МОТИВИ към
Присъда № 32 от 03.04.2012 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 69 по
описа за 2012 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Й.И.Й. -
роден на *** *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.235,.
ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че в
периода от 24.09.2010 г. до 24.10.2010 г. в град Хасково и в землищата на с. Клокотница,
обл. Хасково и с. Мандра, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление,
в съучастие като съизвършител с Н.Ю.Й., М.К.П. и М.С.А.,***, без редовно писмено
позволително, сякъл, събирал и извозвал /с лек автомобил марка „Фолксваген пасат",
с ДК № Х 3010 АР и лек автомобил марка „Форд Ескорт", с ДК № Х 4216 АМ/ от
горския фонд /от Отдел 76Г и Отдел 295Б, собственост на Община Хасково/ каквито
и да било дървета и части от тях, включително отсечени и паднали, а именно 5.25
пространни куб.м. дъбови дърва за горене на обща стойност 131.25 лева.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подс. Й.и.Й. във вида, в
който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин. Счита, че в подкрепа на обвинителната теза били изцяло ангажираните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите в хода на съдебното следствие.
Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а при индивидуализация на наказанието
да бъде отчетено, процесуалното му поведение, както и обществената опасното на
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност и въпреки, че намира
основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, счита, че от гледна
точка целите на наказанието, прокарани в разпоредбата на чл. 36 НК, следвало
наказанието по вид да се определи на „Лишаване от свобода” за срок от 5-6
месеца с приложение на нормата на чл. 66 НК, както и да му се наложи
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, което би
изиграло своята възпитателна роля и би изпълнило целите на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства, според прокурора, би следвало да бъдат отнети в
полза на държавата и да бъдат предоставени за унищожаване.
Защитникът
на подсъдимия Й.И.Й. – адв. П. *** пледира при произнасянето на присъдата да се
вземат под внимание ниския социален статус на подсъдимия, същият нямал
собствено жилище и бил баща на три деца,
което го принуждавало да търси всевъзможни начин за препитание. При
индивидуализация на наказанието следвало да се вземат предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства необремененото му съдебно минало и факта, че на
досъдебното производство същият се признавал за виновен. Моли по отношение на
същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер с
приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, както и парична глоба в размер на
1000 лева.
Подсъдимият Й.И.Й., привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което с
оглед дадената правна квалификация съставлява тежко умишлено, не е взел участие
в съдебна фаза на настоящото наказателно производство, протекло по отношение на
него в хипотезата на чл. 269, ал. 3 НПК – задочно, след като са установени
предпоставките за това. Същият в дадените на досъдебното производство обяснения
заявява, че разбира повдигнатото обвинение за деянието от 24.10.2010 г. и се
признава за виновен по него. С Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение на разследващ полицай от 23.11.2011 г. Й.И.Й.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в хипотезата по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т.
1 от НПК.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Й.И.Й. е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин,
неграмотен, женен, безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1203, издадена от Районен съд – Хасково на 29.09.2010 г. подсъдимият Й.И.Й.
е осъждан с Присъда № 176 от 29.06.1999 г.,
постановена от РС – Пловдив по НОХД № 538 по описа на
същия съд за 1998 г.,
в сила от 16.06.2000 г., като на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен
срок от 3 години. За това осъждане, подсъдимият е реабилитиран по право на
16.06.2003 г.. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява,
че същият има криминални и съдебни регистрации от органите на полицията на
територията на страната. Същият се посочва като лице без изградени трудови
навици, склонен към употреба на алкохол, като след злоупотреба с алкохол ставал
агресивен. Движел се в компанията на криминално проявени лица и не се ползва с
добро име сред съседите си.
На 24.09.2010 г., свидетелите М.Ж.М.,
С.Н.К. и М.М.К. от Държавно горско стопанство Хасково отишли на проверка в Отдел
76Г, собственост на Община Хасково намиращ се в землището на с. Клокотница, обл.
Хасково по повод на незаконна сеч. На място установили, че отсечените, направени
на метровки и подготвени за извозване дървета, които били констатирали, като незаконно
отсечени предишния ден, липсвали. Имало следи от леки автомобили, които водели до
самите дървета. Въз основа на установеното нарушение била издадена заповед за дежурства
в района.
В около 17.00 часа на 24.09.2010 г. подсъдимият
Й.И.Й. *** заедно с непълнолетния си син Р.Й.Й. и със свидетелите М.К.П. и М.С.А.
/свидетели с оглед на хипотезата на чл.118, ал.1, т.1, пред.2 от НПК/ били на риба
на язовира намиращ се в близост до с.Клокотница, област Хасково. Дотам се придвижили
с лек автомобил марка "Форд Фиеста", с ДК № Х 83 82 АТ, управляван от
подс. Й. и лек автомобил марка "Форд
Ескорт", с ДК № Х 42 16 АМ, управляван от свид. А.. В леките автомобили държали
два броя ръчни триони /бичкии/. Около 18.30 часа решили да отидат да отсекат дърва
от близката гора за огрев.
Междувременно свидетелите К. и К., които
били дежурни към ДГС -Хасково забелязали двата леки автомобила и техните номера.
Автомобилите спрели до мястото на констатираното от тях по - рано през деня нарушение,
а именно Отдел 76Г, собственост на Община Хасково, находящ се в землището на с.
Клокотница, обл. Хасково. От автомобилите слезли подс. Й., синът му, както и свидетелите
П. и А.. Същите извадили ръчните триони от колите и започнали сеч на дървета с тях.
След няколко минути свидетелите К. и К. чули шум от падащи дървета, за което веднага
сигнализирали на колегите си от ДГС-Хасково и на РУП -Хасково за оказване на съдействие,
като се блокира пътя на автомобилите при излизането им от гората, като упоменали
техните регистрационни номера. В това време, след като подс. Й., синът му –
свид Р.Й. и свидетелите П. и А. вече били отсекли 3 пространствени куб.м. дъбови
дърва за горене, се усъмнили, че нещо не е наред, поради което решили да оставят
дърветата на място заедно с ръчните триони и в около 19.55 часа потеглили с автомобилите
по обратния път, който излизал в района на ханче "Клокотница". След като
последните потеглили, свидетелите К. и К. установили, че на мястото на сечта имало
повалени, подготвени за извозване дърва, а горепосочените леки автомобила - лек
автомобил марка "Форд Фиеста", с ДК № Х 83 82 АТ, управляван от подс.
Й. и лек автомобил марка "Форд Ескорт", с ДК № Х 42 16 АМ управлявай от
свид. А. с лицата в тях - свидетелите Р. Й. и П., били спрени за проверка в близост
до ханче "Клокотница" от свидетеля С.Й.К. и колегата му Гого Жеков Гочев
- полицейски служители на РУП - Хасково. Веднага след спирането на автомобила, зад
леките автомобили на нарушителите спрял и лек автомобил на ДГС - Хасково, в който
били горските надзиратели от ДГС - Хасково - свидетелят Т.Т.С. и колегата му М.В.,
които следили автомобилите от мястото на нарушението до спирането им от полицейските
служители, движейки се на съответната дистанция. След това с другия автомобил на
ДГС - Хасково пристигнали и свидетелите К. и К.. При проверката в автомобилите,
управлявани от подс. Й. и свид. А. били установени зелени листа и дървесни кори.
По дрехите им имало ситни стружки от дървесина, а при огледа на местопроизшествието,
извършен на 25.09.2010 г. като веществени доказателства са иззети 2 бр. ръчни триона,
1 бр. горнище на анцунг и 3 пространствени куб.м. дъбови дърва за горене.
Впоследствие на нарушителите – подс. Й.
и свид. А. са били съставени от ДГС - Хасково и актове за установяване на административно
нарушение. От направените справки от ДГС-Хасково по делото е видно, че за подс.
Й. не са издавани позволителни за сеч и извозване на дървесина.
От заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство лесотехническа и оценъчна експертиза се
установява, че стойността на инкриминираната широколистна дървесина, а именно 3
пространствени куб. м. дъбови дърва за горене е 75 лева. С постановление на РП-Хасково
дъбовите дърва са били върнати на Община Хасково.
