позова на правата си като етажен собственик, а в
доклада по делото не била указана нуждата от доказване на възникване на ЕС. В нито едно
свое изявление ищцата не е оспорила решенията на ЖСК, Споразумението със
собствениците на поземления имот и нотариалния акт за учредяване право на строеж
досежно откритите паркоместа, така че да се налага доказване волята на взелите тези
решения. и на откритите паркоместа в двора. Праводателката на ищцата с молба и
декларация от 03.02.2016 г. до ЖСК „Мизия - 1" за приемането й като членкооператор
приела решението на от 12.10.2015 г., с което откритите паркоместа във вътрешния двор
/кота +0.00/, първи етаж /партер по архитектура/ били отредени за ползване от
членкооператора **** или посочени от него лица срещу задълъжението на последния да
осъществява изцяло за своя сметка всички действия без изключения по поддръжка и ремонт
на настилката. С придобиването на апартамент № 10 в жилищната сграда, ищцата
придобила от своята праводателка всички нейни права и задължения по отношение на
нейното членство в ЖСК. На следващо място жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че етажната собственост в сградата по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС, е
възникнала едва след като е издаден първия нотариален акт на членкооператор в сградата,
4
защото само тогава собствениците са повече от един - ЖСК и първия членкооператор,
снабдил се с нотариален акт, тъй като освен тях изначално съсобственици са били **** и
********. Поради изложеното твърди, че етажната собственост не е възникнала след първия
нотариален акт на първия членкооператор, а след акт 14 на сградата и решението на ЖСК от
12.10.2015 г. е взето след създаване на етажната собственост. От друга страна счита, че е
ирелевантно дали решението е взето преди или след обособяването на сградата по етажи,
тъй като още преди възникване на етажната собственост трите лица са разпределили
собствеността и ползването, включително върху паркоместата, като единствен и
изключителен носител на правото на ползване местата с номера 11,12,13 и 14 по нотариален
акт е ЖСК, а на останалите - двете физически лица. Счита, че независимо дали решенията са
взети от ЖСК или от ЕС, съответно от етажните собственици или членкооператори, по
силата на тях е отредено паркоместата да се ползват от конкретно физическо лице. В
заключение излага твърдения, че пъровинстанционният съд, без да е разполагал с
правомощие, е отменил решенията на ЖКС и нотариалния акт за учредяване право на
строеж от 2007 г. относно откритите паркоместа. Заявява готовност за постигане на
споразумение между страните, в случай, че ищцовата страна е съгласна да и бъде
́
предоставен ключ от металната врата, но в изпълнение на посочените решения и сделки не
паркира автомобила си във вътрешния двор. Отправя искане за отмяна на съдебното
решение и присъждане на разноски. Представя акт за приемане на конструкцията на
жилищната сграда.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Й. Н., чрез процесуален
представител адв. Х.Х., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Сочи, че протоколът, обективиращ решението на ЖСК от 12.10.2015 г., на което
се позовава въззивникът, е подписан само от него и от **** и е съставен единствено във
връзка с процеса. Поради това счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
няма как ЖСК да учреди право на ползване на обща вещ преди да е учредена етажната
собственост, още повече, че след възникването на последната ОС се явява единствен орган
на управление, който е легитимиран да взема решения за поддръжка на общите част. Излага
твърдения, че посоченото е в разрез с уговореното насрещно задължение на И. за ремонт и
поддръжка на настилката на процесния обект. Позовавайки се на приложените по делото
нотариални актове, въззиваемата твърди, че въззивникът е разпродавал идеални части от
поземления имот като места за паркиране, а съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗС паркомясто може
да бъде само земя. а не сграда или постройка, постоянно прикрепена към земята. Същите не
представлявали и самостоятелен обект съгласно дефиницията на пар. 5, т. 39 от ЗУТ, а
съгласно приложеното съдебно удостоверение от СГКК процесните наземни паркоместа не
са обект на кадастъра и не се нанасят в кадастралната карта и регистри, от което страната
извлича извод, че всеки който има жилище или някаква собственост в сградата може да
паркира във вътрешния двор. В подкрепа на изложеното се позовава на разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗУТ. Излага твърдения още, че паркомястото, което не е изградено като гараж не
може да бъде предмет на вещнопрехвърлителни сделки, съответно не може да бъде обект на
5
владение. Поради изложеното счита, че въззивникът неправомерно е поставил врата,
ограничаваща достъпа до вътрешния двор, с което е ощетена не само въззиваемата, но и
всички останали добросъвестни собственици. Моли за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
Депозирана е още частна жалба от ИЛ. Н. ИЛ., чрез адв. С.С., срещу Определение №
265702/15.09.2021 г., постановено по гр. дело № 16188/20 по описа на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на решението по делото. С нея се отправя искане за отмяна
на обжалвания съдебен акт като неправилен и необоснован и се претендира редуциране на
присъдените разноски в полза на ищцата до размера от 880 лева, по съображения за липса на
фактическа и правна сложност на казуса, както и липса на процесуална активност от
ищцовата страна относно събиране на доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания с определението си
от р.з.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба и частната жалба. Оспорвам отговора. Няма
да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК, ведно с договор за
правна помощ и защита.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото представеният от адв. С. списък с
разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представеният списък с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО
СЪЩЕСТВО
АДВ.С. : Моля да уважите нашата въззивна жалба и да ни присъдите сторените
разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Считам, че решението на РС –
**** е неправилно и вместо него Ви моля да постановите друго, с което да отхвърлите
исковата претенция на въззиваемата страна в настоящото производство. Моля да ни
присъдите разноските за двете инстанции.
6
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7