Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260253/19.10.2020г.
гр.Варна,
19.10.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XХХVII-и състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като
разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1208 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.С.Д., ЕГН **********,
против НП № 20-0819-000143/06.02.2020 г. издадено от Началник група към ОД МВР
- Варна, сектор «ПП», с което му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание редовно призован, се явява лично и подържа жалбата на посочените в
нея основания.
Въззиваемата
страна в съдебно заседание редовно призована, не се явява, изразила е писмено
становище по делото и моли за юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.01.2020 г., в гр. Варна, по ул. „Доктор
Пискюлиев” посока бул.“Владислав Варненчик“, до ОУ
„Цар Симеон“, въззивникът управлявал л.а. „Рено Меган“
с рег. № В 62-32 ВМ, като не използвал обезопасителен
колан по време на движение, с който бил оборудван автомобила. След като
полицейските служители забелязали движещ се автомобил, чийто водач не си е
поставил обезопасителен колан, го спрели за проверка.
За констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. С АУАН се повдига
конкретно обвинение срещу конкретно лице, като основното му предназначение е да
определи предмета на доказване, а от там и рамките, в които ще се осъществява
правото на защита. В случая в АУАН са посочени изискуемите реквизити съгласно
чл. 42 от ЗАНН. Акта е бил предявен на нарушителят, който го подписал с
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили такива по съставения АУАН, по
които в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна била изготвена справка.
Въз основа на констатациите в АУАН,
АНО издал атакуваното наказателно постановление.
Като непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите
С.С. и Д.Д.. Техните
показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят
от останалите писмени доказателства, кредитирани от съда. Няма нито едно
доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на
реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха
своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Двамата свидетели
са категорични, че са възприели управлението на автомобила от въззивника без да
използва обезопасителен колан, като именно това са
отразили в АУАН. В тази връзка, те посочиха както позицията, от която са
наблюдавали управлението на автомобила и неговия водач, така и бяха категорични
по отношение на нарушението. Поради всичко гореизложено показанията им се ценят
с доверие от настоящия съд.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено
от компетентен орган - от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна.
В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е
констатирал нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДП и е съотнесъл
нарушенията към административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".
В този смисъл съдът намира, че правилно
АНО е определил и размера на наказанието, който е императивно определен от
законодателя.
Съдът не
споделя възраженията, изложени в жалбата, че АНО не е посочил мотиви за
определяне размера на наказанието глоба, нито е обсъдил личната и генералната
превенция, тъй като както бе посочено по-горе, санкцията предвидена за
нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДП е императивно посочена от законодателя, а
именно глоба в размер на 50 лева. В този случай АНО не е задължен да изследва
характеристични данни на нарушителя, нито да съобразява размера на глобата с
оглед генералната и специалната превенция на наказанието.
В настоящият случай по безспорен начин бе доказана
вината на въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила без да
използва обезопасителен колан. И двамата свидетели са
възприели, че управлява автомобила без колан. Свид.Д.
и св.С. са категорични, че въззивникът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство не е оборено по
никакъв начин. Поради това и съдът приема, че възведеното нарушение е безспорно
установено.
Съдът, противно на изразената позиция на
въззивника, намери, че както в АУАН, така и в НП са описани всички признаци на
състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото
лице: посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта
на управление на превозното средство от въззивника без обезопасителен
колан, с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.
Правилната преценка на събраните по делото
писмени доказателства, водят до извода, че при провеждане на административно
наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. При извършване
на проверката и установяване на нарушението спрямо жалбоподателя,
актосъставителят е изпълнил задълженията си по чл.
43, ал. 5 от ЗАНН и връчил препис от АУАН. Нарушителят освен това е
подписал първия екземпляр от акта, което означава, че се е запознал с неговото
съдържание, не е имал никакви възражения - нито относно обстоятелствата,
касаещи самата проверка, нито относно мястото на самото нарушение. Чрез издаденото НП, за жалбоподателя е била
налице възможност да упражни в пълна степен гарантираното му от закона право за
защита, като видно от подадената жалба, той е реализирал.
След проверка на издаденото наказателно
постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а., ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно
превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
По отношение на отнетите контролни точки на
водача:
Съгласно чл. 6, т. 9 от Наредба № Із-2539 на
МВР за неизпълнение на задължението на водача да използва обезопасителен
колан (чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП) на водача се отнемат общо 6 (шест) контролни
точки. Отнемането на контролни точки е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ОД МВР - Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 20-0819-000143/06.02.2020
г., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, сектор «ПП», с което на Н.С.Д.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП. и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6
точки !
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН ********** ***, на осн.
чл. 27е. от Наредба за правната помощ направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт в размер
на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :