Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
град Пловдив, 05.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1831 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от Н.К.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.М.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
предявяване на иска /06.07.2021г./ в Затвор гр.Пловдив, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация,
което водила до задух и кашлица; санитарните възли са с неработещи казанчета,
липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва
уединение; банята е обща за целия отряд, освен това в нея работят само 5-6
душа, от които тече или студена, или гореща вода; водата е с лошо качество и не е годна за пиене; прозорците
са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на естествена
светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през
зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели
завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното
му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за
развъждане на дървеници и бълхи в леглата; в килиите има дървеници и хлебарки,
а също така мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е
довело до поведенческа и личностна криза.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Редовно
призован, Н.К. не се явявва и не се представлява. С исковата молба се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адв. Г.М., съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
В
постъпила по делото справка относно правното положение на Н.К., се установява,
че същият е пребивавал в Затвора-Пловдив от 19.02.2019г. до 17.02.2020г.,
когато е освободен по изтърпяване. На 30.12.2020г. отново е постъпил в
Затвора-Пловдив и към 06.07.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ се
намира там.
По
данни от становище и таблица от 09.06.2021г., от Затвора-Пловдив /л.28-29/, се
установява, че подробна информация за настаняването на К. е налична налична за
периода от 30.12.2020г. до 30.07.2021г.. В този период ищецът е пребивавал
последователно в следните спални помещения:
В този
периоди К. е пребивавал последователно в следните помещения:
-
На 30.12.2020г. постъпва в Затвора-Пловдив и до 05.01.2021г. е настанен
е в ОП-2. Квадратура на помещението без санитарен възел 26,28 кв.м.; квадратура
на санитарен възел 2,70 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с
размери 0,44м.х1,18м. и 0,98м.х1,18м.; размери на прозореца в санитарния възел
0,35м.х1,18м.; брой лиш. св. при 4 кв.м. – 6;
-
От 06.01.2021г. до 28.01.2021г. е настанен в пета
група, стая №61. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,00
кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; помещението разполага с 2
отваряеми прозореца с размери 0,44м.х1,17м. и 0,95м.х1,17м.; размери на
прозореца в санитарния възел 0,34м.х1,17м.; брой лиш. св. при 4 кв.м. – 6;
-
От 29.01.2021г. до 30.07.2021г. е настанен в трета
група, стая №26. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,80
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; помещението разполага с 2
отваряеми прозореца с размери 0,92м.х1,17м. и 1,11м.х1,00м.; размери на
прозореца в санитарния възел 0,50м.х0,50м.;
В
периода на изтърпяване на наказанието, със Заповед № Л-223/27.01.2021г., К. е
назначен на работа в „Особено производство“. Не е изявявал желание за включване
в индивидуална или групова работа. С К. са провеждани беседи при планиране и препланиране
на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на
работа и др.
В
становището се посочва още, че отоплението в Затвора-Пловдив се извършва
посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по
желание, чрез отваряне на прозорците. На всички лишени от свобода е осигурен
достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график, а работещите имат достъп
до баня ежедневно. Хигиената в спалните помещения се поддържа от настанените
там лиш.св., за което им се осигуряват почистващи препарати и прибори.
В
справка и становище от Затвора-Пловдив /л.34 и л.35-36/ се посочва, че при
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. При захабяване на бельото и при желание от
страна на лишените от свобода може да
бъде заменено. Няма данни К. да е депозирал молба, с която да иска получаване
на допълнителен постелъчен инвентар или изпиране на зачисления му такъв, на
която да е получил отрицателен отговор. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има
достъп до денонощно течаща вода, освен в случаите на остстраняване но ВиК
аварии. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен
обект, на който е назначен лишен от свобода. При извършени проверки е
установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на
обекта.
През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. Проветряването е посредством процорците
в спалните помещения и санитарните възли. Възможна е появата на мухъл, поради
факта, че затворниците сушат дрехите си в спалните помещения. Външна и вътрешна
изолация на стените на Затвора-Пловдив не е правена.
По
делото са приложени множество протоколи за изпълнени ДДД обработки.
По
делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел М.Р.Л., който даде
своите показания за условията в Затвора Пловдив, в частност касаещите престоя
на ищеца за процесните периоди.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за
установено следното:
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
Както
вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в
периода от от 12.01.2018г. до 06.07.2021г. /датата на депозиране на исковата
молба/, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, пряка последица от
допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказа-нията“ нарушение
на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е
мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства, се установява,
че ищецът Н.К. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по периоди, както
следва:
-от 19.02.2019г. до 17.02.2020г.
в Затвора-Пловдив;
-от 30.12.2020г. до 06.07.2021г.
в Затвора-Пловдив.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът
по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на
човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в
случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ѝ към част от исковия период/ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко отношение се
смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветле-ние, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреж-дане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции
са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази
връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43
ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения,
като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които
се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят,
трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща
дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези
помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в
които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба;
б) изкуственото осветление
трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или
работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да
са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява
своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на
чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България,
решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при
наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване
за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
С оглед
събраните писмени доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената
част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът следва да бъде разгледан
по същество за периодите:
-от 19.02.2019г. до
17.02.2020г. в Затвора-Пловдив;
-от 30.12.2020г. до
06.07.2021г. в Затвора-Пловдив.
