Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1186/27.10.2022 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели Стоянова
при секретар С.А. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 958/2022
година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от адвокат С.К. ***, като процесуален представител на И.С.А. с
ЕГН ********** ***, против решение № 373/13.04.2022 година по н.а.х.д. № 302/2022
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0769-005473/22.12.2021 година на началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на А., на основание чл.174, ал.1 т.2 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Касаторът не отрича
извършването на деянието. Претендира, че след като се е поискал „съкратено съдебно
производство“ по реда на чл. 63б от ЗАНН, то размерът на наказанието му е
следвало да се редуцира с една трета, съобразно нормата на чл. 373 ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 58а от НК. Затова с касационната жалба е поискано изменение на
наложеното наказание по реда на цитираните норми от НПК и НК.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното НП А. е
санкциониран, като водач на МПС, за това, че на 06.12.2021 година около 08:10 часа в град Бургас,
на улица „Янко Комитов“, е управлявал лек автомобил „Х.С.“ с регистрационен № А
**** НР, собственост на Г.А., под въздействие на алкохол. При извършена впоследствие
химическа експертиза е установено съдържание на алкохол 1,04 ‰ в кръвта на
водача.
За да постанови оспореното
решение, РС е отчел пълното признание на фактите по нарушението от наказания
водач, като се е съобразил с изричната санкционна разпоредба на ЗДвП за това
нарушение.
Решението е законосъобразно.
По делото не се спори, че в
момента на проверката наказаният гражданин е управлявал автомобил под
въздействието на алкохол.
Спорът е може ли по отношение на
А. да бъде приложен реда за редукция на наказанието, предвиден в чл. 58а от НК
във връзка с чл. 373 ал. 2 от НПК.
По мнение на настоящия
касационен състав, в конкретния случай това е невъзможно.
Съгласно чл. 58а ал. 1 от НК,
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета.
Според нормата на чл. 373 ал.
2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не
се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс.
Съгласно чл. 372 ал. 4 от НПК,
в случаите по чл. 371, т. 2 (когато подсъдимият признае изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти), когато установи, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с
определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Това е редът предвиден за
намаляване на размера на наложеното наказание в наказателния процес.
В административно –
наказателното съдебно производство, обаче, относно размера на наложеното
наказание, приложение намират специалните норми на чл. 27 ал. 1 във връзка с
чл. 27 ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 27 ал. 1 от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Разпоредбата на чл. 27 ал. 5
от ЗАНН предвижда, че не се допуска също така определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.
Специалните норми, съдържащи
се в чл. 63б от ЗАНН, не предвиждат възможност при провеждане на съкратеното
съдебно производство да бъде прилаган текста на чл. 58а от НК, така както това
е изрично предвидено от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК (в съдебните
производства по наказателни дела). След като такава процесуална възможност
липсва, а и с оглед ограничението на приложението на НК в административно –
наказателното производство само за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита (чл. 11
от ЗАНН), редуцирането на наказанията, така както е поискано от жалбоподателя,
е невъзможно по реда на цитираните норми. От друга страна, в ЗДвП, също не е
предвидена възможност за редуциране на предвидените наказания при провеждането
на съкратено съдебно следствие по чл. 63б от ЗАНН, т.е. да е налице законова
делегация (по смисъла на чл. 27 ал. 5 от ЗАНН), въз основа на която да е
допустимо подобно юридическо действие при проверката на законосъобразността на
издаденото НП.
С оглед на изложеното, като се
е съобразил с ограниченията на приложимото право, РС – Бургас е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, чиито мотиви се споделят напълно от
настоящия касационен състав.
Решението на
РС следва да се остави в сила.
Затова, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
373/13.04.2022 година по н.а.х.д. № 302/2022 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: