Решение по дело №2226/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260465
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20201100902226
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.11.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

                                                 

             СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

              

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2226 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Образувано е по жалба, подадена от „Л.Б.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ******, срещу отказ № 20201006155804-2/02.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши заличаване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

Жалбоподателят посочва, че със заявление с вх. № 20201006155804/06.10.2020 г. поискал заличаване на физическото лице, вписано като действителен собственик на „Л.Б.“ ЕООД в поле 550. Твърди, че единственият мотив на отказа е извършено тълкуване на материалния закон – ЗМИП, по силата на което е направен изводът, че всички юридически лица, включително „Л.Б.“ ЕООД, са длъжни да обявят в търговския регистър физически лица, които са техни действителни собственици. Счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Посочва, че изложеното в отказа представлява генералния принцип на ЗМИП досежно разкриването на действителния собственик. От него има едно основно изключение, регламентирано в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, а именно случаите, когато краен собственик на корпоративно юридическо лице е публично дружество и именно такъв е процесният случай. Доколкото в случая „Л.Б.“ ЕООД няма действителен собственик – физическо лице, а краен собственик е публично акционерно дружество, съответно неприложимо е понятието „действителен собственик“ по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, то и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни собственици – физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а само да посочи, че назад по веригата на собствеността има публично дружество. Действителните собственици на публичното дружество, упражняващи пряк или непряк контрол върху дружеството, имащо задължение да обяви действителните си собственици, следва да бъдат разкрити по специалния ред за това. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и да се укаже на Агенция по вписванията да извърши заявеното вписване.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.

В конкретния случай е подадено заявление Б7 с искане да бъде заличено в поле № 550 лицето Б.Р.С., вписан като действителен собственик.

В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че по отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от  акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител. Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно § 2, ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Мотивиран от изложеното счита, че в случая намира приложение правилото, че в изключителни случаи задължените субекти, след като са изчерпали всички други средства за идентификация и при условие, че няма основание за съмнение, може да считат висшия ръководен служител или служители за действителен собственик, което е направено. Ето защо следва да постанови отказ за заличаване на действителен собственик – физическо лице. 

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.

В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно дадената легална дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

При извършена по партидата на жалбоподателя справка безспорно се установява, че „Л.Б.“ ЕООД е подало Заявление Б7 № 2019060595607 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, включително и за вписване на лицето Б.Р.С.в поле № 550. По заявлението е поставено вписване № 20191029131107.

При така установените данни следва да се приеме, че заявителят подава процесното заявление Б7, с което иска да бъде заличено вписано обстоятелство – действителен собственик, след като по предходно заявление сам е поискал вписване и е получил такова на същото обстоятелство.

В чл. 63, ал. 4, т. 4 ЗМИП е предвидено, че в съответния регистър се вписват данните съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона за всяка промяна в обстоятелствата по т. 1-3.

В разглеждания случай не се твърди някаква промяна в обстоятелствата, които вече са вписани с предходно заявление, поради което подаденото заявление за заличаване на обстоятелство правилно е оставено без уважение, макар и по различни мотиви.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че отказът се явява законосъобразен, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

 Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Л.Б.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ******, срещу отказ № 20201006155804-2/02.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши заличаване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

          СЪДИЯ: