Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
25.04.2018г., град П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №295 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №194 от 24.02.2017г., постановено по гр.дело №872/2015г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, иск да бъде признато по отношение на К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, че е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013г., на апартамент №3, заснет с ИД №.....по кадастралната карта на гр.П., одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес гр.П., ул.“........., състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №.........на посочения адрес /УПИ .........-нов по плана на гр.П., III гр.част, съгласно НА №.........., при съседни самостоятелни обекти в сградата: съгласно издадената от СГКК схема на жилището – на същия етаж: ап.№ ........., под обекта: ........., над обекта .........; отхвърлен е предявения от Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, иск да бъде осъдена К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, да й отстъпи собствеността и предаде владението върху апартамент №3, заснет с ИД №.....по кадастралната карта на гр.П., одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес гр.П., ул.“........., състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №.........на посочения адрес /УПИ .........-нов по плана на гр.П., III гр.част, съгласно НА №........../, при съседни самостоятелни обекти в сградата: съгласно издадената от СГКК схема на жилището – на същия етаж: ап.№ ........., под обекта: ........., над обекта .........; признато е за установено по отношение на К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, че Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013г., на 1/2ид.част от гараж, заснет с ИД№........., съгласно одобрената кадастрална карта на гр.П. със застроена площ от 17,40кв.м., разположен в сграда №1, построена в гореописаното място - ПИ с ИД №........., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ..........1.10, под обекта: няма, над обекта: ап.№ ........., като за останалата 1/2ид.част от същия иска е отхвърлен; К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, по отношение на гараж, заснет с ИД№........., съгласно одобрената кадастрална карта на гр.П. със застроена площ от 17,40кв.м., разположен в сграда №1, построена в гореописаното място - ПИ с ИД №........., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ..........1.10, под обекта: няма, над обекта: ап.№ .........; К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, е осъдена да заплати на Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, сума в размер на 293лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете; Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, е осъдена да заплати на К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, сума в размер на 4794,76лв., представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Р.Г.В., която чрез пълномощника си адв.Н.А. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска й по отношение на апартамента, с конкретни доводи за неправилност, свързани с преценката относно оспорената от нея действителност на саморъчното завещание досежно формата и безвъзмездния му характер и способността на лицето да завещава. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска по чл.108 от ЗС по отношение на апартамента, както и за присъждане на всички направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата К.Й.Ч. е депозирала писмен отговор със съображения за нейната неоснователност.
Въззивна жалба е подадена и от страна на К.Й.Ч. чрез пълномощника й адв.Р.У. против решението в частта му, с която е уважен иска по отношение на гаража. Поддържа гаражът да е прилежащ към жилището обект и да не е налице нормативно изискване в завещанието да е записан идентификатора на прилежащите обекти, а с него завещателката да е завещала „собственият си имот“, който в неговата цялост да е декларирала. Счита окръжният съд да не е намерил правилната разлика между универсалното завещание и завет, като не е обсъдил волята на завещателката да се разпореди с цялата недвижима собственост към момента на съставяне на саморъчното завещание. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска по отношение на гаража, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба Р.Г.В. е депозирала писмен отговор със съображения за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответни неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Р.Г.В. против К.Й.Ч. обективно съединени искове по чл.108 от ЗС по отношение на апартамент №3 и гараж в гр.П., ул.“........., надлежно индивидуализирани. Същите се основават на твърдения ищецът да е собственик на 1/2ид.част от процесните обекти по наследство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013г., които наследодателката придобила по време на брака със съпруга си В.Д. К. , починал през 1996г., и след извършена с протокол от 11.12.1996г. след смъртта му делба, при която те били поставени в неин дял и изключителна собственост. Ответницата К.Ч. била съседка на наследодателката на същия адрес, след смъртта на която безцеремонно завладяла процесните имоти, настанила се в тях, сменила бравите и категорично отказала достъп до същите, позовавайки се на съставено в нейна полза саморъчно завещание. Завещанието било изготвено на 24.10.2013г., един ден преди наследодателката да почине, и от текста му не ставало ясно какво точно се завещава. Освен това, ищецът твърди то да не е написано и подписано от завещателката и към момента на съставянето му тя да не е била въобще способна да завещава, тъй като през м.септември.2013г. здравословното й състояние се влошило особено много – тя страдала от тежко белодробно заболяване, сърдечна недостатъчност, и в този период ищецът лично я настанила за лечение в болница, а през последния месец от живота й нейното здравословно състояние било изключително тежко – едвам дишала, трудно комуникирала, като при разговор по телефона преди да почине имала остър задух и почти била загубила ориентация. При тези обстоятелства счита завещанието за недействително, при което за ответницата да не е налице правно основание да държи имотите, поради което претендира за нейното осъждане да й предаде собствеността и владението върху им.
С отговора на исковата молба ответникът К.Й.Ч. твърди да е била роднина по сватовство с починалата Ф. К., с която живеели в съседни апартаменти на един етаж. В началото на 2013г. състоянието на Ф. се влошило, поради обостряне на хроничното й заболяване на бъбреците, което наложило да постъпи в болница през месец март. През лятото на същата година започнало общо влошаване на здравословното й състояние и от юли месец нататък то се усложнило, като през този период за нея грижи полагали тя и семейството й, заедно с леля й М. Р.. Въпреки четирикратното обаждане по телефона на нейната племеница Р. и съпруга й, които живеели в гр.С., те дошли само веднъж при приемането и изписването на Ф. от болницата през месец септември 2013г., след което я оставили сама. Огорчена от отношението на роднините й, през м.октомври.2013г. заявила желанието си тя да се грижи за нея, срещу което да й прехвърли собствения си имот или да го прехвърли на сина й Й. Ч., заради оказаната й от него безкористна помощ през годините. Всички грижи за Ф. от м.юли.2013г. до смъртта й били поети от нея и семейството й. През последните четири месеца от живота състоянието й се характеризирало с периодични кризи, поради затруднено дишане, обща отпадналост и лек тремор, при които тя си почивала и не можела да става от леглото, а след преминаването им била в кондиция и се обслужвала сама. На 24.10.2013г. Ф. пожелала да й напечатат готов образец на саморъчното й завещание, съставен след консултация с юрист, и успяла да напише собственоръчно същото с множество почивки, предвид състоянието й. Устно заявила желанието си да направи и нотариално заверено завещание или други действия за оформяне на собствеността в следващите дни, но на другия ден починала. Въз основа на саморъчното завещание в нейна полза Ч. се снабдила с констативен нотариален акт и в момента законно ползвала процесния имот. С отговора на исковата молба е представено и саморъчното завещание от 24.10.2013г.
В първото съдебно заседание ищецът В. е оспорила завещанието с твърдението да не е написано и подписано от завещателката, евентуално да е изготвено в състояние, в което тя не е можела да мисли разумно.
С представения Нотариален акт №..........., издаден на основание ЗЖСК, ..........е признат за собственик на процесните апартамент №3 и гараж №7. С договор от 21.12.1987г. по приложения Нотариален акт №..........., той е продал същите на племеницата на съпругата му Ф. И. К. /удостоверение за наследници от 12.04.1988г./, безспорно за страните, през време на брака й с В.Д. К. . При извършената след смъртта на последния със спогодба по протокол от 11.12.1996г. делба те са възложени в неин самостоятелен дял. Ф. К. е починала на 25.10.2013г. и за наследници е оставила племениците си Р.Г.В. и ..........– деца на починалите й преди нея двама братя, по право на заместване, съгласно чл.10,ал.2 от ЗН, чийто наследствени права са равни – по 1/2ид.част. Ответникът К.Ч. е дъщеря на един от племениците на първоначалния собственик на имотите .........., като е безспорно, че тя притежава и живее със семейството си в другия апартамент на същия етаж, на който е разположен процесния. Представено е саморъчно завещание от 24.10.2013г., обявено на 31.10.2013г. и вписано на 14.11.2013г., според чието съдържание, наследодателката Ф. К. завещава „собствения си имот ап.3, ет.2“ на ответника К.Ч. в знак на благодарност за грижите й към нея.
Спорен и във въззивното производство е въпроса относно предмета на завещанието, с оглед индивидуализацията на разпореденото с него имущество. Доколкото посочената не е достатъчно пълна относно съществените белези и обуславя неяснота, действителната воля на завещателя в тази насока подлежи на тълкуване по общото правило на чл.20 от ЗЗД, приложимо и за едностранните сделки на основание чл.44 от ЗЗД. Тълкуването, обаче, е ограничено в рамките на писмения текст, с оглед строго формалния характер на саморъчното завещание, съгласно чл.25,ал.1 от ЗН. Не е налице нормативно изискване за описание на завещания имот с всички негови белези относно точно местонахождение, площ, граници, идентификатор и други, но описанието му следва да е такова, че да може той да бъде определяем и отграничен като обект. В процесното завещание имота е описан като апартамент №3 на втория етаж, които характеристики съвпадат с тези на процесния, който завещателката е притежавала и който в завещанието е посочила като свой адрес в гр.П., ул.“.......... При това положение несъмнена е волята й за завещателно разпореждане именно с процесния апартамент. Действително, както настоява жалбоподателят-ответник Ч., навсякъде в титулите за собственост, в подадената данъчна декларация, както и в приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата 24.10.2013г., съвпадаща с тази на завещанието, апартамента е описван заедно с гаража. Гаражът, обаче, както резонно възразява ищецът, съставлява самостоятелен обект на вещо право, а не принадлежност към жилището с несамостоятелен статут, независимо, че в случая те са разположени в една и съща сграда. Принадлежности към апартамента са избеното и таванското помещение, предназначени да го обслужват, но не и гаража. В тази връзка в писмения текст на завещанието не е упоменат гараж, нито други изрази, които да дадат основание за извод такъв да се включва в неговия предмет. Записаното в текста „собствения си имот“, на което акцентира жалбоподателят-ответник, не може да бъде тълкувано в твърдяната от него насока за действителна воля на завещателката да се разпореди с всички, находящи се на адреса обекти като един цялостен имот, който е и единственото й притежание, доколкото в завещанието собственият й имот е конкретизиран само като апартамента. Дори и в представите й гаражът да е прилежал към апартамента, формулираното уточнение собствения й имот, който завещава, да е само апартамента, не дава основание за тълкуване на волята й като касаеща и гаража, тъй като той е отделен самостоятелен обект. Неоснователно при това положение е и виждането на ответника във въззивната жалба процесното завещание да е универсално, поради това, че посредством него завещателката се е разпоредила с всички притежавани от нея имоти, а не частно. След като заветът не включва процесния гараж, то същият е собственост на наследниците на Ф. К., какъвто е и ищецът В., основаваща правата си на наследственото правоприемство, поради което правилно с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение са й признати права в размер на 1/2ид.част от него и ответника е осъдена да й отстъпи собствеността и предаде владението върху му.
Досежно автентичността на завещанието се установява
следното: Според приетото заключение от 13.10.2015г. на съдебно-почеркова
експертиза, изготвено от вещото лице експерт-графолог Б. Ш.въз основа на
първоначално представен от страните сравнителен материал, при анализ на почерка
в сравнителния материал се установява промяна в писмено-двигателните навици в
периода 1987-2013г., дължаща се на промяна в начина на живот и промяна на
здравословното състояние на лицето, като са установени съвпадения в общите
признаци – степен на обработеност, степен на структурна сложност, преобладаваща
посока на движенията, размер, свързаност, наклон, натиск, както и несъвпадения
в следните общи признаци – форма на движенията и темп на изпълнение, а досежно
подписа, който е с транскрипция „Ф,И,К“, се наблюдава вариантност в отделните
сравнителни материали и е констатирано съвпадение и несъвпадение на частни
признаци. Според вещото лице, липсата на сравнителен материал от периода два
месеца преди смъртта на Ф. К., когато здравословното й състояние е влошено,
особено на ръкописен текст, нужен за сравнение, е предпоставка за невъзможност
за даване на категоричен извод, при което формираният такъв е завещанието
твърде вероятно да е изписано и подписано от завещателката Ф. К.. В съдебно
заседание на 20.10.2015г. при изслушването му експертът е заявил да няма данни
външно лице да е помагало на завещателката да пише, тъй като такава помощ би се
изразила в съвсем други двигателни навици, а в самото завещание се вижда един
постоянен характер на почерка. По искане на ищеца е допусната повторна
съдебно-почеркова експертиза. Изготвено е заключение от 04.12.2015г. от вещото
лице експерт-криминалист Н. Н. въз основа на първоначално представения
сравнителен материал, както и допълнителен – документи в пенсионната преписка в
НОИ-П. и заявление за издаване на български документи за самоличност от
01.12.2006г. в IV РПУ-П.. Експертът е констатирал
съвпадения и различия в посочени общи и частни признаци, като по отношение на
първия абзац от завещанието е приел, че в изследвания обект смущенията в
координацията на движенията при изпълнение на ръкописния текст се дължат на
функционалното и здравословно състояние, резултат на възрастовите изменения,
при които влияние оказва и моментното емоционално състояние на пишещия, като
различията в общите и частните признаци са неумишлени изменения на почерка,
принос за които има и големия времеви период от написване на завещанието и
написването на използваните като сравнителен материал ръкописни текстове. По
отношение на почерка във втория и третия абзац от завещанието и в сравнителния
материал експертът е констатирал различия в някои от общите графически признаци
като степен на обработеност, преобладаваща форма на движение, степен на
свързаност и разтегнатост, размер и натиск, както и в посочени по 15 пункта
частни признаци. Установени са и посочени различия в общи и частни графически
признаци досежно подписа, като, според вещото лице, буква „Ф“ в инкриминирания
подпис е изпълнена с по-добра координация на движението отколкото същите
елементи в сравнителните подписи, полагани след 2011г., като не е възможно пет
месеца по-късно да са настъпили подобрения на писмено-двигателния апарат на Ф.
К. и в следващия момент отново да настъпи влошаване. Това е дало основание на
експертизата да заключи, че първият абзац от завещанието е написан от Ф. К., а
втория и третия, както и подписа на завещателя, не са изпълнени от нея, като
вероятно при изготвянето на завещанието е ползван образец на документ от същия
тип. Във връзка с последното в съдебно заседание на 15.12.2015г. вещото лице е
уточнило, че е използвана някаква бланка с примерен текст, който е попълнен
отгоре. По искане на ответника е допусната разширена съдебно-почеркова
експертиза от три вещи лица. От същия е представен допълнителен сравнителен
материал. Вещите лица са изготвили първоначалното си заключение от 08.02.2016г.
само на база първоначално представения сравнителен материал. При проведеното
изследване те са установили, че целия текст в завещанието е изписан от едно
лице, което е с наличие на тремор вследствие съвкупността от заболявания и
напреднала възраст, при което отслабват почерковите навици – начален стадий на
аграфия, но въпреки това се запазват индивидуалните особености на почерка на
изпълнителя, което е предпоставка за неговата идентфикация. При сравнителното
изследване на почерка в завещанието и в останалите документи са констатирали
различия по посочени десет общи признака и в конкретни частни такива при
изписването на отделни букви, които различия са характерни, устойчиви,
повтаряеми и водят до извод, че ръкописният текст и датата на завещанието не са
изпълнени от Ф. К.. Относно подписа са констатирали, че по транскрипция той
може да бъде отнесен към групата на нечетаемите, поради което признаците му по
количество, качество и взаимно разположение не са достатъчни за идентифициране
на неговия изпълнител в завещанието. Към това заключение тройната експертиза е
изготвила допълнителен протокол от 17.03.2016г., при който е съобразила
допълнително представения от ответника сравнителен материал. Изводите и въз
основа на него са идентични на тези по първия вариант на заключението.
Депозиран е от експертизата и трети протокол от 19.05.2016г., при който
изводите се базират освен на първоначалния и допълнителния сравнителен
материал, още и на документите по пенсионната преписка в НОИ-П. и заявлението
от 01.12.2006г. в ОД на МВР-П., като вещите лица са приели, че те променят
предходните им изводи, тъй като обективират достатъчен по количество и качество
сравнителен материал, и въз основа на констатирани посочени съвпадащи признаци,
които са съществени и устойчиви, и несъвпадения с второстепенно значение, са
заключили, че подписът в завещанието е изпълнен от Ф. К., а буквеният и цифров
текст в същото и този в представените сравнителни образци са изпълнени от едно
и също лице. Последното в съдебно заседание на 07.06.2016г. вещите лица
обясняват с факта, че документите в ОД на МВР-П. и в НОИ-П. не представляват
официални такива, ръкописният текст в които безспорно да е изпълнен от Ф. К.,
доколкото служителката в полицията ги е уведомила, че тя е попълнила документа,
а Ф. го е подписала лично, а служителят в НОИ не е бил сигурен дали текстът в
документите е бил изпълнен от нея, поради което и тъй като този сравнителен
материал има признаци, че представеният такъв и обекта на изследване са изписани
от едно и също лице, са формирали именно такъв извод. Във въззивното
производство по искане на ищеца е допусната нова тройна почеркова експертиза.
Същата е работила по целия сравнителен материал. Изготвено е заключение от
25.09.2017г., според което, при сравнителното изследване на подписа и почерка
са установени различия по посочени общи и частни идентификационни признаци,
които са характерни и устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна
за категоричен извод, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са
изпълнени от Ф. К.. В съдебно заседание на 18.12.2017г. вещите лица заявяват да
са констатирали леки старчески изменения в почерка, но не толкова като в
завещанието, в което на моменти има абсолютно нарушаване на писмено-двигателния
навик, приравняващо се почти на липса на всякакви признаци на речта, а в други
части на документа думите са изписани нормално, което обясняват с най-вероятна
имитация. Установили са следи от лек тремор по някои от сравнителните образци,
което показва, че човекът вече е на определена възраст, но това не се отразява
на писмено-двигателния навик, при което частните признаци в сравнителните
материали са абсолютно едни и същи и няма нарушаване на писмено-двигателния
навик или изменение на почерка в нито един от сравнителните образци. Видно е,
че, според първата единична и третият окончателен вариант на първата тройна
експертизи, завещанието най-вероятно е написано и подписано от Ф. К., за
изписване на първия абзац от него от нея е и изводът на втората единична
експертиза, а, според втората тройна експертиза то не е написано и подписано от
К. а, подписването му и изписването на втория и третия абзац от което се отрича
и от втората единична експертиза. При това положение почерковите експертизи не
дават еднозначен отговор на въпроса за автора на текста и подписа на оспореното
завещание и сами по себе си не установяват по категоричен начин неговото
авторство, на което акцентира във въззивната си жалба ищецът. Следва да се има
предвид, обаче, че експертното заключение е само едно от допустимите от ГПК
доказателствени средства за установяване авторството на оспорен документ, като
то се преценява от съда наред с всички други събрани доказателства, съгласно
чл.202 от ГПК. В тази връзка, безспорно от приетата медицинска документация,
показанията на ангажираните и от двете страни свидетели – Й. Ч.-син на
ответника, М. Р.-нейна леля, А. К.-брат на ищеца, и И. К.-съседка на ответника
и на завещателката К. а, както и от приетото заключение от 31.10.2016г. на
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че през 2013г. здравословното
състояние на Ф. К. се е влошило, което е наложило през месец септември да
постъпи на болнично лечение, като тя е страдала от хронични дългогодишни
заболявания – хронична бъбречна и дихателна недостатъчност, развили се на
базата съответно на чести уринарни инфекции и прекаран в миналото специфичен
възпалителен белодробен процес, които заболявания имат ремитентно-рецидивиращ
характер и са протичали с периоди на подобрение и влошавания. Според вещото
лице, не са налице каквито и да било данни за процеси и състояния, ангажиращи
централната нервна система, а заболяванията не са свързани с ограничаване на
двигателната дейност, неспособност да държи химикал, да изписва текст и да
става, което потвърждава и при изслушването й в съдебно заседание на
22.11.2016г. От показанията на всички свидетели се установява, че К. а е
живеела сама в процесното жилище и се е грижела за своите работи, като чак през
2013г. здравословното й състояние се е влошило – трудно се е придвижвала,
заради задуха, получила е тремор, и е изисквало чужда помощ, каквато й е била
оказвана от съседи, включително от ответника Ч. и нейния син, от св.К., а
ищецът Р.В., която живее в гр.С., е пристигнала, за да я настани в болницата.
Според ангажираните от ответника свидетели, след влошаването на здравословното
й състояние К. а била разочарована, че племеницата й няма да поеме грижите за
нея. Според св.Ч., който единствен от
разпитаните е участвал лично в събитията около съставяне на завещанието и има
лични впечатления за тях, поради това разочарование и за да обезпечи грижи за
себе си, след като излязла от болницата тя помолила ответника Ч. семейството й,
което и до този момент като живущо в съседство й помагало, да поеме грижите за
нея срещу прехвърляне на апартамента, по повод на което с помощта на свидетеля
се консултирала с адвокат. Първоначално пожелала да прехвърли имота на
свидетеля или на неговата майка чрез сделка, с оглед на което и във връзка с
подготвяне на документите била консултирана няколкократно от адвоката и
повикали нотариус, който да направи пълномощно, тъй като тя била трудно
подвижна, заради задуха. Нотариус Б. пристигнала в дома й на 24.10.2013г. между
14 и 16 часа, разпитала я за волята й и, тъй като К. а при попълване на
формулярите пишела доста трудно, за нейно облекчение заверила пълномощното с
отпечатък от пръста. Непосредствено след заверката адвокатът й обяснил, че са
приключили по отношение на пълномощното, което, ако се случи нещо с някоя от
страните, няма да има сила, и тогава тя пожелала да направи завещание.
Адвокатът на крак написал съдържанието и помолил свидетеля да го разпечата на
лист, за да е по-четливо, като тя седнала да си го пише на почивки без тяхно
присъствие. Показанията на свидетеля кореспондират на представеното пълномощно
с нотариална заверка на подписа чрез отпечатък от десния палец на Ф. К.,
извършена на 24.10.2013г. от нотариус Б. на домашния адрес в гр.П., ул..........,
ет.2. Пълномощното е в полза на св.Ч. и е за разпореждане чрез продажба,
дарение, замяна, прехвърляне срещу издръжка и гледане или по друг начин на
когото прецени, включително сам на себе си или на лица, които също
представлява. Така събраните доказателства, преценени в своята съвкупност,
установяват фактическа обстановка, според която след влошаване на
здравословното състояние на Ф. К., наложило лечение в болница през
м.септември.2013г., и след като разбрала, че племеницата й Р.В., която живеела
в гр.С., няма да поеме непосредствените грижи за нея, от каквито вече е имала
нужда, тя е решила да си обезпечи такива срещу прехвърляне на имота на
ответника К.Ч. или нейния син като нейни непосредствени съседи на етажа, които
и до момента й оказвали помощ по конкретни поводи, предприемайки действия в
тази насока – консултация с адвокат, подготовка на документи, нотариална
заверка на пълномощно за прехвърлянето. Поради немощното й състояние вследствие
заболяванията, характеризиращо се с трудна подвижност заради задух и тремор,
което, обаче, не се е отразило на способността й да държи химикал и да пише, в
деня на нотариалната заверка на пълномощното и непосредствено след нея, за да
ускори нещата по прехвърлянето, тя променила волята си, решавайки то да стане
чрез завещание, като присъстващият на заверката адвокат съставил примерен
образец, по който тя била оставена да го напише собственоръчно. Състоянието, в
което се е намирала към този момент и ползването на образец, очевидно е
повлияло на начина на изписване на текста и полагане на подписа върху
процесното завещание, нещо, което се отчита от всички съдебно-почеркови експертизи.
Посочените обективни обстоятелства около съставяне на завещанието дават
основание на настоящата инстанция да възприеме като кореспондиращи на
доказателствата, посредством които са установени по безспорен начин,
заключенията на първоначалните единична
и тройна съдебно-почеркови експертизи, според които текстът и подписът в него
са изпълнени от завещателката Ф. К.. При това положение възражението на ищеца
завещанието да е нищожно на основание чл.42,б.Б от ЗН поради неспазване на
формата по чл.25,ал.1 от ЗН е неоснователно. По делото липсват каквито и да
било доказателства състоянието на К. а към момента на съставяне на завещанието
да не й е позволявало да разбира и ръководи постъпките си и да се грижи за
своите работи. Напротив, събраните доказателства са в обратна насока. Заболяванията
на К. а са били от естество, което не засяга нейната психика и способността й
да действа разумно. Предхождащите съставянето на завещанието действия от нейна
страна са последователни и целенасочени към това да си осигури необходимите й
след болничното лечение и предвид влошеното й здравословно състояние грижи
срещу прехвърляне на имота. Поради това възражението на ищеца за унищожаемост
на завещанието като съставено от неспособно да завещава лице по смисъла на
чл.43,ал.1,б.А от ЗН е неоснователно. Чак в писмената си защита в
първоинстанционното производство ищецът е навела възражение за недействителност
на завещанието на основание чл.42,б.В от ЗН с твърдение единственият мотив,
поради който е било направено, да е завещателката да бъде гледана и издържана
от ответника Ч., което да личи и от залегналия в него текст „в знак на
благодарност за грижите й към мен“. Това възражение се поддържа и в подадената
от нея въззивна жалба. Освен, че възражениението е несвоевременно заявено, то е
и неоснователно. Мотивът за извършване на
завещателния акт не е съществен негов елемент и задължителен реквизит от
съдържанието му, при което той би могло да бъде изследван и обсъждан единствено
ако е обективиран в него. В конкретния казус завещанието съдържа в себе си
мотива за съставянето му – „в знак на
благодарност за грижите й към мен… Роднините ми се отказаха от мен!”. Така
обективираната в завещанието воля е ясна като касаеща благодарствен акт към
заветницата за положените от нея до този момент към завещателката грижи, от
каквито роднините й са се дезинтересирали. Следва
да се отбележи, че мотивът за предприемане на завещателния акт касае
морално-етични категории, свързани със субективната преценка и преживявания на
самия завещател, поради което наличието му се установява единствено посредством
материализираната във връзка с него воля на завещателя и е без значение за
случая дали действително обективно Ч. е полагала грижи за К. а, а роднините й
не, ако завещателката е считала, че това е така. Безвъзмездният характер на
завещанието не се опорочава в случаите, когато разпореждането чрез него е
предприето от благодарствени съображения на завещателя като възнаграждение за извършеното от заветника спрямо
него до момента, както в случая. Без значение е, че, според събраните
доказателства, завещателката К. а е целяла да си осигури грижи и за в бъдеще,
но е починала в деня след този на съставяне на завещанието. Това е така,
тъй като при преценката относно действителността
на завещанието като едностранна сделка се изхожда единствено от формираната в
него воля на завещателя и съответствието й със закона, а в процесното завещание
не е материализирана воля на К. а да получи нещо в замяна след съставянето му,
която да е в противоречие с неговия безвъзмезден характер. Обсъденото
обосновава извода за действителност на процесното саморъчно завещание, по
силата на което ответникът Ч. се легитимира за собственик на процесния
апартамент, който на това основание тя има право държи, поради което
предявеният по отношение на него иск по чл.108 от ЗС се явява неоснователен.
Изложеното дава основание на настоящата
инстанция да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно.
С оглед на този изход по спора и във
връзка с претенциите на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, съдът констатира, че такива от жалбоподателя-ищец са заплатени за
държавна такса в размер на 415,27лв., които не й се следват, поради
неоснователността на въззивната й жалба, както и за възнаграждение за вещи лица
от общо 704лв., които също не и се следват, тъй като касаят заключението на
тройната съдебно-почеркова експертиза, приетото във въззивното производство във
връзка с действителността на завещанието на апартамента, иска й спрямо който се
отхвърля. Тя е заплатила и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017г. В
него не е посочено каква част от възнаграждението е за защитата по иска за
гаража и по този за апартамента, поради което следва да се приеме да е по
равно. При това положение, с оглед уважаването на иска спрямо гаража, на същата
се дължат разноски от 250лв. Жалбоподателят-ответник е заплатила разноски за
държавна такса от 57,10лв., които не й се следват, поради неоснователността на
въззивната й жалба. Заплатила е и адвокатско възнаграждение в размер на 3230лв.
по представени договор за правна защита и съдействие от 09.01.2018г. и платежно
нареждане от 24.03.2018г. Възражението на ищеца за прекомерност по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно. Данъчната оценка, с която се съизмерява
цената на иска, за апартамента е 82170,80лв., а за гаража 10955лв., или общо
93125,80лв., съобразно която минималният размер на адвокатското възнаграждение
по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е 3324лв., който заплатеното в
случая не надвишава. В договора не е разграничено каква част от възнаграждението
е за защитата по иска за гаража и каква по иска за апартамента, поради което
следва да се приеме да е по равно. При това положение, с оглед отхвърлянето на
иска за апартамента, й се дължат разноски от 1615лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №194 от
24.02.2017г., постановено по гр.дело №872/2015г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, да заплати на К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***,
сумата от 1615лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева/, представляваща
разноски за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА К.Й.Ч. с ЕГН:**********,***, да
заплати на Р.Г.В. с ЕГН:**********,***, сумата от 250лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: