Решение по в. гр. дело №288/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 243
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Димитринка Гайнова
Дело: 20254000500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Велико Търново, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500288 по описа за 2025 година
С решение № 76 от 14.04.2025г. по гр.д. № 643/ 2024г. по описа на
ОС-Габрово, е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. Елена против РС-
Елена, ОС- Велико Търново, РС-Горна Оряховица и Адм. съд- Велико
Търново иск по чл.2б ЗОДОВ за заплащане от ответниците на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева- последица от нарушение на
разумния срок за разглеждане на гр.д.№402/2024г. на РС- Елена,
преобразувано в адм.д.№827/2024г. на Адм. съд- Велико Търново, ведно със
законната лихва от предявяване на иска. Осъден е К. Г. Т., от гр. Елена да
заплати на Адм. съд- Велико Търново разноски по делото в размер на сумата
100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно
поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата
необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон.
Като основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна
на първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/
22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която
1
задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в
качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е
проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България
като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. По
отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че
първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е дал
правилни указания относно доказателствената тежест на страните. Счита и че
не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд по
смисъла на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, като съдиите от ОС-Габрово не са се
отвели, макар и да са били налице всички предпоставки за това, тъй като е
налице друго дело, по което ищец е той, а ответник-ОС-Габрово. Моли
въззивният съд да обезсили решението и да го върне на друг състав на ОС-
Габрово за разглеждане, а ако счете, че решението е валидно-да го отмени като
неправилно и да уважи изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Административен съд-Велико Търново, чрез
процесуалния представител съдебен помощник Ст.Т.. Счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-
Габрово.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Окръжен съд-Велико Търново, чрез процесуалния
представител съдебен помощник М.Велев. Счита жалбата за неоснователна и
моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-
Габрово.Претендира разноски.
В законоустановения срок не са постъпили отговори от ответниците
по жалба РС-Елена и РС-Горна Оряховица.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ОС-Габрово.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
2
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо
производство е допустимо (чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на
производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание
за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния
смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго
учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се
разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. №
3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по
висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални
нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното
решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице
нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на
същото.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 643/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово е образувано по предявен иск от К. Г.Т. от гр. Елена против Районен
съд-Елена, Окръжен съд-Велико Търново, Районен съд-Горна Оряховица и
Административен съд-Велико Търново, с посочено правно основание чл. 2б,
ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от
нарушение на правото му на разглеждане на гр.д. № 402/ 2024г. на РС-Елена,
преобразувано в адм.д. № 827/ 2024г. на Адм.съд-В.Търново, в разумен срок
съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Изложени са обстоятелства, че в резултат от
3
допуснато нарушение на правото му на разглеждане в разумен срок съгласно
чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на посоченото гр.дело, преобразувано в адм.дело,
висящо като спряно с определение от 11.11.2024г. на Адм.съд-В.Търново, е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни
болки и страдания и най-вече в загуба на доверието му в правосъдието,
притеснения и безпокойство, накърняване на чувството за справедливост,
житейски дискомфорт, погазване на основните му права, безсилие, гняв от
противоправното поведение на компетентния орган, обида от незачитане на
правото за бързо и адекватно решаване на делото.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор пред
посочените ответници. Проследявайки развитието на производството пред
всеки един от ответниците по делото, е приел, че не са налице дълги периоди
на бездействие, не е налице никаква забава в действията, още по-малко-
неразумен срок, в който да не е постановен съответният съдебен акт.
Констатирано е, че производството пред РС- Елена, образувано на
26.09.2024г., е продължило 1 ден, в който незабавно всички съдии са се отвели
от разглеждането му; производството пред ВТОС, образувано на 30.09.2024г.,
е продължило 8 работни дни, в които са извършени своевременно всички
необходими действия- разпределение на делото, отвод на първият избран
съдия- докладчик, отново преразпределение на делото и определяне на друг
съдия- докладчик, произнасяне на съдебният състав, като всичко това е
изисквало технологично време; производството пред РС- Горна Оряховица,
образувано на 11.10.2024г., е продължило в рамките на 5 работни дни, в които
са извършени своевременно всички необходими действия- разпределение на
делото, отвод на първият избран съдия- докладчик, отново преразпределение
на делото и определяне на друг съдия- докладчик, произнасяне на съдебен акт,
с който делото е прекратено и изпратено на компетентният
съд-административен, като всичко това е изисквало технологично време.