Рано сутринта на 24.10.2010 г. подсъдимият
Й.И.Й. *** заедно със свидетелите М.К.П., Н.Ю.Й. и М.С.А. /свидетели с оглед на
хипотезата на чл.118, ал.1, т.1, предл. 2 от НПК/ отишли за риба на язовира намиращ
се в близост до с. Мандра, обл. Хасково. Дотам се придвижили с два леки автомобила
- лек автомобил марка "Фолксваген пасат", с ДК № Х 30 10 АР управляван
от подс. Й. и лек автомобил марка "Форд Ескорт", с ДК № Х 42 16 АМ, управляван
от свид. Н. Й.. След като не сполучили да хванат риба, отишли до близката гора,
където по земята забелязали насечени и разпръснати дърва. При извършения на
09.03.2010 г. следствен експеримент, свид. Н.Ю.Й. /свидетел с оглед на хипотезата
на чл.118, ал.1, т.1, пред.2 от НПК/ е показал мястото откъдето впоследствие са
били събрани, а впоследствие и извозени дърветата, задържани на 25.10.2010г., а
именно от Отдел 295Б в землището на с. Мандра, обл. Хасково, собственост на Община
Хасково. Подсъдимият Й.И.Й. *** и свидетелите М.К.П., Н.Ю.Й. и М.С.А. решили да
съберат инкриминираните дърва и да ги натоварят в автомобилите. Общо в двата автомобила
събрали и натоварили 2.25 пространствени куб.м. дъбови дърва за горене. След като
колите се напълнили, те решили за извозят дървата до град Хасково. При извозването
на дървата били забелязани от служител на ДГС - Хасково на разклона до "Птицекомбинат"
Хасково. Веднага били уведомени дежурните полицейски служители при РУП - Хасково.
На кръстовището на бул. "Васил Левски" и бул. "Освобождение"
в град Хасково автомобилите били спрени от свидетеля С.Д.К. и колегата му Т.Д.,
които били получили сигнал от оперативния дежурен. На място пристигнали и свидетелите
Т.Д.Т. и М.В.В. - горски надзиратели при ДГС-Хасково, които установили, че превозваните
дървата от дъб са без експедиционна марка и без документи, доказващи законния им
произход. Автомобилите ведно с лицата били ескортирани до сградата на РУП - Хасково,
където бил извършен оглед на местопроизшествие, с който били иззети двата леки автомобила
и дървения материал в тях. Впоследствие бил направен и оглед на веществени доказателства.
В лек автомобил "Фолксваген пасат", с ДК № Х 30 10 АР били констатирано
наличието на 1.15 пространствени куб.м. дъбови дърва за горене, а в лек автомобил
марка "Форд Ескорт", с ДК № Х 42 16 АМ - 1.10 пространствени куб.м. дъбови
дърва за горене.
В последствие на нарушителите са били
съставени от ДГС - Хасково и актове за административно нарушение. От направените
справки от ДГС-Хасково по делото е видно, че за подс. Й. не са издавани позволителни
за сеч и извозване на дървесина.
От заключението на вещите лица по
назначените на досъдебните произовдства и изготвени по делото лесотехническа и оценъчна
експертиза е видно, че стойността на инкриминираната широколистна дървесина, а именно
2.25 пространствени куб.м. дъбови дърва за горене е 56.25 лева. С постановление
на РП-Хасково дъбовите дърва са били върнати на Община Хасково.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка
и бюлетини за съдимост, от
заключенията на вещите лица по назначените комплексна лесотехническа и оценъчна
експертизи, които съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвени, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените
разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от
страна на подсъдимия.
На първо
място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия, дадени пред
орган на досъдебното производство в качеството на обвиняем, прочетени на
основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от НПК в хипотезата на задочно
производство при разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, в частта им
относно деянието от 24.10.2010 г. В този смисъл следва да се има предвид, че
освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и
доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия
събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези
съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия в
посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви на
приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели и най – вече на тези на свидетелите – М.К.П.,
Н.Ю.Й. и М.С.А., както и свидетелите С.Д.К., Т.Д.Т. и М.В.В.. В тази връзка
следва да се отбележи, че първите трима от изброените свидетели са очевидци на
случилото се, доколкото са преки участници в инкриминираните събития при
събиране и натоварване на процесните дърва в гореописаните леки автомобили и в
този смисъл показанията им, освен вътрешно безпротиворечиви, са и логически
последователни и съответни на останалия събран доказателствен материал.
Включително и с обективните находки по делото – инкриминираните количества
дърва, натоварени в леките автомобили, огледани, описани и иззети по съответния
ред, като тези свидетели дават показания в хипотезата на чл. 118, ал.1, т. 1,
предл. 2 НПК, след като за същото деяние, извършено в съучастие с подсъдимия по
делото, по отношение на тях е одобрено от съда споразумение за решаване на
делото по реда на Глава двадесет и девета НПК. Изложеното от тези свидетели е в
унисон и с изнесеното от свидетелите С.Д.К., Т.Д.Т. и М.В.В. – първият
полицейски служител, а останалите двама – служители при ДГС – Хасково, поради
което бе възприето от съда като достоверно.
Що се
касае до деянието, осъществено на 24.09.2010 г., следва да се отбележи, че по
изложените по – горе съображения, при формиране и обосноваване на фактическите
си изводи, съдът кредитира показанията на свидетелите – М.К.П., и М.С.А., които
са очевидци на случилото се, доколкото са преки участници в инкриминираните
събития при сечта на процесните дърва и в този смисъл показанията им, освен
вътрешно безпротиворечиви, са и логически последователни и съответни на
останалия събран доказателствен материал в това число и с обективните находки
по делото – инкриминираните количества дърва, открити и възприети на място от
служителите на ДГС – Хасково в лицето на свид. К. и К. и приобщените веществени
доказателства 2 бр. ръчни триони, послужили за извършване на деянието. Първите
от посочените свидетели дават показания в хипотезата на чл. 118, ал.1, т. 1,
предл. 2 НПК, след като за същото деяние, извършено в съучастие с подсъдимия по
делото, по отношение на тях е одобрено от съда споразумение за решаване на
делото по реда на Глава двадесет и девета НПК. По първата група аргументи съдът
дава вяра и на показанията на свид. Р.Й.Й. – син на подсъдимия, който заяви
пред съда, че желае да свидетелства и в показанията си изложи в детайли
случилото, включително и досежно съпричастността на своя баща и конкретното му
участие в съвместната инкриминирана дейност, намиращи своето потвърждение в
останалия събран доказателствен материал. – показанията на свидетелите М.М., М.К.,
С.К., С.К., първите служители на ДГС – Хасково, а последния – на РУП – Хасково,
които имат ясен спомен за него и възпроизвеждат в детайли събитията на
посочената в акта на обвинението дата, относно проведените съвместни действия
от органите на реда във връзка с установяване на деянието и на извършителите. Показанията
на изброените свидетели са убедителни и вътрешно безпротиворечиви, като същите
намира опора откъм достоверност и в приобщените по делото като веществени
доказателства предмети, открити на място след извършване на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в
акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Й.И.Й. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност,
поради следните доводи от правна страна:
При
установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
осъществяването му. Безспорно
установено от
обективна страна е, че в инкриминирания период най – напред на дата 24.09.2010 г. подсъдимият
Й.И.Й. заедно с непълнолетния си син Р.Й.Й. и със свидетелите М.К.П.
и М.С.А., след като се придвижили с лек автомобил марка "Форд Фиеста",
с ДК № Х 83 82 АТ, управляван от подс. Й.
и лек автомобил марка "Форд Ескорт", с ДК № Х 42 16 АМ, управляван от
свид. А. до Отдел 76Г, собственост на Община Хасково, находящ се в землището на
с. Клокотница, обл. Хасково, осъществили чрез използване на ръчни триони сеч на
дървета - 3 пространствени куб.м. дъбови дърва за горене на стойност 75 лева,
според заключението на изготвената по делото лесотехническа и оценъчна експертиза,
с което е осъществено деянието по чл. 235, ал. 1 НК. С изложеното е очертана и
формата, в която в случая се изразява изпълнителното деяние – сеч на дървета,
за които е установено, че са от горския фонд, съгласно легалната дефиниция на
това понятие. В този смисъл следва да се има предвид, че сечта на дървета като форма на
изпълнителното деяние, от гледна точка отговорността на деянието и анализа на
престъпния състав по повдигнатото обвинение, не предпоставя необходимост да се
установи по – нататък упражняване на фактическата власт върху предмета на
престъпление или някаква форма на разпореждане по отношение на него, за да се
приеме, деянието в случая довършено. С извършване на сечта на дърветата е
реализиран престъпния състав, чрез осъществяване на деянието в първата измежду
визираните в състава на престъпление по чл. 235, ал. 1 НК самостоятелна форма
на изпълнителното деяние.
На
следващо място, предметът на деянието – неговите характеристики и количество са
недвусмислено установени, както и стойността на дървесината, според
заключението на вещото лице.
На следващо място, освен деяние и предмет,
установено е наличието и на следващата кумулативно изискуема се предпоставка от
обективна страна за съставомерност на деянието по чл. 235, ал. 1 НК - липсата
на надлежно разрешително за извършеното от подсъдимия действие – сеч на дървета
от горския фонд. Извод, в подкрепа на който са ангажирани и съответните писмени
доказателства.
След като
от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 235, ал. 1 НК,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на
деянието. Установено по безспорен и категоричен начин съпричастността именно на
подсъдимия в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на прякото
му участие, наред с други лица в извършването на инкриминираната сеч на дървета,
като всеки от участниците, включително и подсъдимия е действал при пряк умисъл
от субективна страна – искал е и е целял настъпването на съставомерния
резултат, като е съзнавал умисълът на останалите участници в извършване на
деянието, но между тях не е налице
предварителен сговор за извършването му, което да обуславя квалификация по чл.
235, ал. 3, т. 1 НК. В допълнение следва да се отбележи, че прокуратурата
единствено разполага с прерогатив да прецени по отношение на кои лица за какви
деяния да бъде повдигнато съответно обвинение, поради което съдът намира за
неуместно да взема отношение по въпроса дали е извършено и от сина на
подсъдимия – свид. Р.Й. престъпление по чл. 235, ал. 1 НК
На
следващо място от доказателствата по делото не остава съмнение, че от обективна
страна подсъдимият Й.И.Й. на 24.10.2010 г., в землището на с.Мандра, обл. Хасково,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Н.Ю.Й.,
М.К.П. и М.С.А.,***, без редовно писмено позволително, събрал и извозвал с лек автомобил
марка „Фолксваген пасат", с ДК № Х 3010 АР и лек автомобил марка „Форд Ескорт",
с ДК № Х 4216 АМ от горския фонд - Отдел 295Б, собственост на Община Хасково 2.25
пространни куб.м. дъбови дърва за горене, които били предварително отсечени и
нарязани от неустановени по делото лица, на стойност 2.25 пространствени
куб.м., с което от обективна страна е осъществил признаците от състава на
престъпление по чл. 235, ал. 1 НК във втората и петата от предвидените
самостоятелни форми на изпълнителното деяние, алтернативи. Установени по
безпротиворечив начин са времето мястото и начина на извършване на
престъплението, а детайлният анализ на доказателствените източници, включително
и обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем по пред орган на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 1, т. 2 НПК, не оставя съмнение относно авторството на престъплението и участието на
подсъдимия в извършването му.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на подсъдимия, че се касае за предмети, за които с оглед техните
специфики той не разполага с издадено разрешително за събирането и извозването,
а оттам, че действа в нарушение на установените правила от законодателството на
страната, като е съзнавал умисълът на останалите участници в извършване на
деянието, но между тях не е налице
предварителен сговор за извършването му, което да обуславя квалификация по чл.
235, ал. 3, т. 1 НК.
Деянията,
описани по – горе са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от изпълнителните деяния е осъществено
през непродължителен времеви отрязък, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко едно от последващите деяния се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Последното от изложеното налага съдът да вземе отношение и по въпроса за
наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, най
– напред с необходимото уточнение, че категорията малозначителност на деянието,
макар и близка като съдържание следва да се различава и разграничава от хипотезата
на маловажен случай, чието легално понятие е дефинирано в разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК. Във връзка с изложеното следва да се изтъкне,
че нормата на чл. 9, ал. 2 НК попада в
общата част на наказателния закон
и принципно може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от
особената част, когато обаче са налице основанията за това - деянието да е малозначително,
поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна
незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от решаващия съд, на базата
на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки отделен
случай. Извода за малозначителност на деянието, всякога има за последица
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение, а категорията „маловажен
случай”, визирана в чл. 93, т. 9 НК предпоставя единствено приложението на
съответни привилегирован състав в случай, че такъв е предвиден за съответното
престъпление в Особената част на НК.
В настоящия казус, съвкупната
оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна липса на данни, обосноваващи явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, респ. - оправдаването на подс. Й. на посоченото основание. Този
извод следва от обстоятелствата, свързани най – напред с вида и количеството на предмета
на престъплението, независимо от неговата сравнително ниска стойност, както и
от обстоятелствата, свързани с
всички налични данни
за съдимостта
на подсъдимия. Следва дас е държи
сметка за характера на защитаваните със съответния състав на престъпление
обществени отношения, сочещи завишена обществена опасност на деянието и
събраните характеристични данни за подсъдимия, очертаващи
го като една не дотам положителна личност. Изложеното, в контекста на целия комплекс от обсъдените до тук релевантни фактически
обстоятелства не са достатъчни сами по себе си да обосноват, че се касае само за формално осъществен от
обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 235, ал. 1 НК, а същите следва да
бъдат обсъдени при решаване на въпроса за начина на определяне на наказанието. В случая, обществените отношения,
обект на защита се оказват засегнати в значителна степен, а от това следва, че
конкретното деяние има
характера на престъпно. Затова в случая не са
налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 235, ал. 1 НК. Не налага различна
интерпретация на въпроса и относно наличието на „маловажен случай”, обосноваващ
квалификация на деянието по чл. 235, ал. 6 от НК, тъй като в случая, освен
гореизложеното, следва да се отчита и приложението на чл. 26 НК и макар
продължаваното престъпление да се счита за едно единно, то в случая са налице
две отделни изпълнителни деяния, а освен това е установена съвместна
/съучастническа/ дейност на повече от едно лице, в която участие като
извършител е взел подсъдимия, сочещи на завишена обществена опасност на
деянието и дееца.
При определяне вида
и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една
страна предвиденото в разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, както и количеството и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът първоначално е оказал на разследващите органи, в хода на разследването и макар да не се признава за виновен за двете
деяние от състава на продължавано престъпление, а само за едно от тях, той все
пак дава обяснения по едно от повдигнатите му обвинения. Независимо от това
обаче цялостното процесуално поведение на подсъдимия не следва да бъде
окачествено като положително, предвид хипотезата на задочно производство, в
което то се е развило отчасти в досъдебната фаза и изцяло в съдебна фаза,
поради недобросъвестното му процесуално поведение, което след анализ на целия
комплекс данни обосновава извод за индивидуализиране на наказанието по чл. 54 НК, вместо прилагане на разпоредбата на чл. 55а ,ал. 1, т. 2, б. „б” Нк и
замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация. При индивидуализацията на наказанието следва да се отбележи, че в никакъв
случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият,
макар и без да сключил граждански брак е семеен и с чисто
съдебно минало, противопоставено обаче на събраните не дотам положителни характеристични
данни.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, разгледани в аспекта на тяхната съвкупност, наказанието
за подсъдимия Й.И.Й. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК под максиума на наказанието, предвидено за съответното престъпление в
особената част на НК и малко над законоустановения минимум за наказанието
лишаване от свобода, съобразно общата част на НК. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 6 месеца, като изпълнението на
същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три
години. Наред с основното наказание „лишаване от свобода, съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”,
като ръководейки се изцяло от изложеното по - горе, нейният размер бе определен,
съобразно законоустановения минимум от 1000 лева. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимият Й.И.Й. бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по делото, като същият на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата в
размер на 150 лева, представляваща
напревени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и за разноски за
явяването им в съдебно заседание.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК в полза на
Държавата в полза на Държавата са отнети вещите, послужили за извършване на
престъплението - 1 бр. горнище на анцунг и 2 бр. ръчни триони, намиращи се на съхранение
в РУП - Хасково.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Съдебни
заседатели: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.