№ 157
гр. Габрово, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20254210100072 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, подаден от П. Е. М., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка С. П. Л., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Габрово, ул. "**********" № 7 против Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. **********,
общ. Радомир за увеличаване на издръжка.
І. Искания и възражения на страните, твърдяни обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че по гр. дело № 1732/2022 година на PC - Габрово било одобрено
споразумение по чл. 127 от СК по силата на което ответникът се съгласил да заплаща на
своя син П. М. по 250 лева месечна издръжка. Със същото споразумение родителските права
върху детето били възложени за упражняване на неговата майка С. Л., при която то живеело
на посочения по-горе адрес.
Към днешна дата тези средства били недостатъчни за издръжка на детето. П. М.
понастоящем вече бил ученик в десети клас. Освен това същият бил диагностициран със
заболяване - Астма и придружаващо заболяване Алергичен ринит. Въпросните болести
изисквали лечение с капки Сталорал, които не били евтини. Цената за три флакона била 143
лева.
Нуждите на детето, предвид неговото физическо и психическо развитие, били по-
големи отколкото преди повече от две години, когато било заведено преходното дело, а освен
това здравословното му състояние било влошено. От 2022 година досега имало
чувствително увеличение на инфлацията и на МРЗ за страната, поради което размерът на
издръжката, която заплащал неговият баща било редно да бъде увеличен.
Искането на ищеца е съдът да измени размера на издръжката, определен със
споразумение по гр. дело № 1732/2022 година по описа на PC - Габрово, като осъди
ответника да заплаща на детето си П. Е. М. ежемесечна издръжка в размер на 330,00 лева на
1
месец, считано от датата на подаване на исковата молба /15.01.2025г./ до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната
лихва при просрочие.
Претендира присъждане на разноски.
2. От страна на ответника:
Ответникът не взема отношение по заявения срещу него иск.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификаци:.
Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 150 от СК.
2. От фактическа страна:
Ответникът е баща на непълнолетното дете П. Е. М., ЕГН **********, видно от
удостоверението за раждане на детето, съдържащо се по приложеното гр. д. 1732/2022 г. на
РС Габрово и данните съдържащи се в решение № 425/26.09.2023 г., постановено по
посоченото дело.
Не е предмет на спор между страните, че с решение № 425/26.09.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1732/2022 г. на РС - Габрово е одобрено споразумение по чл. 127 от
СК, по силата на което ответникът се съгласил да заплаща на своя син П. М. по 250 лева
месечна издръжка, считано от 10.10.2022 г. до настъпване на условията за изменението или
прекратяването й. По силата на същото решение родителските права по отношение на
детето се упражняват от майката, при която детето живее и която полага родителските грижи
за него. Родителите продължават да живеят разделени.
П. М. на 08.05.2025 г. навършва 16 години. През учебната 2024/2025 г. е ученик в
10-ти клас на ПТГ „Д-р Н.Василиади” – Габрово.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист 03.12.2024 г. непълнолетният П.
М. е боледувал от алергтичен ринит, причинен от полени, който е лекуван в течение на 75
дни със Сталорал спрей. Стойността на лекарството е 215,16 лева, от които половината се
поема от здравната каса, а другата половина (107,58 лева) от пациента.
От страна на майката е представено доказателство (удостоверение от 02.01.2025 г.
на МБАЛ Д-р Тота Венкова) за доходи за 12 месеца - за периода от м. декември 2023 г. до м.
ноември 2024 г. вкл. От него е видно, че средният й месечен брутен доход е в размер на
3012,01 лева. От бащата са представени доказателства (справки от „Пърфект дистрибюшън”
ЕООД и „Юнона-93” ЕООД) за доходи за периода от м. май 2024 г. до м. декември 2024 вкл.
От същите е видно, че средният брутен доход на бащата е в размер на 376,13 лева.
Отразените в представените от страните доказателства за доходите им се потвърждават от
изисканите и получени по делото справки относно регистрирани трудови договори и
осигурителен доход на страните. Други доказателства за доходи на страните по делото не са
събрани.
От страните не се твърди, че имат задължение към други лица по закон.
3. От правна страна:
Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
2
деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски
доходи, има задължения към кредитни институции и задължения от публичен характер,
както и че страда от заболявания, не го освобождава от задължението да дава издръжка на
своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, основополагащо за
материята, уреждаща този институт и в частност т 4 от същото "Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая". Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето, т.е. при преценката за дължимост, в
случая изменение на издръжката, съдът следва да съобрази комплекс от фактори,
основополагащи, сред които са нуждите на детето и възможностите на родителите. В този
см. Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Олга Керелска, съгласно което "При определяне на необходимия размер от
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по
чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице".