Констатирано е и че в рамките на около две седмици, вкл. с производството по
чл. 23 ал.3 ГПК, делото е приключило пред посочените съдилища- ответници-
РС- Елена, ВТОС и РС- Горна Оряховица. Въз основа на доказателствата по
делото е прието и че забавяне не се установява и в последващият период- към
момента делото е на производство пред Административен съд- Велико
4
Търново, образувано на 01.11.2024г. /след влизане в сила на определението за
неподведомствеността на гражданския съд, постановено от РС-Г.Оряховица/,
като поради обстоятелството, че исковата молба, подадена от К. Т., е била
нередовна, се е наложило двукратното й оставяне без движение от страна на
съда, след което производството по делото е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т.4
ГПК, като надлежно и регулярно се изисква справка дали е отпаднала
причината за спиране, с оглед незабавното му възобновяване. Ищецът не се е
възползвал от процесуалната възможност да обжалва това определение за
спиране, в случай, че не е съгласен с него.
Предвид на това е приел, че не е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а
именно: чрез свои действия или бездействия ответниците да са причинили
забавяне на образуваното пред тях производство, което да е довело до
настъпването на определени неимуществени вреди за ищеца. Направил е
извода, че предвид липсата на една от кумулативно изискуемите се
предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ, не е налице
основание за репариране на твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
5
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това,
че Прокуратурата на Република България не е конституирана като
контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В
случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала
чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на
което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ
за задължително участие на прокурор.
Оплакването, че съдът е не е извършил доклад по чл.140 ГПК, като не е
дал правилни указания относно доказателствената тежест на страните, е
неоснователно. Първоинстанционният съд е изготвил е доклад по чл.140 ГПК-
определението му с № 232 от 25.02.2025г., като страните не са имали
възражения по него, разпределил е правилно доказателствената тежест
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищеца
твърдения и всички релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички
искания на страните и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на
това, неоснователно е оплакването на жалбоподателя и в тази насока.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдиите от ОС-Габрово, вкл. и на съдия-докладчика, тъй като
по друго дело-гр.д. № 529/ 2024г. на ОС-Габрово ищец е К.Т., а ответник-ОС-
Габрово, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице
хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от
съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение
у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно. Посочената
разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други
обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на
съдията. Участието на съдия по друго дело с различен предмет и страни и по
което е изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не
съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение
в неговата обективност и безпристрастност. Евентуално основание за
приложението на тази разпоредба би било налице, ако ответник в настоящото
производство е Окръжен съд - Габрово (вж. Решение на ЕСПЧ - Михалков с/у
6
България и Решение на Съда на ЕС по дело C‑369/23). С оглед на това,
съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от сочените от
нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още
повече, че същият не твърди спрямо него да е процедирано по начин,
поставящ под съмнение разглеждането на спора и постановяването на
решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и
вътрешното убеждение на съдебния състав.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Ответникът по жалба Административен съд- Велико Търново е
направил искане за присъждане на разноски. С оглед осъщественото
процесуално представителство на този съд от лице с юридическо образование
и заявената претенция за възнаграждение, такова следва да се присъди в
размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен
по реда на наредбата по чл.37 ЗПрП /чл.10 ал.3 ЗОДОВ/. Размерът на
възнаграждението следва да се определи според чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно-150 лв.В такъв размер разноски
следва да се присъдят и на Окръжен съд-Велико Търново по направеното в
отговора на жалбата искане, предвид на това, че е осъществено и за него
процесуално представителство от лице с юридическо образование.
Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 14.04.2025г. по гр.д. № 643/
2024г. по описа на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН:**********, от гр. Елена, **********, да
заплати на Административен съд- Велико Търново разноски по делото в
размер на 150 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
7
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН:**********, от гр. Елена, **********, да
заплати на Окръжен съд- Велико Търново разноски по делото в размер на 150
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8