№ 378
гр. Враца, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 във вр. с чл.274,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. П. от гр.Козлодуй, подадена чрез
пълномощника й адв.Б.Р. от САК срещу определение №210/24.03.2022 год.,
постановено по гр.дело №20211440101254 / гр.дело №1254/2021 год./ по описа на РС-
Козлодуй, с което предявеният от жалбоподателката инцидентен установителен иск с
правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД е разделен от основния иск, производството
по него е прекратено пред РС-Козлодуй и е разпоредено изпращането му като отделно
дело на родово компетентния Окръжен съд-Враца.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
необоснователно. Сочи, че то накърнява пряко интересите й, защото тя има правен
интерес инцидентния установителен иск да бъде разгледан съвместно с иска за делба,
тъй като е пряко свързан с предмета на делото и установява нищожност на правното
основание, с което ищецът по иска за делба се легитимира като собственик на 2/6
идеални части от имотите, предмет на делбата. Твърди, че предявеният от нея
инцидентен установителен иск е допустим за разглеждане в производството по делба,
предявен е своевременно заедно с отговора на исковата молба, като е внесена и
изискуемата се държавна такса за неговото разглеждане. Позовава се на чл.109 от ГПК
и твърди, че инцидентния установителен иск следва да бъде разгледан от местно
компетентния съд по местонахождението на недвижимите имоти, като тази подсъдност
е задължителна за съда и той е длъжен да следи за нея служебно. Счита, че РС-
Козлодуй неправилно е тълкувал и приложил чл.104,ал.1,т.4 от ГПК, без да отчете, че
предявеният от нея насрещен установителен иск не е облигационен, а с вещноправни
1
последици. Счита, че данъчната оценка не може да бъде водещ критерий, защото при
този подход и искът за делба на имоти с обща данъчна оценка от 39 881.60 лв. не би
бил подсъден на РС-Козлодуй. Счита, че подсъдността по чл.109 от ГПК се явява
специална подсъдност и дерогира общото правило на чл.104, т.3 и т.4 от ГПК за
разпределение на исковете по родова подсъдност според цената им. Счита още, че
предявеният от нея инцидентен установителен иск не е облигационен, а е иск с
вещноправни последици и следва да намери приложение чл.104,т.3 от ГПК, а не
чл.104,т.4 от ГПК. Отново твърди, че правният й интерес от разглеждане и на двата
иска от един съд е "очеваден", тъй като резултатът от инцидентния установителен иск
предопределя и изхода от иска за делба на ищеца Н.В.. Позовава се и на
чл.210,ал.2,изр.2 от ГПК, която норма не допуска разделяне на искове, които се
намират във връзка с предмета на делото.
Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на РС-
Козлодуй за разглеждане от друг състав.
Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.276,ал.1от ГПК не е постъпил отговор от Н. В. М. - ищец по гр.дело
№20211440101254 / гр.дело №1254/2021 год./ по описа на РС-Козлодуй.
След като прецени данните по гр.дело №1254/2021 год. по описа на РС-Козлодуй,
във връзка с доводите, съображенията и възраженията на жалбоподателката, съставът
на ОС-Враца приема за установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело №1254/2021 год. по описа на РС - Козлодуй е образувано по
искова молба на Н. В. М. от гр.Козлодуй, с която ищецът е предявил против А. Б. П. от
гр.Козлодуй и И. Б. Т. от гр.Козлодуй иск с правно основание чл.34 от ЗС за съдебна
делба при права 2/6 идеални части за ищеца, 3/6 идеални части за А.П. и 1/6 идеална
част за И.Т. на два недвижими имота в гр.Козлодуй, а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 37798.512.252.1.7 /тридесет и
седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка
двеста петдесет и две точка едно точка седем/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89
от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
07.11.2013г., с адрес: гр.***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с
идентификатор 37798.512.252.1 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и
осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две точка едно/ с
предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 37798.512.252 /тридесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и
две/, с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, ниво 1 /едно/, с
площ от 76.85кв.м. /седемдесет и шест цяло и осемдесет и пет квадратни метра/, при
2
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 37798.512.252.1.8, под
обекта: 37798.512.252.1.4 и над обекта: 37798.512.252.1.10, заедно с прилежащите
части: избено помещение и съответните идеални части от общите части и от правото на
строеж;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 37798.512.252.1.21 /тридесет
и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка
двеста петдесет и две точка едно точка двадесет и едно/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от 26.05.2016г., с адрес: гр.***, представляващ ***, който самостоятелен обект
се намира на етаж 0 /нула/ в сграда с идентификатор 37798.512.252.1 /тридесет и седем
хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста
петдесет и две точка едно/ с предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 37798.512.252 /тридесет и
седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка
двеста петдесет и две/, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда,
ниво 1 /едно/, с площ от 24.20 кв.м. /двадесет и четири цяло и двадесет квадратни
метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
37798.512.252.1.20, под обекта: няма и над обекта: 37798.512.252.1.2, заедно с
прилежащите части: съответните идеални части от общите части и от правото на
строеж.
Според изложеното в исковата молба, *** и *** са били собственост в режим на
СИО на Б. И. П. и Б. П. П. - родители на ответниците. СИО е прекратена със смъртта
на Б. П. през 2002 год. Наследници по закон на Б. П. са преживялата съпруга Б. П. П. и
двете му дъщери А. Б. П. и И. Б. Т., съответно преживялата съпруга е придобила
собствеността върху 4/6 идеални части от делбените имоти, а двете дъщери са
придобили по 1/6 идеална част.
На 13.12.2004 год. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт. №109,
том VI, нот.дело №776/13.12.2004 год. на нотариус №*** с район на действие този на
РС-Козлодуй, Б. П. П. е продала собствените си 4/6 идеални части от двата имота на А.
Б. П.. Имотите са придобити от А.П. в режим на СИО по време на брака й с ищеца
Н.М. и по този начин всеки от тях е получил по 2/6 идеални части от имотите след
прекратяване на брака им през 2013 год.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.П. е оспорила иска за делба с довод, че
ищецът не е собственик на никаква част от делбените имоти.
Заявила е,че при сключване на прехвърлителната сделка през 2004 год. тя не е
заплащала никаква суми за придобитите 4/6 идеални части, като е направила
възражение за нищожност на сделката като привидна, тъй като с нея се прикрива
3
дарение, каквато е била действителната воля на страните по сделката. Позовала се е
изрично на чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, като е посочила, че сделката по нот.акт 109 е
привидна и прикрива дарение от страна на майката Б. П. П. на дъщерята А. Б. П..
Освен възражението за нищожност, ответницата А. Б. П. е предявила против
ищеца Н. В. М. и инцидентен установителен иск, като е поискала по този иск съдът да
прогласи на основание чл.26,ал.2,,пр.5 от ЗЗД нищожността на обективираната в
нот.акт. №109, том VI, нот.дело №776/13.12.2004 год. сделка като привидна,
прикриваща дарение, като признае за установена относителната недействителност -
симулация на нотариалния акт /очевидно се има предвид сделката/.
Инцидентният иск е предявен в писмена форма /л.42 - 45 от делото/ с препис за
ответника по него и ищец по делото, като е внесена и държавна такса от 1038.91 лв.
Представени са и данъчни оценки на двата имота, от които е видно, че те са с данъчна
оценка от общо 38 958.90 лв. 4/6 идеални части са с данъчна оценка от 25 972.60 лева и
именно върху тази сума е внесена държавна от 4%, възлизаща на 1038.91. лв.
С разпореждане №412/15.12.2021 год. РС-Козлодуй е указал на А.П. чрез
пълномощника й адв.Р. да уточни как предявява претенцията си за установяване на
относителна недействителност - симулация - като възражение, като насрещен иск по
чл.211 от ГПК или като инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК.
С допълнителна молба /л.61-л.63/ адв.Р. е заявил, че е упражнил и двете форми на
процесуална защита - чрез възражение с отговора на исковата молба като пасивна
форма на защита и чрез "насрещния установителен иск" като активно процесуално
действие. Предявяването на отделен иск е продиктувано от желанието на неговата
доверителка да получи изрично произнасяне, формиращо сила на пресъдено нещо. Все
пак е уточнил, че е предявил инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК,
отговарящ на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128 от ГПК за редовност, като е
посочил,че държавната такса е изчислена като 4% от данъчната оценка на 4/6 идеални
части от имотите, които идеални части са предмет на нотариалния акт.
С разпореждане №82/09.02.2022 год. РС-Козлодуй е приел за разглеждане
инцидентния установителен иск, като е разпоредил и по него да се изпълни
процедурата по чл.131 от ГПК. Книжата са връчени на ответника по този иск Н.М., но
отговор не е постъпил.
На 24.03.2022 год. РС-Козлодуй е постановил обжалваното определение №210, с
което е приел, че предявеният инцидентен установителен иск е с правно основание
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожност - установяване на относителна
недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на урегулиран поземлен имот №109, том VI, рег. №10906, дело
№776 от 13.12.2004 год. на Нотариус В. М., с рег.№*** и с район на действие РС-
Козлодуй, и касае 4/6 идеални части от правото на собственост върху имотите, предмет
на договора.
4
Приел е, че цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 от
ГПК и възлиза на 26 587.73 лева, при което и на основание чл.104,т.4 от ГПК този иск е
родово подсъден като първа инстанция на Окръжен съд-Враца. За родовата подсъдност
съдът следи служебно, при което и на основание чл.210,ал.2 от ГПК материалите по
делото по предявения инцидентен установителен иск следва да се отделят в отделно
производство и да се изпратят на Окръжен съд - Враца по компетентност.
При тези си мотиви съдът е отменил своето разпореждане №82/09.02.2022 год.,
разделил е предявения от А.П. инцидентен установителен иск с правно основание
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД от основния иск, прекратил е производството по този иск пред
РС-Козлодуй и е разпоредил изпращането му като отделно дело на Окръжен съд-
Враца.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По допустимостта на частната жалба :
На ОС-Враца е известно възприетото в т.7а от ТР №1/09.12.2013 год. по
тълкувателно дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че отказът на първоинстанционния
съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на
обжалване.
В конкретния случай обаче жалбата намира своето правно основание в чл.121 от
ГПК, тъй като с нея не се обжалва отказ на РС-Козлодуй да приеме инцидентния
установителен иск за съвместно разглеждане с иска за делба, а се оспорва извода на
РС-Козлодуй, че този инцидентен установителен иск му е родово неподсъден.
Обжалването на определението във връзка с подсъдността е изрично предвидено
в нормата на чл.121 от ГПК, а жалбата е подадено от лице с правен интерес в срока по
чл.275,ал.1 от ГПК, при което ОС-Враца приема, че тя е процесуално допустима.
По основателността на частната жалба:
Жалбата е неоснователна.
Инцидентният установителен иск намира своето правно основание в
чл.26,ал.2,пр.5 от ГПК и с него се иска съдът да прогласи обективираната в нотариален
акт за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот №109, том VI, рег. №10906,
дело №776 от 13.12.2004 год. на Нотариус В. М., с рег.№*** и с район на действие РС-
Козлодуй, сделка за нищожна като привидна.
Съгласно чл.26,ал.2,изр.1,пр.5 от ЗЗД, привидните договори са нищожни.
Привидна /симулативна/ е сделката, при която се извършват насрещни волеизявления
от страните и те се обективират в правната действителност, но всъщност страните не
желаят настъпването на правните последици от сключената сделка /абсолютна
симулация/ или желаят настъпването на други последици, различни от тези по външно
обективираната им воля /относителна симулация/, т.е. при привидните договори е
налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. В случая
предявената искова претенция е за относителна симулация, тъй като се твърди, че
5
явната сделка за покупко-продажба е привидна, а действителната воля на страните е
била за извършено прикрито дарение.
Искът е установителен, облигационен, а не вещен, и цената му се определя по
правилото на чл.69,ал.1,т.4 вр с т.2 от ГПК, тъй като оспореният договор /сделка/ има
за предмет вещни права върху недвижими имоти. Принципно, този иск подлежи на
съвместно разглеждане с иска за делба / чл.342 и чл.343 от ГПК/, стига да е родово
подсъден на делбения съд. На Районен съд като първа инстанция са подсъдни всички
искове за делба, независимо от цената на делбените имоти, като тази родова
подсъдност произтича от закона - чл.341 от ГПК. Не така стои въпросът с исковете, по
правило установителни, допустими за разглеждане в първата фаза на делбеното
производство - съвместното им разглеждане е допустимо, но ако те са родово
подсъдни на Районен съд.
В конкретния случай цената на предявения инцидентен установителен иск е 25
972.60 лв. / 4/6 от общо 38 958.90 лева./ и по правилото на чл.104,ал.1,т.4 от ГПК той е
родово подсъден като първа инстанция на Окръжен съд, в случая Окръжен съд-Враца.
Като е достигнал до същия правен извод, РС-Козлодуй е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба
оставена без уважение.
При този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №210/24.03.2022 год., постановено по гр.дело
№20211440101254 / гр.дело №1254/2021 год./ по описа на РС-Козлодуй, с което
предявеният от А. Б. П. инцидентен установителен иск с правно основание
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД е разделен от основния иск за делба, производството по него е
прекратено пред РС-Козлодуй и е разпоредено изпращането му като отделно дело на
родово компетентния Окръжен съд-Враца.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните - чл.274, ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7