РЕШЕНИЕ
№..2003/9.11.2020г.
гр.
Пловдив, 09 ноември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети
октомври, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно
дело № 2031 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Д.А.Н., с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител
адв. П., обжалва Решение № 1087 от 09.07.2020 г., постановено по АНД № 2593/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, 26 наказателен състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1030-012302 от 30.12.2019 г. на Началник
група в Сектор ПП при ОД МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. с
ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и глоба от 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд като
незаконосъобразно с твърдение за постановяването му при съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са
съображения относно необоснованост на изводите за доказаност на авторството на
административните нарушения, както и неправилност на изводите на районния съд
относно липсата на съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на жалбоподателя, като се прави искане за присъждане и на разноски
за адвокатско възнаграждение за представителството пред районния и пред административния
съд по представен списък.
Ответникът
по жалбата ОД на МВР - Пловдив не е представил възражение по касационната жалба,
редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.
Прокурорът от ОП Пловдив Станкова излага
становище за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, потвърдил наказателното постановление,
е приел за установено от фактическа страна, че именно жалбоподателят Н. е
извършил вменените му с потвърденото наказателно постановление нарушения, като
в тази връзка и се е позовал на събраните писмени доказателства, съставляващи
изпратената административната преписка по издаване на наказателното
постановление, както и на свидетелските показания на актосъставителя, като е
посочил, че нарушенията са били установени по несъмнен начин и нарушителят е
индивидуализиран.
Настоящият съдебен състав намира посочените
изводи за правилни и обосновани със събраните доказателства, както в тази
насока не приема за основателни възраженията на жалбоподателя относно
недоказаност на авторството на нарушенията. Следва да се има предвид, че ЗДвП,
в разпоредбата на чл.189, ал.2, предвижда редовно съставените актове по този
закон да имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно в
тежест на сочения в акта нарушител е да обори пред наказващия орган
констатациите, залегнали в акта, включително и конкретно относно авторството на
нарушенията. В случая, както е приел и РС Пловдив, не се установяват съществени
по смисъла на закона нарушения на процесуалните правила при съставянето на
акта, като същият е издаден и от компетентен орган, и в предвидените в ЗАНН
срокове за това. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение в тази насока е
дал отговор на възраженията на жалбоподателя относно приложимата правна
квалификация на нарушенията и тяхното съответствие с установеното поведение на
нарушителя, както и необходимото и достатъчно съдържание при описание в акта на
обстоятелствата около извършване на нарушенията, като е изложил подробни и
убедителни мотиви в решението си, които се възприемат и от настоящия съдебен
състав. Поради това и в случая действително са били налице основания да се
приеме, че актът е редовно съставен. Освен това в показанията си съставителят
на акта е потвърдил констатациите по същия, като, макар и твърде общо, е пояснил,
че е извършил съответни служебни справки, така че да достигне до информацията
относно това кой е бил водач на товарния автомобил, участвал в ПТП с материални
щети от 07.11.2019 г. Видно е, освен това, че в протокола за ПТП именно
жалбоподателят Н. е този, който е записан като водач на товарния автомобил,
като участник 1 в констатираното ПТП и в него фигурира и подпис за участник №
1, като протоколът е подписан от участниците, без каквито и да било възражения.
Видно и от съдържанието на самия АУАН, в същия, в графата за обяснения и
възражения на нарушителя, изрично е записано, че нарушителят няма възражения. С
оглед посочената разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП, в тежест на жалбоподателя
е било да обори фактическите констатации, отразени в акта, въз основа на който
е издадено оспореното от него наказателно постановление, включително и относно
оспореното от него авторство на деянията, като същият в рамките на
административно-наказателното производство не е сторил това, нито пък
впоследствие е ангажирал пред районния съд някакви доказателства в тази връзка,
нито пък е изложил конкретни твърдения относно това кой всъщност е управлявал
товарния автомобил на датата на извършване на нарушенията, които твърдения да
могат да бъдат и проверени от наказващия орган, съответно от съда.
Предвид
изложеното и при извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намери, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
С оглед на този изход на спора и не са
налице основания за присъждане в полза на жалбоподателя на претендираните от
него разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1087 от 09.07.2020 г., постановено по АНД № 2593/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.