№ 2232
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110115361 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 срещу С. Р.
ИСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.М.“ №** по реда на чл.415
от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 2409/11.06.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 8244/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 2188,86 лева,
представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
24.04.2018 г. до 26.05.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 290,02 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, за периода от 29.06.2018 г. до 08.06.2021 г.,
с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6
ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП. Претендират се и направените по делото
разноски.
Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на
ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ателие, които се
1
отчитат с абонатен № ******. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не заплатил
дължимите за услугите суми. Претендираната сума за главница
представлявала служебно определено количество ВиК услуги на основание
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ – по 3 куб.м. месечно
за един обитател при четирима живущи в обекта.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорват се твърденията, че ответникът има качество на
потребител на ВиК услуги, че процесните количества вода са доставени и
потребени от ответника за процесния обект и период. Сочи се, че показанията
на водомера в справката за недобора са произволни и не отговарят на
действителните. Сочи се още, че няма доказателства дали е имало водомер в
имота, както и служители на ищеца да са съставяли протоколи за отказ за
осигуряване на достъп и да са давали предписания за отстраняване на
повреди на водомера.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от
21.10.2021 г., в която за описани задълженията за абонатен № ****** с
титуляр С. Р. ИСМ. за периода от 24.05.2018 г. до 08.06.2021г.
Приети по делото са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представен от ищеца е констативен протокол № 06/28.03.3022г., в
който е отразено, че А.И.М. на длъжност инкасатор е извършила проверка на
адрес гр. Варна, кв. „В.“, ул. „С.М.“ 30 относно уведомяване за задължения на
аб. № ****** с титуляр на партида С. Р. ИСМ.. Посочено е, че адресът е
посетен 28.03.3022г. за реален отчет и уведомяване за неплатени задължения
2
към „ВиК-Варна“, Ползвателят на адреса отказал всякакво съдействие за
получаване на информация. Лицата отказали да се легитимират и да разпишат
протокола.
Съгласно представена справка от Община Варна към 07.06.2022г. по
постоянен адрес на ул. „С.М.“ №** са адресно регистрирани 20 лица, а по
настоящ адрес – 15 лица.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено,
общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен
номер ****** за периода от 24.04.2018 г. до 26.05.2021 г. възлиза на
2188,86 лева по 35 броя фактури, а сумите за лихва за забава по всяка
месечна фактура, считано от съответния им падеж до 08.06.2021 г. / с
исключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ са в общ размер от
290,40 лева. Не е налице плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател
за процесния имот, че са налице твърдените основание са начисляване на
служебно количество ВиК услуги за процесния период, както и размера на
дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава за посочения период
в претендираните размери, а ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на потребител на ВиК услуги за
част от процесния период.
3
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Липсват ангажирани доказателства от страна на ищцовото дружество,
че ответникът има едно от посочените качества – собственик на имота или
потребител на ВиК услуги в същия.
Следващият спорен между страните въпрос касае предоставянето на
процесите услуги и тяхното количество.
Ищецът е навел твърдения, че е процесното количество ВиК услуги е
начислено на основание чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 11.09.2004г. на
МРРБ. Съгласно посочената разпоредба по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател.
Ищецът не е доказал наличието на основание да начислява служебно
ВиК услуги въз основа на горепосочената разпоредба. По делото не се
установи дали в рамките на процесния период в обекта е имало или не
монтиран водомер.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
установяване на главницата се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява
и акцесорния иск за обезщетение за забава.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп” №33 срещу С. Р. ИСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
4
„С.М.“ №** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че срещу С. Р. ИСМ.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.М.“ №** дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 следните суми: сумата от
2188,86 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за
периода от 24.04.2018 г. до 26.05.2021 г., по партида с абонатен № ******, за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 290,02 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 29.06.2018 г.
до 08.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които суми е издадена
Заповед № 2409/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8244/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5