Безспорно е, че ответникът е баща на детето – ищец по делото, на което дължи
издръжка до навършване на пълнолетие, съгласно чл. 143 от СК /алинея втора на посочения
член гласи, че „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”/.
Определящ за решението по иска е въпросът дали е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице от момента когато е определен размерът на дължимата издръжка –
2022 г.
Относно това дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания:
Видно от установеното от фактическа страна е, че размерът на заплащаната от
страна на ответника издръжка е определен през 2022 година, от когато се е повишила
минималната работна заплата /тогава е била 710 лева, а от началото на 2025 г. и към
настоящия момент е 1077 лева/, която отразява изменение на социално икономическите
условия в страната. Ноторно известен е също фактът, че с израстването на децата средствата
необходими за дрехи, храна, социални контакти и общуване и образование на децата се
увеличават. С оглед израстване на детето е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания, произтичащо от една страна от социално-икономическите условия в
страната, отражение на което е минималната работна заплата, при което минималната
издръжка, дължима от всеки от родителите е в размер на 269,25 лева /при минимална
работна заплата от 1077 лева, в какъвто размер нормативно е определена за 2025 година/, от
3
друга от израстването на детето и произтичащата от това разходи.
Няма данни по делото за изключителни нужди на детето, които да налагат
определяне на добавка към определената издръжка. От представения амулаторен лист е
видно, че обострянето на алергичния ринит не се случва често и същото се лекува
медикаментозно при цена на медикамента около 40 лева месечно в течение на 2 и половина
месеца. Съответно това заболяване не е основание за определяне на добавка към
издръжката.
Относно възможността на родителите да дават издръжка, от съда не може да бъде
отчетено измението във възможностите им, тъй като определената издържка по гр.д.№
1732/2022 г. по описа на PC Габрово е определена по споразумение между страните, което
не се мотивира. Към настоящия момент от данните по делото може да бъде прието, че
доходите на майката са над средните за страната, а на бащата под границата на бедността.
При това съотношение на доходите съдът не намира основание за определяне на дължима от
бащата месечна издръжка в друг размер, освен непосредствено над нормативния мимимум
от 269,25 лева, а именно 270 лева месечно. Собствеността на ответника на два леки
автомобила също не дава основание за друг извод, т.к. няма данни те да са източник на
доходи, както и в какво техническо състояние са. Поради това предявеният иск следва да
бъде уважен по размер до увеличение на издръжката от 20 лева и присъждане за заплащане
на такава от 270 лева и отхвърлен за разликата над присъдената сума от 270 лева до
претендирания размер от 330 лева, като неоснователен и недоказан.
4. Разноски и държавни такси:
4.1. Разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разноски се претендират само от ищеца. От него са направените такива за
адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Искът е уважен частично – за 20 лева, вместо за претендираните 80 лева
увеличение на издръжката.
Производството по чл. 150 СК е исково и за същото правилата на чл. 78 ГПК се
прилагат на общо основание.
В конкретния случай съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи на
ищеца сумата 100 лева разниски по делото, които следва да му бъдат присъдени.
4.2. Държавни такси:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху падежа на
увеличената част от издръжката за периода до навършване на пълнолетие на детето, а
именно в минимален размер от 50,00 лева.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА присъдената с Решение № 425/26.09.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1732/2022 г. на РС - Габрово ИЗДРЪЖКА на детето П. Е. М., ЕГН
**********, която се дължи от неговия баща Е. С. Е., ЕГН **********, като я увеличава от
250 лева на 270 лева месечно и поради това ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес:
с. **********, общ. Радомир да ЗАПЛАЩА на П. Е. М., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка С. П. Л., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Габрово, ул.
"**********" № 7 ежемесечна издръжка в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева,
считано от 15.01.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150, във вр. с
чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за увеличаване на ежемесечната издръжка за горницата
над 270 лв., до претендирания размер от 330 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО относно присъдената издръжка.
2. ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. **********, общ. Радомир да
ЗАПЛАТИ на П. Е. М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка С. П. Л.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 7 сумата 100,00 лева -
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
3. ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. **********, общ. Радомир ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-
Габрово сумата 50,00 лева - дължима държавна такса по производството, на основание чл.
71 ал. 1, във вр с чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок, който тече от 08.04.2025 г., на осн. чл. 315 ал. 2 ГПК, за което страните са
уведомени в проведеното открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5