Съотнасянето
на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че:
За посочените искови периоди от 19.02.2019г. до 17.02.2020г. в
Затвора-Пловдив и от 30.12.2020г. до
06.07.2021г. в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе
доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м.
Изключение
правят периодите от 30.12.2020г. до 04.01.2021г., от 19.01.2021г. до
20.01.2021г., от 18.03.2021г. до 25.03.2021г. и на 26.04.2021г. в
Затвора-Пловдив.
Това е
така, тъй като оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от
19.02.2019г. до 17.02.2020г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба исковия период, през който се твърди, че К. търпи вреди.
Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са
и показанията на разпитаните по делото свидетели.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във
всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Оплакването на ищеца, относно малките
размери на прозорците, които не осигуряват достатъчно светлина и през които не
влиза достатъчно свеж въздух, е неоснователно. Видно от приложените докладни,
прозорците в помещенията, в които е пребивавал К. са били достатъчно големи за
да осигурят достатъчно количеството въздух и светлина в помещението, а чрез тях
и по желание на л.св. спалното помещение може да бъде проветрено.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Всички помещения, в които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група.
Основателни
са твърденията по отношение на липсата на уединение в санитарните възли,
доколкото от страна на ответника не са представени доказателства в подкрепа на
обратното. Следва да се посочи, обаче, че неосигуряването на шумоизолация в
тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Не
на последно място, недоказани останаха твърденията, че ищецът е бил лишен от
уединение.
Не се
доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че няма откъде
другаде да се снабди с вода, доколкото няма пречка в случай, че на ищеца не му
харесва качеството на водата, да си закупи такава от лавката, която се намира
на територията на Затвора – гр. Пловдив. Нещо повече, прави впечатление, че
това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото
състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6,
като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с
изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта,
че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене,
след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение /котел/,
е напълно естествено да промени своите качества.
Оплакването
на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени
от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно
дебели завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. В
действителност ответника не е ангажирал никакви доказателства по отношение
липсата на изолация, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е
негово нормативно установено задължение.
Недоказани
са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е
изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо да е
депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за
това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки. Не се събраха и достатъчно доказателства да е било прекалено
студено през зимата в Затвора – гр. Пловдив. Нещо повече, в становището на
Затвора – гр. Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление.
Неоснователни
са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на К..
Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно
бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При
захабяване на бельото и при желание от страна на лишените от свобода може да бъде заменено. По
делото не се събраха данни К. да е депозирал молба, с която да иска получаване
на допълнителен постелъчен инвентар или изпиране на зачисления му такъв, на
която да е получил отрицателен отговор.
Неоснователни
са и оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук
исков период. Това е така, защото от страна на ответника се представиха
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от приложените по делото доказателства, на ищеца е предлагано да бъде
включен в групова работа, към която той не е проявил интерес. На следващо
място, видно от приложено психологическо становище с К. са провеждани беседи
при планиране и препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при
мотивиране за започване на работа и др. Отделно от това по време на престоя му
в Затвора-Пловдив, със заповед на началника на затвора е бил устроен на работа в
„Обособено производство“. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът е
бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация
и личностна промяна. В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията
си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени
с уважение към човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната,
установена в чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ, а вече и на националните
съдилища, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от
свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното
ниво на страдание при престой в затвора. В многократно цитираното тук пилотно
решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ се сочи, че крайната
липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това
дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други. При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че К. е претърпял част от твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента
и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били
претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия в Затвора Пловдив от 19.02.2019г.
до 17.02.2020г., от 05.01.2021г. до 18.01.2021г., от 21.01.2021г. до
17.03.2021г., от 26.03.2021г. до 25.04.2021г. и от 27.04.2021г. до 06.07.2021г.
/ датата на депозиране на исковата молба/ в Затвора-Пловдив, (общо 536 дни),
според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да
се присъди, е в размер на 2 144 лева при съобразяване цялостната практика на
ВАС по идентични дела. Според този Съд
именно посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част за разликата над 2 144
лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва, считано от 06.07.2021г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В представения
договор за правна защита и съдействие /л.6/, сключен с ищеца и неговия
правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на
основание чл.286, ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 140 лева.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Н.К.К., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в общ размер на 2 144 лв. /две хиляди сто
четиридесет и четири/ лева, за периодите от 19.02.2019г. до 17.02.2020г., от
05.01.2021г. до 18.01.2021г., от 21.01.2021г. до 17.03.2021г., от 26.03.2021г.
до 25.04.2021г. и от 27.04.2021г. до 06.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. /датата
на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния му размер от 15 000 лева, за периодите от от 30.12.2020г. до
04.01.2021г., от 19.01.2021г. до 20.01.2021г., от 18.03.2021г. до 25.03.2021г.
и на 26.04.2021г.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Н.К.К.,
ЕГН **********,***, сумата от
10.00 (десет) лв., представляващи платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 43, сумата от 140
лв. /сто и
четиридесет лева/,
съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивския административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: